Еволюцията на ЕС в почти функционираща държава започва да обръща този модел. В МФР за периода от 2028 г. до 2034 г. се определят инвестиционни направления, които да надградят или по-скоро да заместят настоящата фондова структура. Оказва се, че плановете надхвърлят възможностите, особено след отказа на страните-членки да увеличат паричната ставка. Макар и да няма истински дефицит, Брюксел вече говори за „инвестиционен недостиг“ в МФР, което технически не е едно и също, но отново става дума за липса на финансиране.

В стремеж да се запълнят дупките на този „инвестиционен недостиг“, гръцкият финансов министър Кириякос Пиеракакис излиза с иновативна идея – да се „появят пари от въздуха“. Или, таксите за радиочестотите, които всяко едно правителство събира отделно да бъдат хармонизирани в един процес, а парите – прибирани от Брюксел за МФР. Концепцията може да се оприличи като истински „честотен данък“, около която е предвидимо как ще реагират отделните правителства, но е по-интересна реакцията на телеком индустрията.

Дойната крава на правителствата

Към момента, процесът по разпределяне на радиочестотите се осъществява самостоятелно от държавите-членки. Правителствените регулатори насрочват търгове за отделните честоти, на които се плаща еднократна такса за издаване на лиценз за конкретните ленти. Допълнително, телекомите плащат годишни такси за ползването на ресурса. Разрешителните обикновено са срочни – между 10 и 25-годишни и след това има допълнителни суми за подновяване на лиценза.

Повечето европейски държави се възползват максимално от дадената им власт. Търговете са с истинско наддаване и понякога лицензите излизат буквално „златни“ за операторите с цени достигащи дори няколко милиарда евро само за разрешителните. Германия и Италия са сред първенците в това отношение, първата привлича 6.55 млрд. евро през 2019 г., а втората 6.5 млрд. евро през 2018 г. в епични наддавания за ленти в спектрите в 2GHz и 3.6GHz.

Поради това, бившият еврокомисар по вътрешните пазари и услуги Тиери Бретон беше определил радиочестотните лицензи като „дойни крави“ на правителствата на страните-членки. Не всички се възползват от тях по този начин. България понижи цените на лицензите и таксите, а досега не е имало истински търг, в който да има ожесточено наддаване между операторите.

По-известният такъв е от 2011 г., когато беше раздаден спектъра в 1 800MHz с всичките проблеми, произлезли от него. Процедура по наддаване тогава обаче нямаше и в крайна сметка шест компании взеха разрешителни, но след години пазарни и съдебни битки си останаха трите големи. Последният всъщност се провежда 11 години по-късно – през 2022 г. Честотите в 3.6GHz са разпределени първо без наддаване, след обжалване – с минимално такова. Така операторите дават общо 13.4 млн. лева за три ленти по 100MHz всяка, далеч от милиардите евра, които плащат западноевропейските им колеги.

Лесни пари

Визията на Пиеракакис е сравнително проста – да се ползва гръцкия модел, според който 25% от средствата по търговете през 2020 г. в южната ни съседка бяха заделени в инвестиционен фонд. Разликата е, че сега ЕС иска да прибира 100% от парите за лицензите и таксите, като 75% ще отиват директно в МФР, а останалите 25% ще се предоставят на Европейската инвестиционна банка.

По този начин, Европа ще разполага с нов източник на приходи, който по брюкселския жаргон е „собствен ресурс“. Преведено на прост език – ЕС ще наложи данък „честоти“ на телекомите, който вече няма да се събира от отделните правителства. От 2020 г. досега, държавите са събрали около 50 млрд. евро през радиочестотите, показват данните на Connect Europe – континенталната браншова организация, позната преди под съкращението ETNO.

Пиеракакис също така коментира, че това е многопластова идея. Най-елементарният от тях е, че търговете могат да бъдат хармонизирани в целия ЕС. Според него, това е една приемлива за всички първа стъпка, преди да започнат „разговорите за приходите“. Надеждата на Пиеракакис е, че ще успее да вкара „честотния данък“ още в рамката за 2028-2034 г.

Сигурна съпротива

Въпреки уверенията на гръцкия финансов министър, че предложението му среща широка подкрепа, то ще бъде подложено и на яростна и сигурна съпротива. Отделните правителства, особено на държавите, които събират най-големи такси ще са напълно против идеята за реформа на разпределението на честотите. Германия, Франция и Италия ще са най-яростните противници, тъй като събират най-големи такси, но може към тях да се присъединят и други, като Испания и Нидерландия.

България е най-евтината откъм предоставени честоти в ЕС и най-вероятно няма да бъде толкова яростен противник, въпреки, че страната ни ще има нуждата от всяко евро предвид разклатените публични финанси през последните пет години.

По-интересна ще е реакцията на телекомите. Идеята на Пиеракакис изглежда повече прехвърляне на парите, които събират отделните правителства към Брюксел, а не намаляване на тежестта им. Единствената утеха е потенциалната хармонизация на търговете, но това е нож с две остриета за операторите. Защото това може да означава, че ще има единна цена за честотите, но това не е гаранция, че ще им излизат по-евтино. До редакционното приключване на материала, няма коментар от Connect Europe.

За България идеята има няколко последствия. Първото е, че макар и най-евтин радиоспектърът в страната носи някакви пари в бюджета и предвид състоянието на финансите при които се гледа всеки цент, това пак може да има негативен ефект. За операторите може да има и по-тежки последствия, защото в момента по закон цената на честотите са най-евтини в целия ЕС. Вероятността да се вдигне значително при хармонизиране на търговете е доста голяма.

От трета страна, повечето лицензи в страната са раздадени за години напред. Най-ранният за подновяване е през 2031 г. на „Йеттел“ и тяхната лента в 1 800MHz, а останалите са през 2035 г., 2038 г., 2041 и 2042 г. Предвид, че разрешителните за 5G честотите бяха разпределени през последните пет години в почти всички държави на ЕС, най-вероятно Брюксел няма да успее да вземе тези 50 млрд. евро за същия период в рамките на новия МФР. Затова тези усилия за налагане на „данък честоти“ поне на първо време изглеждат обречени.

The post Европа иска да наложи „данък честоти“ appeared first on TechTrends България.

Заплашеният от дуопол фиксиран пазар започва да се пропуква, макар и с много, много бавни темпове. Както при платената телевизия, така и при домашният интернет, „Йеттел България“ удвоява своя дял за сметка на доминиращите два телекома. Макар и далеч от това да бъде силна конкуренция, третият оператор има шансовете да се наложи като равностоен съперник. Темповете все още са прекалено малки, за да достигнем до този извод, но засега това е позитивна тенденция.

Другият интересен момент може, който може и да се пропусне от четящите диагонално доклада, е появата на две нови компании в мобилния сектор. Ситуацията на пръв поглед там е „заключена“, след като трите основни телекома са си разпределили напълно радиочестотния спектър. Но наличието на нови предприятия с подобна дейност може да е индикация за потенциални промени. Хипотезите са две и ще ги разгледаме в по-долните редове. Също така, това е последният доклад на КРС, в който се ползва лева като основна валута.

Бавното охлаждане на пазара

Като цяло телеком секторът в България бележи леко охлаждане на растежа през 2025 г. Ако след ковид пандемията приходите се увеличаваха с над 5% на годишна база, то през изминалата тази бариера за първи път не се достига. Общият обем на пазара е 4.220 млрд. лева, което е ръст от 4.9% на годишна база. Забавеният растеж повлиява върху ролята на телеком сектора спрямо цялата българска икономика. Неговият дял в Брутния вътрешен продукт (БВП) е 1.9%, като спада спрямо 2024 г., когато е бил точно 2%.

Запазва се тенденцията, основната част от тези постъпления да се генерират от големите компании. Малко под 20 млн. лева са формирани от 435 фирми с приходи под 100 хил. лева от общо 799 регистрирани предприятия. КРС не предоставя точна статистика, какъв е общият дял на трите големи телекома спрямо всички постъпления, но предвид доминацията им в най-големите сегменти, то той ще е значителен. Мобилният, фиксираният интернет и платената телевизия съставляват 90% от приходите на всички.

Пакетните услуги продължават да доминират спрямо самостоятелните. Те са най-популярни при мобилните абонаменти, но там е логично, предвид факта, че КРС разделя гласовата от интернет и обвързването им в един договор се прави почти като задължително от операторите. Най-популярни като самостоятелни услуги е доставката на фиксиран интернет, където само една трета от абонаментите (34.3%) са в пакет с нещо друго.

Невидимата заплаха в мобилния сектор

Мобилният пазар се смяташе за разпределен между тримата големи. Позициите са почти напълно изравнени, а промените вече опират повече до това, каква е цифрата след десетичния знак при дяловете, отколкото някаква по-кардинална промяна. „А1 България“ продължава да доминира при абонатите на мобилна гласова услуга с 36.5%, докато „Виваком“ е с подобен дял при мобилния пренос на данни.

Двете компании си оспорват лидерските места, докато „Йеттел България“ продължава да е първи при приходите. Компанията изгуби втората позиция при абонатите през 2023 г. от „Виваком“ и оттогава насам двата оператора вървят почти паралелно като дялове. „А1 България“ намалява с малко, но запазва водещото място. При приходите е интересна динамиката, като освен, че „Йеттел България“ продължава да е лидер, „А1 България“ изостава на трето място, задминат от „Виваком“ през 2024 г.

Изводите от тези действия косвено показват различните политики на компаниите. „А1 България“ все повече търси по-малко приходи от своите абонати, за да може да ги задържи, докато „Йеттел“ разчита на лоялността на своите клиенти и ги тарифира по-скъпо. Ситуацията при „Виваком“ е интересна, защото компанията расте и по двата показателя, което може да означава, че прави по-добри и скъпи пакети.

Важните неща в докладите на КРС много често са заровени в едно, максимум две изречения сред 132 страници. В документа за 2025 г. е споменато в първите две такива в „Участници на пазара за мобилна услуга за гласови съобщения“. През изминалата година се появяват две нови компании, които получават разрешителни за подобна дейност – „Водафон ентърпрайс България“ и Twilio Ireland Limited. Първото е българско дъщерно дружество на британския телеком гигант Vodafone. Второто е бивш (вече порастнал – бел. ред.) американски стартъп за облачни гласови разговори.

От КРС подчертават, че въпреки наличието на пет регистрирани дружества за осъществяване на мобилни услуги, само три от тях имат лицензи за радиочестоти и предоставени кодове (номера) за достъп до мобилни мрежи. Първото е разпределено между основните телекоми, като радиоспектърът вече е раздаден напълно и са останали само няколко ленти в спомагателни честоти. Наличието на номера ще е интересно да се следи, дали новите дружества ще вземат такива. Това ще определи до голяма степен и техните намерения.

Хипотезите за появата им са няколко. Vodafone може да се подготвя за придобиване на мобилните операции на „Виваком“, след като се появиха поредните слухове, че компанията-майка на българския телеком – United Group, се готви да продава „на парче“ своите активи в региона.

Вторият вариант е британският оператор да се опита да навлезе на местния пазар като виртуален такъв (т.нар. MVNO). Vodafone поддържа от десетилетия близки отношения с „А1 България“ по отношение на споделяне на мрежата в роуминг, което дава добри предпоставки да се сключи подобен договор, но вече и под формата на частичен конкурент на българския пазар.

Дъщерното дружество на британския гигант има немалък капитал от над 3 млн. евро, което подхранва и двете теории, въпреки, че ако се реализира първата, то тогава средствата ще дойдат от британската централа по сделката.

Второто дружество е по-мистериозно за намеренията си. Twilio е технологична компания, която извършва гласови услуги през облака. Няма логика, средства и ноу-хау да вземе мобилните дейности на установен телеком. Компанията може да влезе като виртуален оператор, но и там няма история в подобна сфера. Остава вариантът, Twilio да се опита да навлезе като напълно дигитален оператор, като предоставя легални гласови услуги изцяло през облака. Защо си издава лиценз, при положение, че може да прави това и без него (както едно време Skype, а сега Viber и WhatsApp – бел. ред.), освен ако не поиска и номера. Издаването на последното ще даде яснота за посоката на развитие на тези „невидими заплахи“ в мобилния сектор.

Пълзящото настъпление на „Йеттел България“ на фиксирания пазар

При фиксирания пазар няма изненадващи размествания. След големите придобивания „Виваком“ владее и двата подсегмента – на домашния интернет и платената телевизия. При първата лидерството на компанията е по-крехко, като „А1 България“ изостава с малко над 5 процентни пункта – 37.4% срещу 31.7%. При платената ТВ, доминацията на „Виваком“ остава съществена с 57.8% дял срещу 26.2% на конкурента си.

Интересната тенденция, макар и все още в начален стадий е развитието на „Йеттел България“. Компанията пусна собствена ТВ услуга през 2023 г., но първите резултати дойдоха година по-късно, когато тя излезе на трето място по пазарни дялове. Това стана и благодарение на придобиването на „Булсатком“ от „Виваком“ и елиминирането на последния голям независим играч в този сегмент и като цяло в телеком сектора.

През 2025 г. „Йеттел“ удвоява своя пазарен дял, както при фиксирания интернет, така и при ТВ доставката. При първия подсегмент той вече е 5%, докато при втория – 3.3%. Тенденцията е, че компанията прави това за сметка на намаляване на дяловете на водещите два телекома, докато графата „Други“ остава почти непроменена. Проблемът е, че все още влиянието на „Йеттел“ е прекалено малко, за да се отрази генерално на двата подсегмента.

Ако се запази тенденцията за удвояване на пазарния дял, на оператора ще са му необходими поне три години, докато застраши втория при платената ТВ и две години и половина при фиксирания интернет. Въпросът е, че в един момент този темп на растеж ще се забави значително и това ще се случи далеч преди „Йеттел“ да започне да спори за втората позиция.

По-дребните, но и очаквани тенденции са намаляването на абонатите на сателитна ТВ, чийто висок дял преди се дължеше на абонатите на „Булсатком“. След като компанията стана част от „Виваком“, не малка част от клиентите са се прехвърлили постепенно на IPTV договори. Развитието на оптичните и 5G мрежи допринасят също за постепенното изоставяне на технологията.

По отношение на стрийминг услугите, данните на платформата JustWatch за първото тримесечие на 2026 г. показват някои интересни динамики. Netflix продължава да е лидер с 21% пазарен дял, но към март отчита отлив на абонати.

Тенденцията е същата за Amazon Prime Video, като българите се ориентират малко повече към Apple TV+, Disney+ и Sky Showtime. HBO Max поддържа малко по-стабилни нива, но не е застрахован от размествания и Disney+ го изравнява през март. За тримесечието, втори остава Amazon Prime Video, но Apple TV+ е скъсил преднината – двете са с дялове от 18% и 17% съответно.

За каналната мрежа, ПВУ и телеком пазара

В доклада на КРС спорът за каналната мрежа между „Виваком“ и останалите играчи само е споменат, че съществува, без никакви повече детайли. Той се влачи вече повече от три години, а казусът се заплита и от факта, че пасивната инфраструктура вече е отделена от телекома в дружеството „Юнайтед Файбър“, под шапката на United Group.

Всъщност бъдещето на българския телеком пазар до голяма степен ще зависи от решенията, които телеком групата ще вземе за българските си активи. Причината е, че „Виваком“ е сред двата най-големи оператора във всеки един сегмент. Ако има продажба „на парче“ то тогава ще е важно, как ще се разпределят отделните сегменти. Ако влезе нов играч тогава картината няма да се промени много, а само името и/или логото. Винаги стои на дневен ред и варианта, че „Виваком“ ще си остане с настоящата собственост.

Последният голям фактор през 2026 г. ще са проектите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Основният предвижда свързване на труднодостъпните населени места в страната с високоскоростна оптична мрежа. Това ще позволи на трите телекома, които участват в изграждането ѝ, да достигнат до нови потребители. Проектите към момента се движат добре, като „А1 България“ обяви на 25 юни, че са изпълнили около 92% от техните две задания.

The post Дойде ли период на скука – българският телеком пазар през 2025 г. appeared first on TechTrends България.

Историята е на Валентина Иванова, старши мениджър „Планиране и развитие на мрежата“ в „А1 България“, но описва напълно точно пълната ситуация с цялостното разгръщане на оптичния интернет в труднодостъпните региони на страната през последните две десетилетия. Концепцията е позната и с жаргонното наименование „селски интернет“. Европейският съюз от повече от 15 години се опитва да свърже най-отдалечените региони и в почти всяка финансова рамка подобно перо ако не се приема, то най-малкото се предлага винаги.

В случая с България, „селският интернет“ се оказа основният проект в дигиталната част на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Процесът се оказа болезнен, защото в рамките на пет години, самите параметри на ПВУ бяха променяни, прекроявани и се водеха люти спорове между телекомите, различните български правителства и европейските чиновници. Ситуацията е, че през юни 2025 г. бяха подписани първите договори за изпълнението на проекта и операторите запретнаха ръкави.

Проблемът е, че телекомите влязоха в надпревара с времето, защото първоначално заложените срокове за изпълнение от около четири-пет години бяха свити на 14 месеца. Или ако използваме вариация на изразът от комунистическо време „пет за четири“ (изпълнение на „петилетката“ за четири години – бел. ред.) то в случая имаме „три за една“. Докато последните дни от крайният срок се изтъркулват от „А1 България“ организираха семинар на който беше показан прогресът на компанията с нейните два проекта. От него излязоха няколко неща. Първото е, че телекомът се справя значително добре и доста от обема работа е изпълнен. Второто е, че крайният срок официално е изместен с 41 дни – до 10 август 2026 г., както и се очакваше. Третото е, че операторите наистина са правили чудеса, за да се вместят в тази времева рамка.

92% готовност

За 12 месеца (увеличени на почти 14 – бел. ред.), „А1 България“ трябва да развие значителна оптична и мобилна инфраструктура в два от шест региона в страната. Компанията отговаря за Север-Запад и Север-Център, които обхващат всичко от Видин до Велико Търново. Операторът трябва да положи 950 км нова оптична мрежа и да надгради (реално да замени) още над 1 250 км. Трябва да се свържат 271 нови базови станции и общо да се осигури оптично покритие на 168 хил. жители.

Към 25 юни ситуацията изглежда доста добре по двата проекта на „А1 България“. Компанията е изпълнила грубо около 92% от заданието. Свързани са 251 от 271 базови станции и е осигурено оптично покритие на 152 хил. от 167 хил. жители. При кабелите, компанията е заменила над 98% от вече съществуващите такива с оптичен кабел с 96 влакна. При новата мрежа има леко изоставане, като са изпълнени малко над 83% – положени са 793 км от 950 км.

Резултатите дават позитивна нотка и надежда, че „А1 България“ ще се справи със сроковете, зададени ни от Брюксел за плащанията по ПВУ. Компанията е извършила 92% от работата при 85% от изминалото време, като най-рискови са тези места, на които все още не са издадени разрешителни за строеж. Но те са сравнително малко.

Засега няма информация как се справят другите два телекома. „Виваком“ отговаря за Север-Изток и Юг-Изток, докато Юг-Център и Юг-Запад са на „ЦЕТИН България“. Най-тежки са регионите на последната компания, където трябва да се покрият няколко големи бели петна в Рило-Родопския масив. „А1 България“ има такива в Стара планина, но основните са на сравнително равен терен в Дунавската равнина.

Тирове с разрешителни и стотици… багери

Теренът и времето не са единствените предизвикателства. Най-големият проблем за телекомите се оказва огромната административна работа, която трябва да се свърши. Всеки един телеком трябва да се изправи в непрекъсната комуникация с осем министерства и ведомства, десетки общини и редица други частни компании и организации. Конкретно в двата проекта „А1 България“ влиза във връзка с Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи (и още няколко подведомства), Министерство на околната среда и водите, Дирекция за национален и строителен контрол, Министерство на културата (музеи и др.), Министерство на транспорта и съобщенията (с още няколко подведомства), Министерство на регионалното развитие и благоустройството (с няколко подведомства) и 75 общини.

По думите на Цветан Хранков, директор „Инфраструктура на мрежата и фиксирани услуги“ в „А1 България“, документите необходими за всички разрешителни и комуникация с всички изброени по-горе (а списъкът дори не е пълен) могат да запълнят 5 ТИРа. Предвид колко много институции са замесени и как една нормална тръжна процедура изисква „само“ една товарна количка с документация, обемът изглежда дори леко оптимистичен.

Друго голямо предизвикателство, което се превърна и във вътрешен хумор сред инженерите на телекомите, е наличната тежка механизирана техника. Когато се прекрояваше за пореден път ПВУ и частта за „Дигитална свързаност“ една от идеите беше всичко да се прави от държавата и тогава, операторите се шегуваха, че правителството ще трябва да вземе всички багери в страната.

После, с малко повече сарказъм отбелязваха, че сега на тях ще са им нужни, защото и сроковете се скъсиха драстично. Конкретно, при проектите на „А1 България“ в действие влизат над 130 тежки механизирани машини. По думите на Хранков най-ценни и дефицитни са верижните каналокопатели. Един такъв има производителност на 3-4 обикновени багера. Проблемът е, че в двата региона, които попадат в проектите на компанията има само по 3-4 такива и всичките те са били ангажирани от телекома.

Кабели с двойна употреба

Проектът на стойност 470 млн. лева за всичките шест региона има двойна употреба. Първата му е да се изгради оптична инфраструктура с много голям капацитет (над 1 Gbps) до отдалечени места, които при други обстоятелства нямаше да се свържат. Както отбеляза Валентина Иванова от „А1 България“ – ако няма икономическо обоснование (достатъчно клиенти – бел. ред.), компанията няма да направи необходимите инвестиции. Дори да бъдат заделени такива, базовият план е за 10 години изпълнение, за форсирано, но органично полагане щяха да са необходими над три години. Чрез ПВУ беше направено това за 14 месеца.

При различните прекроявания на Плана, „селският интернет“ варираше между 320 и 293 млн. лева. В началото, модернизацията на държавната Единна електросъобщителна мрежа (ЕЕСМ или позната със старото съкращение НАМДА) бяха заделени 98 млн. лева. Кабинетът на Кирил Петков си постави амбициозната цел да прехвърли половината пари по „Дигитална свързаност“ към нея за сметка на всички останали пера, включително изграждането на т.нар. 5G магистрали.

Идеята обаче беше парирана от телекомите и от Европейския съюз, които възприеха масовата модернизация на ЕЕСМ за държавна помощ. В крайна сметка се достигна до компромисен вариант. При него, три четвърти от финансирането отиват за „селския интернет“, а останалите – за държавната мрежа. При големия проект обаче всички кабели трябва да са с 96 влакна, от които по задание 24 или ¼ от тях са заделени за държавната ЕЕСМ. Това дава скорости от 250 Mbps за държавно ползване и се използва възможността за полагане на инфраструктурата за „селския интернет“ и за държавни цели.

Безспорни ползи

Само двата проекта на „А1 България“ покриват 105 бели петна, в които няма никакво интернет покритие в страната. Въпреки това, по думите на Цветан Хранков остават още около толкова, които много трудно могат да бъдат покрити. От друга страна, без парите по ПВУ, телекомите надали щяха да направят и това.

Европейското финансиране също помага и за част от дигитализацията на самите общини. Освен полагането на оптична инфраструктура „А1 България“ развива и някои от своите услуги за умни градове. Областни центрове като Враца, Монтана и Ботевград се модернизираха с модерно видеонаблюдение, умно сметосъбиране и др.

Петгодишното преправяне на Плана редуцира времето за изпълнение от 3-4 години на само 14 месеца. Телекомите бяха дори на ръба на паниката, поради изключително късите срокове и големия обем работа, те не бяха сигурни дали ще могат да ги изпълнят. Резултатите от последната една година за „А1 България“ са повече от обещаващи и има голяма вероятност проектите по „Дигитална свързаност“ да са едни от малкото, които имат висока успеваемост спрямо останалите заложени в ПВУ.

The post Три за една или какво се случва със „селския интернет“ appeared first on TechTrends България.

Тогава, също тръгна неофициална информация, че предстои подобна продажба на останалите бизнеси на групата, включително и в България. До допълнителни сделки обаче не се стигна, но се засили интригата около причината за раздялата със сръбските дейности. Включително се разкри и силен разрив между миноритарния собственик и съосновател на United Group Драган Шолак и мажоритарния акционер фонда BC Partners.

Конфликтът предизвика отзвук и рокади в ръководствата на почти всички звена в групата, включително и във „Виваком“. В донякъде изненадващ, както и не толкова епизод дори беше поставена на масата и собствеността на футболен клуб „Левски“.

През 2025 г. не проследихме в детайли тази сага, поради това, че истинският анализ отвъд изнесените в медиите факти, трябваше да почива на спекулации за това дали ще има сделка с останалите активи на United Group отвъд сръбските или не. След като конфликтът между Шолак и BC Partners може да се каже, че вече е в миналото и имаме нова информация за потенциална продажба на групата е добре да разгледаме нещата по-задълбочено.

Новите новини за продажба

United Group има желанието да продаде бизнесите си в България, Гърция, Хърватска и Словения. Информацията е по източници на „Капитал“ и според нея, групата е поставила на тезгяха целия телеком бизнес и фиксираната инфраструктура. Или части от тях. Поне за фиксираната инфраструктура по-апетитно ще е да се продаде в пакет, както в момента дейността е обособено в отделно дружество в тези държави – United Fiber. Като е избран консултант в лицето на инвестиционните банкери от Morgan Stanley. Бизнесът е апетитен защото включва освен оптичните кабели, така и каналната мрежа, един почти безценен актив, за който се водят вечни спорове за условията за наем.

По подобен начин, United Group търси купувачи и за своя медиен бизнес, който е окомплектован в международната компания United Media. В нея влизат всички медийни, рекламни и ТВ дейности, като в България под нейната шапка влизат „Нова телевизия“ и сайтовете ѝ, както и онлайн групата „Нетинфо“ и прикачените ѝ сайтове.

Няколко са спряганите купувачи. На първо място е арабският Etisalat (e&), който вече държи телеком активите на друга бивша регионална група – PPF. В нея влизат мобилните оператори под бранда Yettel и инфраструктурните дружества CETIN. Според „Капитал“ това е логичен ход, след като PPF Group загубиха наддаването за „Булсатком“, който в момента е част от „Виваком“. От друга страна, това ще окрупни българския телеком пазар и ще редуцира конкуренцията от трима на двама основни играча.

Вторият кандидат е саудитският Saudi Telecom (STC). Той вече притежава малко парче от баницата на United Group, след като балканският холдинг отдели и впоследствие продаде мобилните кули на своите оператори в България, Словения и Хърватска на Tawal. Последният е инфраструктурен бранд на STC. За момента саудитите влизат само в аутсорсинга на инфраструктура, но това не означава, че нямат апетит и за по-коплексен бизнес в региона.

Третият вариант е продажба на парче. В гръцките медии (ot.gr) има неофициална информация за преговори между United Group и местния OTE за придобиване на фиксираната мрежа. „24 Часа“ публикува версия, че всъщност се готви продажба само на медийната част в България, Сърбия, Хърватска и Словения. Сръбските медии излизат с алтернативна информация за работна версия на договор за сделка за United Media в горните държави, но плюс бизнесите в Черна гора и Босна и Херцеговина. Сумата е за само 30 млн. евро, а потенциалният купувач е Alpec Capital, който е мажоритарен собственик на новинарската група Euronews. От United Group и дъщерните ѝ дружества по традиция отказват да коментират пазарни спекулации и слухове.

Сръбската драма

През февруари 2025 г. United Group обяви продажбата на по-голямата част от своя сръбски бизнес. Групата се раздели с фиксирания оператор SBB, от който тръгва съществуването на балканския конгломерат. Купувач е PPF Telecom Group, който държи също така в страната и мобилния оператор Yettel. Така, мажоритарно държаната от Etisalat група формира де факто дуопол с Telekom Srbije, който се разчупва единствено в мобилния сегмент от A1. Цената за това удоволствие е 825 млн. евро чисто, без да се включват паричните резерви на SBB и потенциалния дълг на оператора.

Telekom Srbije също взе парче от пая, като придоби DTH сателитната телевизия, за която United Group прибра 652 млн. евро. В още една сделка се предоставя дружеството, което държи ТВ правата за редица спортни канали и първенства. Така, общата сума от продажбите набъбва до малко под 1.5 млрд. евро, при това без да броим медийния бизнес, който до голяма степен остава в United Group. Внушителна сума, която става и потенциален повод за раздор между мажоритарния и доскорошния миноритарен собственик на балканската телеком група.

Няколко месеца след сделката, през юни, Драган Шолак е отстранен от групата, заедно с главния изпълнителен директор Виктория Боклаг. Малко след това са подменени повечето ключови мениджъри по звена, включително и в България. Решението идва от мажоритарния собственик – британския фонд BC Partners, който държи около 55% дял. Шолак, който заедно с някои от другите освободени мениджъри държат около 45% от акциите, започва съдебни обжалвания, които губи. Спорът е за 200 млн. евро, бонуси точно за сръбската сделка.

Оттук, почти през цялата втора половина на 2025 г. се водят залпове между двата собственика. Ако не се беше развила тази сръбска драма, първоначалната идея е, че се подготвяше масова разпродажба на активите на United Group. Дори имаше неофициална информация, че в някои дружества, включително и в България са започнати задълбочени одити от потенциални клиенти (т.нар. дю дилиджънс), което обикновено предшества бъдеща сделка.

Теория на конспирацията

Неофициалната информация, която се появи след това, очертава още по-различна и интересна картина. В изтекъл запис между новия главен изпълнителен директор на United Group Стан Милър и неговия колега от Telekom Srbije Владимир Лучич загатва, че балканската телеком група готви да уволни директорката на United Media Александра Суботич, която е силна опозиционерка на президента Александър Вучич. Всичко това се случва точно в период на масови протести срещу сръбското правителство. Шолак също се смята за критик на Вучич и неговото елиминиране от United Group съвпада удобно. За да бъде конспирацията пълна, дни след изтичане на предполагаемите разговори между Милър и Лучич, сръбската полиция извършва обиски във водещите медии на United Group в страната – N1 и Nova, които биха били най-логичния източник на спекулативната информация.

Една от спекулативните хипотези за това какво се случва през 2025 г. е, че BC Partners симулират масова разпродажба на United Group, като стартират процесите в почти всички пазари. До сделка обаче се стига само в Сърбия, като се продава точно перлата на Шолак – родната му SBB, от която той формира впоследствие балканската група. След което, сръбският бизнесмен и всички негови хора са отстранени от управлението. По този начин, BC Partners се отървават от потенциалният непрекъснат натиск от сръбското правителство и ги оставя да се концентрират върху бизнеса в останалите държави.

Официално, United Group и BC Partners отхвърлят всякакви спекулативни слухове. Те обявяват публикуваната информация за разговори между Милър и Лучич като „дезинформация“. Включително се позовават на решението на нидерландския съд, че всички претенции на Шолак са несъстоятелни. В което между другото, нидерландските медии споменават, че бизнесменът се е опитал да въвлече „сръбската политика“ в делото, но не е успял.

Парче по парче

Дали, цялата история по продажбата на сръбските активи и последвалата битка между United Group и Шолак е просто начин за дистанциране на телеком групата от конфликта между миноритарния акционер и правителството е все още в спекулативната сфера. Фактите са, че все пак балканският холдинг започва, макар и по-тихо, да продава част от активите си парче по парче.

Операторите Telemach в Босна и Херцеговина и Северна Македония са прехвърлени през март 2026 г. на босненския BH Telecom за 562 млн. евро, като телекомът тегли заем от 199 млн. евро за трансакцията. Така, продажбата парче по парче на части от United Group се подновява през настоящата година. Което потенциално подкрепя две тези – едната, че групата се готви да разпродаде още активи. Другата е, че сръбската драма по-скоро е забавила плановете за продажба, отколкото е бил някакъв сложен план за отстраняването на Шолак.

Разнопосочните заключения на медиите за това как ще подходи United Group подсказват, че всичко е в начална фаза и предлаганите варианти са доста. BC Partners вече са групирали бизнесите в три направления – на оператори, фиксирана инфраструктура и медии. Първата вече се продава на части. Сръбският бизнес е буквално разфасован – фиксираните услуги отиват в PPF Telecom Group, мрежата и DTH сателитната телевизия в Telekom Srbije. За това основен двигател е по-скоро експлозивната политическа ситуация, отколкото чисто пазарни механизми.

Продажбата на босненския и северномакедонски Telemach вече подчертават тенденция, че United Group ще продава операторите по-скоро поотделно. Останалите две групи – фиксираната мрежа и медиите са компактно пакетирани и ще им се търсят единни купувачи.

Ясна тенденция

Тази логика пасва идеално, защото в България например, продажбата на „Виваком“ на собственика на „Йеттел“ ще трансформира телеком пазара от олигопол в дуопол. При това във всички сегменти, а в някои новото дружество ще има значително пазарно въздействие. PPF Telecom Group имат повече шанс да вземат фиксираната мрежа, но нямат такъв за United Media, където те държат другата голяма медийна група – тази около bTV.

Ситуацията е подобна и в Гърция. Ако OTE вземат телеком или мрежовия бизнес на United Group (Nova), те ще получат монополно влияние от по 65% при мобилните услуги, над 70% и 80% съответно при интернет и ТВ абонатите. При инфраструктурата, ситуацията е същата, макар, че там Nova и останалите конкуренти са значително по-фрагментирани отколкото при крайните услуги.

По този начин може да се анализира ситуацията около поредната информация за разпродажба на United Group. Докато не пристигнат неофициални данни за обвързващи сделки и задълбочени одити, когато вече ще имаме по-точен вектор на разпределението на активите на групата. Ясно е, че процесът вече е стартиран.

The post Пореден опит за разпродажбата на телеком гиганта United Group appeared first on TechTrends България.

„А1 България“ постепенно свиваше обема данни, които се публикуват във финансовите отчети на Telekom Austra Group (TAG, но все повече се брандира като А1 Group). United Group, когато пое контрола над „Виваком“ затвори своите финансови резултати само за регистрирани инвеститори. Единственият начин за достъп до тях беше чрез вътрешни източници, които да предоставят данните. Другият е през Търговския регистър, но изместването на крайния срок за подаване на отчетите покрай ковид пандемията до септември, прави информацията доста остаряла и с повече от девет месеца закъснение.

Чешкият фонд PPF Group продаде мажоритарния дял на своя телеком бизнес на арабската Etisalat (под бранда e&), което прехвърли собствеността на „Йеттел България“ и инфраструктурното звено „ЦЕТИН България“. Това придаде нова финансова или по-скоро публична дисциплина, като пълния финансов отчет за пълната 2025 г. беше изненадващо публикуван още февруари, което мина под радара, защото обикновено PPF Group правеше това към средата на следващата година.

За разлика от предишни периоди, този път имаме изключително детайлни резултати, които обрисуват не само картината в България, но и в съседна Сърбия. Особено в стремежа на e& да наложат доскоро почти напълно мобилната група Yettel да се развива ударно при фиксираните услуги. Макар и с бавни темпове, първите добри резултати са вече налице.

Скромен растеж

Йеттел България“ отчита скромен растеж по основните финансови показатели. За 2025 г. приходите се увеличават с 3.9% на годишна база до 557 млн. евро. За сметка на това печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) се понижава с приблизително същия темп – 3.7% до 157 млн. евро спрямо 163 млн. евро през 2024 г.

Точните причини за спада на печалбата не се споменават. Има минимално свиване на мобилни абонати (с около 30 хил.) до 3.2 млн. Ръстът на приходите е лесно обясним, като той е генериран от по-скъпи мобилни планове и индексацията на съществуващите договори през 2024 г. Комбинацията на тези фактори води до повишаването на средномесечния приход от абонат (ARPU) до 13.2 евро. По данни на „Йеттел“, компанията остава лидер по мобилни приходи през първите девет месеца на 2025 г. с 35% дял. Позициите са почти изравнени, като „А1 България“ е с 33%, а „Виваком“ – с 32%.

Капиталовите инвестиции са поделени между „Йеттел България“ и „ЦЕТИН България“. Първото дружество държи лицензите за радиочестотите и съответно плаща таксите за тях, докато второто изгражда мрежовата инфраструктура. През 2025 г. „Йеттел“ инвестира 47 млн. евро, което е увеличение с 8 млн. евро на годишна база. „ЦЕТИН“ допринася по това перо 71 млн. евро през миналата година, като отчита значителен скок на инвестициите спрямо 2024 г., когато са били едва 45 млн. евро.

Сред добрите новини за „Йеттел“ е тази, че освен годишните такси към държавата за радиочестотите, скоро няма да има нови подновявявания на лицензите. Операторът подновява разрешителното за 2 100MHz през 2025 г. и за новите блокове при преразпределението на 1 800MHz през 2024 г. Следващите подобни операции са след шест години за лентите в 900MHz и цялостно обновяване на разрешителното за 1 800MHz. Това се очаква да се случи през 2032 г.

Дългият път към фикса

Компаниите под бранда Yettel са почти напълно мобилни оператори. През последните две години текат активни процеси по тяхното трансформиране в напълно конвергентни телекоми. Българският „Йеттел“ не прави изключение и вече заема твърдо третото място на пазара за фиксирани услуги.

Във финансовите резултати е записано, че компанията е с пазарен дял от 6% на база приходи. Тя е все още далеч зад едноличния лидер „Виваком“, който контролира сегмента с 52% след придобиването на „Булсатком“ и зад „А1 България“ с 27%.

„Йеттел“ има доста стабилен ръст по отношение на абонатите. Тези на фиксиран интернет нарастват до 141 хил., докато тези на платена телевизия са вече 107 хил. Има една уловка, повечето от тези потребители не са напълно „фиксирани“. В годишния доклад е записано, че „Йеттел“ има 107 хил. абонати на „фиксиран безжичен достъп“ (FWA). Това означава, че те консумират фиксирани услуги, но през мобилната мрежа. Съответно, само 34 хил. потребителя на широколентов интернет са през кабел.

Сръбските размествания

Фиксираните услуги са приоритет за разрастване не само в България. Страната ни е сред отличниците по взимане на пазарен дял. В Унгария, Yettel контролира едва 2% в сегмента на база приходи. Важно е да се отбележи, че като абсолютни стойности, унгарският фиксиран пазар е близо три пъти по-голям – 890 млн. евро за първите девет месеца срещу 319 млн. евро за българския. В Словакия O₂ (единственият запазил брандинга си засега) е с 4% при пазар от 536 млн. евро.

Ситуацията е по-различна в Сърбия. Etisalat придоби втория по големина играч там – SBB от United Group. В годишния доклад е записано, че местния Yettel притежава 6% от фиксирания пазар през първите девет месеца на 2025 г. Любопитното е, че сръбския е два пъти по-голям от българския с обем от 626 млн. евро приходи. SBB отговаря за 28% и така сумарно, Etisalat контролира 34% или една трета от пазара в Сърбия. Лидер остава държавния MTS с 57% дял.

Под чертата

Годишният доклад на PPF Telecom Group съдържа някои любопитни новини, така да се каже „под чертата“. Една от тях е приключено арбитражно дело между „Йеттел България“ и Amdocs. Втората компания е сред основните софтуерни доставчици специализирани в телеком сектора. Тя е популярна основно със своята билинг система, както и с платформата си за работа с клиенти.

Информацията е непълна, като се казва, че Amdocs е завела арбитражно дело срещу „Йеттел България“ във Виена, но е постигнато извънсъдебно споразумение. По силата на последното, двете страни свалят претенциите си една към друга. Хипотезата е, че българският оператор е прекратил отношенията си с Amdocs и е сменил билинг системата. В сектора имаше подобна неофициална информация, че „Йеттел България“ преразглеждат всичките си договори, сключено от времето на Telenor.

The post „Йеттел“ през 2025 г.: Арабската прозрачност appeared first on TechTrends България.

Почти всички основни конкуренти на телекома скачат в твърдения, че компанията все още държи господстващо положение на този пазар и съответно регулаторът трябва да се намеси. Ресорната Комисия за регулиране на съобщенията (КРС) излиза със становище, че цените трябва да бъдат върнати към предишните им стойности и индексацията не се приема. Спорът отиде и в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която разглежда дали „Виваком“ държи монополно положение в този нишов сегмент.

Целият процес обаче беше блокиран, защото телекомът обжалва в съда решението на КРС и това доведе до спиране на производството на КЗК. Три години отнема на магистратите да стигнат до окончателно решение на най-висша инстанция, за да може да бъде възобновено производството обратно в антимонополния регулатор. Това се случва в последния ден на април 2026 г., когато КЗК възобновява целия процес.

Казусът

През 2023 г. „Виваком“ внася искане да повиши таксите средно с около 25% за ползване на каналната си мрежа. Почти всичките ѝ основни конкуренти се жалват пред КРС, че компанията нарушава приетите през предходната година общи условия за това. Телекомът се аргументира, че промяната е наложена, поради липсата на корекция на цената през цялата пандемия и възстановителния период след това, докато в същия момент, инфлацията в страната достига почти галопиращи стойности.

„Виваком“ изнася и още един аргумент и той е, че за разлика от минали периоди, самата КРС още през 2019 г. е констатирала, че телекомът вече не притежава доминираща роля на този пазар. Съответно, подобно стриктно регулиране и одобрение на всяка промяна на цените не е необходимо. Последният аргумент е, че и самото увеличение не нарушава антимонополните правила, защото то е направено за всички компании при равни условия.

Жалбите на конкуренцията се фокусират върху няколко аспекта. Първият е, начина по който „Виваком“ е направила самото увеличение. Според конкурентните предприятия, цените са средно увеличени с около 25%, а не с 16.9%, колкото е заложеният в Общите условия Индекс на потребителските цени (ИПЦ) или официалната инфлация за периода. Допълнителен довод е поставен, че „Виваком“ няма увеличени разходи и инвестиции в каналната си мрежа за периода и затова подобна висока корекция е некоректна.

Интересното е, че жалбата на конкурентите включва почти целия спектър от компании – от основните „А1 България“ и „ЦЕТИН България“ (инфраструктурното звено, което обслужва „Йеттел България“ – бел. ред.) до малките оператори обединени в „Клуб 2000“ и Браншовата асоциация на българските телекомуникационни оператори (БАБТО).

От своя страна, „Виваком“ обвинява, че част от големите играчи се опитват да се поставят в по-добра пазарна позиция чрез тази жалба, защото са и основните конкуренти. Малките се жалват допълнително, че телекомът поставя кабелите на няколко по-дребни оператора в една тръба, но ги таксува всеки по отделно за цената на такава.

Решението на КРС

Още през 2023 г. КРС решава, че индексацията на „Виваком“ е неправомерна, защото е направена механично и то не за една, а за две години назад. Нещо, което противоречи на Общите условия. Регулаторът също така обяви, че не приема увеличението да става с дата от началото на 2023 г., а от почти средата на годината. Което означава, че „Виваком“ трябва да върне надвзетите вече индексирани такси.

В същия момент е открито и производство на КЗК за разглеждане на залоупотреба с монополно положение на телекома в същия сегмент. То е стопирано, защото „Виваком“ обжалва решението на КРС в съда. Едва в края на април 2026 г. магистратите окончателно отхвърлят жалбата на телекома и така дават ход на действията на КЗК.

50 нюанса подземен кабел

Казусът с пазара на каналните мрежи се заплете през последните години, докато трае „вечния спор“. През 2019 г. КРС излиза със становище, че този сегмент вече не се доминира от „Виваком“, който исторически контролираше, като наследник на държавното БТК. Телекомът обаче осъществи редица сделки с фиксирани оператори в страната, като софийските „Нет 1“ и „КомНет София“, пловдивския N3, „Нетуъркс-България“, „Телнет“, „ТВН Дистрибуция“ и „Телко Инфраструктура“. Перлата в короната на придобиванията е „Булсатком“, макар и тази сделка оказа по-голямо влияние върху фиксирания пазар на дребно, а не толкова на едро.

Почти всички те бяха оспорвани в съда и списъкът с жалбоподатели до голяма степен съвпада с този на каналната мрежа. При разглеждания на част от тях от страна на КЗК, КРС изразява опасения, че може да се постигне потенциална пазарна концентрация от страна на „Виваком“. Проблемът е, че в годипните доклади на ресорния регулатор, каналната мрежа попада в перото „Други“ и не се публикуват пазарните дялове на водещите компании. Тези данни са заличени в публикуваното становище на КРС при запитването от КЗК.

Казусът се заплита допълнително, защото през 2024 г. „Виваком“ прехвърля каналната си мрежа на „Юнайтед Файбър България“. Това е дъщерно дружество на компанията-майка United Group и трансакцията цели изграждането на единно предлагане на капацитет и пренос на данни на едро в целия регион. Отделянето на каналната мрежа от „Виваком“ може да смекчи оценката на КЗК, защото в телекома остават само продажбите на дребно, където и бяха по-големите опасения на КРС след консолидацията на пазара. Във всички случаи производството срещу телекома ще е интересно и най-вероятно по-нюансирано отколкото очакваме.

The post Вечният спор за каналната мрежа – епизод втори appeared first on TechTrends България.

Дали този краен ефект ще се постигне е под огромен въпрос. Във всички случаи, мерки за сваляне на критериите за монополно и значително пазарно влияние при големи сделки ще преобразят някои сектори. Една от тях е телеком индустрията, която от години настоява да се позволи по-лесната ѝ консолидация. Причината, която европейските оператори изтъкват от много време са засилените като цяло регулации върху самите тях и невъзможността да се конкурират ефективно с групи от други региони, като Китай, САЩ и Близкия изток.

Реализирането на идеята на ЕК няма да бъде никак лека. Защото отхлабването на антимонополните регулации ще срещне яростна съпротива от различни други групи, които се опасяват от прекомерното окрупняване на конкретни сектори. Любопитното е, че един от основните аргументи и на двата лагера е, че това ще отключи или заключи иновациите и растежа.

Без яснота

На 13 април ЕК назначава за директор на департамента по конкуренцията на Европейския съюз Антъни Уелан. Той е бивш съветник по дигиталните пазари на председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен. Часове по-късно по основни европейски медии, като Financial Times и Politico изтича информация за подготвяни мащабни промени с цел улесняване на окрупняването на компании в рамките на Съюза.

Конкретиката е слаба, но основната идея е да се понижат критериите при които да се прилага антимонополното законодателство с цел блокиране на сделки. Точните промени не са все още известни, а изданията подчертават, че дори настоящите чернови такива може да се променят значително. Основните послания на ЕК са, че вече са готови да разглеждат по-либерално сделки, които насърчават иновациите, растежа или осигуряват ключови ресурси и стоки за Европа. Контекстът е повече от ясен – деликатната и все по-турболентна геополитическа обстановка, в която Стария континент все още не може да се адаптира.

Един от потенциалните инструменти е въвеждането на критерий за „устойчивост“, който да помогне за оценяването дали даден сделка ще допринесе за развитието на европейската икономика или ще навреди върху конкуренцията. Чиновниците от Брюксел тепърва ще трябва да го дефинират, като за момента има индикации, че се подхожда внимателно и доста предпазливо. Заместник-директорът на отдела по сливанията в ЕК Гулиом Ларио коментира в Париж през февруари, че „все още има повече въпроси, отколкото отговори“ по темата.

В търсене на крехък баланс

Задачата на ЕК е изключително трудна, защото всяка промяна може да наруши баланса, вместо да го изгради. Разделението е на няколко нива. Първото е политическо и национално – Германия и Франция са основните лобисти в посока на разхлабване на критериите за сливания и придобивания. Причината е, че това са най-силните индустриални икономики и съответно – най-големите компании, които могат да изкупят техни конкуренти от по-малките държави. През октомври 2025 г. група от 46 френски и германски компании пуснаха отворени писма до управляващите в Париж и Берлин за спешна смяна на правилата за консолидация.

Именно това е опасението на другите по-малки страни-членки на ЕС. Финландия и други държави се противопоставят на подобни усилия за разхлабване на мерките, като аргументите са, че предимствата на Европа в глобалната икономика е отворения вътрешен пазар и разнообразието на страни и предприятия.

Второто ниво на разделение е класическо – големи срещу малки компании. При което стои вечният въпрос – кога едно дружество е прекалено голямо и вреди на пазара. Доказан факт е, че когато една компания достигне монополно положение ще направи всичко, за да унищожи потенциалната конкуренция. Една от идеите на ЕК е да се разхлабят критериите за сделки на по-малки дружества и такива, които тепърва мащабират в иновативна сфера. Последното пак може да създаде монополи в перспективни дейности, но в дългосрочен план.

Последните две нива са малко по-специфични. Първото е, че между различните сектори може да се необходими различни критерии, поради определени специфики. Второто са действията при трансгранични сделки – как се прилагат критериите в контекста на всеки пазар по отделно, а после и в общоевропейския. Тук има един нюанс, за който не се говори за момента в общественото пространство – придобивания от външни за ЕС корпорации на местни дружества. Защото няма как да се постигне устойчивост, ако Европа позволи на американски, китайски или арабски гиганти да получат контрола върху местни групи.

Сектори на нисък старт

В медийното пространство се завъртят няколко спрени от Брюксел сделки. Една от най-емблематичните е опита за сливане между производителите на влакове германската Siemens и френската Alsom. През 2019 г. Брюксел блокира сделката, като я обявява, че новото дружество ще е доминиращо в своя сегмент.

Авиокосмическата индустрия на Европа също търси обединение с цел да е по-конкурентноспособна на глобалните пазари. Airbus, Leonardo и Thales подписаха меморандум за съвместно развитие на развойните и производствени възможности при космическите сателити и системи. Макар, да не е точно консолидационна сделка, трите компании предвиждат да обединят своите космически звена в едно ново дружество. То евентуално ще бъде ако не единственото, едно от малкото, с подобни възможности на Стария континент.

Телекомите са един от секторите, който настоява за реформа при консолидацията от повече от десетилетие. Операторите са подложени на засилена регулация при цените на едро и дребно в рамките на ЕС преди 15-20 години. Резултатът беше отличен за потребителите, но дойде шоково за финансовите възможности на компаниите и ограничи техните инвестиционни програми, като съответно се забави преминаването към 5G мобилни мрежи, спрямо други региони по света.

Операторите настояваха и още настояват, регулациите за консолидация да бъдат смекчени и да се позволи формирането на две, три или най-много четири пан-европейски групи, които да си разпределят пазара по държави. В момента ЕК разглежда всяка сделка, първо на ниво местен пазар, после и на ниво – общоевропейски. Това създава фрагментираност, която води до формирането на „над 100 оператора“, по думите на големите компании.

В момента ЕС се стреми да остави между три и четири големи играча на всеки отделен национален пазар. Една консолидация по модела, предлаган от телекомите, може да създаде диспропорции в различните държави. Една да има три големи и сравнително равностойни оператора, друга – да работи само с един или двама.

Има и друг проблем, който е виден на българския пазар. Присъствието на редица чуждестранни играчи. Едни по-разхлабени правила за консолидация може да позволят на външните телеком групи, които разполагат с повече средства да изкупят масово отделни компании по държави. Което да не позволи да се създадат трима или четирима истински пан-европейски оператори.

В България например, „А1 България“ е собственост на Telekom Austria Group, чийто мажоритарен собственик е мексиканската група America Movil (60.9%), като австрийската държава държи едва 28.4% през OBAG. Мажоритарен собственик на „Йеттел България“ (и „ЦЕТИН България“) е телеком групата от ОАЕ Etisalat (50%+1 акция), докато „Виваком“ е част от балканската United Group, зад която стои британския фонд BC Partners. Казано с други думи, от трите основни оператора в страната, няма нито един, който да е държан (като мажоритарен собственик) от европейски консорциум, без да броим този с финансовите инвеститори.

Последиците

ЕК се готви да разклати един от най-важните сегменти в регулациите – антимонополното законодателство. Затова се тръгва толкова внимателно от една страна, а от друга – има раздвижване на различни лобистки интереси. Без ясно очертана рамка на посоката в която европейските чиновници ще решат да поемат е трудно да се направи оценка за точните последици.

Трябва да се насърчи паневропейското сътрудничество, без да се убива местната конкуренция, а в същия момент да се охладят чуждестранните апетити. Постигането на това изисква изключително деликатен баланс и създава две опасности. Първата е да се опростят правилата за консолидация, което да доведе до почти безразборни сделки и елиминирането на конкуренцията в цели сектори. Втората е да се създадат определени правила за конкретни индустрии и дори да се систематизират действия за всеки отделен случай. Което ще усложни процеса по одобрение и ще създаде затруднения при одобряването на сделките.

Най-вероятният развой ще бъде, че ЕК ще изгуби години в имплементирането на облекчения, които ще бъдат разкроени за настоящата ситуация. Пазарните и геополитически реалности ще бъдат обаче съвършено различни, съответно те няма да отразят нуждите на европейските компании. Казано с други думи – Брюксел ще предложи правила прекалено късно, които може да създадат повече нови проблеми, отколкото да решат настоящите. Освен ако от ЕК не прекършат традицията и представят бързо работещи и балансирани решения.

The post Бавното дерегулиране на Европа appeared first on TechTrends България.

Всичко това идва преди да се изключи устройството от „самолетния“ режим, защото всяко от приложенията за фон започва да „цъка“ мегабайти, само и само да актуализира информацията. Социалните мрежи, имейлите, чатовете, изсмукват повече трафик, отколкото си представяме и понякога дори гигабайтите включени в ЕС започват да изтъняват.

Тук си проличава истинската стойност на технологиите, която не се измерва само в скоростта на пренос на данни или броя на предлаганите услуги, а в моментите, в които те ни дават увереност. В свят, в който сме постоянно в движение, най-ценната „човешка сила“ е възможността да бъдем свързани с хората и нещата, които обичаме, независимо от географските ширини и границите. В случая с пътуванията извън ЕС, изборът на правилен роуминг план е толкова важен, колкото смартфона и зарядното за него.

Офертата с плана Unlimited 200 е създадена точно с тази мисъл: да бъде партньор на потребителя тогава, когато той има най-голяма нужда от сигурност и свобода при пътуване в чужбина.

Свободата да пътуваш и да споделяш

Чрез новата промоционална оферта за план Unlimited 200 Vivacom предлага двойно повече роуминг мегабайти за държави извън ЕС – общо 6 000 MB на месец за целия срок на договора. Тази възможност обхваща 13 държави извън ЕС[1], като дава на пътешествениците спокойствието, че могат да се ориентират в непозната среда, да отговорят на спешен имейл или просто да чуят гласа на близките си в края на деня, без да се притесняват от излишни разходи.

Преносът на данни е със скорост до 200 Mbps, което прави планът идеален за сърфиране на висока скорост, за супер стрийминг и работа от разстояние. Планът съчетава пълна мобилна свобода в България с неограничени мегабайти, минути за разговори и кратки съобщения, като същевременно осигурява и предвидимост при пътуване с включените безплатни услуги за роуминг в страните от ЕС.

За тези, които търсят още повече вдъхновение и забавление в движение, Unlimited 200 включва достъп до мобилното приложение EON с включено богато съдържание за първите 12 месеца от срока на договора, след което пакетите отпадат автоматично. В допълнение абонатите могат да се възползват и от 50% намаление на цената на трите стрийминг пакета SkyShowtime, която е валидна за целия период на ползване на пакетите. Когато имат нужда от повече скорост за работа или забавление, клиентите на Vivacom могат лесно да активират допълнителните пакети  MAX Скорост за Ден, MAX Скорост за Седмица или Двойна скорост за уикенда. Офертата е валидна при сключване на двугодишен договор до 30 април 2026 г.

Спокойствието като сила

Технологиите са важна част от нашето развитие. Важно е обаче да не създават напрежение, а да носят спокойствие и увереност в забързаното ни ежедневие.

Премахването на ограниченията чрез подобни тарифни планове с включени услуги в роуминг, сваля напрежението от плещите на хората, които пътуват – било то по работа или за почивка. Както споделя Теодора Витева, директор Маркетингови комуникации на Vivacom – „Целта е потребителите да се чувстват спокойни и да постигат повече в динамичното си ежедневие“.

[1] Вкл. МВ за срока на договора в роуминг във всички оператори в Албания, Армения, Беларус, Босна и Херцеговина, Косово, Монако, Обединеното кралство, Русия, Северна Македония, Сърбия, Турция, Черна гора и Швейцария, след което отпадат автоматично. Повече на vivacom.bg.

The post Силата да бъдеш близо: Как технологиите на Vivacom превръщат разстоянията във възможности appeared first on TechTrends България.

Yettel продължава да е лидер, не само в общия резултат, но и в ключови сегменти, като “Най-добро покритие”, „Най-ниско времезакъснение“ и „Най-висока надеждност“. Което също се случва за поредна година. Разликата между резултатите на umlaut и на други сертификати за качеството на мрежата, като тези на Opensignal и Ookla е в методологията. При Best in Test тя представлява цялостна оценка за представянето на мрежата по редица различни показатели – не само скоростта при даунлоуд и ъплоуд, но и времезакъснението, покритието, надеждността на мрежата и качеството на гласовите услуги при разговор.

По-интересна е причината, защо Yettel е толкова постоянна в своето представяне в това изследване. Отговорът се крие в действия и стратегически решения предприети преди повече от 12 години, които продължават да подпомагат работата на оператора и до ден-днешен.

Отличник за девети път

Yettel печели деветия си сертификат за „Най-добра мобилна мрежа“ в България с общ резултат от 922 точки от 1 000 възможни.

По-важна обаче е разбивката по категории. В секция „Широколентово покритие“, Yettel е лидер с 348 точки от 400 възможни. При скорост на сваляне, операторът дели първото място с втория наш оператор с по 134 точки, докато при качване отново лидерската позиция се дели от Yettel – този път с другия български телеком. Скоростта обикновено е основният показател, на който другите сертификати наблягат в изследванията си, докато при Best in Test подходът е по-комплексен.

Yettel е абсолютен лидер при надеждността на мрежата си с 584 точки от максимални 600. За потребителите това означава сигурна и стабилна връзка с минимални прекъсвания. Както и при различни условия – като дали се намират в градска среда, в отдалечени райони или използват мрежата при високо натоварване. Стабилността на връзката е ключов елемент в безпроблемното провеждане на разговори, сърфиране и стриймване на съдържание без прекъсвания и др.

Подобна е ситуацията с времезакъснението (latency). Yettel е лидер със 195 точки при 200 максимални. Този показател отчита времето, за което данните изминават разстоянието до устройството на клиента и има пряко значение за крайните потребители. Измерванията в тази категория включват например гейминг в реално време и използване на приложения за гласова комуникация през интернет. Това са сред най-взискателните дейности, изискващи свръхбърза връзка, стабилна свързаност и минимална латентност. Затова са и сред основните индикатори за качеството на мобилната мрежа.

Анализите на тези комплексни показатели, в комбинация с установените през годините стандарти, първо на германската P3, впоследствие – umlaut, придобити накрая от консултантския гигант Accenture, отличават този сертификат от останалите за момента.

Малко от кухнята

От Yettel предоставиха на TechTrends интересни данни за мобилното потребление в тяхната мрежа през 2025 г. Цялостният ръст в потреблението на данни е 30% през изминалата година спрямо предходната, но по-интересното е, че се отчита 50% увеличение на 5G трафика през същия период.

За последните пет години (2020-2025 г.), от подготовката за пускане на мобилните мрежи от пето поколение до тяхното по-пълно разгръщане ръстът на потреблението скача повече от осем пъти – от малко под 113 хил. TB на малко под 945 хил. TB. Самият 5G трафик тръгва от минимално потребление от малко над 2.7 хил. TB през 2021 г. до над 465 хил. TB за 2025 г.

Въвеждането на абонаментни планове без ограничения в трафика помага значително за тези резултати. Според Yettel, 63% от клиентите им ползват такива и те генерират 92% от преноса на данни. Средният трафик на потребител през 2020 г. е бил 3 GB месечно, но през 2025 г. той скача седем пъти – до 21 GB.

„Успехът зад тази консистентност в получаването на сертификата не е случаен, прави се непрекъснат мониторинг и оптимизация на мрежата, за да може тя да отговори на променящите се нужди на потребителите и на технологичните иновации“, коментира Гергана Дерменджиева, директор „Технологична стратегия и инженеринг“.

Тайната зад качеството

Тези резултати са постигнати благодарение на два фактора. Първият е постоянното модернизиране на мрежата, но такова се осъществява и от трите телекома в страната. Вторият е отдалечен малко повече в миналото. През 2013 г., когато „Глобул“ е придобит от норвежкия гигант Telenor, скандинавците вземат стратегическото решение да направят пълен network swap или цялостна замяна на мрежата. Всичко – от базовите станции и клетките, през опорната инфраструктура, до управлението на мрежата и центровете за данни.

Тази подмяна позволи на Telenor (днес Yettel – бел. ред.) да бъде първият от големите телекоми, който стартира 4G услуга в страната. Макар процесът по network swap да беше завършен още през 2014 г., компанията продължава целенасочено да развива инфраструктурата си, така че да отговаря на нарастващите изисквания на потребителите и на съвременните технологични стандарти.

„Внедряването на най-модерно оборудване и следването на технологичните тенденции са сред ключовите моменти за правилното разгръщане на мрежата. Фините настройки на новите и стари модули също са важни за подобряване на потребителското възприемане на качеството на връзката. А то зависи и от подготовката и компетентността на мрежовите екипи“, коментира още Гергана Дерменджиева от Yettel.

Телекомът не разчита само на положената инфраструктура през 2014 г. От компанията допълниха, че само през последната година са изградени близо 100 нови базови станции, а още над 1 000 са с увеличен капацитет, за да се посрещне по-високото потребление.

„Компанията прави непрекъснати и значителни инвестиции в своята мрежова инфраструктура“, обяснява Дерменджиева. „Тези инвестиции са насочени както към разширяване на покритието, така и към внедряване на най-новите технологии. Това позволява на мрежата да посрещне нарастващия трафик на данни и да запази високо качеството на услугите, които предоставяме.“

В този смисъл, причината зад успеха на Yettel днес е комбинацията между дългосрочната визия на Telenor през 2013 г. и правилното надграждане на това наследство.

The post Постоянството на „Йеттел България“ в сертификата Best in Test appeared first on TechTrends България.

„А1 България“ засега остава единственият телеком, който официално си публикува годишните финансови резултати. През последните няколко години, данните в тях постепенно бяха редуцирани, като това идва основно на ниво група – A1 Group. Изчезна и отделния коментар за всеки международен пазар, включително и българския.

Потенциално втори местен телеком може да бъде „Йеттел България“, след придобиването на мажоритарния пакет от арабската Etisalat (e&). В досегашните тримесечни отчети на близкоизточната група, българското звено не се споменава.

Финансовите показатели

За миналата 2025 г. „А1 България“ компанията отчита приходи от 895.1 млн. евро. Това е ръст от 9% спрямо предходната година, когато постъпленията са 820.9 млн. евро. A1 Group коментират, че има забавяне на увеличението на приходите през последното тримесечие на 2025 г. до само 1.1%. Причината за това се крие във факта, че през същия период през 2024 г. са приключили два големи проекта свързани със системна интеграция.

Печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) на „А1 България“ се повишава също с почти 9% (8.9%) на годишна база до 371.1 млн. евро. Българското звено е сред най-добре представящите се в рамките на A1 Group. „А1 България“ допринася за 16% от всички приходи на групата и подпомага за ръста отчетен в групата.

Абонати и инвестиции

При абонатите имаме няколко тенденции. Първата е, че се затвърждава растежът на броя на мобилни потребители. През 2025 г. те се увеличават с близо 100 хил. на годишна база до 3.945 млн. Сходни темпове са отчетени през 2024 г., но по-бавни от малко под 70 хил., докато в по-предишните периоди ситуацията е била стагнираща по този показател.

При фиксираните абонати, A1 Group изменя нещата, като първо премахна секцията с потребителите на платена телевизия, а след това и на интернет. Те бяха заменени с общ показател – потребители, генериращи приход (RGU) от фиксирани услуги. По него „А1 България“ отчита стабилен ръст от 114 хил. абонати до 1.457 млн. през 2025 г. Той е съпоставим с растежа от предходните години, показват данните на компанията-майка.

Увеличението на потребителите води до стабилизиране на един друг показател – темпът на отписване на абонати или т.нар. Churn rate. Исторически „А1 България“ поддържаше сравнително високи стойност спрямо останалите два оператора, поради факта, че беше основно предприятие при мобилните комуникации дълго време. Последните години се наблюдава стабилизиране около 1.9%, колкото е и през 2025 г. През по-миналата година има леко повишение до 2.0%, но това е пак подобрение спрямо 2023 г., когато е 2.1%. Повечето потребители оказва влияние върху друг показател – средномесечният приход от абонат (ARPU), който се понижава от 8 евро на 7.5 евро.

Една от привидно по-негативните новини е понижението на капиталовите инвестиции (CAPEX). Това е тенденция, която се наблюдава от 2023 г. насам. През изминалата година те се понижават до 113 млн. евро. Това е понижение с малко над 6% спрямо 2024 г., когато са били 121 млн. и със 17% спрямо 2023 г. при 137.5 млн. евро. Тенденцията е проследима на ниво група, като ако се извадят лицензионните такси за радиочестоти, CAPEX се понижава с 5.6%. „А1 България“ е платила 10 млн. евро през 2025 г. за разрешителни и годишни такси по това перо.

5G проекти и Планът за възстановяване са във фокуса на 2026 г.

Ситуацията през настоящата 2026 г. предопределя няколко потенциални тенденции и фактори, които ще определят финансовото представяне на българските телекоми. Първата са различните големи 5G проекти, които отделните компании са поели.

„А1 България“ обяви, че се заема с нов такъв, който носи името 5G WAVEO и има за цел да изгради мобилна връзка от пето поколение по границата с Румъния. Българският телеком вече има няколко мащабни 5G проекта в разработка, като SEAGUL, който покрива магистралният маршрут между София и Атина и такъв за софийското летище. Подобни инфраструктурни разработки с външно финансиране може да са отговорни частично за свиването на капиталовите инвестиции. Друго обяснение е частичното изнасяне само на физическите кули в отделно дружество извън A1 Group.

Второто голямо перо, което трябва да бъде разплатено през 2026 г. е финализирането на проектите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Работата по тях кипи с пълна пара в трите телекома, които поеха разгръщането на високоскоростен интернет в труднодостъпните региони.

Проблемът му е, че той трябва да бъде завършен до юли тази година, а дейностите по него са доста мащабни и със забавени срокове от над две години. Трите телекома ще си разделят общо 470 млн. лева (240 млн. евро) по него ако всичко бъде изградено в срок. Ако не бъде вариантите са два – държавата да плати от бюджета (който още не е и гласуван) или телекомите да отпишат средствата и да ги прехвърлят като CAPEX инвестиции. Добрата новина за момента е, че в доста къси срокове минаха последните две плащания по ПВУ от европейска страна към България.

The post „А1 България“ през 2025 г.: Продължаващ растеж на приходите и печалбата с уловки appeared first on TechTrends България.