Тогава на Фондовата борса в Ню Йорк (NYSE) своето първично-публично предлагане (IPO) направи румънската технологична компания UiPath. Тя не просто дебютира във финансовата столица на света, но се и превърна в един от най-големите IT предлагания от началото на годината в САЩ. Мащабите на UiPath показват, че Балканския полуостров може да създава дружества, които да завземат световния пазар.

Също така показват, че българската стартъп сцена е много далеч от подобен успех. Местните IT компании не могат да достигнат митичния статус на „еднорог“ или дружество, което да бъде оценено на над 1 млрд. долара. Българските фирми до момента са постигнали едва под една трета от тази стойност. Най-големият пример е придобиването на „Телерик“ от Progress Software през 2014 г. за 262.5 млн. долара.

Успехът в Ню Йорк

На 21 април, сряда, UiPath излезе на борсата в Ню Йорк. Нейните акции започнаха да се търгуват на 56 долара за брой. Това е над очаквания обхват между 52 и 54 долара. Веднага след IPO-то цената им скочи до 69 долара. По предварителните данни за записвания се смята, че UiPath е набрала 1.34 млрд. долара финансиране.

За момента, това нарежда румънската компания на трето място сред технологичните IPO-та в САЩ през тази година. Пред тях са Qualtrics с набран капитал от 1.78 млрд. долара от пазарите и Snowflake с 3.9 млрд. долара.

Успехът на UiPath продължава и в последващите дни след дебюта цената се стабилизира около 75-76 долара за брой. Пазарната капитализация на компанията достига 35.8 млрд. долара. Това е 136 пъти над тази на „Телерик“ отпреди седем години. Колко време ще се задържи повишаването на акциите на UiPath на борсата е трудно да се каже. Компанията в момента е в процес на бърз растеж, както ще разгледаме в следващите редове. От друга страна, има повишен инвеститорски интерес към подобни акции, което може да гарантира увеличение на цената на книжата поне в краткосрочен план.

Румънското „бижу“

Защо UiPath е толкова привлекателна за инвеститорите? Нейният продукт може да се каже, че е доста иновативен с дългосрочен потенциал. Румънската компания разработва платформа за автоматизация на роботозирани процеси (RPA). Може да звучи като повторение, но реално не е.

Това са софтуерни ботове, които следят работата на хората или машините и на базата на наученото автоматизира повторяемите дейности. UiPath предоставя точно такава платформа, която следи поведението на хората в платформите за маркетинг (CRM) и ресурсно планиране (ERP).

Софтуерните решения на румънския IT гигант включват AI Center, който интегрира изкуствен интелект (AI) в бизнес процесите. Action Center е система за управление на алгоритмите, за да може да има и човешки контрол. Assistant помага на служителите да автоматизират своите ежедневни задачи. Както и още други инструменти за автоматизация.

UiPath доста бързо успява да развие своите решения и да се превърне в пазарен лидер, макар в доста нишов сектор. По данни на Gartner за 2019 г., компанията е номер едно в RPA по пазарен дял. Автоматизацията на процесите и AI системите се смятат за едни от най-перспективните технологии, което дава на румънската компания голям потенциал за развитие. RPA пазрът само в САЩ се очаква да достигне 13.74 млрд. долара през 2028 г., спрямо 1.57 млрд. долара през изминалата 2020 г., показват данните на изследователската фирма Grand View Research.

От Букурещ с AI

UiPath е всичко друго, но не и стартъп. Компанията е основана през далечната 2005 г. и започва с екип от десет души в Букурещ. Те са водени от Даниел Динеш, настоящият главен изпълнителен директор на фирмата, а името тогава е DeskOver. Румънското дружество се занимава от самото начало с автоматизиран софтуер.

В първите години, то функционира повече като аутсорсинг такова – създават по поръчка библиотеки и инструменти за своите клиенти. Този бизнес модел продължава в рамките на осем години. През 2013 г., DeskOver създава своя продукт UiPath Desktop Automation, който вече е чистокръвна RPA платформа. Две години след това, компанията приема името на своя продукт и привлича първите международни финансирания.

През 2017 г., компанията прави голямо стратегическо решение да премести своята централа от Букурещ в Ню Йорк. Идеята е UiPath да бъде по-близо до международните си клиенти. Това се прави с две цели – едната е да се държи стабилно пазара в САЩ, който е сред основните, а другата е да може да са по-видими за инвеститорите.

Затова и американските медии водят UiPath за местно дружество. Този факт, обаче ѝ позволи да излезе успешно на борсата в Ню Йорк. Балканският гигант не забравя своите румънски корени, като една четвърт от над 2 800 от нейните служители са базирани в Букурещ.

Първи сигнали за нов балон

Гладът на инвеститорите за нови активи, в които да влагат своите средства и потенциално да извличат бързи или средносрочни печалби се увеличава. Една от сферите, в които те се ориентират са криптовалутите. Този нерегулиран пазар е рай за почитателите на високорискови активи, при които цената днес е с 1 000% нагоре, утре с 500% надолу, например. Сривът на биткойн от 63 хил. долара до 50 хил. долара за брой е доказателство за спекулативното естество на криптовалутите.

Друга такава са рисковите инвестиции. По-точно влагането на пари в компании, които дълги години са на загуба, но се предполага, че ще донесат доходност в дългосрочен план. Тук христоматиен пример са Uber и Lyft, чиито бизнес модели дори не предполагат, те да излязат на печалба. UiPath също още е на загуба, но въпросът дали ще може да излезе на „зелено“ засега не е толкова притеснителен. Компанията отчита ръст на приходите за 2019 г. от 81% до 607 млн. долара и в същия момент намалява рязко загубата си от 519.9 млн. долара до 92.4 млн. долара през по-миналата година.

Гладът за финансиране става такъв, че вече стартъпите и дружествата търсят алтернативни методи за излизане на борсата. При които се заобикалят регулациите, за да може по-лесно да пласират акциите си.

Затова не е изненада за актуалността на директното публично предлагане (DPO) и на сливанията с вече листвани компании. Първият метод се дават книжата директно на купувачите, без посредници. Вторият се пуска дружество на борсата, с изрядни документи, след което дадена компания го поглъща, променя името и собствеността и вече е на борсата, без да преминава през регулаторния процес. Такъв пример е злощастната компания Nikola.

С което се увеличава предлагането на високорискови акции. Тъй като регулаторите се опитват да намалят риска на инвеститорите, когато една компания стане публична. За да се насърчи инвеститорския интерес, някои борси решават да предложат листване с облекчени условия. Това прави Българската фондова борса, като в ролята на „лабораторна мишка“ влиза технологичния стартъп „Биодит“.

The post Балканската следа на Уолстрийт appeared first on TechTrends България.

В лекцията си по време на конференцията Webit в София, Пол Уилмот, основател на дигиталното звено на консултантската фирма McKinsey, демонстрира малко по-различна гледна точка. Да, въвеждането на AI ще елиминира много работни места, но също така ще създаде доста повече. Неговото мнение се припокрива доста с Кати Тайнен от Microsoft, че автоматизацията ще елиминира редица професии, които изискват рутина, а ще стимулира креативните и такива свързани с по-висока добавена стойност.

Уилмот представи редица данни и прогнози събрани от McKinsey, според които общото количество работни места ще се увеличи, а няма да намалее. Крайният резултат е, че в един момент в развитите държави ще има голям недостиг на специалисти. Особено на квалифицирани такива, което вече е проблем в редица страни, включително и в България.

Автоматизация и растеж

Уилмот от McKinsey се аргументира с няколко факта. Първият е свързан с двата основни фактора за ръста на брутния вътрешен продукт (БВП). Според него, исторически той нараства воден от създаването на нови работни места и увеличението на продуктивността.

Демографските процеси и тенденции през следващите 50 години ще елиминират първия фактор. Той може да бъде компенсиран от автоматизацията и интегрирането на AI в процесите, което ще доведе до значително повишаване на производителността.

„Ръстът на индустриалната производителност спада от 4% на 1% и автоматизацията може да обърне тази тенденция“ Гайдо Жури, ABB Group

Което е повече от добра новина в сфери като производството например. Гайдо Жури от ABB Group сподели по време на конференцията Webit, че вече се наблюдава стагнация на производителността в индустриалната сфера.

„Ако през 2000 г. отчитахме 4% ръст, сега тя е 1%“, коментира Жури. Той подкрепи тезата, че точно иновации свързани с автоматизацията ще помогнат да се обърне тази тенденция.

Една новина от тази седмица може да бъде вкарана за пример. Amazon е световно известна с добри и лоши практики относно служителите си и усилията ѝ в посока роботизиране на процесите. Лошите практики са свързани с високите и почти непосилни нормативи, които поставя на своите работници, както и с използването на AI за тяхната оценка и дори уволняването им.

Добрите са, че компанията се опитва да автоматизира все повече своите процеси. Последните усилия в тази насока са, че Amazon е започнала да интегрира роботи в своите дистрибуционни центрове в САЩ. Те автоматично сортират, опаковат и изпращат колетите, работа в момента извършвана ръчно.

По данни на производителя на машините CMC, те могат да опаковат между 600 и 700 колета на час, което е между четири и пет пъти повече отколкото хората.

Новите възможности

Логиката на обществото след това е, че покрай роботизирането на процесите, редица професии ще отпаднат. Която е вярна, защото в горния пример, Amazon ще се стреми да съкрати няколко хиляди души в САЩ и да ги замени с роботи. Всичко това не означава, че няма да се появят нови. Въпросът е какви точно?

„През индустриалната революция 80% от населението на САЩ е работелно в земеделския сектор, сега е под 2% вследствие на автоматизацията и механизацията на обработването на земята“ Пол Уилморт, McKinsey

„През 1850 г. в разгара на индустриалната революция в САЩ над 80% от населението е работело в земеделието, сега хората, които се занимават с него е едва 2%. Всичко това благодарение на механизацията и автоматизацията на редица процеси свързани с обработването на земята“, коментира Уилмот от McKinsey. „След което наблюдаваме тенденция за увеличаване на професиите и работните места в редица други сфери“.

На базата на този исторически пример, както и на задълбочени изследвания, McKinsey стигат до извода, че броят на работните места, които ще бъдат създадени ще надминат тези на заличените. Дори в редица развити държави ще има недостиг на специалисти.

„В Германия и особено в Индия очакваме да има глад за експерти. Изключение от тенденцията ще прави САЩ, където прогнозираме да има излишък на кадри“, коментира Уилмот от McKinsey. Той допълни, че в момента вече има глад за редица специалности, особено в IT сферата, чиято роля ще засилва своето значение всяка година. Според него, освен настоящите професии, новите технологии и иновациите ще създадат редица нови, за които в момента дори не подозираме.

Предизвикателствата

Пол Уилмот призна, че голяма част от проблемите ще дойдат, поради необходимостта за по-голяма подготовка на кадрите за новите работни места. Причината е, че новите професии и тези, които ще имат нужда от допълнителни служители изискват по-голяма подготовка на хората. Затова образованието, квалифицикацията и преквалификацията имат ключова роля.

„В страни, като Германия и Индия ще има голям недостиг на специалисти през следващите години, вследствие на създадените нови работни места“ Пол Уилморт, McKinsey

По прогнози на McKinsey, най-застрашени от елиминирането на работните места са нискоквалифицираните работници. С други думи, по-високото образование и експертиза на хората ги прави по-устойчиви на промените. Това може да създаде проблеми и диспропорции между търсените умения на пазара на труда и наличните.

Уилмот подчерта, че в момента държавите и компаниите не отделят достатъчно средства за обучения, което покрай бързия темп на развитие на технологиите създава все по-голяма пропаст между хората и необходимите им умения за намиране на работа.

Интересен момент е, че според Уилмот броят на предприемачите в развитите държави намалява, което показва потенциалната умора на хората да се опитват да създават свои проекти.

Друго голямо предизвикателство е, че по-високата продуктивност не означава автоматично по-добро заплащане. Връщайки се към примера с Индустриалната революция, Уилмот припомня, че в ранните фабрики възнаграждението е стагнирало, а работата трудоемка. Ситуацията се променя с прилагането на държавни регулации, които може да потрябват и при новата трансформация от автоматизирани рутинни процеси към по-креативни.

Гайдо Жури показа, че в момента повечето държави не са готови с прилагането на иновативни проекти свързани с автоматизацията, AI и други. Според изследване на ABB Group, най-уверени в подготовката за тази трансформация са Южна Корея, Германия и Сингапур. В Топ 10 изненадващо влиза Естония, поради големите ѝ усилия за дигитализиране на цялата страна, което правителствата предприемат през последните години.

Запис от двете лекции на Пол Уилморт и Гайдо Жури можете да видите тук:

The post Изкуственият интелект ще създаде повече работни места отколкото ще закрие appeared first on TechTrends България.