Резултатите бяха до голяма степен очаквани, като утвърденият телеком вече доминира пазарът за ТВ доставка с близо 60% пазарен дял през 2024 г. Това показват данните за изминалата година в доклада на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Другият голям печеливш от ситуацията е „А1 България“. Двете компании започват да налагат двуполюсен модел в повечето подсегменти на фиксирания пазар.

При мобилния ситуацията на пръв поглед изглежда патова между трите основни оператора. В перспектива тя може да се окаже неблагоприятна за „Йеттел България“, които още през 2023 г. загубиха ключовото второ място по абонати. Оттогава насам са и усилията на основно мобилния оператор да се наложи и като такъв на фиксиран интернет и телевизия. Засега резултатите са плахи стъпки напред, но започват да стават и все по-видими.

Това се случва при сравнително положително развитие на целия пазар. Ръст на общите приходи, стагнация при абонатите, но и потенциал за увеличение на инвестициите в инфраструктура. Последното идва по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), чиито проекти най-накрая бяха стартирани през 2025 г. Европейските програми се оказват ключов компонент в разширяването на възможностите на големите телекоми. Докато по-малките ще трябва да разчитат на нишови подсегменти.

Интернет доминация

Телеком секторът продължава да нараства и през 2024 г., като той надминава, макар и с малко 4 млрд. лева. Това е увеличение с 5.7% на годишна база и с 19% спрямо 2022 г. Той обаче не кореспондира с ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) на България, тъй като дял от него намалява от 2.1% през 2023 г. на 2% през изминалата година. Преносът на данни продължава да доминира сектора с над 54% дял, докато този на гласовите услуги се понижава на 25.8%. Същото важи и за разпространението на телевизия, което се свива от 14.2% на 13.5%.

Трябва да се отбележи, че данните на КРС обединяват мобилната и фиксирана интернет доставка. Основният растеж е при първата, която операторите предлагат в повечето случаи в пакет с гласова услуга. По този начин, мобилният сегмент продължава да разчита на монетизацията на 5G връзката и добавянето на допълнителни възможности при абонаментните планове.

Графата „Други услуги“ е големият печеливш през 2024 г. В нея попадат приходите за съвместно ползване на инфраструктура. Приходите се увеличават с 8% до все още минималните 235 млн. лева, спрямо 217 млн. и 141 млн. лева през 2023 г. и 2022 г. съответно. Динамиката на този подсегмент ясно илюстрира ефектът от аутсорсването на поддръжката на различни инфраструктурни компоненти, което предприеха основните телекоми у нас. Те са ситуирани в перо „Колокиране“, за което КРС единствено споменава, че нараства като приходи с 16.5% на годишна база.

Броят на операторите също следва интересна динамика. Мобилните остават трима, тези за фиксиран интернет намаляват от 656 на 621 покрай консолидацията последните няколко години. Но тези за ТВ доставка се увеличават минимално от 244 през 2023 г. на 251 през изминалата.

Мобилният триумвират

След окончателното установяване на само трима играчи в мобилния сегмент, динамиката е забавена. Ръст има на приходите, но най-вече при мобилния интернет. При абонатите също има минимално увеличение, като общо потребителите на гласови услуги се увеличават от 7.96 млн. на 7.98 млн. и за първи път от години доближават прага от 8 млн.

В сегментът вече се формира една нова и може би леко притеснителна тенденция. Тя е, че „Йеттел България“ губи леко позиции и при потребителите заема твърдо третото място. Пазарният му дял при абонатите се свива минимално от 31.4% на 30.7%. Потребителите на мобилен интернет също намаляват с малко по-висок темп – от 31% на 29.9% на годишна база.

Това поставя компанията на трето място по тези показатели, въпреки че от основаването на „Глобул“ е твърдо втори. Добрата новина засега е, че разликата между трите оператора се запазва сравнително малка. „А1 България“ е лидер при мобилния глас с 36.5%, следвана от „Виваком“ с 32.8%. Докато при мобилния пренос на данни, „Виваком“ е на първа позиция с 36.7% дял, докато „А1 България“ е с 33.4%.

Проблемът на „Йеттел България“ е тенденцията за спад втора година поред в тези показатели, докато другите два увеличават своите позиции, макар и минимално. Компанията държи позициите при приходите от мобилни гласови услуги, където остава лидер с 40.9% дял.

При мобилния интернет, който е по-перспективен обаче изостава. Там лидер е „А1 България“ с 42.1%, докато „Йеттел“ изостава до 29.7% дял, но и „Виваком“ спада от 29.4% на 28.2%. Дистанцията между вторите в този подсегмент обаче е минимална и може да има размествания през настоящата 2025 г. Освен, ако „А1 България“ не продължи по-добре да монетизира 5G връзката си.

За „Йеттел България“ мобилният сегмент е ключов, тъй като той формира основната част от приходите на компанията. Операторът се опитва да се трансформира в конвергентен, но за да постигне добри и по-балансирани позиции във фиксираните услуги ще му трябва време.

Телевизията – новото царство на „Виваком“

Изминалата 2024 г. беше маркирана най-вече от окончателното заличаване на „Булсатком“ и с данните от КРС, може да проследим ефектите от придобиването на сателитния оператор от „Виваком“. Очаквано, потребителите на доскоро независимия доставчик се преляха към телекома.

„Виваком“ доминира с 59.6% дял или близо две трети от пазара на база абонати. Това е с точно един процентен пункт повече спрямо сумарната позиция на телекома и „Булсатком“ през 2023 г. от 58.5%. Което показва, че компанията продължава да увеличава и органично своята абонатна база.

В същия момент, сегментът на платената телевизия остава почти непроменен като потребители и с минимално увеличение като приходи. Последните нарастват от 541 млн. на 544 млн. лева, докато първите са приблизително 2 млн. С други думи, „Виваком“ расте в един сравнително стабилен като параметри пазар. „А1 България“ отчита слаб спад от 27.3% до 26.5% дял на абонатите. КРС вече поставя на картата като трети „Йеттел България“, които обаче успяват да вземат едва 1.5% дял в целия сегмент.

Ситуацията показва, че поне на пазара за платена ТВ доминират две компании – „Виваком“ и „А1 България“, които държат 86.1% от всички потребители. Третият е далеч с 1.5%, а 12.4% от всички клиенти са разпределени между всички останали 248 ТВ оператора. Тук идва и голямата мистерия – защо се увеличава броя на доставчиците, макар и с малко, предвид факта, че пазарът не предлага възможности за растеж и развитие.

Малката мистерия със стрийминга

КРС не дава данни за състоянието на стрийминг платформите в България, но приложението JustWatch предоставя такива на регулярна база. Според него, Netflix продължава да е доминиращата услуга за началото на 2025 г. с 29% дял. Следвано от Amazon Prime Video с 18% дял и HBO Max (ребрандиран многократно – бел. ред.) с 14%.

Усилията на някои телекоми да наложат Disney+ обаче не се увенчават с успех. Платформата на популярният медиен гигант стагнира с 11% дял, като вече е застигнат от Apple TV+, който го изравнява по потенциални абонати. Същото важи и за Sky Showtime, чиито дял се понижава до 6%.

Други данни за ситуацията около стрийминг пазара в страната трудно могат да се намерят. Последните са на база изчисления от консултантската фирма Ernst&Young (EY) събрани през 2022 г. и според тях българските потребители са 560 хил. Те затвърждават лидерството на Netflix с около 200 хил. или точно 35% дял. Следван е от HBO Max със 150 хил. или 26%, а трети е Disney Plus със 75 хил. потребителя или малко над 13%. Тези данни обаче са вече значително остарели във времето, както и са събрани от различни източници. Затова детайлите за пазара на стрийминг в България продължава да е оскъден.

Пълзящото трио и във фиксирания интернет

Докато усилията на „Йеттел България“ при платената телевизия все още могат да се определят като бебешки стъпки, при фиксирания интернет има надежди, че компанията може по-лесно да се наложи като трети основен играч. Това е сегментът в който все още малките оператори заемат една четвърт от пазара – 26.6%. Тоест, телекомът ще може да мащабира своята дейност, както органично, така и чрез малки придобивания.

Другата добра новина за „Йеттел България“ е, че усилията му за момента са малко по-видими от тези при телевизията. Компанията заема третото място с 4.1% дял. В същият момент, доминацията на „Виваком“ не е толкова голяма, като телекомът е лидер с 39.4%, а вторият „А1 България“ е с 29.9%. Ръстът на първия е подтикван почти основно от придобиването на „Булсатком“, като техния сумарен дял от 2023 г. беше 37.6%. Което означава, че останалите 1.8% са от органичен растеж.

Другият момент е, че самият сегмент расте от 2.5 млн. на 2.6 млн. потребители. Като приходи също има увеличение от 427 млн. лева на 471 млн. лева. С други думи – това е перспективен подсектор, който все още позволява някакъв естествен растеж. След заличаването на „Булсатком“ прогнозата е, че бавно и славно „Йеттел България“ ще се опита да се установи като трети голям играч, който да грабне поне 10-15% от пазара. Компанията вече е постигнала около една трета от това, но има още път да извърви.

Нишови и инфраструктурни възможности

Наетите линии се оказват интересна ниша, която предоставя възможности за развитие, както на големите, така и на по-малките независими оператори. Добър пример за това е „Нетера“, която е ключов играч в този сегмент, както на едро, така и на дребно. При последният, компанията понижава минимално своите позиции до 10.4% на база линии и 8.4% на база клиенти, но като цяло промени няма и при двамата лидери – „Виваком“ и „А1 България“.

Отличните резултати на „Нетера“ си проличават в наетите линии на едро, където компанията се фокусира да предоставя международни такива. Компанията понижава дела си по бройка линии до 25%, но запазва второто си място. Приходите от това перо обаче се изстрелват от 25.9% дял на 33.7% дял. По двата показателя, „Нетера“ става лидер в сегмента, въпреки, че в таблицата на КРС е сложена „по навик“ втора. Зад нея е „Новател“, а трети е „Виваком“.

Другата тенденция, която ще движи пазара през 2025 г. и ще се усети още по-значително през 2026 г. са големите инфраструктурни проекти, съфинансирани по европейски програми. Трите телекома обявиха своето участие в изграждането на т.нар. 5G магистрали или връзка от пето поколение по основни пътни възли в страната. „А1 България“ ще прави подобна инфраструктура и на международното летище „Васил Левски“ в София.

Проектите по НПВУ също стартираха през пролетта на настоящата година и трябва да приключат през лятото на 2026 г. Трите телекома участват в тях и всички тези задания ще се отразят на целия сектор у нас. Точно как, ще разберем чак в докладите на КРС през следващите две-три години. Но във всички случаи ще имат значителен ефект върху динамиката на пазара.

The post Свят за двама или трима – българският телеком пазар през 2024 г. appeared first on TechTrends България.

По този начин, изграждането на т.нар. „селски интернет“ влиза в своеобразна надпревара с времето. Добрите новини не се изчерпват само с подписването на самите договори. В рамките на само два месеца тихомълком бяха предприети няколко законодателни промени, които да облекчат максимално строителния процес на новите мрежи.

За разлика от проекта за „селски интернет“ преди повече от 15 години, този път има една добавена особеност, която да може да позволи по-ефикасното му разгръщане и последващо ползване. Това е достъп на всички телекоми до вече положената инфраструктура и предлагането на услуги за крайните клиенти.

Договори за две в едно

Основният проект по перото „Дигитална свързаност“ за НПВУ е за свързване на над 200 населени места в общо 140 общини в труднодостъпни региони и е на стойност малко над 390 млн. лева без ДДС, което са 468 млн. лева с ДДС, колкото са предвидени по Плана. На 9 юни 2025 г. бяха подписани шест договора за изпълнение, между Министерството на транспорта и съобщенията (МТС) с трите основни телекома – „А1 България“, „Виваком“ и „ЦЕТИН България“ (инфраструктурното звено на групата PPF Telecom Group, в която влиза още и „Йеттел България“). Общата стойност е за 433 млн. лева без ДДС, което означава, че малко над 43 млн. лева ще дойдат най-вероятно от държавния бюджет.

Трите компании си бяха разпределили до голяма степен регионите, като само при два имаше подадена заявка от два оператора. Сега, дружествата ще трябва да положат над 7 000 км оптични кабели с много висок капацитет (VHCN), които да послужат като опорна инфраструктура за тези отдалечени места.

Подобно на проекта отпреди 15 години и сега правителството се опита да използва „селския интернет“ за доизграждане и модернизиране на своята Единна електросъобщителна мрежа (ЕЕСМ, позната и с по-старото си име НАМДА). Като кабинетът се опита да повтори опита от миналото, като свърже недостъпните населени места и доизгради своята оптична инфраструктура. Непрекъснатото прекрояване на заданията, конфликтът между държавата, операторите и условията на Брюксел доведоха до почти катастрофалното забавяне на НПВУ с близо пет години в частта „Дигитална свързаност“.

Беше постигнат компромис, като в проекта за „селски интернет“, телекомите ще отделят един от сноповете с кабели, като „правителствено трасе“ за ЕЕСМ. Министерството на електронното управление (МЕУ) ще направи отделен проект за доставката на активното оборудване по изградените нови оптични мрежи. Той е на стойност от около 162 млн. лева, което в комбинация с 470-те млн. лева за „селския интернет“ се изчерпват средствата по „Дигитална свързаност“ към НПВУ.

Скоростни промени

Телекомите алармираха още преди няколко години, че забавянето на по Плана започва да се натрупва значително и да поставя под риск изпълнението му. Причината са фиксираният краен срок от края на юли 2026 г., който е поставен от Брюксел още при създаването на НПВУ. Предвид факта, че подписването на договорите става в началото на юни 2025 г., за изпълнението им остават не повече от 14 месеца.

Извънредно краткият срок може да бъде компенсиран със законодателни промени, които да облекчат строителството на мрежите. Такива бяха предвидени в НПВУ, като част от редицата реформи в секция „Дигитална свързаност“. Освобождаването на честотите в 700MHz и 800MHz, намаляването на таксите за тях вече бяха осъществени през 2023 г. Но законодателните реформи за облекчение на строителните дейности все още висеше през зимата на 2025 г.

Тихомълком и по „бързата писта“, Народното събрание е предприело съответните промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура (ЗЕСМФИ). Те са насочени най-вече в облекчаване на строителните разрешителни в публични и публично-частни имоти, намалена бюрокрация при полагането на оптични мрежи и др.

Още от 2023 г. от телеком индустрията описваха сроковете за изпълнение „на ръба“. Сега, като те са 14 месеца са наистина екстремни и без тези поправки, щяха да бъдат невъзможни. Дори, при общественото обсъждане на поръчките за „селския интернет“, някои от операторите настояваха ако тези законодателни промени не бъдат приети, да бъдат включени като „форсмажорно обстоятелство“ за неизпълнение на сроковете. Молбата им беше отхвърлена от МТС, но сега корекциите в ЗУТ и ЗЕСМФИ ги елиминират като основен фактор.

Промените явно дават надежда на компаниите, защото при обявяването на поръчките, те изпитваха сериозно колебание. Например, „ЦЕТИН България“ тогава коментираха, че ще „анализират“ най-благоприятните и осъществими откъм срокове региони, преди да подадат документи за тях. Сега и трите телекома участват, като са разпределени във всичките шест региона, което показва, че операторите са изчислили, че ще се справят със задачата.

Другият „морков“ за операторите

Преди повече от 15 години България прави опит да свърже труднодостъпните селища в страната. Историята изглежда почти огледална на настоящата – изгражда се оптична инфраструктура до някои ключови обществени сгради (кметство, поща, читалище) и… дотам. Мрежата се влива в ЕЕСМ, но като изключим безплатен WiFi точки за местното население, друг ефект не е постигнат.

С проектите по НПВУ, държавата се реши да добави още един „морков“ освен регулаторните облекчения. Това е възможността операторите да получат свободен достъп до изградената мрежа за „селския интернет“. Чрез нея, те да могат да разширят мобилното си и фиксирано покритие в съответните труднодостъпни региони. Акцентът повече пада върху мобилните системи, както е предвидено в самия План.

По този начин, новите проекти се различават от стария за „селски интернет“, в който държавата не посмя да даде достъп на телекомите до новоизградената мрежа. Както, може да се каже, че е и компенсация за отпадналите проекти за изграждането на т.нар. „5G магистрали“ – или на широколентова мобилна свързаност в основните пътни възли в страната. Сега, операторите ги изграждат „на парче“ чрез Механизмът за свързване на Европа на Европейския съюз – CEF-Digital.

Краят на драмата с Плана

Ако телекомите успеят да спечелят надпреварата с времето и изключително късите срокове и в края на лятото на 2026 г. бъдат завършени проектите, то това ще е краят на драмата с НПВУ. Тя продължи повече от пет години, след множество прекроявания на първоначалните задания и отпадане на някои ключови идеи.

Планът и по-конкретно частта „Дигитална свързаност“ трябваше да акцентират значително на развитието на 5G мрежите в Европа. В България, проектите, които включваха целенасочено развиване на подобна инфраструктура бяха заличени и заменени от амбицията за пълна подмяна и модернизация на държавната мрежа.

Само намесата на Брюксел предотврати този сценарий и наложи компромисния модел с развитието на „селския интернет“. Чрез него, операторите изграждат опорна мрежа до труднодостъпни и икономически необосновани за покриване региони, държавата развива ЕЕСМ, а телекомите получават облекчени регулации за честотния ресурс и строителните разрешителни. 5G може и да има след приключването на проекта, когато компаниите получат достъп до инфраструктурата и я разширят с мобилни станции. Засега, вървим към щастлив край, дали ще е така, телекомите първо трябва да спечелят надпреварата с времето.

The post „Селският интернет“ в надпревара с времето appeared first on TechTrends България.

Сривове в мобилните мрежи първо в България, а месец по-късно – и в Испания, отвориха редица въпроси и опасения. В иберийската държава темата е по-чувствителна, защото това се случва само седмици след като системата за електроснабдяване в страната доведе до близо двудневно изключване на тока. Възможно ли е да имало ограничен Fire Sale в България и Испания? Докато за електрическата мрежа в Испания отговорите са по-скоро не и, спирането на тока се дължи на десинхронизация на мрежа.

При телекомите, обяснението може да се окаже много по-елементарно и идентично за сривовете в двете държави. Ползването на един и същи вендор за оборудване и проблеми след системен ъпдейт. Първият сигнал за това е, че оправданието на българските и испански компании е идентично, независимо, че се случва през месец разстояние. Вторият сигнал е, като се разгледат кои услуги са засегнати и кои са доставчиците на оборудване. Тогава пъзелът напълно се нарежда.

Две от три или българският срив

На 25 април мобилната мрежа на „Виваком“ се срина, като потребителите не можеха да провеждат обаждания и да ползват мобилен интернет. В рамките на деня, достъпът до услугите беше възстановен, макар и с малко прекъсвания. Редица потребители продължаваха да изпитват затруднения, но от компанията обявиха, че клиентите с подобни оплаквания трябва да рестартират устройствата си. Обяснението на телекома беше, че причината за срива е свързан със софтуерна актуализация на техен доставчик:

„Причината за това е софтуерна актуализация на мобилната мрежа, извършена от наш доставчик“, коментираха от „Виваком“ в официалното си прессъобщение.

Четири дни по-късно на 29 април, „А1 България“ изпита идентичен срив. Мобилната връзка на техните абонати беше недостъпна за входящи обаждания и пренос на данни, а някои можеха да правят изходящи обаждания. Засегната беше само клетъчната връзка, като фиксираните услуги бяха достъпни за абонатите.

„В момента имаме технически затруднения, поради което се наблюдават смущения при изходящи и входящи повиквания в 2G и 3G мрежата и SMS в различни части на страната“, коментираха тогава от „А1 България“.

От компанията не предоставиха конкретика за точната причина. Вместо това, побързаха да предложат компенсации за засегнатите мобилни абонати. С няколко дни по-късно, подобно действие беше предприето и от „Виваком“. Проблеми с мобилната мрежа на „Йеттел България“ нямаше, както тогава, така и след това.

Основният заподозрян

Още по това време се появиха съмнения за точната причина и, че сривът на двете компании е свързан. Основният заподозрян можеше да се намери на база на малкото официална информация, която беше разпространена от медиите от двата оператора. „Виваком“ обяви, че става дума за софтуерна актуализация на техен доставчик за мобилната мрежа. „А1 България“ само коментира, че е засегната 2G и 3G връзката в тяхната инфраструктура.

Двете компании разчитат на различни телеком вендори. „А1 България“ използва Nokia като основен доставчик за 4G и 5G инфраструктурата си, но и малки компоненти са направени от ZTE. 4G мрежата на „Виваком“ е базирана на Huawei, новото активно 5G оборудване е на Nokia, а управлението отново е на финландската компания, в тандем със Cisco.

Двата оператора обаче имат припокриване на вендорите при 2G и 3G мрежите, където ако не целите, но голяма част от тях са изградени от Ericsson. „А1 България“ обяви, че точно тези мобилни услуги са засегнати, докато при „Виваком“ същите бяха недостъпни за клиентите. „Йеттел България“ разчита изцяло на Huawei, след като през 2014 г. беше извършен пълна подмяна на оборудването с китайско от тогавашния собственик Telenor.

Трите телекома в страната разчитат все още на 2G и 3G връзка за преноса на глас, с постепенно мигриране към VoLTE (4G глас). Два от операторите обявиха, че планират поетапно изключване на сигнала от трето поколение и от началото на 2025 г. вече текат тестове за „А1 България“. Единствено от „Виваком“ отговарят уклончиво, дали планират изключване на 3G мрежата.

С други думи, косвено може да заключим, че софтуерен ъпдейт на системите на Ericsson е довел до срива на двата телекома. Засегнати са основно услугите, които ползват подобно оборудване и то на компаниите, които са клиенти на шведския вендор. Защото, „Йеттел“ остава незасегнат. Източници на TechTrends потвърдиха, че проблемът поне при единия телеком, се дължат именно на софтуерен ъпдейт на Ericsson.

Испанско дежавю

На 20 май всички мобилни мрежи в Испания се сриват, което засяга услугите на четирите основни телекома в страната. Към тях частично е засегнат и единният телефон за извънредни ситуации 112. Има проблеми и с част от фиксираните мрежи в страната. Единственото Telefonica излиза с официална позиция за причините – софтуерен ъпдейт на мрежата, който засяга не само техните услуги, но и на част от други оператори. Дежавю? Да, особено като видим, кои са основните телеком вендори в Испания.

Звеното на Vodafone в страната, което беше продадено на фонда Zegona Communications, разчита на Ericsson и Samsung за своите 4G и 5G мрежи. MasOrange, испанският бранд на Orange, също ползва Ericsson като основен вендор в своите 4G и 5G системи. За фиксирани и опорни мрежи, френската компания разчита на широка палитра оборудване от Cisco, Huawei, Juniper и Nokia. Telefonica (с бранда Moviestar) ползва Ericsson за 5G и 4G, като за последната разчита и на системи от Alcatel Lucent (придобити от Nokia през 2016 г.).

Трите испански телекома обявиха, че през 2024 г. започват да изключват своите 2G и 3G системи. Крайният срок за тяхното напълно елиминиране е настоящата година, което означава, че са напреднали значително в този процес. Затова оборудването при тези мрежи в Испания не е толкова от значение, както в България. Последният оператор Digi има договор за ползване на мобилната инфраструктура на Telefonica, както и такъв за национален роуминг, затова е зависим от системите на по-големия телеком.

Сривът на телефон 112 е по-интересен случай, защото няма публична информация, с чие оборудване и системи е изграден в Испания. Ericsson правят подобни проекти, защото имат такъв реализиран в Черна гора. Това предполага, че някои централи на 112 в Испания са били с оборудване на шведската компания, защото само в някои региони има срив на услугата, а не в цялата страна.

Fire Sale или злощастен ъпдейт

По този начин е лесно да предположим, че софтуерният ъпдейт на Ericsson, който свали две от българските мрежи е засегнал всичките в Испания. Трите телекома  със собствена инфраструктура разчитат на Ericsson като основен доставчик и изпитват идентични проблеми след актуализация на системите. Времето за възстановяване на услугата също съвпада с това в България – под един работен ден.

Често срещана практика е при големи системни актуализации, разработчикът да ги пуска постепенно на порции за клиентите си. Това е много лесно видимо при ъпдейтите за Android, когато два смартфона от един модел на даден производител може да получат най-новият ъпдейт в рамките на няколко месеца един от друг. Затова тезата, че българските телекоми са обновили своите мрежи през април, което води до срива у нас, а испанските са го получили месец по-късно с идентичен резултат изглежда доста правдоподобна.

Естествено, съществува хипотезата, че може да става дума за софтуерна уязвимост, която да се активира при ъпдейт или пък обратното – да се неутрализира с ъпдейт. Но тя е малко вероятна, защото сривовете на телекомите, както у нас, така и в Испания, станаха „в пакет“. В България през няколко дни, но в иберийската държава, това се случи мигновено и за трите. Което предполага повече, че става дума за злощастен ъпдейт, а не за сценарий тип Fire Sale от популярната холивудска продукция. Последният въпрос е – дали това е нещо нормално? Да, предвид факта, че вече всичко се управлява повече от софтуер, отколкото от хардуер, може да очакваме, че това няма да са първите, нито последните подобни проблеми. Този на Ericsson беше отстранен сравнително бързо – в рамките на един ден, както в България, така и в Испания. Което е похвално за екипите на всички замесени в проблема. Но също така демонстрира, нашата зависимост към модерните технологии.

The post Връзката между телеком сривовете в България и Испания appeared first on TechTrends България.

По-специализираните потребители знаят, че това не е единственият показател, който определя качеството на интернет мрежите. Неща като забавяне (лаг), стабилност на връзката (загуба на пакети) и капацитет също са от значение при фиксираната свързаност. При мобилната освен тях добавяме и покритие – и то по-скоро неговото качество, а вече изброените фактори добиват допълнителна тежест за цялостното представяне на мрежата.

Механичното измерване на скоростта е само един от всички тези индикатори, особено при мобилната свързаност, когато дори в различни точки в една стая отклонението може да бъде поне 10%. Затова в специализираните телеком среди едно от най-престижните измервания на качеството на мрежата – Best in Test на umlaut – се извършва по комплексна методология, а не само по един показател.

Независимото консултантско дружество разчита на по-задълбочен анализ на мобилната връзка, като разглежда и повечето споменати вече индикатори. То разчита реални данни от потребителски устройства, които се събират в рамките на даден период от време. До началото на 2025 г. umlaut е извършила общо осем изследвания в България и всичките сертификати за най-добра мрежа според тези изследвания са връчени на „Йеттел България“.

Отличникът за 2024 г.

Последният анализ е проведен през втората половина на 2024 г. Измерванията на umlaut са приключени в първите две седмици на настоящата година, като общо са взети данни от над 15 хил. души в България – потребители и на трите телекома. На база на тях, консултантската компания определя мрежата на Yettel за тази с най-добри резултати в страната. Освен това, българският телеком е отличен и в три от оценяваните подкатегории – за най-добро широколентово покритие, най-ниска латентност (времезакъснение) и най-висока надеждност.

Мобилната мрежа на Yettel получава общо 957 точки, което я поставя в най-високата категория „Outstanding“ (от английски – „изключителен“), включваща едва 10 оператори в Европа и по-малко от 20 в света. На Стария континент в класацията на umlaut доминират нидерландските оператори – първи е KPN, трети Odido и пето място заема местното звено на Vodafone. Втората позиция е за швейцарския Swisscom, а на четвърто място се нарежда австрийският Magenta.

Българските оператори са на престижни предни позиции при оценката на мобилната връзка в различни класации от няколко години насам и подобен развой не е изненада при Yettel. По-важното е, че телекомът задържа първата позиция в тази на umlaut в страната, получавайки вече осем поредни сертификата. А това показва изключително постоянство в поддържането на качеството на мрежата и силна ангажираност към потребителското изживяване.

Факторите, определящи качеството

Как обаче umlaut определя качеството на мобилната мрежа? Вече споменахме, че това не става само със скоростта на сваляне и качване. По този показател другите два български телекома си поделят други отличия през годините. Разликите не са толкова големи, но в класацията на umlaut Yettel демонстрира постоянство по отношение на другите индикатори.

В края на 2024 г. операторът е лидер в категорията „Широколентово покритие“. Това показва, колко голям е обхватът на мобилната връзка – не само като географско понятие, а и като процент от времето, в което потребителите се възползват от най-високите технологии – 4G и 5G. Също така, не е важно само да бъдат измерени показателите в големите градове и около тях, но и в по-отдалечените места, защото все още има райони, в които връзката пада на по-старите и бавни 3G и 2G технологии. В този аспект Yettel постига най-голямо и надеждно покритие според данните на umlaut.

Yettel заема водеща позиция при анализа на umlaut и в категория „Надеждност“. Това е друг ключов момент, при който основна роля играе прекъсваемостта на връзката. Колкото по-малка е тя, толкова по-добра свързаност предлага дадена услуга и намалява шансовете за дори кратковременно спиране на сигнала. Според осмия сертификат Best in Test, Yettel е лидер с 97% надеждност сред българските оператори, като тя се измерва не само в градска среда, но и в отдалечени райони и при високи натоварвания на мрежата и клетките.

Времезакъснението (забавянето) е третият ключов фактор, който umlaut оценява в изследването си, и по който мрежата на Yettel е на първо място в България. Показателят означава, че връзката не прекъсва, но пакетите с информация се движат по-бавно по трасето. Това води до накъсване и по-бавно зареждане на сайтове, видео и приложения. Геймърите го познават и под термините „лаг“ и „латентност“, и знаят, че именно времезакъснението може да бъде разликата между победа и загуба на играта.

Скоростта не е всичко

Останалите класации за измерване качеството на мрежите се фокусират основно върху скоростта на качване и сваляне, където Yettel не заема водеща позиция. Разликите обаче не са толкова големи и именно затова при по-комплексни изследвания, като това на umlaut, телекомът успява да постигне най-високата обща оценка за най-добра мрежа.

Защото дори да имате висока скорост на сваляне, при силно забавяне и/или загуба на пакети пак ще имате насичане и занижено качество на съответната услуга. Това ще е особено видимо при по-натоварващи мрежата действия, като стрийминг или гледане на 4K видео, гейминг и др. Високата скорост ще позволи бързото пренасяне на съдържанието, но ако има голямо времезакъснение, то пак ще насича.

Казано накратко – добрата мобилна мрежа разчита на добър баланс между различните показатели. Скоростта на сваляне и качване е само една от тях, но всички взети заедно определят цялостното качество на предлаганата услуга – такова, каквото ние като потребители го усещаме.

The post Бързай качествено – повече за сертификатa на umlaut за оценка на мобилните мрежи appeared first on TechTrends България.

Един от основните стълбове на новата стратегия на Брюксел е т.нар. Дигиталният мрежови закон, който на английски носи многозначимата абревиатура DNA (ДНК – бел. ред.). Той е насочен повече към стартъпи и развитие на изкуствен интелект (AI), като на самите телекоми е обърнато по-малко внимание.

След тези развития, европейските оператори директно заявиха, че настояват Брюксел да ги „освободи“ от по-стриктните регулации. Тяхната теза е от десетилетия, че прекомерния контрол подкопава инвестициите в иновативни мрежови решения. Това ги поставя в по-неизгодна ситуация, спрямо конкурентните компании от САЩ, Китай и дори Близкия изток.

Иновационният план – стартъпи и AI

Насърчаването на иновациите, според ЕК трябва да се прави основно в две посоки – стартъпи и изкуствен интелект. Първите ще бъдат подпомогнати с редуцирането на редица регулации и правила, както и да се засили конвергенцията между всичките 28 държави-членки. Липсата на 100%-ов единен пазар е едно от препятствията пред иновативните компании в опитите им да увеличат своя растеж и така да се противопоставят на китайските и американските стартиращи дружества.

Фокусът върху AI ще падне върху няколко аспекта. Първият е изграждането на необходимата инфраструктура за обработка на действията и данните свързани с изкуствения интелект. Вторият е в развитието на самите алгоритми и последният – в създаването и производството на собствени AI чипове. ЕК иска също така, Европа да развива и е една от областите, в които има добри позиции, заедно с тези на Китай и САЩ.

DNA включва и различни инициативи за улесняване на изграждане на основна и опорна мрежова инфраструктура. Подробностите по тази точка тепърва ще се уточняват и по какъв начин ще бъдат включени, като те засягат пряко операторите. Подобни мерки в някаква степен вече са залегнали в отделните страни-членки. Например в България има включени реформи, които изискват облекчаване на мерките предвидени в законодателството, за изграждане на фиксирани мрежи. Те са обвързани с плащанията и проектите по националния План за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

„Подценени“ от Брюксел

Липсата на по-конкретни мерки в полза на телеком сектора предизвика реакция, която наподобява на силна молба от страна на индустрията. Eвропейската асоциация на телекомуникационните оператори (ETNO, преименувана вече на Connect Europe – бел. ред.) излезе със становище в което се призовава, управляващите в Брюксел да разширят обхвата на DNA. Според тях, телекомите в Европа са подценени като значение и под силен регуалторен натиск, докато в същия момент от тях се очакват значителни инвестиции.

Най-ключовата промяна, за която настояват операторите е разхлабването на редицата регулации, които в момента са наложени в сектора. ЕК ефективно премахна роуминга в рамките на ЕС, наложи ограничения на цените за терминиране (цени на едро) и на дребно в отделните пазари. Плюс още редица други регулации, които включват прекратяване на договорите, защита на лични данни и правила за окрупняване на индустрията.

Другите предложения са повече насочени в рамките на инфраструктурните проекти. Сред тях са мерки за насърчаване на инвестициите, които не са обявени в детайли и хармонизиран подход за разпределение на радиочестотния спектър. Последното е важно, особено за пан-европейските телеком групи, които оперират в няколко държави и във всяка има различни правила и цени за закупуването на честотни ленти.

От друга страна, последните програми за европейско финансиране включват редица проекти ориентирани към изграждането на 5G инфраструктура. Само в България вече са планирани няколко магистрални отсечки да бъдат оборудвани с връзка от пето поколение. Подобен договор беше сключен и за модернизация на софийското летище „Васил Левски“ преди няколко седмици. С друг думи, Брюксел все пак отпуска публични пари за изграждането на модерна мрежова инфраструктура.

Свобода или фрагментация

Друга промяна за която настояват телекомите е за възможността им да се обединяват в по-големи групи. Тоест, да се разхлабят антимонополните правила за тях, като в момента Брюксел изисква да има поне три големи играча на пазар. По време на Световния мобилен конгрес в Барселона, редица телеком мениджъри призоваха това правило да се разхлаби.

„За да мащабираме, ние трябва да консолидираме фрагментирания европейски пазар“, коментира главният изпълнителен директор на Telefonica Марк Мутра пред CNBC. „Регулаторите трябва да ни позволят да се окрупним. Затова – моля ви, освободете ни!“

Подобни сделки вече се извършват на европейско ниво, но при едно по-силно окрупняване Брюксел може да се намеси. Надежда в тази посока виждат мениджърите на други водещи телеком групи като Orange и Deutsche Telekom. Които призоваха за същото по време на форума в Барселона. За пример те дадоха пазара в САЩ, който се доминира от три оператора – AT&T, Verizon и T-Mobile, като в последния Deutsche Telekom е мажоритарен собственик. В същия момент, в ЕС имаме 28 държави всяка с по поне три оператора. Някои са части от една група, но в общи линии пазарът в Европа е силно фрагментиран.

„Справедливостта“ на заден план

Доскорошните опити на телекомите за промяна на европейската политика бяха насочени към изискването на технологичните гиганти да плащат за огромния трафик, който създават. Аргументите на операторите е, че по този начин те ще насърчат и стимулират инвестициите в мрежова инфраструктура. Технологичните гиганти формират повече от половината от целия трафик на Стария континент и затова е логично да заплащат за ползването на мрежите.

Идеята първоначално беше известна като Fair Share, а вече като Fair Contribution. Тя се разви и популяризира сред политическите кръгове в Брюксел покрай пандемията, нуждата от бърза модернизация към 5G и следващо поколение оптични мрежи. Недостатъците ѝ са, че разходите на технологичните гиганти почти сигурно ще бъдат прехвърлени към крайните потребители. Това още повече ще накара компаниите да разчитат на абонаментни модели и да затворят „глобалната мрежа“ в отделни платени балони.

Темата за Fair Contribution беше силно разисквана през последните няколко години. В края на 2023 г. ЕК реши ако ще се изготвя такова законодателство, то това ще бъде част от работата на следващата комисия, която ще встъпи през 2025 г. Инициативата срещна частична подкрепа в Брюксел, но и силна опозиция в редица европейски държави, като Германия, Нидерландия и Белгия.

Идеята за Fair Contribution може отново да дойде на дневен ред, като новата Европейска комисия отново подхвана технологичните гиганти за монополни практики. Нарастващото напрежение между Брюксел и Вашингтон свързано с различни мита и потенциалното развързване на търговска война между САЩ и ЕС също може да сложи на масата тази идея. Засега, браншовата Connect Europe (бившето ETNO) се фокусира повече върху перспективите за разхлабване на телеком регулациите, а не поставяне на нови за технологичния сектор.

Българската призма

Пречупено през призмата на българския пазар нещата са по обичайния начин – с две страни на монетата. От едната, шоковото налагане на европейските регулации, потопи финансовите резултати на трите основни телекома. От друга, в страната се повдигна вълна от недоволство, включително и политическо, заради индексацията на цените по договорите на операторите през последните години. Последното върна в общественото пространство едни позабравени обвинения в монопол или олигопол на големите оператори.

Българският пазар в същото време се консолидира значително. В момента фиксираният пазар де факто е поделен между две компании – „Виваком“ и „А1 България“. Това се затвърди, след като първата придоби „Булсатком“ и още редица по-малки играча. С което, „Виваком“ излезе лидер на пазара за ТВ доставка на дребно. При мобилния сегмент операторите останаха трима, като и преди години, когато на хартия бяха пет и дори шест, на практика пак бяха формирали пазарна троица.

Тази обстановка позволи на телекомите да „тестват“ докъде ще им позволят институциите да индексират едностранно цените. През последните години това се случваше чрез стандартна клауза в договорите, която коригираше цената на база годишната инфлация. През декември 2024 г. първо „Йеттел“, а след това „Виваком“ се пробваха да направят това едностранно на база текстовете в Закона за електронни съобщения (ЗЕС).

Казусът премина като горещ картоф през повечето институции, сред които Комисия за защита на потребителите (КЗП) и Комисия за регулиране на съобщенията (КРС), а накрая през двете нива на административни съдилища. Дори се стигна и до разглеждането на казуса в специализирана комисия в Народното събрание. Крайният резултат до момента е, че Върховният административен съд (ВАС) потвърди забраната на КЗП срещу наложената индексация.

Тези примери показват колко крехка, но все още ефективна е регулаторната рамка при наличието на три основни оператора. Което само затвърждава, че изграждането на няколко паневропейски телеком групи ще бъде доста пипкава задача. Особено ако се прави с по-силно отхлабване на регулациите.

The post Европейските телекоми молят за „свобода“ от правилата на ЕС appeared first on TechTrends България.

Индексацията също помага при първите два, въпреки, че през настоящата година, „А1 България“ се въздържа да предприеме „скрита“ такава, за разлика от другите два оператора. В момента тя се оспорва от единия от регулаторите, като стигна дори до Народното събрание. Засега, последствия няма големи, но депутатите косвено заплашиха, че може да се стигне и до „законодателни мерки“ ако не се намери компромис между компаниите и институциите.

Друго голямо перо и ключови моменти в развитието на „А1 България“ през 2024 г., което ще продължим да наблюдаваме са големите 5G проекти. Миналата година бяха подписани първите договори за изграждане на инфраструктура и връзка от пето поколение по някои от ключовите магистрали в страната. За съжаление, това не бяха проектите по Плана за възстановяване и устойчивост, а по друг европейски механизъм – CEF-Digital. По същият беше представен и нов такъв през 2025 г. за 5G модернизация на летището в София, което вече носи името „Васил Левски“.

Отличникът на групата… отново

През последните няколко години, българският оператор е сред основните звена, които допринасят за ръста на приходите на цялата Telekom Austria Group (TAG). Изминалата 2024 г. бележи с това, че „А1 България“ е водещ по този показател. Родният телеком отчита 9.5% увеличение на приходите до 821 млн. евро, което продължава втора поредна година да е рекордна стойност за компанията.

На второ място е хърватското звено с 8.6% ръст, докато местният австрийски пазар стагнира с 0.3% повишение. Общо приходите на TAG нарастват с 5.9% на годишна база, от които 5.6% идват от международните им операции.

Печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) на „А1 България“ през 2024 г. се увеличава с 12.2% на годишна база до 341 млн. евро. Средномесечният приход от абонат (ARPU) се увеличава от 7.6 евро през 2023 г. до 8 евро през изминалата година. Този ключов показател в рамките на цялата TAG за последното тримесечие на 2024 г. е 11.6 евро.

По отношение на абонатите, „А1 България“ също отчита позитивни новини. Мобилните потребители се увеличават от 3.776 млн. на 3.847 млн. Това е добро представяне, предвид факта, че компанията като първи GSM оператор, по-скоро е склонна да губи абонати или те да варират през различните периоди в рамките на няколко хиляди разлика. Т.нар. churn rate или процент на отказали се клиенти се запазва нисък – 2%, който продължава да се движи от предплатените SIM карти, при които процентът е 10%.

Ситуацията с фиксирания бизнес на „А1 България“ е по-неясна, поради факта, че компанията спря съобщаването на разбивката на своите абонати. Единствено се публикуват данните за т.нар. „приходно-генериращи единици“ (RGU). В края на 2024 г. те са 1.343 млн., което е ръст от 7.8%, спрямо предходната година, когато са били 1.238 млн.

На крилете на 5G и IT проектите

Освен традиционния бизнес, „А1 България“ отчита добри перспективи по т.нар. IT проекти. Във финансовия доклад на TAG не се конкретизират точно какви, поради факта, че българският телеком е и най-големият системен интегратор в страната. Подчертава се, че има голям ръст на продажба на оборудване през последното тримесечие, което подсказва, че най-вероятно става дума за стартираните големи 5G проекти. Капиталовите инвестиции на „А1 България“ за миналата година се запазват високи – 121.3 млн. евро. Те спадат леко спрямо по-миналата година, когато са 137.5 млн. евро, но са значително по-високи от 2022 г. Тогава са 108 млн. евро.

В края на 2023 г. „А1 България“ влезе в консорциум с Cosmote и Wings за изграждането на 5G магистралната отсечка от София до Велестино, Гърция. Става дума за 450 км отсечка, от които българският оператор ще изгражда 146.5 км на родна територия. Те ще покрият автомагистрала „Струма“ до гръцката граница. Останалите ще се правят на територията на южната ни съседка от Cosmote. Проектът е финансиран по европейския механизъм CEF-Digital и за българската част са заделени 2.1 млн. евро. Като през 2024 г. бяха демонстрирани и първите резултати по българо-гръцката граница.

Тенденцията за подобни проекти с големи мащаби и финансиране ще продължи и през настоящата 2025 г. През февруари, „А1 България“, заедно с летищния оператор SOF-Connect и гръцката Wings ICT Solutions ще модернизират летище „София“ (вече „Васил Левски“) с първата частна 5G мрежа в страната. Целият проект е за 5.921 млн. евро, от които по вече споменатия CEF-Digital ще бъдат осигурени 4.441 млн. евро.

Идва ли краят на индексацията

Хубавите времена може и да свършат за „А1 България“ или поне „отличните“ от последните няколко години. От въвеждането на индексацията на съществуващите договори на база годишната инфлация неизменно във всеки един отчет на TAG присъства уточнението, че ръстът на приходите и печалбата се дължи и на „мерките за запазване на стойността“. Това е корпоративният евфемизъм за индексацията.

През 2025 г. трите телекома могат да коригират цените на база инфлацията, но промените ще са в размер на стотинки, левче при най-скъпите планове. Поради това, два от операторите – „Виваком“ и „Йеттел България“ предприеха едностранна индексация с едномесечно предизвестие. Действието е позволено по Закона за електронни съобщения (ЗЕС), но не и по Закон за защита на потребителите (ЗЗП).

Затова Комисията за защита на потребителите (КЗП) забрани практиката, но съдът на първо четене отхвърли това решение. Всичко стигна до специализирана комисия в Народното събрание, на която депутатите просто дадоха още един шанс на регулаторът и операторите да се разберат, преди да правят законодателни промени. „А1 България“ за момента не влезе в тази полемика и дори изпрати съобщение на абонатите си, че няма да променя цените.

Върховният административен съд (ВАС) окончателно попарва надеждите за подобна индексация, като отхвърля жалбата на „Виваком“ и приема наложената забрана на КЗП. Магистратите постановяват, че подобни действия увреждат сериозно икономическите интереси на потребителите, тъй като те рефлектират върху тяхното финансово състояние. Поради факта, че „Виваком“ е сред най-големите телеком предприятия в страната, съответно то покрива широк кръг от потребители.

„А1 България“ може би излиза най-чист от цялата ситуация. Защото с решението на ВАС срещу „Виваком“, подобна ще е ситуацията и с индексацията на „Йеттел“. Въпреки това, в следващите финансови отчети ще бъде интересно да се проследят движенията на приходите и печалбата през 2025 г., след като през настоящата година няма да има голяма индексация.

The post „А1 България“ през 2024 г.: Стабилен ръст и 5G проекти appeared first on TechTrends България.

Проектът ще бъде реализиран от телекома „А1 България“, заедно с гръцката Wings ICT Solutions и се съфинансира с европейски пари. Срокът му за завършване е три години, но за момента той е едва четвъртият такъв в Европа. Другите подобни са германското във Франкфурт, австрийското във Виена и нидерландското в Амстердам.

Така, 5G мрежата на летище „София“ (вече „Васил Левски“ – бел. ред.) става ключова поради две причини, че е първият подобен проект в България, който ще разгърне напълно потенциала на технологията от пето поколение. Както и, че поставя България на сравнително предни позиции в развитието на 5G технологиите в Европейския съюз (ЕС).

5G SAMITEA – не точно съкращение

Проектът носи името 5G SAMITEA, което е съкращение, но не напълно. То означава Sofia Airport Mobile Private Network Powered by A1. Въпреки, че основната част се реализира от „А1 България“, както е изписано, той е част от партньорство между оператора на летището SOF Connect и вече споменатата гръцка Wings IT Solutions.

В рамките на 36 месеца ще бъде изградена напълно самостоятелна 5G мобилна мрежа. Тя ще обхваща 100% от външната площ на летището и 98.9% от вътрешността на сградите. В нея влизат съоръженията на открито, пероните и основните сгради. Общо става дума за 8 кв. км, без да се включва разгъната площ в сградите.

Възможностите, които ще бъдат изградени са много – периметрова и вътрешна в летището охрана, управление на пътникопотока, аналитична система за наземния транспорт, подобрение на редица функции и услуги на летището, както и оптимизирано управление при извънредни ситуации. Камерите например ще имат термални датчици и в комбинация с аналитичния софтуер ще могат да определят дали човек, животно или нещо друго е преминало защитените зони на летището.

Частните самостоятелни мрежи

5G SAMITEA на летището в София ще демонстрира пълните възможности на частните самостоятелни мрежи от пето поколение. Това е първият подобен проект в страната, който е обявен до момента. Досега, подобни комплексни решения бяха представяни само теоретично или като значително умалени демонстрационни системи.

Частните самостоятелни 5G мрежи имат няколко специфики. Първата е, че те са разделени на „слоеве“, обикновено на два – публичен и частен. Последният е затворен и позволява резервиран капацитет само за целите на летището. Докато публичният е предназначен за всички. При досегашните поколения мобилна свързаност мрежата се ползва като едно цяло от всички.

Управлението на слоевете позволява да се приоритизира комуникацията между различните потребители. Така, например, няма да има забавяне в преноса на видео от полосата и хангарите при важни ситуации, заради претоварване на капацитета от пътниците в самолетите или в чакалните. Частният слой може да бъде предоставен и на различни публични институции, като службите за безопасност – полиция, бърза помощ, пожарна и други. Това е много важно, особено в случай на инциденти или извънредни ситуации.

Вторият елемент е надграждането с различни софтуерни приложения. Тук е ролята на Wings IT Solutions, която ще предостави редица такива. Някои от тях включват умно управление на пътникопотока, като например отваряне на повече ленти за проверка по сигурността при засичане на натрупване на опашки. Едно от показаните решения е добавка на AR приложение, което да може да упъти хората в летището към изходите при една извънредна ситуация.

Отново с европейски средства

След като 5G магистралите не се реализираха с пари по Плана за възстановяване и устойчивост, парите за подобни проекти преминаха по друг европейски механизъм за финансиране. Това е CEF-Digital, който и в случая с 5G SAMITEA осигурява голяма част от средствата за проекта. Общата му стойност е 5.921 млн. евро, от които Брюксел ще покрие 4.441 млн. евро. Това е и първият български проект по CEF-Digital, който не е свързан с осигуряването на  5G връзка по наземните транспортни коридори.

Свързването със самостоятелна мобилна мрежа от пето поколение на летище „Васил Левски“ в София го превръща в четвъртото в ЕС от общо 600. Един от другите подобни проекти – 5G мрежа за аеропорта във Виена се осъществява от A1 Austria. По този начин, половината подобни инициативи за момента в ЕС се реализират от Telekom Austria Group – компанията-майка на „А1 България“.

The post Първата частна 5G мобилна мрежа се изгражда на летището в София appeared first on TechTrends България.

Сделката е изключително показателна по няколко причини. Тя демонстрира, че United Group най-вероятно ще бъде разпродадена на парчета, като във всяка държава ще има потенциално различен купувач. Трансакцията показва, че някои бизнеси на ниво група може да бъдат пакетирани и продадени отделно. Продажбата в Сърбия също така е и потенциален тест за точната стойност на различните активи, тъй като този пазар не е най-големият. „Перлите“ в короната на United Group са българската „Виваком“ и гръцката Nova.

Сръбската сделка има и няколко поетични, така да се каже, момента. Първият е, че от SBB тръгва самата United Group и сега това е първото звено, което бе продадено. Втората е, че купувачът е конкурент, с който преди около пет години имаха силни противоречия и конфликти около окрупняването на местния пазар. Сръбският телеком сектор обаче се измени значително оттогава насам, като държавният оператор Telekom Serbia подобри позициите си във всички сегменти.

Почти пълна подялба

Параметрите са сравнително прости. PPF Telecom Group придобива бизнеса на SBB в Сърбия. Той включва само фиксирани услуги – доставка на интернет и телевизия. По данни на компаниите, това означава над 700 хил. абонати в западната ни съседка. Цената е 825 млн. евро чисто, без в нея да се включват наличните парични резерви на SBB или потенциален дълг на компанията.

United Group постига и втора сделка, като DTH или сателитната ТВ ще бъде отделена и предоставена на Telekom Serbia. Трансакцията също е за чисти 652 млн. евро. Така, общо групата събира 1.5 млрд. евро при почти пълното си излизане от сръбския пазар.

Медийният бизнес на United Group в Сърбия остава в групата. Той включва различни новинарски и развлекателни ТВ програми, като N1 и Nova S. Те остават отделени в United Media, което е шапка за повечето подобни активи на балканския холдинг.

SBB обаче е ценна от друга гледна точка. Сърбия беше една от страните, която не е включена в United Fiber – звено на балканската група съдържащо опорната и магистрална оптична инфраструктура. То обхваща България, Гърция, Словения и Хърватия, като отговаря за продажбата на едро на капацитет.

Сръбската трансформация

Покупката е стратегическа за PPF Telecom Group, защото в Сърбия, другата балканска група има стабилно присъствие единствено в мобилния сегмент. Тя се опитва да развива фиксираните услуги, но към третото тримесечие на 2024 г. разполага с дял от едва 4% ТВ и 5% интернет абонати. Придобиването на SBB ще направи техния оператор Yettel Serbia пълноценен конкурент на все по-доминиращия Telekom Serbia.

Последният успя да измести конкуренцията и да се превърне в лидер във всички сегменти в рамките на пет години. Telekom Serbia е основно държавен оператор и чрез комбинация от агресивна политика и такава в стил „разделяй и владей“ успя да превземе пазара.

През 2019 г. успя да настрои двата основни конкурента и балкански телеком групи една срещу друга. Тогава, SBB обвини, че Telekom Serbia и Telenor (сега Yettel, част от PPF Telecom Group – бел. ред.) подготвят споразумение за споделяне на фиксираните мрежи. Целта – да се изхвърли United Group от сръбския пазар.

Последният по това време е доминиран от четири играча. Единственият напълно конвергиран оператор по това време е Telekom Serbia, два основно мобилни – Telenor и Vip Mobile (собственост на Telekom Austria, сега A1 – бел. ред.) и един фиксиран – SBB. Държавният телеком е лидер при мобилните услуги и интернет доставката, докато звеното на United Group държи ТВ сегмента.

За пет години картината се променя значително, като Telekom Serbia вече е лидер и на трите пазара. При фиксираните сегменти като дял абонати има над 50% и единствено при мобилния има по-силна конкуренция от Yettel и дял под 45%.

Продажбата на SBB трансформира Yettel в напълно конвергиран оператор и шанс за адекватна конкуренция на държавния телеком. Трансакцията обаче превръща сръбския пазар в ефективен дуопол, само с два основни играча. Telekom Austria и техния A1 присъства единствено при мобилния сегмент и е на трето място с 24% дял от абонатите.

С прибавянето на сателитните абонати на SBB, Telekom Serbia си гарантира близо, ако не и повече от 60% дял. DTH доставката в страната заема 13% от всички ТВ абонати, като след звеното на United Group са българската Polaris (зад нея седи Максим Заяков, бившия съсобственик на „Булсатком“ – бел. ред.) и DigiTV. Последните две нямат големи дялове, та лъвския пай от тези 13% ще отиде при държавния телеком. Което най-вероятно е направено, за да може сделката да мине през антимонополните регулатори в Сърбия.

Български и балкански асоциации

Ситуацията наподобява значително на българския пазар, на който „A1 България“ и „Виваком“ са напълно конвергирани, докато „Йеттел България“ тепърва прохожда във фиксираните услуги. Развитието им ще бъде трудно, тъй като вече не останаха достатъчно големи независими интернет и ТВ доставчици, които местното звено на PPF Telecom Group да придобие за бързо развитие в тези сегменти.

Огромната разлика е в Telekom Serbia, защото у нас нямаме държавен телеком, който да е лидер и в трите типа основни услуги. Дуополното положение също е голям капан за потребителите, защото това е последната стъпка преди пълен монопол.

На балканско ниво, сделката вещае големи трансформации, потенциално по-значими от тези за сръбския пазар. Собствениците на United Group са решили да разпродадат активите си и раздялата със звеното, откъдето тръгва групата е тест за тази стратегия. Доминацията на Telekom Serbia прави продажбата в Сърбия лесна задача, а с продажбата на част от ТВ абонатите на държавния телеком, най-вероятно се гарантира нейното одобрение. Изборът на SBB допълнително е улеснен от факта, че това е звеното с най-малък дял приходи спрямо останалите звена през 2023 г.

United Group тепърва има да продава своите най-ценни активи – „Виваком“ и гръцката Nova. Както инфраструктурната United Fiber и медийната United Media. Към тях прикачаме и Telemach, които оперират в Босна и Херцеговина, Черна Гора, Хърватия и Словения. Сделка подобна на сръбската при първите два телекома може да трансформират съответно българския и гръцкия пазари в дуополи. При тях обаче няма толкова доминиращо държавно (или друго компанийно) присъствие и чисто от антимонополна гледна точка би трябвало да са проблем. Което отваря вратата на потенциални външни за тези пазари инвеститори да навлязат на тези пазари.

Сръбската сделка поставя първата стъпка към пълната разпродажба на United Group. Което показва, че тя ще се прави на парче, а не всичко накуп. След нейното приключване, телеком пазарите на Балканите, включително българския, може да не са вече същите.

The post Разпродажбата на United Group започна в Сърбия appeared first on TechTrends България.

Операторите получиха своето „сладко“ отмъщение за отпадналите проекти, които трябваше да изпълнят при първоначалните корекции на Плана. Тяхното предупреждение, че изграждането и оперирането на държавната мрежа от публична компания ще бъде санкционирано от Брюксел също остана нечуто. Телекомите получиха така желаните честоти, въпреки отпадането на 5G магистралите, при това на обещаните ниски цени.

Горчивината обаче остава, защото двата проекта (почти обединени като един след трансформацията) ще трябва да се изграждат от операторите, но в опасно кратки срокове, което може да компрометира всичко. Компаниите получиха европейски финансиране по друг механизъм (CEF-Digital) за изграждане на 5G магистрали. Те обаче са само частични и ще покрият само западните трансгранични коридори, но не напълно и ключови възли като АМ „Тракия“ и АМ „Хемус“.

Замразяването на парите по втория транш се дължи на продължаващата политическа нестабилност, а целият План се използва във всяка една от честите вече предизборни кампании. На някои места, проблемите са с липсата на законодателни реформи, на други – изоставане със сроковете.

При телеком проектите на НПВУ ситуацията за последните няколко години е горе-долу следната. Преработеният план в последния момент не е координиран с операторите, отпадат добри и практични идеи, а останалите са формирани така, че да бъдат изпълнени трудно, заради протакването и намаляващите срокове или са заплашени от блокиране от страна на ЕК. Нещата се поправят в движение, а оставащото малко време за изпълнение не дава гаранция, че ще бъдат завършени. Половината от ангажиментите като реформи и законодателни промени са изпълнени. Но другата половина може да компрометират проектите, защото ще поставят под въпрос спазването на сроковете.

(Пред)последните промени

Версията, която беше предадена официално към ЕК през април 2022 г. включваше два проекта с по равно финансиране от по около 315 млн. лева. Първият е за цялостна модернизация и надграждане на държавната Единна електросъобщителна мрежа (ЕЕСМ, позната и като НАМДА). Вторият е за разгръщане на онлайн свързаност в слабонаселените региони, познат и като „селски интернет“.

Разговорите с Брюксел водят до нова преработка на проектите, заради прекомерно голямата роля на този свързан с ЕЕСМ. Парите за т.нар. „селски интернет“ са разширени до 469.9 млн. лева, като целта е да се развият мрежи с много висок капацитет (VHCN). Вторият проект е вече за развитие на държавната опорна мрежа, която да обхване всички областни центрове. Средствата предвидени за нея са 162.5 млн. лева, като още 1.3 млн. лева са предвидени за информационни и комуникационни дейности.

При първоначалната версия на НПВУ от 2020 г. проектите са пет, като към горните два са предложени още споменатите 5G магистрали, които да покрият с високоскоростна мобилна връзка основните транс-европейски коридори (АМ „Тракия“, АМ „Хемус“, АМ „Европа“ и др. първостепенни пътища), модернизиране на базови станции със соларни панели и ваучери за потребители за 5G устройства и услуги. Последната идея отпада при последващата ревизия през октомври 2021 г., а останалите два – в завършения вид на НПВУ подаден през април 2022 г.

Основните реформи и законодателни промени първоначално предвидени са промяна на таксите за радиочестоти, освобождаване на спектъра в 700MHz и 800MHz, намаляване на административната тежест и разширяването на достъпа при изграждане на мрежова инфраструктура.

Най-трудна от всички се оказа освобождаването на честотния спектър в 700MHz и 800MHz, който се държеше от Министерство на отбраната. За него спорове между регулатори, телекоми и военни се водеха в продължения на десетилетия. Вкарването им като изискване в НПВУ засили диалога между всички замесени страни и доведе до разпределението на честотите в края на 2023 г. Още година по-късно, почти целия радиочестотен спектър предназначен за телекомите е разпределен между трите основни играча.

Промените в Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура (ЗЕСМФИ) обаче не са реализирани. Те са необходими да се съкратят сроковете за изграждането на опорна мрежа, което е необходимо при останалите след промените два проекта по НПВУ.

5G план без цялостен 5G проект

Не толкова гладки са нещата с оцелелите след промените два проекта. Веднага след входирането на ПВУ в ЕК, телекомите обявиха, че ще обжалват отпадането на 5G магистралите пред Брюксел. Един от аргументите за това е, че една от основните цели на самия План е да засили разгръщането на пето поколение мобилни мрежи. Модернизацията на инфраструктурата към 5G се забави, заради пандемията в Европа и затова Брюксел създаде перото за „Дигитална свързаност“. Отпадането на изграждането на високоскоростна мобилна връзка на основните магистрали премахва 5G проекта от българската версия на ПВУ.

Спасителният компонент за Плана се оказват законодателните реформи заложени в него. Телекомите изразиха опасения тогава, че отпадането на единствения 5G проект ще направи част от предвидените промени излишни. Държавата обаче ги изпълнява в края на 2023 г. и така София може да каже пред Брюксел, че е подпомогнала чрез НПВУ изграждането на мобилни мрежи от пето поколение. Макар и без да е осигурила финансиране за конкретни проекти, свързани пряко с новата технология.

Останалите такива в Плана обаче остават ключови, защото сега над 630 млн. лева се разпределят само между двата оцелели след редакциите. Дейностите по тях са сходни, като и двата предвиждат изграждане или надграждане на фиксирани мрежи с опция за 5G връзка в страната. Ако един от тях отпадне или не се реализира целият ПВУ може да се окаже заплашен, заради изискването на ЕК 21.46% от средствата да се разпределят за дигитална трансформация.

Две в едно, но не съвсем

Окончателната версия на Плана оставя два проекта – този за модернизация на ЕЕСМ, който е под опеката на Министерството на електронното управление (МЕУ) и по-конкретно на и за „селския интернет“, който попада в юрисдикцията на Министерството на транспорта и съобщенията (МТС). Те обаче имат една скрита цел – максимално разгръщане на държавната мрежа. Идеята е, с проекта за модернизация на ЕЕСМ да се подменят основните трасета и да се разширят до главните населени места, а със селския интернет да се създадат допълнителни „възли“. Преди по този начин беше частично разширена държавната мрежа точно с европейски средства за развиване на връзка в труднодостъпни региони.

МЕУ поддържа тази инициатива, за да може напълно да подмени и разшири ЕЕСМ. Затова и до втората половина на 2023 г. двата проекта бяха предвидени да се правят от държавно дружество. Изградената инфраструктура от своя страна може  да се ползва за нуждите на институциите, но с опция част от капацитета ѝ да се предоставя на малките оператори, които да създадат виртуална мобилна услуга (MVNO). С което да се създаде ефективен държавен телеком, което макар и да беше хипотетична ситуация, можеше да се реализира. Поне на първо време.

Още от самото начало телекомите алармираха за две неща. Първото е, че дори и да се реализира, ще са необходими огромни последващи инвестиции за поддръжка, както и огромен технически и експертен ресурс за експлоатацията на мрежата. Нещо, с което държавата просто не разполага. Крайният резултат щеше да бъде изградена инфраструктура, която постепенно да запада от липса на поддръжка.

Праволинейният Брюксел

Вторият проблем, за който предупредиха телекомите е, че така развит проекта за ЕЕСМ може да бъде възприет от ЕК за държавна помощ и ще трябва да отпадне. Ако беше спазен предходния вариант на НПВУ, според който държавната мрежа щеше да получи само 15% дял от всички средства, идеята за нейната модернизация можеше да мине. Но не и във версията, която се представя пред Брюксел, когато тя съставлява 50% дял от предвиденото финансиране и потенциално останалите 50% като прикрито такова.

Затова не е изненада, когато през втората половина на 2022 г. от ЕК съобщават на българското правителство, че модернизацията на ЕЕСМ ще мине за държавна помощ. В опит да се спасят парите по Плана, двата проекта търпят изменения, за да отговарят на изискванията на Брюксел.

Първата голяма промяна е редуцирането на парите за държавната мрежа и вместо 316 млн. лева, сега са 162.5 млн. лева, останалите 469.9 млн. лева отиват за „селския интернет“. Втората промяна е, че правителството ще закупи само активното оборудване за модернизацията на ЕЕСМ и за „селския интернет“. За него ще отговаря Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ (ИАИЕУ), което е под шапката на МЕУ. Физическата инфраструктура ще се полага от телекомите, като операторите са обещали да заделят капацитет (примерно, един сноп от оптичните кабели), които ще се ползват само от държавата.

Тези промени може да звучат доста невинно и на пръв поглед лесни за разработване, но не е така. Източници от телекомите обаче дълбоко подчертават, че това е много амбициозен план. В него се предвижда изграждане или надграждане на над 7 хил. км оптична инфраструктура, което е „безпрецедентно като мащаб за България“. Операторите трябва в рамките на година да покрият значителна част от страната, която не включва големите населени места, където такава мрежа вече съществува.

Въпреки това, след години на прекрояване на НПВУ в частта за „Дигитална свързаност“, България най-накрая има зелена светлина да започне проектите. Първите обществени поръчки ще бъдат пуснати от двете министерства от началото на 2025 г. и трябва да бъдат затворени през април. След което, операторите ще имат само около 14 месеца за изпълнението им, вместо близо три години според първоначалните планове.

Участието на телекомите

Засега две от телеком групите публично потвърдиха, че ще участват в поръчките по НПВУ. „Виваком“ заедно с инфраструктурното подразделение на United Group – United Fiber, както и „Йеттел“ с мрежовото CETIN България, потвърдиха пред TechTrends готовността си за включване в проектите, докато от „А1 България“ не отговориха на изпратените им въпроси.

„Към днешна дата, срокът е предизвикателен за реализацията на такъв мащабен проект, но с оглед на неговата значимост, ние вярваме, че всички изпълнители ще направят възможното той да бъде реализиран“, коментират от „Виваком“.

„Към днешна дата, срокът е предизвикателен за реализацията на такъв мащабен проект, но с оглед на неговата значимост, ние вярваме, че всички изпълнители ще направят възможното той да бъде реализиран“ Виваком

„В момента, „Йеттел“ с CETIN сме в процес на анализ на потенциалните региони, в които ще бъдем най-ефективни с оглед краткия срок, обема и съответно къде бихме могли да осигурим максимално покритие с най-високо качество“, коментират от „Йеттел България“. Което може да се преведе, че двете компании от групата на PPF Telecom ще потърсят тези региони в поръчките, които могат да се реализират най-реалистично предвид краткия срок.

„В момента, „Йеттел“ с CETIN сме в процес на анализ на потенциалните региони, в които ще бъдем най-ефективни с оглед краткия срок, обема и съответно къде бихме могли да осигурим максимално покритие с най-високо качество“ Yettel България

Според източници на TechTrends първоначалната реакция на операторите е да не вземат участие в проектите, нещо като „сладко отмъщение“ за 5G магистралите. Или най-малкото подобни действия са били обсъждани. От една страна компаниите вече се сдобиват със „сладката част“, след като получават заветните честотни ресурси на по-ниски цени, както им беше обещано. Както и разпадане на идеята за създаване на „държавен телеком“.

От друга страна, източниците на TechTrends подчертават, че отпадането на проекта за модернизация на ЕЕСМ в неговия изцяло държавен вид, „отпушва“ целия процес и работа по Плана. Това се случва, защото МЕУ вече не участва толкова активно и всичко е повече в ръцете на МТС. От транспортното министерство се оказват по-сговорчиви с операторите, като предпочитат те да изпълнят проекта и не настояват всичко да се прави от държавата. Уговорката между МТС и телекомите в момента е вече споменатото изграждане на мрежата от вторите и да резервират част от капацитета за ползите на държавата. Без да се прави паралелна инфраструктура или тя да се полага от публично дружество.

Капанът със сроковете

След като двете страни си стискат ръцете експертите от транспортно министерство започват работа по развитие на проекта за „селски интернет“, в който ще се полагат кабели, както и същото и за ЕЕСМ. Това е доста трудна задача, защото вече има солидно натрупване в забавени срокове. България подава последна своята финална версия на Плана от всичките държави-членки. Това се случва през април 2021 г., докато през октомври същата година, Гърция например вече получава първия транш по него. Но без да осъществи необходимите за него реформи, с което си навлича малко гнева на ЕК и прави Брюксел по-чувствителна с темата за законодателни промени заложени от всяка държава.

Работата по НПВУ в частта за дигитална свързаност обаче продължава да буксува до втората половина на 2023 г., заради разногласията с държавната мрежа. Така са изгубени две пълни години от предвидените четири и половина за развитие на проекта. Например по график, първите обществени поръчки трябва да стартират в началото на 2022 г., а първите дейности по планиране и изграждане в края на същата година. Така, вместо три години и половина за разгръщане на „селския интернет“, в момента операторите ще разполага само с 14 месеца, 18 ако броим и срока за обществените поръчки.

По информация на TechTrends, МТС е приключила определянето на т.нар. „бели петна“ на покритието и вече ги е публикувала официално. Вече се подготвят обществените поръчки и тепърва ще има яснота кога ще започнат реалните строително-монтажни дейности, докато сроковете все повече се свиват. Очакванията са това да се случи през средата на 2025 г.

Времето е доста малко и тези срокове ще „са на ръба“, по думи на източници от индустрията. Те, дори саркастично коментират: „Преди време им се смеехме (на държавните институции – бел. ред.) как ще трябва да вземат всички багери в страната, за да прокопаят мрежата, ама сега на нас ще ни трябват“.

Последният елемент са промените в ЗУТ и ЗЕСМФИ, които ако не бъдат приети в следващите месеци, най-вероятно ще направят сроковете невъзможни за реализиране. В общественото обсъждане за поръчките, CETIN България предлага да се удължи времето за изпълнение при необходимост, МТС го отхвърля, като напомня, че то е фиксирано от Европейската комисия и обвързано с плащанията по Плана. „Виваком“ от своя страна се опитват да прокара промените в ЗЕСМФИ, които да направят проектът осъществим. Тази позиция се заявяват и официално:

„За да се случи това, е необходимо да се предприемат ключови мерки за облекчаване изграждането на инфраструктурата, като се съкратят максимално сроковете за съгласуване и издаване на разрешения за строеж“, коментират официално от „Виваком“ пред TechTrends.

„За да се случи това, е необходимо да се предприемат ключови мерки за облекчаване изграждането на инфраструктурата, като се съкратят максимално сроковете за съгласуване и издаване на разрешения за строеж“ Виваком

Телекомът от своя страна се опитва да трансформира липсата на промени в законодателството като форсмажорно обстоятелство. С което операторите да се оправдаят при неизпълнение навреме на поръчките. МТС също отхвърля това предложение, като казва, че промените в ЗЕСМФИ не касаят пряко процедурите, въпреки, че значително ще улеснят изпълнението им. Министерството директно казват на операторите „да преценят възможностите си за изпълнение“.

5G магистрали вече на парче

Докато часовникът тик-така за НПВУ, България все пак ще разполага с 5G магистрали, макар и частично. Освобождаването на честотите в 700MHz и 800MHz позволяват на операторите да кандидатстват за финансиране през други европейски фондове и механизми. Един от тях е Механизмът за свързване на Европа на Европейския съюз – CEF-Digital. Първият проект е на „А1 България“ и гръцката Cosmote и носи обозначението 5G SEAGUL.

Той предоставя непрекъсваеми мобилни скорости от пето поколение на разстояние от близо 450 км между София и Велестино. Това покрива значителна част от пътя между българската столица до гръцката Атина. Cosmote ще покрива 300 км магистрала в южната ни съседка, докато останалите 146,5 км ще се изградят от „А1 България“ и ще обхванат цялата изградена до момента дължина на АМ „Струма“.

Важен елемент е непрекъсваемостта на връзката, която се осигурява и през самата граница на ГКПП „Кулата“ – „Промахон“. Двата телекома демонстрираха завършването на първия етап от проекта на 24 април 2024 г., който предоставя трансгранична връзка около самия пропускателен пункт. На него връзката се осигурява с честоти от 3.6GHz за по-голям капацитет, а по самата магистрала – в 700MHz. 5G SEAGUL трябва да бъде завършен напълно през 2025 г. и е първия подобен проект на Балканския полуостров.

„А1 България ще използва за по-голямата част от отсечката между София и Кулата в спектъра 700MHz, защото той предоставя по-добро покритие по протежение на магистралата и по-ниска латентност“, коментира Живко Ковачев, директор „Конвергентна мрежа и услуги“ в „А1 България“ при представяне на отсечката в началото на април.

Отново в края на април беше обявен стартът и на втори подобен проект по механизма CEF-Digital. Той ще свърже София със сръбския Димитровград през ГКПП Калотина, но засега ще включва само подобряване на оптичната свързаност, с цел развитие на 5G връзка след това. Трасето реално, ще осигури интернет връзка по изградената част на АМ „Европа“. Проектът се казва 5G Balkans и се изпълнява от българските и сръбски звена на CETIN и Yettel.

Последният проект по CEF-Digital, който е в ръцете на „Виваком“, е за „непрекъснато 5G покритие за свързана и автоматизирана мобилност (т.нар. CAM) по коридора Ориент/Източно-Средиземноморски в трасето между Гърция, България и Турция“. Последният по принцип включва почти всички магистрали и пътни артерии по линиите ГКПП Калотина-София, ГКПП Кулата-София, София-Видин и София-Пловдив-Свиленград. В наличната информация се говори най-вече за първите две отсечки, които вече се разработват от другите два телекома. Възможно е „Виваком“ да прави 5G мобилната свързаност при ГКПП Калотина-София, но и да включва част или напълно някое от другите две направления. Във всички случаи, няма да се покрие напълно АМ „Тракия“ или АМ „Хемус“ с тях.

Сладко-горчивият привкус

Въпреки „сладкото отмъщение“ на операторите, то е с леко горчив привкус. Телекомите все пак получиха заветните честоти, някои от тях след десетилетия на разправии и преговори. Цените за лицензите бяха намалени. Материализираха се предупрежденията, че модернизацията на ЕЕСМ в предвидените в Плана мащаби ще бъде възприета от ЕК за държавна помощ и проектът беше спрян в този му вид.

В крайна сметка операторите ще полагат инфраструктурата за „селския интернет“ със заделен капацитет за държавната мрежа, както и самата ЕЕСМ. Както и засега осигуриха три проекта за 5G магистрали, които да бъдат съфинансирани от Европа. Не всичко е само „шоколад и бонбони“ обаче. Телекомите ще трябва да изградят проекта за „селски интернет“ при все по-свиващи се и граничещи с невъзможност срокове.

Това поставя под въпрос дали изобщо те могат да бъдат реализирани. Ако бъде изпуснато европейското финансиране, най-вероятно парите по проектите ще трябва да бъдат компенсирани изцяло от държавния бюджет. Или от компаниите, чрез неустойки, заради закъснения, поради кратките срокове.

Индикациите за цялостен провал на Плана вече се натрупват. България все още не е получила второто плащане, а по график трябва да е на четвъртото. Дори второто е под въпрос и вече има предупреждения от официални лица в Брюксел, че може да бъде редуцирано. Като към момента то дори е блокирано. Някои обновени енергийни проекти още не са представени пред Европейската комисия, а законодателни реформи висят „на трупчета“ от едно Народно събрание към друго.

Относно 5G магистралите ситуацията също е със своите плюсове и минуси. Връзка от пето поколение ще има само в рамките на 189 км магистрален път – 143 км АМ „Струма“ и 46.5 км АМ „Европа“ (София-Калотина – бел. ред.), както и потенциална, но засега неназована част от „АМ Тракия“. Докато първоначалната версия на ПВУ предвиждаше покритие да се изгради по основните за България – АМ „Тракия“ и в АМ „Хемус“ (общо двете са 551 км) + АМ „Европа“ и други пътни възли, които не са магистрали. Засега първата ще се прави частично, а втората ще почака (по навик), което ще е изпусната възможност за страната ни вече да разполага с напълно свързани магистрали в Европа. Все пак ще има 5G връзка, но със забавяне и може би частично.

The post „Сладко-горчивото отмъщение“ за 5G магистралите appeared first on TechTrends България.

При третия Кръстоносен поход, те завзимат Константинопол – действие, което допълнително отслабва Византийската империя и за някои историци е един от факторите за налагането на Османската империя няколко века по-късно на Балканския полуостров.

Изключителната динамика от последните дни на 2024 г. и първите такива на 2025 г. между телекоми и регулатори, показва доста сходна картинка. Председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Мария Филипова излиза на своеобразен „кръстоносен поход“ срещу мобилните оператори и някои противоречиви техни практики. Това се случва само месеци след като оглавява поста през май миналата година. След различни битки между нея, КЗП, другият ключов регулатор, операторите и съда, всичко това кулминира в идеята на Филипова да отнеме честотните лицензи на трите основни телекома. Усилията ѝ, а може би и мотивите ѝ, доста наподобяват тези на кръстоносните походи от европейската история, като сравнението става още по-силно, като добавим резултатите от различните схватки.

Първият поход – неустойките по договорите

В края на май 2024 г. правителството на Димитър Главчев изненадващо смени ръководството на КЗП и назначи за председател Мария Филипова. Тя стана известна преди това с отказа си на Васил Божков за подкупи и потенциално други услуги, докато е начело на Държавната комисия по хазарта. Четири месеца след поемането на поста в КЗП, Филипова предприе първия си своеобразен „кръстоносен поход“ като взе на мушка допълнителните неустойки при предсрочно прекратяване на абонаментите с телекомите.

Действията са аргументирани покрай постъпилите множество жалби свързани с подобни казуси. Тогава, регулаторът забрани практиката операторите да натрупват неустойки, като заплащат освен трите месечни такси, така и разликата в промоционалните цени, както за тарифите, така и за закупените устройства. Докато при първите, решението е лесно, то при смартфон субсидиите, нещата стояха малко по по-различен начин,

Два месеца по-късно, телекомите и КЗП достигнаха до компромис, в който максималната сума по неустойките да не надвишава три месечни такси. Останаха някои въпросителни по това решение за точната калкулация, но те трябва да се видят при подписване на нови договори, в които тези условия ще бъдат добавени. Компромисът беше голямо постижение за КЗП, защото дойде в момент, в който забраната на регулатора падна в съда.

Вторият поход – скритата индексация

Не отне много време и самите телекоми дадоха повод на Мария Филипова отново да предприеме „кръстоносен поход“ срещу тях. Този път на прицел попада т.нар. „скрита индексация“, която два от операторите („Йеттел“ и „Виваком“) решиха да обявяват в последните дни на 2024 г. поскъпване на месечните такси на съществуващите договори с между 1 и 3 лева. Те правят това, защото очакванията за инфлацията за изминалата година е да е около 2% и дори да се коригират с толкова цените, ще става дума за между 40 и 80 стотинки в най-масовите тарифи.

Очаквано, КЗП скочи срещу тази практика, която може да позволи на операторите да индексират цените всяка година, с колкото си поискат, независимо от инфлацията. Председателят на регулатора Мария Филипова обяви, че това е нелоялна търговска практика, която трябва да се забрани. Тя също така наложи санкции до 50 хил. лева за всяка една от тях. Не става напълно ясно дали е за трите точки нарушения по 50 хил. лева, за абонат или само еднократно се прилага тази сума.

Ситуацията беше малко хаотична, защото първоначално КЗП прехвърли проблема към ресорната за телекомите – Комисия за регулиране на съобщенията (КРС). Това беше направено, защото аргументите за промените на тарифите на двата оператора бяха заложени точки в Закона за електронните съобщения (ЗЕС). КРС не намира проблем след анализ на проблема, а „събраната в хода на проверката информация ще бъде предоставена на КЗП във връзка с правомощието й да наблюдава устойчивостта на пазара на дребно с цел осигуряване защитата на потребителите срещу нелоялни търговски практики“. Така телеком регулаторът върна топката обратно при подателят ѝ.

В крайна сметка от КЗП издадоха заповед за забрана на скритата индексация, като се позовават на текстове от Закон за защита на потребителите (ЗЗП). Действие, което операторите обжалват в съда.

Законовата схизма

Казусът се оказва доста интересен, защото кой е прав – телекомите или КЗП, зависи изцяло от това кой закон се чете. В ЗЕС е предвидено, операторите да могат да променят общите си условия и тарифите, като уведомят за това потребителите с поне един месец предизвестие. Клиентите също така имат правото да прекратят веднага договорите си, без да дължат неустойки, ако не са удовлетворени от промените. Двете условия са спазени от телекомите.

В ЗЗП обаче е записано, че промяна на цените, продуктите и/или услугите в договорите не може да стане без изричното съгласие на потребителите. В случая с телекомите имаме мълчаливо такова или изрично несъгласие чрез прекратяване на контракта. Така се получава своеобразна законова „схизма“, според която операторите са прави, тъй като четат ЗЕС, но и КЗП, който гледа ЗЗП.

Подобни проблеми се решават в съда и зависят от аргументацията на различните страни. На 22 януари Административен съд – София (АСС) излиза решение по част от казуса, като не уважава предварителното изпълнение на забраната за индексирането на цените. В мотивите си, магистратите поставят под въпрос голяма част от основните аргументи на КЗП за цялостната заповед. Те са прекалено общи, непрецизни и дори преувеличени. КЗП може да обжалва решението пред Върховния административен съд (ВАС). Тепърва АСС ще гледа самата законосъобразност на заповедта за забрана на практиките и глобите, но предвид негативните отзиви към аргументите на КЗП най-вероятно и те могат да паднат. Засега това е поредната загуба пред съда от страна на регулатора.

Третият поход – отнемане на лицензите

Два дни преди АСС да излезе с решение, КЗП вдигна още повече мизата и дори взриви сектора с радикалната идея да отнеме лицензите на операторите. Има подобна възможност предвидена в ЗЗП, в която регулаторът може да предложи такова действие на съответния орган, издал разрешителните. Това се прилага, когато има влязла в сила наказателно постановление и точно този член от закона се цитира от председателя Мария Филипова.

В случая с телекомите, тя най-вероятно визира забраните за индексацията на цените, но този казус както виждаме в момента „виси“ в съда. Самият регулатор използва в аргументите си „системни нарушения“ на операторите и липсата на възпиращ ефект на глобите, които за компаниите са просто „оперативен разход“.

Крайният резултат е, че КЗП дава аргументирано предложение към КРС за изземването на лицензите за мобилните честоти на операторите. Телеком регулаторът обаче отказва да го разгледа като, че то… противоречи на ЗЕС и на европейската правна рамка. КРС също така смята, че мярката е непропорционална и, че подобни проблеми могат да се разрешат с възпиращи санкции (финансови глоби – бел. ред.).

Регулаторът също така цитират европейска директива 2018/1972, според която разрешителният режим за честотите трябва да „гарантира правна сигурност, да насърчи регулаторна предвидимост, с цел установяване на инвестиции, по-специално за нови безжични широколентови съобщения“.

В същия дух, коментира случая и Виктория Боклаг, главният изпълнителен директор на United Group и собственик на „Виваком“.

„Регулаторите трябва да работят в предвидените законови рамки, това което иска да направи КЗП е невъзможно“ Виктория Боклаг, главен изпълнителен директор на United Group

„Регулаторите трябва да работят в предвидените законови рамки, това което иска да направи КЗП е невъзможно“, заяви Боклаг на събитие на United Group, на което беше обявена инвестиция на телеком групата в размер от 120 млн. лева за изграждането на четири електроцентрали за възобновяема енергия в страната.

Официално чрез Алиансът на технологичната индустрия (АТИ), телекомите обвиниха действията на КЗП като „абсурдни, некомпетентни и опасни“. Браншовата организация смята, че няма „системни нарушения“, защото жалбите към КРС през 2023 г. намаляват с 10% на годишна база и повечето от тях са решени в полза на потребителите. Неофициално от телекомите дори ползват по-остър език спрямо Филипова и нейните амбициозни действия. Във всички случаи, става дума за прекомерна ескалация.

Добър или лош кръстоносец

КЗП обаче не се отказва, като този път регулаторът опонира силно на КРС. Според първия регулатор, в цитираната директива има още изброени цели, като „осигуряване на прозрачност на цените“, „защита на интереса на гражданите и крайните ползватели“ и др. От КЗП обвиняват, че КРС не защитава гражданите, а операторите. Така се завърта наново колелото и отново съдът ще трябва да реши кой е крив и прав в тълкуванията си.

Кръстоносните походи имат своите противоречиви нюанси в историята и тяхната роля в разгръщането ѝ в по-късното Средновековие. Подобна е ситуацията и с настоящите телеком казуси и регуалтора. Трябва да отбележим, че действията на КЗП до един момент бяха в правилната посока. Идеята на телекомите да могат да индексират всяка година абонаментите независимо от инфлацията с колкото поискат е опасен прецедент. Беше нормално и очаквано от обществото КЗП да се намеси в опит да спре тази скрита индексация.

Проблемът беше начинът по който се направи. КЗП и по-скоро лично Мария Филипова влязоха доста по-остро от необходимото и, когато започнаха да губят битката тръгнаха на по-голяма ескалация. Отнемането на мобилните лицензи на компаниите означава пълно замразяване на безжичните комуникации (различни от WiFi мрежи) в страната. Отделно, предвид аргументите, които са ползвани в съда за забраната на индексацията показват, че те най-вероятно няма да издържат на всички инстанции и ще паднат. Така, действията на КЗП до момента бяха шумни, но засега – неефективни. Дали ще останат такива – ще видим от следващите съдебни решения.

The post Кръстоносният поход на КЗП срещу телекомите appeared first on TechTrends България.