Почти всички основни конкуренти на телекома скачат в твърдения, че компанията все още държи господстващо положение на този пазар и съответно регулаторът трябва да се намеси. Ресорната Комисия за регулиране на съобщенията (КРС) излиза със становище, че цените трябва да бъдат върнати към предишните им стойности и индексацията не се приема. Спорът отиде и в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която разглежда дали „Виваком“ държи монополно положение в този нишов сегмент.

Целият процес обаче беше блокиран, защото телекомът обжалва в съда решението на КРС и това доведе до спиране на производството на КЗК. Три години отнема на магистратите да стигнат до окончателно решение на най-висша инстанция, за да може да бъде възобновено производството обратно в антимонополния регулатор. Това се случва в последния ден на април 2026 г., когато КЗК възобновява целия процес.

Казусът

През 2023 г. „Виваком“ внася искане да повиши таксите средно с около 25% за ползване на каналната си мрежа. Почти всичките ѝ основни конкуренти се жалват пред КРС, че компанията нарушава приетите през предходната година общи условия за това. Телекомът се аргументира, че промяната е наложена, поради липсата на корекция на цената през цялата пандемия и възстановителния период след това, докато в същия момент, инфлацията в страната достига почти галопиращи стойности.

„Виваком“ изнася и още един аргумент и той е, че за разлика от минали периоди, самата КРС още през 2019 г. е констатирала, че телекомът вече не притежава доминираща роля на този пазар. Съответно, подобно стриктно регулиране и одобрение на всяка промяна на цените не е необходимо. Последният аргумент е, че и самото увеличение не нарушава антимонополните правила, защото то е направено за всички компании при равни условия.

Жалбите на конкуренцията се фокусират върху няколко аспекта. Първият е, начина по който „Виваком“ е направила самото увеличение. Според конкурентните предприятия, цените са средно увеличени с около 25%, а не с 16.9%, колкото е заложеният в Общите условия Индекс на потребителските цени (ИПЦ) или официалната инфлация за периода. Допълнителен довод е поставен, че „Виваком“ няма увеличени разходи и инвестиции в каналната си мрежа за периода и затова подобна висока корекция е некоректна.

Интересното е, че жалбата на конкурентите включва почти целия спектър от компании – от основните „А1 България“ и „ЦЕТИН България“ (инфраструктурното звено, което обслужва „Йеттел България“ – бел. ред.) до малките оператори обединени в „Клуб 2000“ и Браншовата асоциация на българските телекомуникационни оператори (БАБТО).

От своя страна, „Виваком“ обвинява, че част от големите играчи се опитват да се поставят в по-добра пазарна позиция чрез тази жалба, защото са и основните конкуренти. Малките се жалват допълнително, че телекомът поставя кабелите на няколко по-дребни оператора в една тръба, но ги таксува всеки по отделно за цената на такава.

Решението на КРС

Още през 2023 г. КРС решава, че индексацията на „Виваком“ е неправомерна, защото е направена механично и то не за една, а за две години назад. Нещо, което противоречи на Общите условия. Регулаторът също така обяви, че не приема увеличението да става с дата от началото на 2023 г., а от почти средата на годината. Което означава, че „Виваком“ трябва да върне надвзетите вече индексирани такси.

В същия момент е открито и производство на КЗК за разглеждане на залоупотреба с монополно положение на телекома в същия сегмент. То е стопирано, защото „Виваком“ обжалва решението на КРС в съда. Едва в края на април 2026 г. магистратите окончателно отхвърлят жалбата на телекома и така дават ход на действията на КЗК.

50 нюанса подземен кабел

Казусът с пазара на каналните мрежи се заплете през последните години, докато трае „вечния спор“. През 2019 г. КРС излиза със становище, че този сегмент вече не се доминира от „Виваком“, който исторически контролираше, като наследник на държавното БТК. Телекомът обаче осъществи редица сделки с фиксирани оператори в страната, като софийските „Нет 1“ и „КомНет София“, пловдивския N3, „Нетуъркс-България“, „Телнет“, „ТВН Дистрибуция“ и „Телко Инфраструктура“. Перлата в короната на придобиванията е „Булсатком“, макар и тази сделка оказа по-голямо влияние върху фиксирания пазар на дребно, а не толкова на едро.

Почти всички те бяха оспорвани в съда и списъкът с жалбоподатели до голяма степен съвпада с този на каналната мрежа. При разглеждания на част от тях от страна на КЗК, КРС изразява опасения, че може да се постигне потенциална пазарна концентрация от страна на „Виваком“. Проблемът е, че в годипните доклади на ресорния регулатор, каналната мрежа попада в перото „Други“ и не се публикуват пазарните дялове на водещите компании. Тези данни са заличени в публикуваното становище на КРС при запитването от КЗК.

Казусът се заплита допълнително, защото през 2024 г. „Виваком“ прехвърля каналната си мрежа на „Юнайтед Файбър България“. Това е дъщерно дружество на компанията-майка United Group и трансакцията цели изграждането на единно предлагане на капацитет и пренос на данни на едро в целия регион. Отделянето на каналната мрежа от „Виваком“ може да смекчи оценката на КЗК, защото в телекома остават само продажбите на дребно, където и бяха по-големите опасения на КРС след консолидацията на пазара. Във всички случаи производството срещу телекома ще е интересно и най-вероятно по-нюансирано отколкото очакваме.

The post Вечният спор за каналната мрежа – епизод втори appeared first on TechTrends България.

Дали този краен ефект ще се постигне е под огромен въпрос. Във всички случаи, мерки за сваляне на критериите за монополно и значително пазарно влияние при големи сделки ще преобразят някои сектори. Една от тях е телеком индустрията, която от години настоява да се позволи по-лесната ѝ консолидация. Причината, която европейските оператори изтъкват от много време са засилените като цяло регулации върху самите тях и невъзможността да се конкурират ефективно с групи от други региони, като Китай, САЩ и Близкия изток.

Реализирането на идеята на ЕК няма да бъде никак лека. Защото отхлабването на антимонополните регулации ще срещне яростна съпротива от различни други групи, които се опасяват от прекомерното окрупняване на конкретни сектори. Любопитното е, че един от основните аргументи и на двата лагера е, че това ще отключи или заключи иновациите и растежа.

Без яснота

На 13 април ЕК назначава за директор на департамента по конкуренцията на Европейския съюз Антъни Уелан. Той е бивш съветник по дигиталните пазари на председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен. Часове по-късно по основни европейски медии, като Financial Times и Politico изтича информация за подготвяни мащабни промени с цел улесняване на окрупняването на компании в рамките на Съюза.

Конкретиката е слаба, но основната идея е да се понижат критериите при които да се прилага антимонополното законодателство с цел блокиране на сделки. Точните промени не са все още известни, а изданията подчертават, че дори настоящите чернови такива може да се променят значително. Основните послания на ЕК са, че вече са готови да разглеждат по-либерално сделки, които насърчават иновациите, растежа или осигуряват ключови ресурси и стоки за Европа. Контекстът е повече от ясен – деликатната и все по-турболентна геополитическа обстановка, в която Стария континент все още не може да се адаптира.

Един от потенциалните инструменти е въвеждането на критерий за „устойчивост“, който да помогне за оценяването дали даден сделка ще допринесе за развитието на европейската икономика или ще навреди върху конкуренцията. Чиновниците от Брюксел тепърва ще трябва да го дефинират, като за момента има индикации, че се подхожда внимателно и доста предпазливо. Заместник-директорът на отдела по сливанията в ЕК Гулиом Ларио коментира в Париж през февруари, че „все още има повече въпроси, отколкото отговори“ по темата.

В търсене на крехък баланс

Задачата на ЕК е изключително трудна, защото всяка промяна може да наруши баланса, вместо да го изгради. Разделението е на няколко нива. Първото е политическо и национално – Германия и Франция са основните лобисти в посока на разхлабване на критериите за сливания и придобивания. Причината е, че това са най-силните индустриални икономики и съответно – най-големите компании, които могат да изкупят техни конкуренти от по-малките държави. През октомври 2025 г. група от 46 френски и германски компании пуснаха отворени писма до управляващите в Париж и Берлин за спешна смяна на правилата за консолидация.

Именно това е опасението на другите по-малки страни-членки на ЕС. Финландия и други държави се противопоставят на подобни усилия за разхлабване на мерките, като аргументите са, че предимствата на Европа в глобалната икономика е отворения вътрешен пазар и разнообразието на страни и предприятия.

Второто ниво на разделение е класическо – големи срещу малки компании. При което стои вечният въпрос – кога едно дружество е прекалено голямо и вреди на пазара. Доказан факт е, че когато една компания достигне монополно положение ще направи всичко, за да унищожи потенциалната конкуренция. Една от идеите на ЕК е да се разхлабят критериите за сделки на по-малки дружества и такива, които тепърва мащабират в иновативна сфера. Последното пак може да създаде монополи в перспективни дейности, но в дългосрочен план.

Последните две нива са малко по-специфични. Първото е, че между различните сектори може да се необходими различни критерии, поради определени специфики. Второто са действията при трансгранични сделки – как се прилагат критериите в контекста на всеки пазар по отделно, а после и в общоевропейския. Тук има един нюанс, за който не се говори за момента в общественото пространство – придобивания от външни за ЕС корпорации на местни дружества. Защото няма как да се постигне устойчивост, ако Европа позволи на американски, китайски или арабски гиганти да получат контрола върху местни групи.

Сектори на нисък старт

В медийното пространство се завъртят няколко спрени от Брюксел сделки. Една от най-емблематичните е опита за сливане между производителите на влакове германската Siemens и френската Alsom. През 2019 г. Брюксел блокира сделката, като я обявява, че новото дружество ще е доминиращо в своя сегмент.

Авиокосмическата индустрия на Европа също търси обединение с цел да е по-конкурентноспособна на глобалните пазари. Airbus, Leonardo и Thales подписаха меморандум за съвместно развитие на развойните и производствени възможности при космическите сателити и системи. Макар, да не е точно консолидационна сделка, трите компании предвиждат да обединят своите космически звена в едно ново дружество. То евентуално ще бъде ако не единственото, едно от малкото, с подобни възможности на Стария континент.

Телекомите са един от секторите, който настоява за реформа при консолидацията от повече от десетилетие. Операторите са подложени на засилена регулация при цените на едро и дребно в рамките на ЕС преди 15-20 години. Резултатът беше отличен за потребителите, но дойде шоково за финансовите възможности на компаниите и ограничи техните инвестиционни програми, като съответно се забави преминаването към 5G мобилни мрежи, спрямо други региони по света.

Операторите настояваха и още настояват, регулациите за консолидация да бъдат смекчени и да се позволи формирането на две, три или най-много четири пан-европейски групи, които да си разпределят пазара по държави. В момента ЕК разглежда всяка сделка, първо на ниво местен пазар, после и на ниво – общоевропейски. Това създава фрагментираност, която води до формирането на „над 100 оператора“, по думите на големите компании.

В момента ЕС се стреми да остави между три и четири големи играча на всеки отделен национален пазар. Една консолидация по модела, предлаган от телекомите, може да създаде диспропорции в различните държави. Една да има три големи и сравнително равностойни оператора, друга – да работи само с един или двама.

Има и друг проблем, който е виден на българския пазар. Присъствието на редица чуждестранни играчи. Едни по-разхлабени правила за консолидация може да позволят на външните телеком групи, които разполагат с повече средства да изкупят масово отделни компании по държави. Което да не позволи да се създадат трима или четирима истински пан-европейски оператори.

В България например, „А1 България“ е собственост на Telekom Austria Group, чийто мажоритарен собственик е мексиканската група America Movil (60.9%), като австрийската държава държи едва 28.4% през OBAG. Мажоритарен собственик на „Йеттел България“ (и „ЦЕТИН България“) е телеком групата от ОАЕ Etisalat (50%+1 акция), докато „Виваком“ е част от балканската United Group, зад която стои британския фонд BC Partners. Казано с други думи, от трите основни оператора в страната, няма нито един, който да е държан (като мажоритарен собственик) от европейски консорциум, без да броим този с финансовите инвеститори.

Последиците

ЕК се готви да разклати един от най-важните сегменти в регулациите – антимонополното законодателство. Затова се тръгва толкова внимателно от една страна, а от друга – има раздвижване на различни лобистки интереси. Без ясно очертана рамка на посоката в която европейските чиновници ще решат да поемат е трудно да се направи оценка за точните последици.

Трябва да се насърчи паневропейското сътрудничество, без да се убива местната конкуренция, а в същия момент да се охладят чуждестранните апетити. Постигането на това изисква изключително деликатен баланс и създава две опасности. Първата е да се опростят правилата за консолидация, което да доведе до почти безразборни сделки и елиминирането на конкуренцията в цели сектори. Втората е да се създадат определени правила за конкретни индустрии и дори да се систематизират действия за всеки отделен случай. Което ще усложни процеса по одобрение и ще създаде затруднения при одобряването на сделките.

Най-вероятният развой ще бъде, че ЕК ще изгуби години в имплементирането на облекчения, които ще бъдат разкроени за настоящата ситуация. Пазарните и геополитически реалности ще бъдат обаче съвършено различни, съответно те няма да отразят нуждите на европейските компании. Казано с други думи – Брюксел ще предложи правила прекалено късно, които може да създадат повече нови проблеми, отколкото да решат настоящите. Освен ако от ЕК не прекършат традицията и представят бързо работещи и балансирани решения.

The post Бавното дерегулиране на Европа appeared first on TechTrends България.

Всичко това идва преди да се изключи устройството от „самолетния“ режим, защото всяко от приложенията за фон започва да „цъка“ мегабайти, само и само да актуализира информацията. Социалните мрежи, имейлите, чатовете, изсмукват повече трафик, отколкото си представяме и понякога дори гигабайтите включени в ЕС започват да изтъняват.

Тук си проличава истинската стойност на технологиите, която не се измерва само в скоростта на пренос на данни или броя на предлаганите услуги, а в моментите, в които те ни дават увереност. В свят, в който сме постоянно в движение, най-ценната „човешка сила“ е възможността да бъдем свързани с хората и нещата, които обичаме, независимо от географските ширини и границите. В случая с пътуванията извън ЕС, изборът на правилен роуминг план е толкова важен, колкото смартфона и зарядното за него.

Офертата с плана Unlimited 200 е създадена точно с тази мисъл: да бъде партньор на потребителя тогава, когато той има най-голяма нужда от сигурност и свобода при пътуване в чужбина.

Свободата да пътуваш и да споделяш

Чрез новата промоционална оферта за план Unlimited 200 Vivacom предлага двойно повече роуминг мегабайти за държави извън ЕС – общо 6 000 MB на месец за целия срок на договора. Тази възможност обхваща 13 държави извън ЕС[1], като дава на пътешествениците спокойствието, че могат да се ориентират в непозната среда, да отговорят на спешен имейл или просто да чуят гласа на близките си в края на деня, без да се притесняват от излишни разходи.

Преносът на данни е със скорост до 200 Mbps, което прави планът идеален за сърфиране на висока скорост, за супер стрийминг и работа от разстояние. Планът съчетава пълна мобилна свобода в България с неограничени мегабайти, минути за разговори и кратки съобщения, като същевременно осигурява и предвидимост при пътуване с включените безплатни услуги за роуминг в страните от ЕС.

За тези, които търсят още повече вдъхновение и забавление в движение, Unlimited 200 включва достъп до мобилното приложение EON с включено богато съдържание за първите 12 месеца от срока на договора, след което пакетите отпадат автоматично. В допълнение абонатите могат да се възползват и от 50% намаление на цената на трите стрийминг пакета SkyShowtime, която е валидна за целия период на ползване на пакетите. Когато имат нужда от повече скорост за работа или забавление, клиентите на Vivacom могат лесно да активират допълнителните пакети  MAX Скорост за Ден, MAX Скорост за Седмица или Двойна скорост за уикенда. Офертата е валидна при сключване на двугодишен договор до 30 април 2026 г.

Спокойствието като сила

Технологиите са важна част от нашето развитие. Важно е обаче да не създават напрежение, а да носят спокойствие и увереност в забързаното ни ежедневие.

Премахването на ограниченията чрез подобни тарифни планове с включени услуги в роуминг, сваля напрежението от плещите на хората, които пътуват – било то по работа или за почивка. Както споделя Теодора Витева, директор Маркетингови комуникации на Vivacom – „Целта е потребителите да се чувстват спокойни и да постигат повече в динамичното си ежедневие“.

[1] Вкл. МВ за срока на договора в роуминг във всички оператори в Албания, Армения, Беларус, Босна и Херцеговина, Косово, Монако, Обединеното кралство, Русия, Северна Македония, Сърбия, Турция, Черна гора и Швейцария, след което отпадат автоматично. Повече на vivacom.bg.

The post Силата да бъдеш близо: Как технологиите на Vivacom превръщат разстоянията във възможности appeared first on TechTrends България.

Yettel продължава да е лидер, не само в общия резултат, но и в ключови сегменти, като “Най-добро покритие”, „Най-ниско времезакъснение“ и „Най-висока надеждност“. Което също се случва за поредна година. Разликата между резултатите на umlaut и на други сертификати за качеството на мрежата, като тези на Opensignal и Ookla е в методологията. При Best in Test тя представлява цялостна оценка за представянето на мрежата по редица различни показатели – не само скоростта при даунлоуд и ъплоуд, но и времезакъснението, покритието, надеждността на мрежата и качеството на гласовите услуги при разговор.

По-интересна е причината, защо Yettel е толкова постоянна в своето представяне в това изследване. Отговорът се крие в действия и стратегически решения предприети преди повече от 12 години, които продължават да подпомагат работата на оператора и до ден-днешен.

Отличник за девети път

Yettel печели деветия си сертификат за „Най-добра мобилна мрежа“ в България с общ резултат от 922 точки от 1 000 възможни.

По-важна обаче е разбивката по категории. В секция „Широколентово покритие“, Yettel е лидер с 348 точки от 400 възможни. При скорост на сваляне, операторът дели първото място с втория наш оператор с по 134 точки, докато при качване отново лидерската позиция се дели от Yettel – този път с другия български телеком. Скоростта обикновено е основният показател, на който другите сертификати наблягат в изследванията си, докато при Best in Test подходът е по-комплексен.

Yettel е абсолютен лидер при надеждността на мрежата си с 584 точки от максимални 600. За потребителите това означава сигурна и стабилна връзка с минимални прекъсвания. Както и при различни условия – като дали се намират в градска среда, в отдалечени райони или използват мрежата при високо натоварване. Стабилността на връзката е ключов елемент в безпроблемното провеждане на разговори, сърфиране и стриймване на съдържание без прекъсвания и др.

Подобна е ситуацията с времезакъснението (latency). Yettel е лидер със 195 точки при 200 максимални. Този показател отчита времето, за което данните изминават разстоянието до устройството на клиента и има пряко значение за крайните потребители. Измерванията в тази категория включват например гейминг в реално време и използване на приложения за гласова комуникация през интернет. Това са сред най-взискателните дейности, изискващи свръхбърза връзка, стабилна свързаност и минимална латентност. Затова са и сред основните индикатори за качеството на мобилната мрежа.

Анализите на тези комплексни показатели, в комбинация с установените през годините стандарти, първо на германската P3, впоследствие – umlaut, придобити накрая от консултантския гигант Accenture, отличават този сертификат от останалите за момента.

Малко от кухнята

От Yettel предоставиха на TechTrends интересни данни за мобилното потребление в тяхната мрежа през 2025 г. Цялостният ръст в потреблението на данни е 30% през изминалата година спрямо предходната, но по-интересното е, че се отчита 50% увеличение на 5G трафика през същия период.

За последните пет години (2020-2025 г.), от подготовката за пускане на мобилните мрежи от пето поколение до тяхното по-пълно разгръщане ръстът на потреблението скача повече от осем пъти – от малко под 113 хил. TB на малко под 945 хил. TB. Самият 5G трафик тръгва от минимално потребление от малко над 2.7 хил. TB през 2021 г. до над 465 хил. TB за 2025 г.

Въвеждането на абонаментни планове без ограничения в трафика помага значително за тези резултати. Според Yettel, 63% от клиентите им ползват такива и те генерират 92% от преноса на данни. Средният трафик на потребител през 2020 г. е бил 3 GB месечно, но през 2025 г. той скача седем пъти – до 21 GB.

„Успехът зад тази консистентност в получаването на сертификата не е случаен, прави се непрекъснат мониторинг и оптимизация на мрежата, за да може тя да отговори на променящите се нужди на потребителите и на технологичните иновации“, коментира Гергана Дерменджиева, директор „Технологична стратегия и инженеринг“.

Тайната зад качеството

Тези резултати са постигнати благодарение на два фактора. Първият е постоянното модернизиране на мрежата, но такова се осъществява и от трите телекома в страната. Вторият е отдалечен малко повече в миналото. През 2013 г., когато „Глобул“ е придобит от норвежкия гигант Telenor, скандинавците вземат стратегическото решение да направят пълен network swap или цялостна замяна на мрежата. Всичко – от базовите станции и клетките, през опорната инфраструктура, до управлението на мрежата и центровете за данни.

Тази подмяна позволи на Telenor (днес Yettel – бел. ред.) да бъде първият от големите телекоми, който стартира 4G услуга в страната. Макар процесът по network swap да беше завършен още през 2014 г., компанията продължава целенасочено да развива инфраструктурата си, така че да отговаря на нарастващите изисквания на потребителите и на съвременните технологични стандарти.

„Внедряването на най-модерно оборудване и следването на технологичните тенденции са сред ключовите моменти за правилното разгръщане на мрежата. Фините настройки на новите и стари модули също са важни за подобряване на потребителското възприемане на качеството на връзката. А то зависи и от подготовката и компетентността на мрежовите екипи“, коментира още Гергана Дерменджиева от Yettel.

Телекомът не разчита само на положената инфраструктура през 2014 г. От компанията допълниха, че само през последната година са изградени близо 100 нови базови станции, а още над 1 000 са с увеличен капацитет, за да се посрещне по-високото потребление.

„Компанията прави непрекъснати и значителни инвестиции в своята мрежова инфраструктура“, обяснява Дерменджиева. „Тези инвестиции са насочени както към разширяване на покритието, така и към внедряване на най-новите технологии. Това позволява на мрежата да посрещне нарастващия трафик на данни и да запази високо качеството на услугите, които предоставяме.“

В този смисъл, причината зад успеха на Yettel днес е комбинацията между дългосрочната визия на Telenor през 2013 г. и правилното надграждане на това наследство.

The post Постоянството на „Йеттел България“ в сертификата Best in Test appeared first on TechTrends България.

„А1 България“ засега остава единственият телеком, който официално си публикува годишните финансови резултати. През последните няколко години, данните в тях постепенно бяха редуцирани, като това идва основно на ниво група – A1 Group. Изчезна и отделния коментар за всеки международен пазар, включително и българския.

Потенциално втори местен телеком може да бъде „Йеттел България“, след придобиването на мажоритарния пакет от арабската Etisalat (e&). В досегашните тримесечни отчети на близкоизточната група, българското звено не се споменава.

Финансовите показатели

За миналата 2025 г. „А1 България“ компанията отчита приходи от 895.1 млн. евро. Това е ръст от 9% спрямо предходната година, когато постъпленията са 820.9 млн. евро. A1 Group коментират, че има забавяне на увеличението на приходите през последното тримесечие на 2025 г. до само 1.1%. Причината за това се крие във факта, че през същия период през 2024 г. са приключили два големи проекта свързани със системна интеграция.

Печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) на „А1 България“ се повишава също с почти 9% (8.9%) на годишна база до 371.1 млн. евро. Българското звено е сред най-добре представящите се в рамките на A1 Group. „А1 България“ допринася за 16% от всички приходи на групата и подпомага за ръста отчетен в групата.

Абонати и инвестиции

При абонатите имаме няколко тенденции. Първата е, че се затвърждава растежът на броя на мобилни потребители. През 2025 г. те се увеличават с близо 100 хил. на годишна база до 3.945 млн. Сходни темпове са отчетени през 2024 г., но по-бавни от малко под 70 хил., докато в по-предишните периоди ситуацията е била стагнираща по този показател.

При фиксираните абонати, A1 Group изменя нещата, като първо премахна секцията с потребителите на платена телевизия, а след това и на интернет. Те бяха заменени с общ показател – потребители, генериращи приход (RGU) от фиксирани услуги. По него „А1 България“ отчита стабилен ръст от 114 хил. абонати до 1.457 млн. през 2025 г. Той е съпоставим с растежа от предходните години, показват данните на компанията-майка.

Увеличението на потребителите води до стабилизиране на един друг показател – темпът на отписване на абонати или т.нар. Churn rate. Исторически „А1 България“ поддържаше сравнително високи стойност спрямо останалите два оператора, поради факта, че беше основно предприятие при мобилните комуникации дълго време. Последните години се наблюдава стабилизиране около 1.9%, колкото е и през 2025 г. През по-миналата година има леко повишение до 2.0%, но това е пак подобрение спрямо 2023 г., когато е 2.1%. Повечето потребители оказва влияние върху друг показател – средномесечният приход от абонат (ARPU), който се понижава от 8 евро на 7.5 евро.

Една от привидно по-негативните новини е понижението на капиталовите инвестиции (CAPEX). Това е тенденция, която се наблюдава от 2023 г. насам. През изминалата година те се понижават до 113 млн. евро. Това е понижение с малко над 6% спрямо 2024 г., когато са били 121 млн. и със 17% спрямо 2023 г. при 137.5 млн. евро. Тенденцията е проследима на ниво група, като ако се извадят лицензионните такси за радиочестоти, CAPEX се понижава с 5.6%. „А1 България“ е платила 10 млн. евро през 2025 г. за разрешителни и годишни такси по това перо.

5G проекти и Планът за възстановяване са във фокуса на 2026 г.

Ситуацията през настоящата 2026 г. предопределя няколко потенциални тенденции и фактори, които ще определят финансовото представяне на българските телекоми. Първата са различните големи 5G проекти, които отделните компании са поели.

„А1 България“ обяви, че се заема с нов такъв, който носи името 5G WAVEO и има за цел да изгради мобилна връзка от пето поколение по границата с Румъния. Българският телеком вече има няколко мащабни 5G проекта в разработка, като SEAGUL, който покрива магистралният маршрут между София и Атина и такъв за софийското летище. Подобни инфраструктурни разработки с външно финансиране може да са отговорни частично за свиването на капиталовите инвестиции. Друго обяснение е частичното изнасяне само на физическите кули в отделно дружество извън A1 Group.

Второто голямо перо, което трябва да бъде разплатено през 2026 г. е финализирането на проектите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Работата по тях кипи с пълна пара в трите телекома, които поеха разгръщането на високоскоростен интернет в труднодостъпните региони.

Проблемът му е, че той трябва да бъде завършен до юли тази година, а дейностите по него са доста мащабни и със забавени срокове от над две години. Трите телекома ще си разделят общо 470 млн. лева (240 млн. евро) по него ако всичко бъде изградено в срок. Ако не бъде вариантите са два – държавата да плати от бюджета (който още не е и гласуван) или телекомите да отпишат средствата и да ги прехвърлят като CAPEX инвестиции. Добрата новина за момента е, че в доста къси срокове минаха последните две плащания по ПВУ от европейска страна към България.

The post „А1 България“ през 2025 г.: Продължаващ растеж на приходите и печалбата с уловки appeared first on TechTrends България.

Черно море е един от регионите в които подводната интернет инфраструктура е неглижирана. Случайно или не, България вече играе основната роля в единствения презморски кабел, който свързва Балчик с Поти, Грузия. Другите връзки са по-къси и обхващат Румъния и Турция (отново през нашата държава), както и Русия и Грузия.

Нова подводна връзка предложена от британския телеком Vodafone предвижда дублирането на съществуващата между България и Грузия, но с две отклонения – първото към Турция, а второто към Украйна. Официалното ѝ име е „Кардеса“. В проекта участие обяви още и българската „Булгартрансгаз“, която предоставя инфраструктурата си за природен газ за продължаване на интернет „магистралата“ към София. Цялата инициатива е оприличена на „Дигитален път на коприната“, но действителността е малко по-различна.

Централна роля

България ще изиграе централна роля в „Кардеса“. Първият етап от проекта ще стартира през 2027 г., като ще започне от Ахелой в област Бургас и ще тръгне в посока Турция. Като бъде завършена тази част от трасето ще стартира по-дългата трансморска магистрала от България до Грузия, като отново крайна цел ще е пристанищният град Поти. Едва накрая, ще стартира изграждането на подобно отклонение към Украйна, което ще стига в Одеса. Това се очаква да се случи към 2030 г.

Предвид последователността на етапите и началната точка, позиционират страната ни като централна за проекта. „Кардеса“ ще даде още един пряк път между България и Грузия, както и допълнително морско трасе до Турция. Инициативата се финансира основно от британската Vodafone и основно базираната в Азербайджан NEQSOL Holding. Очаква се стойността на проекта да надхвърли 100 млн. долара, като не става ясно дали това включва и сухопътната връзка между Ахелой и София.

На българска територия основен партньор на „Кардеса“ е „Новател“ – един от лидерите в предоставянето на интернет капацитет на едро, собственост на унгарския телеком Magyar Telekom, който от своя страна е част от групата на Deutsche Telekom. На база брой линии/кабели, българското звено притежава около 20% от пазара през 2024 г., показват данните от годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Лидер в този по-малко интересен сегмент е „Нетера“ с близо 26%, а трети е „Виваком“ с 15%. Останалите играчи, като „Вестител“, „Глобал комюникейшънс нет“ и „Интерут“ формират 38%.

По отношение на сухопътната връзка между София и Ахейло „Новател“ и държавното дружество „Булгартрансгаз“ създадоха съвместно предприятие ДЗЗД „Новател-Булгартрансгаз“, като мажоритарното участие от 55% е на първата компания, а втората е с 45%. Идеята е, да се предостави газовата тръбна инфраструктура в която да се положат магистралните кабели. По този начин инвестицията за свързаността от брега до столицата ще е минимална. В компресорните станции на държавното дружество ще има интегрирано оборудване за усилване на оптичния сигнал.

Проектът „Кардеса“ ще ни постави още по-силно на световната карта при подводните интернет кабели. Досега държавата ни не успя да се позиционира успешно в други подобни начинания. Имаше идеи, София да се включи в инициативата на Атина за свързаност в Източното Средиземноморие. Концепцията беше да се изгради подводен кабел, който да свърже Гърция, Италия и Кипър, но заради спорове с Турция, проектът беше замразен. В края на 2025 г. имаше неофициални индикации, че Атина проучва възможности за подновяването му.

Въздействие върху пазара

Капацитетът на „Кардеса“ е 500 Tbps, липсата на информация колко точно са останалите сухопътни трасета в България прави трудно сравнението. Единственото число, което беше подхвърлено е от главния изпълнителен директор на „Новател“ Камен Георгиев цитиран от „Капитал“ за двадесетократно увеличение на трафика, който ще се терминира в София.

Това звучи внушително, но по-вероятно да е направено в контекста само на капацитета на „Новател“ в столицата. Липсата на контекст и данни затруднява да се направи точната оценка за въздействието на „Кардеса“. Особено предвид силните позиции на „Нетера“ и „Виваком“ точно в столицата по отношение на магистралната инфраструктура.

Друг въпрос който стои, е дали ще има още разклонения между София и Ахелой. Ползването на газовата инфраструктура е сравнително нова, но все повече доказваща се технология, която пести време и пари. Това повече е свързано с възможностите на „Новател“ да разширяват своята мрежа, като ползват за изходни точки тези разположени в компресорните станции. За момента, плановете са основното трасе да е Ахелой-София.

Описанието на „Кардеса“ като „Дигитален път на коприната“ е пресилено, дори направено в контекста за заобикаляне на „авторитарни режими“, като Русия и Иран. Причината е, че крайната точка на оригиналния „Път на коприната“ е друга държава с подобно управление – Китай. Но това е само единият проблем.

Другите са, че „Кардеса“ зависи силно от още един проект – подводният кабел в Каспийско море, който се изгражда между Azertelecom (собственост на NEQSOL Holding) и Kazahtelecom (с мажоритарен собственик от 51% Държавният суверенен фонд на Казахстан). Без него, черноморското трасе се явява като алтернативно такова на изградените сухопътни връзки през Турция или забива в Иран.

Последният проблем е зависимостта от грузинската магистрална мрежа, която има своите прецеденти в историята. Най-колоритният е през 2011 г., когато грузинска баба в търсене на медни кабели намира и пресича оптичното трасе към Армения и спира интернета на цялата държава.

С дъх на украинско пожелание

Затова „Кардеса“ може да се разглежда като нереализирания газопровод „Южен поток“ – противниците му смятат, че е опит за заобикаляне на Украйна в руските доставки за Европа, докато привържениците му го смятат за допълнително трасе. По същият начин, но с обратен знаменател е ролята на новият подводен магистрален кабел в Черно море.

Проектът всъщност започва с идеята да се подсили свързаността на Украйна и заобикаляне на добре развитите руски трасета в източна посока. „Кардеса“ е обявен за първи път като инициатива между британският телеком гигант Vodafone и Vodafone Ukraine. Местният оператор все още носи името на бившия си собственик, но новият е споменатият британски фонд с азерски активи NEQSOL Holding.

Официалната цел е вече споменатия „дигитален път на коприната“ или нов коридор между Европа и Азия, а де факто тази е всъщност подобряване на украинската свързаност и заобикаляне на инфраструктурата на Русия. Независимо от мотивите, има един голям и съществен проблем. В Украйна, кабелът ще излиза в Одеса, а инфраструктурата на черноморския град е редовна цел на руските далекобойни атаки. Дори подводното трасе да минава през териториалните води на България и Румъния, сухопътната връзка за украинците се превръща в най-уязвима точка.

Надеждата е, дотогава войната в страната да е приключила. Но ако тя ескалира (да, отвъд настоящите рамки – бел. ред.), Москва нееднократно е заявявал претенциите си към Одеса, което може да обрече този проект или поне северното му разклонение. България в случая нищо не губи, а само подчертава допълнително името си като ключов разпределител на интернет трафика на Балканите.

The post България влиза в голямата игра на подводните интернет кабели appeared first on TechTrends България.

В тези условия, телеком секторът доказа, че е силно адаптивен бизнес и инвестициите в модернизиране на инфраструктурата не само не се забавиха, но и за последните три години се увеличават. През 2024 г. трите оператора са вложили над 642 млн. лева. Разликата спрямо 2023 г. е минимална, като тогава те са били 646 млн. лева. Но ръстът спрямо предходната 2022 г. когато те са 492.9 млн. лева е значително по-отчетлив и на годишна база е е близо 24%. Това показват данните на Института за пазарна икономика (ИПИ) в доклад, изготвен по поръчка от Алианса на технологичната индустрия (АТИ).

Основната заслуга в увеличението на инвестициите се крие в модернизацията към 5G. От една страна това са вложенията в различна инфраструктура – базови станции, нови клетки и опорна мрежа. От друга, тук влизат и лицензите за новите честоти, които държавата освободи, именно за развитие на 5G свързаността.

Ефектите от тези действия са видими, защото през последните три години, абонатите, които ползват новата технология се увеличават значително. В същия момент българските телекоми предоставят едни от най-бързите скорости в Европа, а фиксираните услуги са сред най-достъпните на Стария континент.

Възходът на петото поколение

Инвестициите се увеличават през 2023 г. спрямо предходната и се запазват на сходни високи нива през следващата 2024 г. За този период, операторите успяват да удвоят покритието на 5G сигнала от 31.6% през 2022 г. до 65.7% през 2024 г., се посочва в доклада на ИПИ.

Показателни са данните за 5G потреблението и броя на абонатите. Трафикът на мобилен интернет се удвоява през 2024 г. спрямо две години по-рано. Скоростта е основният движещ фактор, както и той е най-видимата за потребителите разлика между 4G и 5G. Нарастването ѝ между 5 и 8 пъти повишава значително качеството при ползването на стрийминг услуги и др.

Броят на абонатите очаквано избухва през периода 2022-2024 г. Според трите мобилни оператора ръстът е над 306%. През 2022 г. те са 641 хил., а през 2024 г. надминават 2.5 млн. SIM карти.

Успехите на българските 5G мрежи не са само на локално ниво. Страната ни е на пето място сред най-бързите мобилни скорости в света и лидер в Европа. Това показват данните на платформата Ookla за октомври 2025 г., като компанията седи зад популярното приложение за тестване на интернет връзката Speedtest.net.

Познати предизвикателства

На база население, достъпността на сигнала на технологиите от пето поколение не се променя толкова значително – от 85% на 90%, пише още в доклада на ИПИ. Причината за това е, че телекомите успяха бързо да осигурят покритие в големите градове. Разривът между 5G покритието град-село в България все още чувствително изостава спрямо повечето страни от Европейския съюз (ЕС). В селските региони за България то е 38.3%, като средните стойности в Стария континент са 79.6%.

Проблемът с по-голямото 5G покритие на база територия се крие в необходимостта от честоти на дълги вълни, които предоставят по-ефективен сигнал на големи разстояния. До средата на 2023 г. бяха заключени два от трите възможни спектъра, а на останалия бяха закачени цели три технологии – 2G, 3G и 4G. Все още се чака пълното усвояване на освободените два в 700MHz и 800MHz и когато това стане, ще има раздвижване и при покритието на база територия.

Българските телекоми вече работят в тази посока чрез проектите от националния План за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Те предвиждат изграждане на високоскоростна опорна мрежа в труднодостъпните региони на страната, която да позволи разгръщането след това на 5G покритие. Операторите са подложени на силен стрес, защото до крайния срок за изпълнението им остават точно шест месеца (30.06.2026 г.), а заради дългогодишни забавяния времето им за изпълнение беше значително съкратено.

Фиксираните мрежи на заден план

Отличните резултати от усилията на телекомите в мобилната връзка са възнаградени с лидерските позиции по скорост в света и Европа. Фиксираните мрежи останаха на малко по-заден план. Вложенията в обновяването им към гигабитова свързаност продължава, но не и с темповете в някои други страни. България е близо до средните нива с 82.5% покритие на домакинствата с мрежи с много висок капацитет (Very high capacity networks – VHCN), докато водещите в ЕС са със стойности от 95%.

Оптичната свързаност на българските домакинства е сред лидерските в Европа. България е на четвърто място по потребители с технологията (FTTP – Fiber to the premises) в ЕС с 90% покритие, докато средната за Европа е 69%. Пред нас са единствено Румъния, Испания и Португалия.

Тази смесена картина е допълнена и от друга положителна статистика – цената на най-евтиния пакет за фиксиран интернет в България попада сред достъпната група в Европа. Страната ни е на шесто място по този показатели зад Чехия, Полша, Литва, Румъния и Латвия.

Не само в инфраструктура, но и в хора

Когато става дума за инвестиции при телекомите, първата асоциация винаги са мрежите и инфраструктурата. Честотите са важно перо, но почти винаги се забравя за друго по-голямо такова – кадрите. Докладът на ИПИ разкрива и някои други интересни данни, свързани със средствата, които телекомите отделят за своите служители.

Заплащането е значително по-високо от средното за страната. През 2023 г. средната брутна годишна заплата в телеком сектора нараства с 12% до 37.9 хил. лева. Тя е с над 56% по-висока от същия показател за страната, който е около 25 хил. лева. Служителите в телекомите се увеличават от 9 650 през 2022 г. на 10 475 през 2024 г. Необходимостта от повече персонал е аргументиран именно с модернизацията и инвестициите в 5G.

Въпреки, че секторът звучи като доминиран от силния пол, интересът от по-нежния пол към него също се увеличава и разликата не е толкова голяма, колкото някои хора биха си представили. Жените са 45.7% от наетите или 4 791 души в телеком компаниите, а мъжете са 5 684 души. Това почти балансиране между двата пола е показателна, че стигмата за доминацията на мъжкия пол в техническите сектори е напълно разчупена.

The post Ефектът на 5G в телеком инвестициите в България appeared first on TechTrends България.

До броени месеци, България ще се сдобие с напълно сертифицирана и професионална състезателна писта, която ще се намира на само 60 км от София. Официалното ѝ откриване е насрочено за края на март 2026 г., първоначално носи името LARA, но от декември 2025 г. е ребрандирана на A1 Motor Park. Това отбелязва включването на телекома „А1 България“ в проекта, седмици преди пистата да заработи напълно.

Важен аспект от A1 Motor Park е, че съоръжението е изработено чрез най-новите технологии в състезателния свят. Както и е сертифицирана от Международната автомобилна федерация (FIA) и Международната федерация по мотоциклетизъм (FIM). Първата дава оценка Grade 3, което позволява да се провеждат събития от класа на Формула 3, докато втората дава Grade B, което позволява редица състезания включително Superbike.

Технологиите на трасето

Технологичният елемент отдавна е ключов при проектирането на състезателни болиди от различните класове Формули и не само. Въздушни тунели, лазерно калиброване, виртуално проектиране, изчисления, които печелят милисекунди и много други. По-малко известен факт е, че процесът по проектирането на една писта е също толкова високотехнологичен, както и на състезателните машини.

С иновациите се постигат двете основни цели във всеки един авто/мото спорт – максимална скорост и безопасност. Акцентът все повече пада върху втората и затова не е изненада, че FIA изисква от всяко едно ново трасе да е първо безопасно и след това – бързо. Международната организация има специална симулационна програма, наречена CSAS (Circuit Safety Analysis System). Тя е толкова прецизна, че може да предвиди всяка една траектория и вид на сблъсък при най-разновидни обстоятелства в случай, че пилотът изгуби контрол.

A1 Motor Park е преминала през изследванията и изчисленията на FIA, за да може да получи сертификацията Grade 3. За да се изгради симулацията са използвани най-прецизно лазерно сканиране, което покрива до няколко милиметра на нивото на пистата, геолокация и др. За да постигне добри резултати, са използвани голяма част от същите технологии още при самото проектиране и строеж. Така, A1 Motor Park получава необходимата ѝ сертификация, за да бъде домакин на някои от най-големите световни състезания в автомобилния спорт.

Сканиращите системи са и последващи при самото експлоатиране на пистата. Чрез камери, сензори и датчици с висока резолюция се проследява ходът на всяко едно състезание. Знае се коя кола къде се намира, дали има аварийни екипи, катастрофа или друг инцидент. Всичко това помага за предотвратяването на злополуки и по-бързото овладяване при такива. A1 Motor Park разполага с контролна кула, в която се проследяват точни този океан от параметри в реално време.

Следващата стъпка по безопасността е пренасянето на данните на самото трасе или навсякъде на територията на съоръжението. Свързани LED екрани, информационно панели имат за цел да съобщят всяка една ключова промяна на пилотите, състезателните екипи или на публиката. В големите формати, като например Формула 3, има непрекъсната свързаност между болида и бокса.

Техническият екип може да проследи телеметрията на всеки един компонент в реално време и заедно с пилота да вземе решение в реално време. A1 Motor Park е построена с всички тези иновативни технологии и я прави една от най-модерните писти на Балканите.

Параметрите на A1 Motor Park

Първата голяма състезателна писта в България ще има повече от впечатляващи параметри. Разположена до Самоков, A1 Motor Park има дължина от 4 км с 15 завоя и права от над 900 метра, която позволява ускорение от над 280 км/ч. Самата писта е модулна и може да се трансформира в няколко конфигурации – къса, средна и дълга, като самите те, могат да бъдат персонализирани допълнително с няколко модификации на завоите.

Общите варианти са девет, като дължината на пистата може да варира от 1.09 км до 3.93 км. Късата и средната конфигурация могат да бъдат отделени и да се ползват независимо една от друга. Това позволява да се провеждат до две събития едновременно. Технологиите за безопасност, проследяване, информираност и контрол са на най-високо ниво, както вече споменахме.

За състезателните екипи са предвидени шест единични, два двойни и три технически бокса. Падокът (заграденото място за оглед на автомобилите – бел. ред.) и тренировъчната зона са с площ от над 20 хил. квадратни метра. Зоните за зрители са няколко и са разпределени в четири сгради и две открити зони до трасето. Общият капацитет на A1 Motor Park е около 30 хил. души. Пистата разполага с оборудван медицински център и хеликоптерна площадка за много спешни случаи.

Състезателна писта и телеком – пресечните точки

Предвид на все по-високата роля на технологиите, свързаността и данните в автомобилните и мотоциклетни състезания, влизането на телеком в начинанието не е изненада. „А1 България“ също така има вече изградени традиции и опит в спортните партньорства.

Отвъд спонсориранията на спортни клубове и федерации (ЦСКА София и Българската ски федерация – бел. ред.), телекомът изгради четири собствени спортни канала – Max Sport 1, 2, 3 и 4. Чрез тях „А1 България“ стана партньор на редица спортни първенства в множество спортове – от най-атрактивните европейски футболни лиги, през тенис, мотоциклетизъм, NASCAR и др.

Ролята на „А1 България“ на новата спортна писта ще бъде не само имиджова, но и технологична. Част от инфраструктурата по свързаността на съоръжението ще бъде изградена от телекома. Дори с брандирането на A1 Motor Park, операторът ще осигури финансова стабилност в най-трудния период на всеки един мащабен проект – първите няколко години на работа.

The post Технологиите зад новата българска писта A1 Motor Park appeared first on TechTrends България.

Потребителят може напълно дигитално да купи нов смартфон или аксесоар, да активира план и да пренесе номера си от друг оператор, да регистрира предплатена карта, да поднови договора или да плати сметката си. Може също да сключи застраховка, да активира услуги за онлайн защита, да печели атрактивни оферти или да събира печати с дигиталната версия на стоте национални туристически обекта.

То беше представено на специално събитие в първото имерсивно пространство у нас – Videnie и минава под мотото Future Looks Like WOW. Така приложението „Йеттел“ се превръща в цялостна дигитална платформа и отразява стратегическата визия на телекома за максимална дигитална трансформация на клиентите, а не проста свързаност.

„При трансформацията на приложението Yettel следвахме три основни принципа. На първо място, да съберем в него всички телеком услуги, които искаме да предложим на потребителя. На второ, да създадем не просто приятно и практично телеком приложение, а дигитална екосистема от услуги, превърнали се във важна част от живота на потребителя. И не на последно място – да представим всичко това в изчистен дизайн, лесна навигация и отлично дигитално изживяване“, подчерта Стефан Димитров, директор „Дигитални продукти и маркетинг“.

Възможностите на приложението

Приложението на „Йеттел“ вече е пълноценен онлайн магазин. В него потребителят избира от портфолиото от устройства на оператора – смартфони, умни часовници, таблети, лаптопи, телевизори, умни джаджи или аксесоари. Всеки от тях е представен с подробна информация за характеристиките и възможностите му. Потребителят може да ги сравнява по различни показатели – камера, батерия, дисплей или по оценките на DXOMARK – световната лаборатория за оценка на качеството на електронните устройства. В количката си той може да добави и мобилен план – с възможност за eSIM и физическа SIM карта по избор.

Добавят се лесно различни екстри и пакети от услуги, като например „Смартфон вселена“. Това е функционалност за допълнителна грижа на устройството. Всички етапи от покупката се осъществяват в приложението и са дигитални. Идентификацията е чрез селфи и снимка на лична карта, избор на доставка, преглед на договора, подписване и плащане. Гаранционните карти и история, също са дигитализирани и то не като PDF файлове, а като интегрална част от приложението.

Отвъд телеком функциите

Телеком услугите не изчерпват възможностите на новото приложение „Йеттел“, като то ги разширява. С няколко клика той активира платената телевизия Yettel TV или дигитална услуга за стрийминг. Партньори на телекома са едни от най-големите световни и местни брандове като HBO Max, SkyShowtime, Voyo, Storytel и други.

Приложението включва и решения за киберсигурност – „Онлайн защита“ и „Защита на профила“, както и най-новата услуга в портфолиото на компанията – „Застраховки OneClick“. Услуги за дома като „Смарт майстор“ – за спешна помощ при аварии, както и единствената на пазара „Смартфон диагностика“, която прави технически преглед на устройството – допълват разнообразието от предложения.

„Целта ни е потребителят да влиза в приложението не само защото трябва да си плати сметката, а защото иска и знае, че винаги ще намери нещо ново и интересно“, подчерта Стефан Димитров, директор „Дигитални продукти и маркетинг“.

Дигитална стратегия

Приложението на „Йеттел“ е най-видимото проявление на дигиталната трансформация на телекома, която той започна преди три години. Амбицията на компанията е да дигитализира напълно бизнеса си, така че всички ключови операции, които клиентът прави в магазина, да са възможни и онлайн.

Днес телекомът отчита 95% дигитализирани клиентски интеракции, което на практика превръща Yettel в дигитализиран телеком.

Този резултат е особено значим предвид сложността на телекомуникационния сектор, в който процеси като задължителна идентификация, подписване на договор и регулаторни изисквания превръщат дигитализацията на този вид услуги в немалко предизвикателство.

В редица отношения „Йеттел“  е пионер и проправя пътя за дигитализацията на телеком сектора у нас. Той е първият и единствен оператор в България, дигитализирал ключови процеси като активация на нов план, пренос на номер и гаранционната карта. Той е и единственият телеком в страната, интегрирал Google Pay и Apple Pay като сигурен и удобен метод за плащане. Приложението на „Йеттел“ разполага с над 2 млн. сваляния и 80% от клиентите на компанията го имат инсталирано на своите устройства. От компанията обявиха още, че 30% от търговските трансакции вече се осъществяват онлайн.

The post „Йеттел“ представи новото си приложение тип всичко в едно appeared first on TechTrends България.

След редица битки, се създаде впечатлението, че този казус беше решен с компромис между операторите и регулаторите, но Народното събрание (НС) и Министерски съвет го подновиха от края на юни месец 2025 г. Тогава бяха внесени промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), които се опитват да транспонират новият Закон за цифровите услуги (DSA) на Европейския съюз (ЕС). Сред въведените изменения се предвижда приравняването на едностранната индексация на телекомите като едностранна промяна на цените.

Това означава, че автоматично договорите се трансформират в безсрочни и могат да бъдат прекратени в двумесечен срок от абонатите без да дължат неустойки. Което заличава предходното споразумение между Комисията за защита на потребителите (КЗП) и операторите, в което беше поставено изискване за индексация при определени параметри на годишната инфлация. От друга страна, телекомите в началото на 2025 г. еднократно се опитаха да осъществят скрита индексация, която срещна отпор на КЗП. В конфликта дори се стигна до заплахи за отнемане на мобилните лицензи на трите оператора.

Новият епизод от битката между държавата и телекомите обаче преминава на ниво НС и правителство, след като два проекта за изменения на ЗЕС бяха обединени в един (този на парламента и на Министерски съвет) и гласувани на второ четене в зала. Това поставя операторите пред свършен факт, тъй като пред влизането на промените в сила остава единствено одобрението на Президента.

Предложенията на депутатите

Става дума за два проекта за изменение на ЗЕС. Първият е внесен от МС и включва по-бюрократичното транспониране на DSA. Вторият е по-ключов, той е внесен основно от депутатите от ППДБ – Божидар Божанов и Мартин Димитров в НС. През юни двата проекта преминават през съответните комисии на първо четене и после в зала. На 23 октомври те са обединени в един и минават през транспортна комисия, без много съпротива от ресорното министерство и регулатор. На 6 ноември след това са гласувани в зала, като любопитното е, че се прави това параграф по параграф.

Промените внесени от ППДБ създават възможност на потребителите да прекратят своите договори, ако операторите едностранно индексират цените им. Като първите няма да държат неустойки на вторите, освен за взети на изплащане устройства.

Коварна е формулировката, която следва изричното посочване за „едностранно“ увеличение на цените „… и по други причини“, която може да бъде тълкувана доста широко. Въпреки всичко, тя остава след приемането ѝ в комисия и в зала след първо гласуване.

Съпротивата на телекомите

Логично, телекомите се противопоставят на това действие. Алиансът на технологичната индустрия (АТИ), в която влизат и трите оператора, оспорва повечето промени, като за част от тях е посочено, че не се транспонира коректно европейското законодателство.

АТИ е на мнение, че механизъм за прекратяване на срочните договори, заради, индексация вече е предвидено в ЗЕС в следващия член. Така се получава излишно дублиране, което може да внесе „несигурност и непредвидимост“. Депутатите искат да направят това чрез автоматичното преобразуване на срочните в безсрочни договори при едностранна промяна на цените, заради индексацията.

Браншовата организация на телекомите подчертава, че според законите на ЕС индексацията и едностранното повишение на цените не попадат под общ знаменател. Съответно, не трябва да бъдат приравнявани и в българската нормативна уредба.

АТИ припомня и за споразумението между тях и КЗП, в което бяха изменени договорните клаузи на телекомите, за да може да има допълнителни критерии за индексацията. Това включва минимален праг на годишната, при който да се изисква такава, както и опция за намаляване на цените при наличие на дефлация.

Прецизиране от ресорното министерство и регулатора

В становищата след първото гласуване ресорното Министерство на транспорта и съобщенията (МТС) и регулатора – Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) се опитват да прецизират текстовете. Проблемите съвпадат донякъде с изразените от телекомите опасения. Първото е с формулировката за „едностранно увеличение“. Причината е, че клаузата за индексацията е включена в договорите и по този начин не може вдигане на цените по нея да се смята за „едностранно“.

Вторият проблем е свързан с включването на израза „други причини“, което отваря прекалено големи врати за тълкуване. Докато КРС само обръщат внимание на тези два казуса, от МТС директно предлагат прецизиране на текстовете, като премахват „едностранно“-то увеличение и „други причини“.

КРС също изразява мнение, че някои от останалите промени не отговарят напълно на хармонизирането на законодателството с европейското. Това включва измененията за прекратяване на договора при индексация на клиентите на M2M (машина към машина или касови апарати, банкомати и др.).

Последното опасение на ресорния регулатор е за преноса на номера. КРС иска да се задължат операторите при прекратяване на договора да предоставят номера на потребителите на другия оператор. Предварителният проект за второ гласуване в парламентарната комисия, обаче не отразява тази потенциална промяна.

Приетите промени

Транспортната комисия в НС изготвя доклад след второто четене на вече обединения законопроект за изменение на ЗЕС. В него са направени редица промени, които включват повече прецизиране на текстовете, като са взети предвид най-вече опасенията на МТС и КРС.

Текстът вече е пререфразиран така че да се отнася само и единствено за индексацията на база годишна инфлация. Премахнати са формулировките „едностранно увеличение“ и „други причини“. По този начин беше приет на второ гласуване от депутатите на 6 ноември. Промените вече не обхващат потенциалните скрити индексации, както и не отварят възможност за по-широко тълкуване. Мартин Димитров от ППДБ обяви, че е доволен от приетите поправки на ЗЕС, въпреки, че обхващат само индексацията, не и потенциално други случаи.

(Почти) няма скрито-покрито

Последствията внасят интересна динамика за самите телекоми. За 2025 г. те направиха реално две индексации. Първата е на база инфлацията от едва 2.2% за предходната година, което натежи договорите с под 1 лев на месец. Два от операторите предприеха второ увеличение на цените, като увеличи месечните такси с между 1 и 3 лева с аргумента, че са добавени нови дигитални услуги, без съгласието на потребителите. Те се възползват от противоречие между два закона – ЗЕС и Законът за защита на потребителите (ЗЗП).

Решението беше посрещнато на нож от Комисията за защита на потребителите (КЗП), която дори заплаши с отнемане на лицензите на мобилните оператори. Регулаторът забрани практиката, но интересното е, че Апелативният съд в София (АСС) отмени това решение. Върховният административен съд (ВАС) обаче обяви предварителното изпълнение на КЗП за законно. Магистратите тепърва ще трябва да определят дали самата практика е легална или не.

Докато АСС и ВАС не обявяват окончателно законността на скритата индексация, тя остава като потенциална опция за ползване и през 2026 г. В същия момент, с приетите промени в ЗЕС, де факто приравняват индексацията на база инфлация, която е залегнала в клаузите на договорите със скритата индексация. Тоест, потребителите ако не са съгласни ще могат да разтрогнат договорите си без да дължат неустойки.

Въпросът, който ще разберем през следващите два месеца е дали телекомите ще продължат да разчитат на инфлационната индексация. Те могат да я предприемат, но така рискуват да предизвикат прехвърляне на абонати между тях. Другата опция за скритата индексация стои като възможност, освен ако съдът не я забрани окончателно. За нея телекомите почти сигурно ще изчакат решението на магистратите.

The post Парламентът слага край на телеком индексацията appeared first on TechTrends България.