Тогава, също тръгна неофициална информация, че предстои подобна продажба на останалите бизнеси на групата, включително и в България. До допълнителни сделки обаче не се стигна, но се засили интригата около причината за раздялата със сръбските дейности. Включително се разкри и силен разрив между миноритарния собственик и съосновател на United Group Драган Шолак и мажоритарния акционер фонда BC Partners.

Конфликтът предизвика отзвук и рокади в ръководствата на почти всички звена в групата, включително и във „Виваком“. В донякъде изненадващ, както и не толкова епизод дори беше поставена на масата и собствеността на футболен клуб „Левски“.

През 2025 г. не проследихме в детайли тази сага, поради това, че истинският анализ отвъд изнесените в медиите факти, трябваше да почива на спекулации за това дали ще има сделка с останалите активи на United Group отвъд сръбските или не. След като конфликтът между Шолак и BC Partners може да се каже, че вече е в миналото и имаме нова информация за потенциална продажба на групата е добре да разгледаме нещата по-задълбочено.

Новите новини за продажба

United Group има желанието да продаде бизнесите си в България, Гърция, Хърватска и Словения. Информацията е по източници на „Капитал“ и според нея, групата е поставила на тезгяха целия телеком бизнес и фиксираната инфраструктура. Или части от тях. Поне за фиксираната инфраструктура по-апетитно ще е да се продаде в пакет, както в момента дейността е обособено в отделно дружество в тези държави – United Fiber. Като е избран консултант в лицето на инвестиционните банкери от Morgan Stanley. Бизнесът е апетитен защото включва освен оптичните кабели, така и каналната мрежа, един почти безценен актив, за който се водят вечни спорове за условията за наем.

По подобен начин, United Group търси купувачи и за своя медиен бизнес, който е окомплектован в международната компания United Media. В нея влизат всички медийни, рекламни и ТВ дейности, като в България под нейната шапка влизат „Нова телевизия“ и сайтовете ѝ, както и онлайн групата „Нетинфо“ и прикачените ѝ сайтове.

Няколко са спряганите купувачи. На първо място е арабският Etisalat (e&), който вече държи телеком активите на друга бивша регионална група – PPF. В нея влизат мобилните оператори под бранда Yettel и инфраструктурните дружества CETIN. Според „Капитал“ това е логичен ход, след като PPF Group загубиха наддаването за „Булсатком“, който в момента е част от „Виваком“. От друга страна, това ще окрупни българския телеком пазар и ще редуцира конкуренцията от трима на двама основни играча.

Вторият кандидат е саудитският Saudi Telecom (STC). Той вече притежава малко парче от баницата на United Group, след като балканският холдинг отдели и впоследствие продаде мобилните кули на своите оператори в България, Словения и Хърватска на Tawal. Последният е инфраструктурен бранд на STC. За момента саудитите влизат само в аутсорсинга на инфраструктура, но това не означава, че нямат апетит и за по-коплексен бизнес в региона.

Третият вариант е продажба на парче. В гръцките медии (ot.gr) има неофициална информация за преговори между United Group и местния OTE за придобиване на фиксираната мрежа. „24 Часа“ публикува версия, че всъщност се готви продажба само на медийната част в България, Сърбия, Хърватска и Словения. Сръбските медии излизат с алтернативна информация за работна версия на договор за сделка за United Media в горните държави, но плюс бизнесите в Черна гора и Босна и Херцеговина. Сумата е за само 30 млн. евро, а потенциалният купувач е Alpec Capital, който е мажоритарен собственик на новинарската група Euronews. От United Group и дъщерните ѝ дружества по традиция отказват да коментират пазарни спекулации и слухове.

Сръбската драма

През февруари 2025 г. United Group обяви продажбата на по-голямата част от своя сръбски бизнес. Групата се раздели с фиксирания оператор SBB, от който тръгва съществуването на балканския конгломерат. Купувач е PPF Telecom Group, който държи също така в страната и мобилния оператор Yettel. Така, мажоритарно държаната от Etisalat група формира де факто дуопол с Telekom Srbije, който се разчупва единствено в мобилния сегмент от A1. Цената за това удоволствие е 825 млн. евро чисто, без да се включват паричните резерви на SBB и потенциалния дълг на оператора.

Telekom Srbije също взе парче от пая, като придоби DTH сателитната телевизия, за която United Group прибра 652 млн. евро. В още една сделка се предоставя дружеството, което държи ТВ правата за редица спортни канали и първенства. Така, общата сума от продажбите набъбва до малко под 1.5 млрд. евро, при това без да броим медийния бизнес, който до голяма степен остава в United Group. Внушителна сума, която става и потенциален повод за раздор между мажоритарния и доскорошния миноритарен собственик на балканската телеком група.

Няколко месеца след сделката, през юни, Драган Шолак е отстранен от групата, заедно с главния изпълнителен директор Виктория Боклаг. Малко след това са подменени повечето ключови мениджъри по звена, включително и в България. Решението идва от мажоритарния собственик – британския фонд BC Partners, който държи около 55% дял. Шолак, който заедно с някои от другите освободени мениджъри държат около 45% от акциите, започва съдебни обжалвания, които губи. Спорът е за 200 млн. евро, бонуси точно за сръбската сделка.

Оттук, почти през цялата втора половина на 2025 г. се водят залпове между двата собственика. Ако не се беше развила тази сръбска драма, първоначалната идея е, че се подготвяше масова разпродажба на активите на United Group. Дори имаше неофициална информация, че в някои дружества, включително и в България са започнати задълбочени одити от потенциални клиенти (т.нар. дю дилиджънс), което обикновено предшества бъдеща сделка.

Теория на конспирацията

Неофициалната информация, която се появи след това, очертава още по-различна и интересна картина. В изтекъл запис между новия главен изпълнителен директор на United Group Стан Милър и неговия колега от Telekom Srbije Владимир Лучич загатва, че балканската телеком група готви да уволни директорката на United Media Александра Суботич, която е силна опозиционерка на президента Александър Вучич. Всичко това се случва точно в период на масови протести срещу сръбското правителство. Шолак също се смята за критик на Вучич и неговото елиминиране от United Group съвпада удобно. За да бъде конспирацията пълна, дни след изтичане на предполагаемите разговори между Милър и Лучич, сръбската полиция извършва обиски във водещите медии на United Group в страната – N1 и Nova, които биха били най-логичния източник на спекулативната информация.

Една от спекулативните хипотези за това какво се случва през 2025 г. е, че BC Partners симулират масова разпродажба на United Group, като стартират процесите в почти всички пазари. До сделка обаче се стига само в Сърбия, като се продава точно перлата на Шолак – родната му SBB, от която той формира впоследствие балканската група. След което, сръбският бизнесмен и всички негови хора са отстранени от управлението. По този начин, BC Partners се отървават от потенциалният непрекъснат натиск от сръбското правителство и ги оставя да се концентрират върху бизнеса в останалите държави.

Официално, United Group и BC Partners отхвърлят всякакви спекулативни слухове. Те обявяват публикуваната информация за разговори между Милър и Лучич като „дезинформация“. Включително се позовават на решението на нидерландския съд, че всички претенции на Шолак са несъстоятелни. В което между другото, нидерландските медии споменават, че бизнесменът се е опитал да въвлече „сръбската политика“ в делото, но не е успял.

Парче по парче

Дали, цялата история по продажбата на сръбските активи и последвалата битка между United Group и Шолак е просто начин за дистанциране на телеком групата от конфликта между миноритарния акционер и правителството е все още в спекулативната сфера. Фактите са, че все пак балканският холдинг започва, макар и по-тихо, да продава част от активите си парче по парче.

Операторите Telemach в Босна и Херцеговина и Северна Македония са прехвърлени през март 2026 г. на босненския BH Telecom за 562 млн. евро, като телекомът тегли заем от 199 млн. евро за трансакцията. Така, продажбата парче по парче на части от United Group се подновява през настоящата година. Което потенциално подкрепя две тези – едната, че групата се готви да разпродаде още активи. Другата е, че сръбската драма по-скоро е забавила плановете за продажба, отколкото е бил някакъв сложен план за отстраняването на Шолак.

Разнопосочните заключения на медиите за това как ще подходи United Group подсказват, че всичко е в начална фаза и предлаганите варианти са доста. BC Partners вече са групирали бизнесите в три направления – на оператори, фиксирана инфраструктура и медии. Първата вече се продава на части. Сръбският бизнес е буквално разфасован – фиксираните услуги отиват в PPF Telecom Group, мрежата и DTH сателитната телевизия в Telekom Srbije. За това основен двигател е по-скоро експлозивната политическа ситуация, отколкото чисто пазарни механизми.

Продажбата на босненския и северномакедонски Telemach вече подчертават тенденция, че United Group ще продава операторите по-скоро поотделно. Останалите две групи – фиксираната мрежа и медиите са компактно пакетирани и ще им се търсят единни купувачи.

Ясна тенденция

Тази логика пасва идеално, защото в България например, продажбата на „Виваком“ на собственика на „Йеттел“ ще трансформира телеком пазара от олигопол в дуопол. При това във всички сегменти, а в някои новото дружество ще има значително пазарно въздействие. PPF Telecom Group имат повече шанс да вземат фиксираната мрежа, но нямат такъв за United Media, където те държат другата голяма медийна група – тази около bTV.

Ситуацията е подобна и в Гърция. Ако OTE вземат телеком или мрежовия бизнес на United Group (Nova), те ще получат монополно влияние от по 65% при мобилните услуги, над 70% и 80% съответно при интернет и ТВ абонатите. При инфраструктурата, ситуацията е същата, макар, че там Nova и останалите конкуренти са значително по-фрагментирани отколкото при крайните услуги.

По този начин може да се анализира ситуацията около поредната информация за разпродажба на United Group. Докато не пристигнат неофициални данни за обвързващи сделки и задълбочени одити, когато вече ще имаме по-точен вектор на разпределението на активите на групата. Ясно е, че процесът вече е стартиран.

The post Пореден опит за разпродажбата на телеком гиганта United Group appeared first on TechTrends България.

„А1 България“ постепенно свиваше обема данни, които се публикуват във финансовите отчети на Telekom Austra Group (TAG, но все повече се брандира като А1 Group). United Group, когато пое контрола над „Виваком“ затвори своите финансови резултати само за регистрирани инвеститори. Единственият начин за достъп до тях беше чрез вътрешни източници, които да предоставят данните. Другият е през Търговския регистър, но изместването на крайния срок за подаване на отчетите покрай ковид пандемията до септември, прави информацията доста остаряла и с повече от девет месеца закъснение.

Чешкият фонд PPF Group продаде мажоритарния дял на своя телеком бизнес на арабската Etisalat (под бранда e&), което прехвърли собствеността на „Йеттел България“ и инфраструктурното звено „ЦЕТИН България“. Това придаде нова финансова или по-скоро публична дисциплина, като пълния финансов отчет за пълната 2025 г. беше изненадващо публикуван още февруари, което мина под радара, защото обикновено PPF Group правеше това към средата на следващата година.

За разлика от предишни периоди, този път имаме изключително детайлни резултати, които обрисуват не само картината в България, но и в съседна Сърбия. Особено в стремежа на e& да наложат доскоро почти напълно мобилната група Yettel да се развива ударно при фиксираните услуги. Макар и с бавни темпове, първите добри резултати са вече налице.

Скромен растеж

Йеттел България“ отчита скромен растеж по основните финансови показатели. За 2025 г. приходите се увеличават с 3.9% на годишна база до 557 млн. евро. За сметка на това печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) се понижава с приблизително същия темп – 3.7% до 157 млн. евро спрямо 163 млн. евро през 2024 г.

Точните причини за спада на печалбата не се споменават. Има минимално свиване на мобилни абонати (с около 30 хил.) до 3.2 млн. Ръстът на приходите е лесно обясним, като той е генериран от по-скъпи мобилни планове и индексацията на съществуващите договори през 2024 г. Комбинацията на тези фактори води до повишаването на средномесечния приход от абонат (ARPU) до 13.2 евро. По данни на „Йеттел“, компанията остава лидер по мобилни приходи през първите девет месеца на 2025 г. с 35% дял. Позициите са почти изравнени, като „А1 България“ е с 33%, а „Виваком“ – с 32%.

Капиталовите инвестиции са поделени между „Йеттел България“ и „ЦЕТИН България“. Първото дружество държи лицензите за радиочестотите и съответно плаща таксите за тях, докато второто изгражда мрежовата инфраструктура. През 2025 г. „Йеттел“ инвестира 47 млн. евро, което е увеличение с 8 млн. евро на годишна база. „ЦЕТИН“ допринася по това перо 71 млн. евро през миналата година, като отчита значителен скок на инвестициите спрямо 2024 г., когато са били едва 45 млн. евро.

Сред добрите новини за „Йеттел“ е тази, че освен годишните такси към държавата за радиочестотите, скоро няма да има нови подновявявания на лицензите. Операторът подновява разрешителното за 2 100MHz през 2025 г. и за новите блокове при преразпределението на 1 800MHz през 2024 г. Следващите подобни операции са след шест години за лентите в 900MHz и цялостно обновяване на разрешителното за 1 800MHz. Това се очаква да се случи през 2032 г.

Дългият път към фикса

Компаниите под бранда Yettel са почти напълно мобилни оператори. През последните две години текат активни процеси по тяхното трансформиране в напълно конвергентни телекоми. Българският „Йеттел“ не прави изключение и вече заема твърдо третото място на пазара за фиксирани услуги.

Във финансовите резултати е записано, че компанията е с пазарен дял от 6% на база приходи. Тя е все още далеч зад едноличния лидер „Виваком“, който контролира сегмента с 52% след придобиването на „Булсатком“ и зад „А1 България“ с 27%.

„Йеттел“ има доста стабилен ръст по отношение на абонатите. Тези на фиксиран интернет нарастват до 141 хил., докато тези на платена телевизия са вече 107 хил. Има една уловка, повечето от тези потребители не са напълно „фиксирани“. В годишния доклад е записано, че „Йеттел“ има 107 хил. абонати на „фиксиран безжичен достъп“ (FWA). Това означава, че те консумират фиксирани услуги, но през мобилната мрежа. Съответно, само 34 хил. потребителя на широколентов интернет са през кабел.

Сръбските размествания

Фиксираните услуги са приоритет за разрастване не само в България. Страната ни е сред отличниците по взимане на пазарен дял. В Унгария, Yettel контролира едва 2% в сегмента на база приходи. Важно е да се отбележи, че като абсолютни стойности, унгарският фиксиран пазар е близо три пъти по-голям – 890 млн. евро за първите девет месеца срещу 319 млн. евро за българския. В Словакия O₂ (единственият запазил брандинга си засега) е с 4% при пазар от 536 млн. евро.

Ситуацията е по-различна в Сърбия. Etisalat придоби втория по големина играч там – SBB от United Group. В годишния доклад е записано, че местния Yettel притежава 6% от фиксирания пазар през първите девет месеца на 2025 г. Любопитното е, че сръбския е два пъти по-голям от българския с обем от 626 млн. евро приходи. SBB отговаря за 28% и така сумарно, Etisalat контролира 34% или една трета от пазара в Сърбия. Лидер остава държавния MTS с 57% дял.

Под чертата

Годишният доклад на PPF Telecom Group съдържа някои любопитни новини, така да се каже „под чертата“. Една от тях е приключено арбитражно дело между „Йеттел България“ и Amdocs. Втората компания е сред основните софтуерни доставчици специализирани в телеком сектора. Тя е популярна основно със своята билинг система, както и с платформата си за работа с клиенти.

Информацията е непълна, като се казва, че Amdocs е завела арбитражно дело срещу „Йеттел България“ във Виена, но е постигнато извънсъдебно споразумение. По силата на последното, двете страни свалят претенциите си една към друга. Хипотезата е, че българският оператор е прекратил отношенията си с Amdocs и е сменил билинг системата. В сектора имаше подобна неофициална информация, че „Йеттел България“ преразглеждат всичките си договори, сключено от времето на Telenor.

The post „Йеттел“ през 2025 г.: Арабската прозрачност appeared first on TechTrends България.

Почти всички основни конкуренти на телекома скачат в твърдения, че компанията все още държи господстващо положение на този пазар и съответно регулаторът трябва да се намеси. Ресорната Комисия за регулиране на съобщенията (КРС) излиза със становище, че цените трябва да бъдат върнати към предишните им стойности и индексацията не се приема. Спорът отиде и в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която разглежда дали „Виваком“ държи монополно положение в този нишов сегмент.

Целият процес обаче беше блокиран, защото телекомът обжалва в съда решението на КРС и това доведе до спиране на производството на КЗК. Три години отнема на магистратите да стигнат до окончателно решение на най-висша инстанция, за да може да бъде възобновено производството обратно в антимонополния регулатор. Това се случва в последния ден на април 2026 г., когато КЗК възобновява целия процес.

Казусът

През 2023 г. „Виваком“ внася искане да повиши таксите средно с около 25% за ползване на каналната си мрежа. Почти всичките ѝ основни конкуренти се жалват пред КРС, че компанията нарушава приетите през предходната година общи условия за това. Телекомът се аргументира, че промяната е наложена, поради липсата на корекция на цената през цялата пандемия и възстановителния период след това, докато в същия момент, инфлацията в страната достига почти галопиращи стойности.

„Виваком“ изнася и още един аргумент и той е, че за разлика от минали периоди, самата КРС още през 2019 г. е констатирала, че телекомът вече не притежава доминираща роля на този пазар. Съответно, подобно стриктно регулиране и одобрение на всяка промяна на цените не е необходимо. Последният аргумент е, че и самото увеличение не нарушава антимонополните правила, защото то е направено за всички компании при равни условия.

Жалбите на конкуренцията се фокусират върху няколко аспекта. Първият е, начина по който „Виваком“ е направила самото увеличение. Според конкурентните предприятия, цените са средно увеличени с около 25%, а не с 16.9%, колкото е заложеният в Общите условия Индекс на потребителските цени (ИПЦ) или официалната инфлация за периода. Допълнителен довод е поставен, че „Виваком“ няма увеличени разходи и инвестиции в каналната си мрежа за периода и затова подобна висока корекция е некоректна.

Интересното е, че жалбата на конкурентите включва почти целия спектър от компании – от основните „А1 България“ и „ЦЕТИН България“ (инфраструктурното звено, което обслужва „Йеттел България“ – бел. ред.) до малките оператори обединени в „Клуб 2000“ и Браншовата асоциация на българските телекомуникационни оператори (БАБТО).

От своя страна, „Виваком“ обвинява, че част от големите играчи се опитват да се поставят в по-добра пазарна позиция чрез тази жалба, защото са и основните конкуренти. Малките се жалват допълнително, че телекомът поставя кабелите на няколко по-дребни оператора в една тръба, но ги таксува всеки по отделно за цената на такава.

Решението на КРС

Още през 2023 г. КРС решава, че индексацията на „Виваком“ е неправомерна, защото е направена механично и то не за една, а за две години назад. Нещо, което противоречи на Общите условия. Регулаторът също така обяви, че не приема увеличението да става с дата от началото на 2023 г., а от почти средата на годината. Което означава, че „Виваком“ трябва да върне надвзетите вече индексирани такси.

В същия момент е открито и производство на КЗК за разглеждане на залоупотреба с монополно положение на телекома в същия сегмент. То е стопирано, защото „Виваком“ обжалва решението на КРС в съда. Едва в края на април 2026 г. магистратите окончателно отхвърлят жалбата на телекома и така дават ход на действията на КЗК.

50 нюанса подземен кабел

Казусът с пазара на каналните мрежи се заплете през последните години, докато трае „вечния спор“. През 2019 г. КРС излиза със становище, че този сегмент вече не се доминира от „Виваком“, който исторически контролираше, като наследник на държавното БТК. Телекомът обаче осъществи редица сделки с фиксирани оператори в страната, като софийските „Нет 1“ и „КомНет София“, пловдивския N3, „Нетуъркс-България“, „Телнет“, „ТВН Дистрибуция“ и „Телко Инфраструктура“. Перлата в короната на придобиванията е „Булсатком“, макар и тази сделка оказа по-голямо влияние върху фиксирания пазар на дребно, а не толкова на едро.

Почти всички те бяха оспорвани в съда и списъкът с жалбоподатели до голяма степен съвпада с този на каналната мрежа. При разглеждания на част от тях от страна на КЗК, КРС изразява опасения, че може да се постигне потенциална пазарна концентрация от страна на „Виваком“. Проблемът е, че в годипните доклади на ресорния регулатор, каналната мрежа попада в перото „Други“ и не се публикуват пазарните дялове на водещите компании. Тези данни са заличени в публикуваното становище на КРС при запитването от КЗК.

Казусът се заплита допълнително, защото през 2024 г. „Виваком“ прехвърля каналната си мрежа на „Юнайтед Файбър България“. Това е дъщерно дружество на компанията-майка United Group и трансакцията цели изграждането на единно предлагане на капацитет и пренос на данни на едро в целия регион. Отделянето на каналната мрежа от „Виваком“ може да смекчи оценката на КЗК, защото в телекома остават само продажбите на дребно, където и бяха по-големите опасения на КРС след консолидацията на пазара. Във всички случаи производството срещу телекома ще е интересно и най-вероятно по-нюансирано отколкото очакваме.

The post Вечният спор за каналната мрежа – епизод втори appeared first on TechTrends България.

Дали този краен ефект ще се постигне е под огромен въпрос. Във всички случаи, мерки за сваляне на критериите за монополно и значително пазарно влияние при големи сделки ще преобразят някои сектори. Една от тях е телеком индустрията, която от години настоява да се позволи по-лесната ѝ консолидация. Причината, която европейските оператори изтъкват от много време са засилените като цяло регулации върху самите тях и невъзможността да се конкурират ефективно с групи от други региони, като Китай, САЩ и Близкия изток.

Реализирането на идеята на ЕК няма да бъде никак лека. Защото отхлабването на антимонополните регулации ще срещне яростна съпротива от различни други групи, които се опасяват от прекомерното окрупняване на конкретни сектори. Любопитното е, че един от основните аргументи и на двата лагера е, че това ще отключи или заключи иновациите и растежа.

Без яснота

На 13 април ЕК назначава за директор на департамента по конкуренцията на Европейския съюз Антъни Уелан. Той е бивш съветник по дигиталните пазари на председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен. Часове по-късно по основни европейски медии, като Financial Times и Politico изтича информация за подготвяни мащабни промени с цел улесняване на окрупняването на компании в рамките на Съюза.

Конкретиката е слаба, но основната идея е да се понижат критериите при които да се прилага антимонополното законодателство с цел блокиране на сделки. Точните промени не са все още известни, а изданията подчертават, че дори настоящите чернови такива може да се променят значително. Основните послания на ЕК са, че вече са готови да разглеждат по-либерално сделки, които насърчават иновациите, растежа или осигуряват ключови ресурси и стоки за Европа. Контекстът е повече от ясен – деликатната и все по-турболентна геополитическа обстановка, в която Стария континент все още не може да се адаптира.

Един от потенциалните инструменти е въвеждането на критерий за „устойчивост“, който да помогне за оценяването дали даден сделка ще допринесе за развитието на европейската икономика или ще навреди върху конкуренцията. Чиновниците от Брюксел тепърва ще трябва да го дефинират, като за момента има индикации, че се подхожда внимателно и доста предпазливо. Заместник-директорът на отдела по сливанията в ЕК Гулиом Ларио коментира в Париж през февруари, че „все още има повече въпроси, отколкото отговори“ по темата.

В търсене на крехък баланс

Задачата на ЕК е изключително трудна, защото всяка промяна може да наруши баланса, вместо да го изгради. Разделението е на няколко нива. Първото е политическо и национално – Германия и Франция са основните лобисти в посока на разхлабване на критериите за сливания и придобивания. Причината е, че това са най-силните индустриални икономики и съответно – най-големите компании, които могат да изкупят техни конкуренти от по-малките държави. През октомври 2025 г. група от 46 френски и германски компании пуснаха отворени писма до управляващите в Париж и Берлин за спешна смяна на правилата за консолидация.

Именно това е опасението на другите по-малки страни-членки на ЕС. Финландия и други държави се противопоставят на подобни усилия за разхлабване на мерките, като аргументите са, че предимствата на Европа в глобалната икономика е отворения вътрешен пазар и разнообразието на страни и предприятия.

Второто ниво на разделение е класическо – големи срещу малки компании. При което стои вечният въпрос – кога едно дружество е прекалено голямо и вреди на пазара. Доказан факт е, че когато една компания достигне монополно положение ще направи всичко, за да унищожи потенциалната конкуренция. Една от идеите на ЕК е да се разхлабят критериите за сделки на по-малки дружества и такива, които тепърва мащабират в иновативна сфера. Последното пак може да създаде монополи в перспективни дейности, но в дългосрочен план.

Последните две нива са малко по-специфични. Първото е, че между различните сектори може да се необходими различни критерии, поради определени специфики. Второто са действията при трансгранични сделки – как се прилагат критериите в контекста на всеки пазар по отделно, а после и в общоевропейския. Тук има един нюанс, за който не се говори за момента в общественото пространство – придобивания от външни за ЕС корпорации на местни дружества. Защото няма как да се постигне устойчивост, ако Европа позволи на американски, китайски или арабски гиганти да получат контрола върху местни групи.

Сектори на нисък старт

В медийното пространство се завъртят няколко спрени от Брюксел сделки. Една от най-емблематичните е опита за сливане между производителите на влакове германската Siemens и френската Alsom. През 2019 г. Брюксел блокира сделката, като я обявява, че новото дружество ще е доминиращо в своя сегмент.

Авиокосмическата индустрия на Европа също търси обединение с цел да е по-конкурентноспособна на глобалните пазари. Airbus, Leonardo и Thales подписаха меморандум за съвместно развитие на развойните и производствени възможности при космическите сателити и системи. Макар, да не е точно консолидационна сделка, трите компании предвиждат да обединят своите космически звена в едно ново дружество. То евентуално ще бъде ако не единственото, едно от малкото, с подобни възможности на Стария континент.

Телекомите са един от секторите, който настоява за реформа при консолидацията от повече от десетилетие. Операторите са подложени на засилена регулация при цените на едро и дребно в рамките на ЕС преди 15-20 години. Резултатът беше отличен за потребителите, но дойде шоково за финансовите възможности на компаниите и ограничи техните инвестиционни програми, като съответно се забави преминаването към 5G мобилни мрежи, спрямо други региони по света.

Операторите настояваха и още настояват, регулациите за консолидация да бъдат смекчени и да се позволи формирането на две, три или най-много четири пан-европейски групи, които да си разпределят пазара по държави. В момента ЕК разглежда всяка сделка, първо на ниво местен пазар, после и на ниво – общоевропейски. Това създава фрагментираност, която води до формирането на „над 100 оператора“, по думите на големите компании.

В момента ЕС се стреми да остави между три и четири големи играча на всеки отделен национален пазар. Една консолидация по модела, предлаган от телекомите, може да създаде диспропорции в различните държави. Една да има три големи и сравнително равностойни оператора, друга – да работи само с един или двама.

Има и друг проблем, който е виден на българския пазар. Присъствието на редица чуждестранни играчи. Едни по-разхлабени правила за консолидация може да позволят на външните телеком групи, които разполагат с повече средства да изкупят масово отделни компании по държави. Което да не позволи да се създадат трима или четирима истински пан-европейски оператори.

В България например, „А1 България“ е собственост на Telekom Austria Group, чийто мажоритарен собственик е мексиканската група America Movil (60.9%), като австрийската държава държи едва 28.4% през OBAG. Мажоритарен собственик на „Йеттел България“ (и „ЦЕТИН България“) е телеком групата от ОАЕ Etisalat (50%+1 акция), докато „Виваком“ е част от балканската United Group, зад която стои британския фонд BC Partners. Казано с други думи, от трите основни оператора в страната, няма нито един, който да е държан (като мажоритарен собственик) от европейски консорциум, без да броим този с финансовите инвеститори.

Последиците

ЕК се готви да разклати един от най-важните сегменти в регулациите – антимонополното законодателство. Затова се тръгва толкова внимателно от една страна, а от друга – има раздвижване на различни лобистки интереси. Без ясно очертана рамка на посоката в която европейските чиновници ще решат да поемат е трудно да се направи оценка за точните последици.

Трябва да се насърчи паневропейското сътрудничество, без да се убива местната конкуренция, а в същия момент да се охладят чуждестранните апетити. Постигането на това изисква изключително деликатен баланс и създава две опасности. Първата е да се опростят правилата за консолидация, което да доведе до почти безразборни сделки и елиминирането на конкуренцията в цели сектори. Втората е да се създадат определени правила за конкретни индустрии и дори да се систематизират действия за всеки отделен случай. Което ще усложни процеса по одобрение и ще създаде затруднения при одобряването на сделките.

Най-вероятният развой ще бъде, че ЕК ще изгуби години в имплементирането на облекчения, които ще бъдат разкроени за настоящата ситуация. Пазарните и геополитически реалности ще бъдат обаче съвършено различни, съответно те няма да отразят нуждите на европейските компании. Казано с други думи – Брюксел ще предложи правила прекалено късно, които може да създадат повече нови проблеми, отколкото да решат настоящите. Освен ако от ЕК не прекършат традицията и представят бързо работещи и балансирани решения.

The post Бавното дерегулиране на Европа appeared first on TechTrends България.

Всичко това идва преди да се изключи устройството от „самолетния“ режим, защото всяко от приложенията за фон започва да „цъка“ мегабайти, само и само да актуализира информацията. Социалните мрежи, имейлите, чатовете, изсмукват повече трафик, отколкото си представяме и понякога дори гигабайтите включени в ЕС започват да изтъняват.

Тук си проличава истинската стойност на технологиите, която не се измерва само в скоростта на пренос на данни или броя на предлаганите услуги, а в моментите, в които те ни дават увереност. В свят, в който сме постоянно в движение, най-ценната „човешка сила“ е възможността да бъдем свързани с хората и нещата, които обичаме, независимо от географските ширини и границите. В случая с пътуванията извън ЕС, изборът на правилен роуминг план е толкова важен, колкото смартфона и зарядното за него.

Офертата с плана Unlimited 200 е създадена точно с тази мисъл: да бъде партньор на потребителя тогава, когато той има най-голяма нужда от сигурност и свобода при пътуване в чужбина.

Свободата да пътуваш и да споделяш

Чрез новата промоционална оферта за план Unlimited 200 Vivacom предлага двойно повече роуминг мегабайти за държави извън ЕС – общо 6 000 MB на месец за целия срок на договора. Тази възможност обхваща 13 държави извън ЕС[1], като дава на пътешествениците спокойствието, че могат да се ориентират в непозната среда, да отговорят на спешен имейл или просто да чуят гласа на близките си в края на деня, без да се притесняват от излишни разходи.

Преносът на данни е със скорост до 200 Mbps, което прави планът идеален за сърфиране на висока скорост, за супер стрийминг и работа от разстояние. Планът съчетава пълна мобилна свобода в България с неограничени мегабайти, минути за разговори и кратки съобщения, като същевременно осигурява и предвидимост при пътуване с включените безплатни услуги за роуминг в страните от ЕС.

За тези, които търсят още повече вдъхновение и забавление в движение, Unlimited 200 включва достъп до мобилното приложение EON с включено богато съдържание за първите 12 месеца от срока на договора, след което пакетите отпадат автоматично. В допълнение абонатите могат да се възползват и от 50% намаление на цената на трите стрийминг пакета SkyShowtime, която е валидна за целия период на ползване на пакетите. Когато имат нужда от повече скорост за работа или забавление, клиентите на Vivacom могат лесно да активират допълнителните пакети  MAX Скорост за Ден, MAX Скорост за Седмица или Двойна скорост за уикенда. Офертата е валидна при сключване на двугодишен договор до 30 април 2026 г.

Спокойствието като сила

Технологиите са важна част от нашето развитие. Важно е обаче да не създават напрежение, а да носят спокойствие и увереност в забързаното ни ежедневие.

Премахването на ограниченията чрез подобни тарифни планове с включени услуги в роуминг, сваля напрежението от плещите на хората, които пътуват – било то по работа или за почивка. Както споделя Теодора Витева, директор Маркетингови комуникации на Vivacom – „Целта е потребителите да се чувстват спокойни и да постигат повече в динамичното си ежедневие“.

[1] Вкл. МВ за срока на договора в роуминг във всички оператори в Албания, Армения, Беларус, Босна и Херцеговина, Косово, Монако, Обединеното кралство, Русия, Северна Македония, Сърбия, Турция, Черна гора и Швейцария, след което отпадат автоматично. Повече на vivacom.bg.

The post Силата да бъдеш близо: Как технологиите на Vivacom превръщат разстоянията във възможности appeared first on TechTrends България.

Yettel продължава да е лидер, не само в общия резултат, но и в ключови сегменти, като “Най-добро покритие”, „Най-ниско времезакъснение“ и „Най-висока надеждност“. Което също се случва за поредна година. Разликата между резултатите на umlaut и на други сертификати за качеството на мрежата, като тези на Opensignal и Ookla е в методологията. При Best in Test тя представлява цялостна оценка за представянето на мрежата по редица различни показатели – не само скоростта при даунлоуд и ъплоуд, но и времезакъснението, покритието, надеждността на мрежата и качеството на гласовите услуги при разговор.

По-интересна е причината, защо Yettel е толкова постоянна в своето представяне в това изследване. Отговорът се крие в действия и стратегически решения предприети преди повече от 12 години, които продължават да подпомагат работата на оператора и до ден-днешен.

Отличник за девети път

Yettel печели деветия си сертификат за „Най-добра мобилна мрежа“ в България с общ резултат от 922 точки от 1 000 възможни.

По-важна обаче е разбивката по категории. В секция „Широколентово покритие“, Yettel е лидер с 348 точки от 400 възможни. При скорост на сваляне, операторът дели първото място с втория наш оператор с по 134 точки, докато при качване отново лидерската позиция се дели от Yettel – този път с другия български телеком. Скоростта обикновено е основният показател, на който другите сертификати наблягат в изследванията си, докато при Best in Test подходът е по-комплексен.

Yettel е абсолютен лидер при надеждността на мрежата си с 584 точки от максимални 600. За потребителите това означава сигурна и стабилна връзка с минимални прекъсвания. Както и при различни условия – като дали се намират в градска среда, в отдалечени райони или използват мрежата при високо натоварване. Стабилността на връзката е ключов елемент в безпроблемното провеждане на разговори, сърфиране и стриймване на съдържание без прекъсвания и др.

Подобна е ситуацията с времезакъснението (latency). Yettel е лидер със 195 точки при 200 максимални. Този показател отчита времето, за което данните изминават разстоянието до устройството на клиента и има пряко значение за крайните потребители. Измерванията в тази категория включват например гейминг в реално време и използване на приложения за гласова комуникация през интернет. Това са сред най-взискателните дейности, изискващи свръхбърза връзка, стабилна свързаност и минимална латентност. Затова са и сред основните индикатори за качеството на мобилната мрежа.

Анализите на тези комплексни показатели, в комбинация с установените през годините стандарти, първо на германската P3, впоследствие – umlaut, придобити накрая от консултантския гигант Accenture, отличават този сертификат от останалите за момента.

Малко от кухнята

От Yettel предоставиха на TechTrends интересни данни за мобилното потребление в тяхната мрежа през 2025 г. Цялостният ръст в потреблението на данни е 30% през изминалата година спрямо предходната, но по-интересното е, че се отчита 50% увеличение на 5G трафика през същия период.

За последните пет години (2020-2025 г.), от подготовката за пускане на мобилните мрежи от пето поколение до тяхното по-пълно разгръщане ръстът на потреблението скача повече от осем пъти – от малко под 113 хил. TB на малко под 945 хил. TB. Самият 5G трафик тръгва от минимално потребление от малко над 2.7 хил. TB през 2021 г. до над 465 хил. TB за 2025 г.

Въвеждането на абонаментни планове без ограничения в трафика помага значително за тези резултати. Според Yettel, 63% от клиентите им ползват такива и те генерират 92% от преноса на данни. Средният трафик на потребител през 2020 г. е бил 3 GB месечно, но през 2025 г. той скача седем пъти – до 21 GB.

„Успехът зад тази консистентност в получаването на сертификата не е случаен, прави се непрекъснат мониторинг и оптимизация на мрежата, за да може тя да отговори на променящите се нужди на потребителите и на технологичните иновации“, коментира Гергана Дерменджиева, директор „Технологична стратегия и инженеринг“.

Тайната зад качеството

Тези резултати са постигнати благодарение на два фактора. Първият е постоянното модернизиране на мрежата, но такова се осъществява и от трите телекома в страната. Вторият е отдалечен малко повече в миналото. През 2013 г., когато „Глобул“ е придобит от норвежкия гигант Telenor, скандинавците вземат стратегическото решение да направят пълен network swap или цялостна замяна на мрежата. Всичко – от базовите станции и клетките, през опорната инфраструктура, до управлението на мрежата и центровете за данни.

Тази подмяна позволи на Telenor (днес Yettel – бел. ред.) да бъде първият от големите телекоми, който стартира 4G услуга в страната. Макар процесът по network swap да беше завършен още през 2014 г., компанията продължава целенасочено да развива инфраструктурата си, така че да отговаря на нарастващите изисквания на потребителите и на съвременните технологични стандарти.

„Внедряването на най-модерно оборудване и следването на технологичните тенденции са сред ключовите моменти за правилното разгръщане на мрежата. Фините настройки на новите и стари модули също са важни за подобряване на потребителското възприемане на качеството на връзката. А то зависи и от подготовката и компетентността на мрежовите екипи“, коментира още Гергана Дерменджиева от Yettel.

Телекомът не разчита само на положената инфраструктура през 2014 г. От компанията допълниха, че само през последната година са изградени близо 100 нови базови станции, а още над 1 000 са с увеличен капацитет, за да се посрещне по-високото потребление.

„Компанията прави непрекъснати и значителни инвестиции в своята мрежова инфраструктура“, обяснява Дерменджиева. „Тези инвестиции са насочени както към разширяване на покритието, така и към внедряване на най-новите технологии. Това позволява на мрежата да посрещне нарастващия трафик на данни и да запази високо качеството на услугите, които предоставяме.“

В този смисъл, причината зад успеха на Yettel днес е комбинацията между дългосрочната визия на Telenor през 2013 г. и правилното надграждане на това наследство.

The post Постоянството на „Йеттел България“ в сертификата Best in Test appeared first on TechTrends България.

„А1 България“ засега остава единственият телеком, който официално си публикува годишните финансови резултати. През последните няколко години, данните в тях постепенно бяха редуцирани, като това идва основно на ниво група – A1 Group. Изчезна и отделния коментар за всеки международен пазар, включително и българския.

Потенциално втори местен телеком може да бъде „Йеттел България“, след придобиването на мажоритарния пакет от арабската Etisalat (e&). В досегашните тримесечни отчети на близкоизточната група, българското звено не се споменава.

Финансовите показатели

За миналата 2025 г. „А1 България“ компанията отчита приходи от 895.1 млн. евро. Това е ръст от 9% спрямо предходната година, когато постъпленията са 820.9 млн. евро. A1 Group коментират, че има забавяне на увеличението на приходите през последното тримесечие на 2025 г. до само 1.1%. Причината за това се крие във факта, че през същия период през 2024 г. са приключили два големи проекта свързани със системна интеграция.

Печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) на „А1 България“ се повишава също с почти 9% (8.9%) на годишна база до 371.1 млн. евро. Българското звено е сред най-добре представящите се в рамките на A1 Group. „А1 България“ допринася за 16% от всички приходи на групата и подпомага за ръста отчетен в групата.

Абонати и инвестиции

При абонатите имаме няколко тенденции. Първата е, че се затвърждава растежът на броя на мобилни потребители. През 2025 г. те се увеличават с близо 100 хил. на годишна база до 3.945 млн. Сходни темпове са отчетени през 2024 г., но по-бавни от малко под 70 хил., докато в по-предишните периоди ситуацията е била стагнираща по този показател.

При фиксираните абонати, A1 Group изменя нещата, като първо премахна секцията с потребителите на платена телевизия, а след това и на интернет. Те бяха заменени с общ показател – потребители, генериращи приход (RGU) от фиксирани услуги. По него „А1 България“ отчита стабилен ръст от 114 хил. абонати до 1.457 млн. през 2025 г. Той е съпоставим с растежа от предходните години, показват данните на компанията-майка.

Увеличението на потребителите води до стабилизиране на един друг показател – темпът на отписване на абонати или т.нар. Churn rate. Исторически „А1 България“ поддържаше сравнително високи стойност спрямо останалите два оператора, поради факта, че беше основно предприятие при мобилните комуникации дълго време. Последните години се наблюдава стабилизиране около 1.9%, колкото е и през 2025 г. През по-миналата година има леко повишение до 2.0%, но това е пак подобрение спрямо 2023 г., когато е 2.1%. Повечето потребители оказва влияние върху друг показател – средномесечният приход от абонат (ARPU), който се понижава от 8 евро на 7.5 евро.

Една от привидно по-негативните новини е понижението на капиталовите инвестиции (CAPEX). Това е тенденция, която се наблюдава от 2023 г. насам. През изминалата година те се понижават до 113 млн. евро. Това е понижение с малко над 6% спрямо 2024 г., когато са били 121 млн. и със 17% спрямо 2023 г. при 137.5 млн. евро. Тенденцията е проследима на ниво група, като ако се извадят лицензионните такси за радиочестоти, CAPEX се понижава с 5.6%. „А1 България“ е платила 10 млн. евро през 2025 г. за разрешителни и годишни такси по това перо.

5G проекти и Планът за възстановяване са във фокуса на 2026 г.

Ситуацията през настоящата 2026 г. предопределя няколко потенциални тенденции и фактори, които ще определят финансовото представяне на българските телекоми. Първата са различните големи 5G проекти, които отделните компании са поели.

„А1 България“ обяви, че се заема с нов такъв, който носи името 5G WAVEO и има за цел да изгради мобилна връзка от пето поколение по границата с Румъния. Българският телеком вече има няколко мащабни 5G проекта в разработка, като SEAGUL, който покрива магистралният маршрут между София и Атина и такъв за софийското летище. Подобни инфраструктурни разработки с външно финансиране може да са отговорни частично за свиването на капиталовите инвестиции. Друго обяснение е частичното изнасяне само на физическите кули в отделно дружество извън A1 Group.

Второто голямо перо, което трябва да бъде разплатено през 2026 г. е финализирането на проектите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Работата по тях кипи с пълна пара в трите телекома, които поеха разгръщането на високоскоростен интернет в труднодостъпните региони.

Проблемът му е, че той трябва да бъде завършен до юли тази година, а дейностите по него са доста мащабни и със забавени срокове от над две години. Трите телекома ще си разделят общо 470 млн. лева (240 млн. евро) по него ако всичко бъде изградено в срок. Ако не бъде вариантите са два – държавата да плати от бюджета (който още не е и гласуван) или телекомите да отпишат средствата и да ги прехвърлят като CAPEX инвестиции. Добрата новина за момента е, че в доста къси срокове минаха последните две плащания по ПВУ от европейска страна към България.

The post „А1 България“ през 2025 г.: Продължаващ растеж на приходите и печалбата с уловки appeared first on TechTrends България.

Черно море е един от регионите в които подводната интернет инфраструктура е неглижирана. Случайно или не, България вече играе основната роля в единствения презморски кабел, който свързва Балчик с Поти, Грузия. Другите връзки са по-къси и обхващат Румъния и Турция (отново през нашата държава), както и Русия и Грузия.

Нова подводна връзка предложена от британския телеком Vodafone предвижда дублирането на съществуващата между България и Грузия, но с две отклонения – първото към Турция, а второто към Украйна. Официалното ѝ име е „Кардеса“. В проекта участие обяви още и българската „Булгартрансгаз“, която предоставя инфраструктурата си за природен газ за продължаване на интернет „магистралата“ към София. Цялата инициатива е оприличена на „Дигитален път на коприната“, но действителността е малко по-различна.

Централна роля

България ще изиграе централна роля в „Кардеса“. Първият етап от проекта ще стартира през 2027 г., като ще започне от Ахелой в област Бургас и ще тръгне в посока Турция. Като бъде завършена тази част от трасето ще стартира по-дългата трансморска магистрала от България до Грузия, като отново крайна цел ще е пристанищният град Поти. Едва накрая, ще стартира изграждането на подобно отклонение към Украйна, което ще стига в Одеса. Това се очаква да се случи към 2030 г.

Предвид последователността на етапите и началната точка, позиционират страната ни като централна за проекта. „Кардеса“ ще даде още един пряк път между България и Грузия, както и допълнително морско трасе до Турция. Инициативата се финансира основно от британската Vodafone и основно базираната в Азербайджан NEQSOL Holding. Очаква се стойността на проекта да надхвърли 100 млн. долара, като не става ясно дали това включва и сухопътната връзка между Ахелой и София.

На българска територия основен партньор на „Кардеса“ е „Новател“ – един от лидерите в предоставянето на интернет капацитет на едро, собственост на унгарския телеком Magyar Telekom, който от своя страна е част от групата на Deutsche Telekom. На база брой линии/кабели, българското звено притежава около 20% от пазара през 2024 г., показват данните от годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Лидер в този по-малко интересен сегмент е „Нетера“ с близо 26%, а трети е „Виваком“ с 15%. Останалите играчи, като „Вестител“, „Глобал комюникейшънс нет“ и „Интерут“ формират 38%.

По отношение на сухопътната връзка между София и Ахейло „Новател“ и държавното дружество „Булгартрансгаз“ създадоха съвместно предприятие ДЗЗД „Новател-Булгартрансгаз“, като мажоритарното участие от 55% е на първата компания, а втората е с 45%. Идеята е, да се предостави газовата тръбна инфраструктура в която да се положат магистралните кабели. По този начин инвестицията за свързаността от брега до столицата ще е минимална. В компресорните станции на държавното дружество ще има интегрирано оборудване за усилване на оптичния сигнал.

Проектът „Кардеса“ ще ни постави още по-силно на световната карта при подводните интернет кабели. Досега държавата ни не успя да се позиционира успешно в други подобни начинания. Имаше идеи, София да се включи в инициативата на Атина за свързаност в Източното Средиземноморие. Концепцията беше да се изгради подводен кабел, който да свърже Гърция, Италия и Кипър, но заради спорове с Турция, проектът беше замразен. В края на 2025 г. имаше неофициални индикации, че Атина проучва възможности за подновяването му.

Въздействие върху пазара

Капацитетът на „Кардеса“ е 500 Tbps, липсата на информация колко точно са останалите сухопътни трасета в България прави трудно сравнението. Единственото число, което беше подхвърлено е от главния изпълнителен директор на „Новател“ Камен Георгиев цитиран от „Капитал“ за двадесетократно увеличение на трафика, който ще се терминира в София.

Това звучи внушително, но по-вероятно да е направено в контекста само на капацитета на „Новател“ в столицата. Липсата на контекст и данни затруднява да се направи точната оценка за въздействието на „Кардеса“. Особено предвид силните позиции на „Нетера“ и „Виваком“ точно в столицата по отношение на магистралната инфраструктура.

Друг въпрос който стои, е дали ще има още разклонения между София и Ахелой. Ползването на газовата инфраструктура е сравнително нова, но все повече доказваща се технология, която пести време и пари. Това повече е свързано с възможностите на „Новател“ да разширяват своята мрежа, като ползват за изходни точки тези разположени в компресорните станции. За момента, плановете са основното трасе да е Ахелой-София.

Описанието на „Кардеса“ като „Дигитален път на коприната“ е пресилено, дори направено в контекста за заобикаляне на „авторитарни режими“, като Русия и Иран. Причината е, че крайната точка на оригиналния „Път на коприната“ е друга държава с подобно управление – Китай. Но това е само единият проблем.

Другите са, че „Кардеса“ зависи силно от още един проект – подводният кабел в Каспийско море, който се изгражда между Azertelecom (собственост на NEQSOL Holding) и Kazahtelecom (с мажоритарен собственик от 51% Държавният суверенен фонд на Казахстан). Без него, черноморското трасе се явява като алтернативно такова на изградените сухопътни връзки през Турция или забива в Иран.

Последният проблем е зависимостта от грузинската магистрална мрежа, която има своите прецеденти в историята. Най-колоритният е през 2011 г., когато грузинска баба в търсене на медни кабели намира и пресича оптичното трасе към Армения и спира интернета на цялата държава.

С дъх на украинско пожелание

Затова „Кардеса“ може да се разглежда като нереализирания газопровод „Южен поток“ – противниците му смятат, че е опит за заобикаляне на Украйна в руските доставки за Европа, докато привържениците му го смятат за допълнително трасе. По същият начин, но с обратен знаменател е ролята на новият подводен магистрален кабел в Черно море.

Проектът всъщност започва с идеята да се подсили свързаността на Украйна и заобикаляне на добре развитите руски трасета в източна посока. „Кардеса“ е обявен за първи път като инициатива между британският телеком гигант Vodafone и Vodafone Ukraine. Местният оператор все още носи името на бившия си собственик, но новият е споменатият британски фонд с азерски активи NEQSOL Holding.

Официалната цел е вече споменатия „дигитален път на коприната“ или нов коридор между Европа и Азия, а де факто тази е всъщност подобряване на украинската свързаност и заобикаляне на инфраструктурата на Русия. Независимо от мотивите, има един голям и съществен проблем. В Украйна, кабелът ще излиза в Одеса, а инфраструктурата на черноморския град е редовна цел на руските далекобойни атаки. Дори подводното трасе да минава през териториалните води на България и Румъния, сухопътната връзка за украинците се превръща в най-уязвима точка.

Надеждата е, дотогава войната в страната да е приключила. Но ако тя ескалира (да, отвъд настоящите рамки – бел. ред.), Москва нееднократно е заявявал претенциите си към Одеса, което може да обрече този проект или поне северното му разклонение. България в случая нищо не губи, а само подчертава допълнително името си като ключов разпределител на интернет трафика на Балканите.

The post България влиза в голямата игра на подводните интернет кабели appeared first on TechTrends България.

В тези условия, телеком секторът доказа, че е силно адаптивен бизнес и инвестициите в модернизиране на инфраструктурата не само не се забавиха, но и за последните три години се увеличават. През 2024 г. трите оператора са вложили над 642 млн. лева. Разликата спрямо 2023 г. е минимална, като тогава те са били 646 млн. лева. Но ръстът спрямо предходната 2022 г. когато те са 492.9 млн. лева е значително по-отчетлив и на годишна база е е близо 24%. Това показват данните на Института за пазарна икономика (ИПИ) в доклад, изготвен по поръчка от Алианса на технологичната индустрия (АТИ).

Основната заслуга в увеличението на инвестициите се крие в модернизацията към 5G. От една страна това са вложенията в различна инфраструктура – базови станции, нови клетки и опорна мрежа. От друга, тук влизат и лицензите за новите честоти, които държавата освободи, именно за развитие на 5G свързаността.

Ефектите от тези действия са видими, защото през последните три години, абонатите, които ползват новата технология се увеличават значително. В същия момент българските телекоми предоставят едни от най-бързите скорости в Европа, а фиксираните услуги са сред най-достъпните на Стария континент.

Възходът на петото поколение

Инвестициите се увеличават през 2023 г. спрямо предходната и се запазват на сходни високи нива през следващата 2024 г. За този период, операторите успяват да удвоят покритието на 5G сигнала от 31.6% през 2022 г. до 65.7% през 2024 г., се посочва в доклада на ИПИ.

Показателни са данните за 5G потреблението и броя на абонатите. Трафикът на мобилен интернет се удвоява през 2024 г. спрямо две години по-рано. Скоростта е основният движещ фактор, както и той е най-видимата за потребителите разлика между 4G и 5G. Нарастването ѝ между 5 и 8 пъти повишава значително качеството при ползването на стрийминг услуги и др.

Броят на абонатите очаквано избухва през периода 2022-2024 г. Според трите мобилни оператора ръстът е над 306%. През 2022 г. те са 641 хил., а през 2024 г. надминават 2.5 млн. SIM карти.

Успехите на българските 5G мрежи не са само на локално ниво. Страната ни е на пето място сред най-бързите мобилни скорости в света и лидер в Европа. Това показват данните на платформата Ookla за октомври 2025 г., като компанията седи зад популярното приложение за тестване на интернет връзката Speedtest.net.

Познати предизвикателства

На база население, достъпността на сигнала на технологиите от пето поколение не се променя толкова значително – от 85% на 90%, пише още в доклада на ИПИ. Причината за това е, че телекомите успяха бързо да осигурят покритие в големите градове. Разривът между 5G покритието град-село в България все още чувствително изостава спрямо повечето страни от Европейския съюз (ЕС). В селските региони за България то е 38.3%, като средните стойности в Стария континент са 79.6%.

Проблемът с по-голямото 5G покритие на база територия се крие в необходимостта от честоти на дълги вълни, които предоставят по-ефективен сигнал на големи разстояния. До средата на 2023 г. бяха заключени два от трите възможни спектъра, а на останалия бяха закачени цели три технологии – 2G, 3G и 4G. Все още се чака пълното усвояване на освободените два в 700MHz и 800MHz и когато това стане, ще има раздвижване и при покритието на база територия.

Българските телекоми вече работят в тази посока чрез проектите от националния План за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Те предвиждат изграждане на високоскоростна опорна мрежа в труднодостъпните региони на страната, която да позволи разгръщането след това на 5G покритие. Операторите са подложени на силен стрес, защото до крайния срок за изпълнението им остават точно шест месеца (30.06.2026 г.), а заради дългогодишни забавяния времето им за изпълнение беше значително съкратено.

Фиксираните мрежи на заден план

Отличните резултати от усилията на телекомите в мобилната връзка са възнаградени с лидерските позиции по скорост в света и Европа. Фиксираните мрежи останаха на малко по-заден план. Вложенията в обновяването им към гигабитова свързаност продължава, но не и с темповете в някои други страни. България е близо до средните нива с 82.5% покритие на домакинствата с мрежи с много висок капацитет (Very high capacity networks – VHCN), докато водещите в ЕС са със стойности от 95%.

Оптичната свързаност на българските домакинства е сред лидерските в Европа. България е на четвърто място по потребители с технологията (FTTP – Fiber to the premises) в ЕС с 90% покритие, докато средната за Европа е 69%. Пред нас са единствено Румъния, Испания и Португалия.

Тази смесена картина е допълнена и от друга положителна статистика – цената на най-евтиния пакет за фиксиран интернет в България попада сред достъпната група в Европа. Страната ни е на шесто място по този показатели зад Чехия, Полша, Литва, Румъния и Латвия.

Не само в инфраструктура, но и в хора

Когато става дума за инвестиции при телекомите, първата асоциация винаги са мрежите и инфраструктурата. Честотите са важно перо, но почти винаги се забравя за друго по-голямо такова – кадрите. Докладът на ИПИ разкрива и някои други интересни данни, свързани със средствата, които телекомите отделят за своите служители.

Заплащането е значително по-високо от средното за страната. През 2023 г. средната брутна годишна заплата в телеком сектора нараства с 12% до 37.9 хил. лева. Тя е с над 56% по-висока от същия показател за страната, който е около 25 хил. лева. Служителите в телекомите се увеличават от 9 650 през 2022 г. на 10 475 през 2024 г. Необходимостта от повече персонал е аргументиран именно с модернизацията и инвестициите в 5G.

Въпреки, че секторът звучи като доминиран от силния пол, интересът от по-нежния пол към него също се увеличава и разликата не е толкова голяма, колкото някои хора биха си представили. Жените са 45.7% от наетите или 4 791 души в телеком компаниите, а мъжете са 5 684 души. Това почти балансиране между двата пола е показателна, че стигмата за доминацията на мъжкия пол в техническите сектори е напълно разчупена.

The post Ефектът на 5G в телеком инвестициите в България appeared first on TechTrends България.

До броени месеци, България ще се сдобие с напълно сертифицирана и професионална състезателна писта, която ще се намира на само 60 км от София. Официалното ѝ откриване е насрочено за края на март 2026 г., първоначално носи името LARA, но от декември 2025 г. е ребрандирана на A1 Motor Park. Това отбелязва включването на телекома „А1 България“ в проекта, седмици преди пистата да заработи напълно.

Важен аспект от A1 Motor Park е, че съоръжението е изработено чрез най-новите технологии в състезателния свят. Както и е сертифицирана от Международната автомобилна федерация (FIA) и Международната федерация по мотоциклетизъм (FIM). Първата дава оценка Grade 3, което позволява да се провеждат събития от класа на Формула 3, докато втората дава Grade B, което позволява редица състезания включително Superbike.

Технологиите на трасето

Технологичният елемент отдавна е ключов при проектирането на състезателни болиди от различните класове Формули и не само. Въздушни тунели, лазерно калиброване, виртуално проектиране, изчисления, които печелят милисекунди и много други. По-малко известен факт е, че процесът по проектирането на една писта е също толкова високотехнологичен, както и на състезателните машини.

С иновациите се постигат двете основни цели във всеки един авто/мото спорт – максимална скорост и безопасност. Акцентът все повече пада върху втората и затова не е изненада, че FIA изисква от всяко едно ново трасе да е първо безопасно и след това – бързо. Международната организация има специална симулационна програма, наречена CSAS (Circuit Safety Analysis System). Тя е толкова прецизна, че може да предвиди всяка една траектория и вид на сблъсък при най-разновидни обстоятелства в случай, че пилотът изгуби контрол.

A1 Motor Park е преминала през изследванията и изчисленията на FIA, за да може да получи сертификацията Grade 3. За да се изгради симулацията са използвани най-прецизно лазерно сканиране, което покрива до няколко милиметра на нивото на пистата, геолокация и др. За да постигне добри резултати, са използвани голяма част от същите технологии още при самото проектиране и строеж. Така, A1 Motor Park получава необходимата ѝ сертификация, за да бъде домакин на някои от най-големите световни състезания в автомобилния спорт.

Сканиращите системи са и последващи при самото експлоатиране на пистата. Чрез камери, сензори и датчици с висока резолюция се проследява ходът на всяко едно състезание. Знае се коя кола къде се намира, дали има аварийни екипи, катастрофа или друг инцидент. Всичко това помага за предотвратяването на злополуки и по-бързото овладяване при такива. A1 Motor Park разполага с контролна кула, в която се проследяват точни този океан от параметри в реално време.

Следващата стъпка по безопасността е пренасянето на данните на самото трасе или навсякъде на територията на съоръжението. Свързани LED екрани, информационно панели имат за цел да съобщят всяка една ключова промяна на пилотите, състезателните екипи или на публиката. В големите формати, като например Формула 3, има непрекъсната свързаност между болида и бокса.

Техническият екип може да проследи телеметрията на всеки един компонент в реално време и заедно с пилота да вземе решение в реално време. A1 Motor Park е построена с всички тези иновативни технологии и я прави една от най-модерните писти на Балканите.

Параметрите на A1 Motor Park

Първата голяма състезателна писта в България ще има повече от впечатляващи параметри. Разположена до Самоков, A1 Motor Park има дължина от 4 км с 15 завоя и права от над 900 метра, която позволява ускорение от над 280 км/ч. Самата писта е модулна и може да се трансформира в няколко конфигурации – къса, средна и дълга, като самите те, могат да бъдат персонализирани допълнително с няколко модификации на завоите.

Общите варианти са девет, като дължината на пистата може да варира от 1.09 км до 3.93 км. Късата и средната конфигурация могат да бъдат отделени и да се ползват независимо една от друга. Това позволява да се провеждат до две събития едновременно. Технологиите за безопасност, проследяване, информираност и контрол са на най-високо ниво, както вече споменахме.

За състезателните екипи са предвидени шест единични, два двойни и три технически бокса. Падокът (заграденото място за оглед на автомобилите – бел. ред.) и тренировъчната зона са с площ от над 20 хил. квадратни метра. Зоните за зрители са няколко и са разпределени в четири сгради и две открити зони до трасето. Общият капацитет на A1 Motor Park е около 30 хил. души. Пистата разполага с оборудван медицински център и хеликоптерна площадка за много спешни случаи.

Състезателна писта и телеком – пресечните точки

Предвид на все по-високата роля на технологиите, свързаността и данните в автомобилните и мотоциклетни състезания, влизането на телеком в начинанието не е изненада. „А1 България“ също така има вече изградени традиции и опит в спортните партньорства.

Отвъд спонсориранията на спортни клубове и федерации (ЦСКА София и Българската ски федерация – бел. ред.), телекомът изгради четири собствени спортни канала – Max Sport 1, 2, 3 и 4. Чрез тях „А1 България“ стана партньор на редица спортни първенства в множество спортове – от най-атрактивните европейски футболни лиги, през тенис, мотоциклетизъм, NASCAR и др.

Ролята на „А1 България“ на новата спортна писта ще бъде не само имиджова, но и технологична. Част от инфраструктурата по свързаността на съоръжението ще бъде изградена от телекома. Дори с брандирането на A1 Motor Park, операторът ще осигури финансова стабилност в най-трудния период на всеки един мащабен проект – първите няколко години на работа.

The post Технологиите зад новата българска писта A1 Motor Park appeared first on TechTrends България.