След години опити, Samsung най-накрая представиха своя сгъваем Galaxy Z Fold 7, който е дебел едва 8.9 мм. Honor побързаха да контрират, че техния Magic V5 е 8.8 мм тънък. Обикновеният потребител няма да забележи една десета от милиметъра разлика, освен ако не носи със себе си дигитален шублер. Техническите и маркетинг екипи на двете компании обаче държат на тази надпревара.

При официалното представяне на Honor Magic V5 излязоха на показ някои детайли, буквално с дребен шрифт. Които поставят съревнованието за най-тънкия сгъваем смартфон да е въпрос не само на една десета от милиметъра, но и това кой цвят сравняваме. С други думи, самата надпревара наистина е по-важна за маркетинга, отколкото за самите потребители, когато опираме до такива педантични подробности.

„Слонова кост“ срещу „Златна зора“

Honor Magic V5 наистина е 8.8 мм дебел, но само в цвят „Слонова кост“ или казано на по-достъпен език – белият модел. Другите окраски – „Златна зора“ и просто черния са 9 мм. Причината се крие в материалите и процесите на производство, които са използвани при отделните модели. Белият разчита на по-опростени и съответно по-малко удебеляващи профила на устройството процедури, което му позволяват да е с 0.2 мм по-тънък от станалите.

Това поставя Honor в интересна ситуация. От една страна, една от версиите на техния Magic V5 наистина е най-тънкият сгъваем смартфон с 8.8 мм. От друга, останалите модели от серията са 9 мм, което ги прави по-дебели със същата тази една десета от милиметъра спрямо последното такова устройство на Samsung Galaxy Z Fold 7.

По-лошата новина за маркетинг отдела на Honor е, че в България ще са налични само смартфоните в черен цвят и „Златната зора“. По този начин в страната, Samsung Galaxy Z Fold 7 си запазва лидерската позиция на най-тънък сгъваем смартфон.

Ударът по останалите параметри

Honor имат други козове в ръкава си за страната. Първият е в по-високите нива на прахо и водоустойчивост, които при сгъваемите модели са по-принцип по-слаби от флагманите. Honor Magic V5 има сертификати за IP58/IP59, докато Galaxy Z Fold 7 разчита само на IP48.

Камерите също са в полза на сгъваемия китайски модел. Honor Magic V5 е „одрал“ на 100% сензорите на традиционния флагман на компанията. Основният е 50MP, но е подкрепен с 64MP телефото с перископна леща, което дава отлично трикратно оптично приближение. Третата камера също е 50MP широкоъгълна, а всичко това е допълнено от две 20MP селфи такива – по една на екран. Това е много по-балансирана конфигурация, която покрива с качествени сензори почти пълния обем на снимки. Samsung Galaxy Z Fold 7 разчита основно на основната 200MP камера, която върши по-голямата част от задачите при снимане.

Последната техническа характеристика, която е в полза на Honor Magic V5, поне на хартия, е батерията. По нова китайска традиция, тя е силициево-въглеродна и съответно предлага по-голям капацитет при същия обем. При Honor е постигнат такъв от 5 820 mAh с бързо зареждане от 66W. Срещу 4 400 mAh и 25W на Samsung Galaxy Z Fold 7.

Samsung Galaxy Z Fold 7 превъзхожда в софтуера, който е по-добре оптимизиран за работа с два екрана, единият сгъваем. Както има и повече функционалности подкрепени с изкуствен интелект (AI). Последното може да не е толкова важен фактор за редица потребители. Оптимизираната работа между екраните обаче е доста ключов за цялостното изживяване и продуктивност. Honor Magic V5 вади един локализиран коз – поддръжка на български език за някои AI функции, като телефонни разговори и др.

Да не забравяме цената

Сгъваемите смартфони се водят най-най-висок клас устройства, което ги прави атрактивни за аудитория, която не взима като основен фактор цената. Но когато става въпрос за по-осезаеми разлики, тогава тя също може да натежи. Honor се опитват да подбият Samsung в това отношение. Техният Magic V5 дебютира на българския пазар при цена от 3 899 лева от 3 септември. Стойността му при предварителна продажба ще е промоционална на 3 399 лева, която започва от 20 август.

Samsung върнаха цената около прага от 4 000 лева, като тазгодишния им Galaxy Z Fold засега тръгна при стойност на свободна продажба от 3 999 лева. Разликата от 100 лева спрямо нормалната стойност от 3 899 за Honor Magic V5 не е голяма, но става осезаема с промоционалната такава за предварителните продажби.

The post Борбата за по-тънкия сгъваем смартфон – Samsung срещу Honor appeared first on TechTrends България.

Роботакситата са ключов компонент в стратегията на Tesla. Милиардерът Илон Мъск нееднократно е подчертавал важността за автономноста на електромобилите. Както и, че пазарната оценка на Tesla ще зависи от това дали ще се развие подобна роботизирана такси услуга. Ако се, тя ще се изстреля нагоре значително, ако ли не – тогава тя ще падне на нула.

Затова пускането на роботаксито и по-важното – сравнението с основния конкурент в сферата е повече от екзистенциално за Tesla. Летвата обаче е вдигната сравнително високо от Waymo, подразделението за автономни коли на Alphabet, който е холдингът на Google. Компанията разполага с по-голяма и развърнат автопарк, работи от няколко години, извършва стотици хиляди курса на месец и използва по-надеждна технология.

Докато стремежът на Илон Мъск да спести разходи по развитието на технологията за автономни коли подкопават усилията му в тази сфера. В същия момент Waymo не поема по такива „преки пътища“ и това му дава неоспоримо предимство между двете услуги. От друга страна, действията на Tesla все повече привличат вниманието на регулаторите относно безопасността на техните системи.

Фалстартът в Остин

Tesla стартира своето роботакси в Остин, щата Тексас на 22 юни. То включва десет напълно автономни коли, базирани на стандартния електромобил Model Y. В рамките на два дни, мрежата се напълни с видеа на новите роботизирани автомобили, които масово нарушават правилата за движение или изпитват други проблеми. За това още на 24 юни NHTSA стартира разследване за техните възможности.

Въпреки всички тези проблеми, Tesla вече подготвя услугата Robotaxi да бъде стартирана в Калифорния и Ню Йорк. Все още, компанията не е получила разрешителни за подобна дейност, но е показателно, че дружеството действа по свой график, без да се съобразява много с регулациите. Разследването на NHTSA може да блокира допълнителното разширяване на услугата, особено ако се окаже, че технологията на компанията не е надеждна.

За да бъде още по-голямо унижението за Tesla, тяхното начинание става обект на разследване в рамките на два дни, докато в Остин, основният им конкурент оперира със 100 роботаксита от март месец. Пътят на Waymo също не е изцяло гладък, но е значително по-успешен, спрямо Tesla.

Частичният успех на Waymo

Waymo не само оперира вече сравнително успешно в Остин и то с десет пъти повече роботаксита, но и в още няколко града. Най-много са в Сан Франциско, щата Калифорния, където компанията има над 600 напълно автономни автомобила. Следва Лос Анжелис с автопарк от над 400 коли, Финикс, щата Аризона с над 200. Най-прясно пусната е услугата в Атланта, където са „десетки“. Waymo оперира с общо над 1 300 роботаксита, докато Tesla още не може да се оправи с 10.

Пътят на дъщерната компания на Google обаче не е напълно гладък, а също има своите трънливи участъци. Waymo беше принудена да изтегли през май почти целият си автопарк, заради проблеми със софтуера, който е допринесъл за два леки сблъсъка.

Отделно, дружеството се опитва по всякакъв начин да прикрие истинският обем на катастрофи, в които участват неговите роботаксита. Фирмата спечели дело срещу пътната администрация на Лос Анжелис за скриване на тези данни, защото са „търговска тайна“. Регулаторът NHTSA е регистрирал 696 инцидента с Waymo в периода 2021-2024 г. Като нито един от тях не е предизвикан от автономната кола. Усилията на компанията в скриването на инцидентите не е добър знак за нея.

LiDAR – вълшебната дума

Основната причина да смятаме, че Tesla влиза в обречена битка с Waymo не е толкова значителната времева преднина на втората компания в роботакситата. До голяма степен, производителят на Илон Мъск се занимава с автономни технологии от близо десетилетие. Проблемът е друг и тя е в избор на основни сензори, които да играят ролята на „очите“ на системата.

Waymo разчита на комбинация от няколко вида системи – камери с 360-градусово покритие, радар и LiDAR. Последното наподобява радар, но вместо радиовълни, разчита на лазери, с които да определи формата, дистанцията и скоростта на заобикалящите ги обекти. При Waymo LiDAR може да осигури надеждна картина на разстояние до 300 метра. Радарът се ползва за по-далечни разстояния и е повече като вторична система. Камерите осигуряват непрекъснато 360-градусово покритие, докато LiDAR-ът предоставя по-голяма прецизност, особено в условия с намалена видимост, като например при нощно шофиране.

Tesla изоставя напълно радарната и лидарна технология, като автомобилите на компанията разчитат изцяло и единствено на камерите. Илон Мъск обявява през 2019 г., че автономно шофиране може да се постигне само с тях, докато другите две системи единствено натежават излишно цената. По това време LiDAR-ите са значително скъпи, поради факта, че са доста нишова технология с ниска степен на производство.

Употребата на камери може да позволи частична автономност – следене на лента, автоматизиран темпомат и др. Но пълна роботозираност носи доста рискове на пътя, особено в по-сложни условия. Електромобилите на Tesla са оборудвани с т.нар. Autopilot, който въпреки името си изисква водачът да бъде готов да се намеси, както и да държи волана. Това не пречи, повечето шофьори да го ползват, като авиационният му съименник и да разчитат изцяло на автоматизираната система.

Крайните резултати са редица катастрофи, не малко от които и с летален край. Част от тях можеха да бъдат избегнати, ако колите бяха оборудвани с LiDAR. Един от тези инциденти например включва обърнат на пътя настрани автомобил в неосветен участък през нощта. Камерата, а и човешкото око ще го види в последния момент, докато LiDAR ще го засече може би на повече от 100 метра и ще реагира.

Наличието на подобни радио и светлинно локационни системи не са 100% гаранция за предотвратяването на произшествие. Но понижават значително риска от такова. Илон Мъск и Tesla решават да не разчитат на тях, с цел спестяване на средства и концентрация върху разработването на по-прецизен софтуер. Проблемът е, че в някои случаи, камерите не предоставят достатъчно видимост, за да може системата да работи достатъчно надеждно.

Технология за оцеляване на Tesla

Остава последният въпрос – защо Tesla толкова много се фокусира върху създаването на автономни коли? Отговорът се крие в инвеститорският потенциал. Ако компанията остане само производител на електромобили, то тя в дългосрочен план ще загуби, заради засилващата се конкуренция. Особено от китайските автоконцерни, които вече я застигнаха по обеми на продажбите.

„Оценката на Tesla е фокусирана основно в автономното шофиране, то е основният източник на добавена стойност“, коментира Илон Мъск. „Това е разликата, компанията да струва много пари или нула“.

Tesla няма пазарни лостове да запази доскорошната си доминация. Компанията разработва от близо десетилетие автономни системи и това я поставя в сходна на Apple позиция. Технологичният гигант прави едновременно голяма част от хардуера и софтуера за своите устройства и така изгражда качествена екосистема. Tesla може да постигне същия ефект, макар и само в рамките на електромобилите си.

Затова е този стремеж към автономност на колите на компанията. Услугата Robotaxi е просто продължение на досегашните усилия и технологии, тъй като стъпва на вече произвеждан серийно модел. Без LiDAR обаче, Waymo може би ще спечели надпреварата не само по количествени, но и по качествени показатели.

The post Tesla в обречена битка с Waymo за роботакситата appeared first on TechTrends България.

Оттогава насам, китайските производители, като Huawei и Honor винаги водеха пред Samsung на нашия пазар при дизайна. Южнокорейците обаче превъзхождаха в софтуера, оптимизацията и понякога в хардуера. От 2025 г. тази черна серия беше напълно прекратена, като новият Galaxy Z Fold 7 е със съпоставими габарити на своите основни конкуренти.

Разликата спрямо Honor Magic V5 е само 0.1мм, като дори в разгънато състояние тя е оспорвана. Но това не попречи на китайците да изпратят прессъобщение, че въпреки дебюта на Samsung Galaxy Z Fold 7, техният модел остава най-тънкия на българския пазар. Въпреки, че разликата от 0.1мм ще се усети изцяло на хартия, особено, след като южнокорейският е с 2 грама по-лек.

Всичко това са технически детайли и мерене на шублери на инженери от висша класа. Фактите са, че Samsung заличи голямата разлика между нейните сгъваеми модели и тези на конкуренцията. Като при софтуера, южнокорейската компания определено се справя по-добре, особено с безупречното ѝ лидерство сред флагманските модели при изкуствения интелект.

Дизайн след диета и фитнес

Samsung Galaxy Z Fold 7 изглежда точно като своя предшественик, но след отлична диета и доста фитнес. В сгънато положение, смартфонът е изпилил 3.2мм дебелина, а в разгънато – 1.4мм. Както отбелязахме, той вече е съразмерим с Honor Magic V5. Дори е с една идея по-висок – 158мм, което позволява вътрешният екран да се увеличи от 7.6 инча на 8.

Логично, Samsung Galaxy Z Fold 7 губи и малко килограми или в случая само грама. Той тежи 215 гр. спрямо неговият предшественик, който е 239 гр. Устройството е толкова леко, че ако вземете две идентични опаковки – едната със смартфон и другата без, трудно можете да определите коя, коя е. По този начин тялото на сгъваемия смартфон вече съвпада до голяма степен с това на флагмана Galaxy S25 Ultra. Изработката и сгъването на Galaxy Z Fold 7 е стабилно и подсилено с магнити в крайната фаза. Разгънат той е изключително тънък, отново съпоставим с китайските си конкуренти.

Samsung хвалят значително своята Advanced Armor алуминиева рамка, която подсилва здравината на корпуса. Същото важи и за стъклото на външния екран, което е Victus Ceramic 2 на Gorilla Glass, а задното е „само“ Victus 2. „Нежният“ вътрешен екран си остава чуплив, въпреки, че Samsung са го подсилили с титаниев слой. Новата панта е допълнително подсилена, като сгъвката на екрана е редуцирана значително, макар и все още да е видима.

Голямото предимство на Samsung Galaxy Z Fold 7 пред китайските конкуренти при дизайна е в гнездото на камерите. То е изпъкнало спрямо задния панел, особено покрай новия и по-голям основен сензор. Но е доста по-приемливо, спрямо китайските производители, които правят гнездото доста обемно и заемащо почти цялата горна част на панела.

Samsung Galaxy Z Fold 7 има няколко недостатъка в цялостния си дизайн. Единият е, че бутонът за включване и изключване играе ролята и на сензор за пръстови отпечатъци. Това го прави почти наравно с рамката и ако не сте му свикнали ще го търсите непрекъснато и бъркат с двата бутона за звука, които са над него. Другият недостатък е отпадането на поддръжка на стилус, вследствие на намаляването на дебелината на устройството. Samsung може би подготвя постепенното изоставане на този артикул, защото досега именно за Galaxy Z Fold серията беше най-практичен (и за таблетите – бел. ред.).

Премиум хардуер

Първите поколения сгъваеми смартфони разполагаха с по-стар хардуер от традиционните флагмани, заради по-бавната и сложна софтуерна оптимизация. Това вече не е фактор, като Samsung Galaxy Z Fold 7 разполага с най-новия чипсет във високия клас на Qualcomm – Snapdragon 8 Elite, изпълнен по 3nm архитектура. По традиция, устройството малко загрява, но това се дължи на факта, че то още не е официално в продажба, а от Samsung са обещали ъпдейт за оптимизацията му.

Galaxy Z Fold 7 се предлага в няколко конфигурации – от 256GB до 1TB място за съхранение, като последната е с 16GB RAM памет, а останалите с по 12GB. Отслабването на смартфона не води до стопяване на батерията – тя остава с капацитет от 4 400 mAh. Поради тази причина, Samsung слагат по-бавното бързо зареждане от 25W. Това са две сфери, в които сгъваемият смартфон ще трябва да догони класическия флагман.

При екраните, Galaxy Z Fold 7 запазва силните си позиции. Двата са по LTPO AMOLED технология с адаптивно 120Hz честота на опресняване. Външният нараства от 6.3 на 6.5 инча, като резолюцията вече е 1 080×2 520 пиксела. Вътрешният също се увеличава от 7.6 на 8 инча, докато разделителната способност съответно на 1 968×2 184 точки.

Производителността и възможностите на екраните и хардуера са отлични при Galaxy Z Fold 7. В това отношение, Samsung не са имали проблеми, особено през последните поколения и затвърждават традицията в тази насока. Липсата на стилус ще се усети от тези потребители, които разчитат на подобен тип аксесоари, но при останалите дейности е въпрос на свикване.

Камери наравно с актуалния флагман

Друг голям ъпгрейд спрямо предишния модел на Samsung Galaxy Z Fold 7 са камерите. По-точно основният сензор, който вече е наравно с актуалния флагман Galaxy S25 Ultra. Това е 200MP камера, която предоставя същите резултати, като на тазгодишния премиум модел на компанията. Той ще бъде и основният с който бихте искали да работите и съответно ще доставя кадри съпоставими с повечето традиционни флагмани.

Останалите сензори са идентични с тези на миналогодишния сгъваем смартфон на Samsung. Имаме 10MP телефото с трикратно оптично приближение и 12MP широкоъгълна. На всеки от екраните има вградена по една 10MP селфи камера. Едната е ъпгрейдната спрямо 4MP от Galaxy Z Fold 6, която беше вградена под вътрешния дисплей. Samsung се отказват от технологията за интегрирането ѝ под матрицата, за сметка на това увеличават нейните възможности.

Отвъд 200MP сензор, останалите са компромисни, когато става дума за премиум качество. Това е една от малкото сфери, в която Samsung остава да настигне китайските конкуренти. Интеграцията на 200MP камера обаче е голяма стъпка напред в тази посока.

Софтуер и AI

Софтуерно, Samsung стъпват на няколко силни основи. Първата е свързана с тяхната оптимизация за работа с два екрана, а втората – с AI функционалностите. Работата с два дисплея, особено с големия вътрешен е доста добра – плавно се преминава от единия в другия. Допълнителното пространство на вътрешния дава възможност за повече контекст или за паралелна работа с две приложения/снимки.

Samsung разширяват AI функционалностите от Galaxy S25 Ultra. В Galaxy Z Fold 7 добавяме предложения за изтриване на елементи от снимките, възможност за редактиране на звукови файлове (премахване на странични шумове и др.), както и Gemini Live. Последният е подсилен гласов асистент на Google, който позволява да се работи с него в редица приложения и то между няколко такива.

Партньорството между Samsung и Google се отплаща, като в момента Galaxy Z Fold 7 е може би един от смартфоните с най-добри и работещи AI функционалности на пазара. Освен Pixel серията на интернет гиганта. Като цяло при флагманите Samsung успява да държи едно сравнително лидерство в AI сферата. Останалата част от софтуера е базирана на Android 16, като от производителят обещават цели седем основни обновления.

Функционалност и цена

При всяко ново поколение сгъваеми смартфони обичаме да задаваме въпроса – струва ли си? Samsung Galaxy Z Fold 7 успява да комбинира почти всичко от традиционните флагмани, в нов хибриден формат с два екрана. Комбинацията между таблет и смартфон е повече от привлекателна, а вече и като цялостна технология е достатъчно добре разработена. В това отношение вече попадат, корпуса, пантата, софтуера и цялостния дизайн.

Ахилесовата пета си остава вътрешният екран, който продължава да е най-уязвимото място и затова всеки модел идва с няколко скрола предупреждения. Два са препятствията, които бихме отбелязали за по-масово приемане. Първият е във форм фактора – сравнително квадратния екран е малко странен формат, който не се подържа от повечето видеа, било то хоризонтални или вертикални тип TikTok. В това отношение, двойно прегънатият модел на Huawei перфектно пасва на хибрид между таблет и смартфон.

Вторият е цената. Тя се запазва висока за този тип хибрид, докато пада сравнително за другия вид сгъваеми смартфони – с компактния форм фактор, тип флипфон. Препоръчителната цена на Samsung Galaxy Z Fold започва от 3 999 лева. Въпреки инфлацията през последните няколко години, тя остава над повечето традиционни премиум смартфони.

The post Samsung Galaxy Z Fold 7: По-тънкият сгъваем смартфон appeared first on TechTrends България.

Първият производител бързо изчисти пантата и позволи на двете тела на смартфона да прилепнат плътно при сгънато положение. След което, моделите на Huawei станаха осезаемо по-тънки. Honor в един момент взе титлата за „най-тънък сгъваем смартфон“. Докато тези на южнокорейския гигант изоставаха и то с повече от милиметър.

Тазгодишните модели на Samsung обаче са минали на „строга диета“ и вече са повече от адекватна конкуренция по отношение на дебелината. Както в сгънато, така и в разгънато положение. Това може би е най-ключовата промяна в новия Galaxy Z Fold 7, както и задължителните вече ъпгрейди в хардуера, камерата и AI способностите.

Традиционно с Fold модела, дебютира и компактния сгъваем смартфон Galaxy Z Flip 7. Samsung направиха и един донякъде очакван ход, като представиха и по-достъпна FE версия. Новият Galaxy Z Flip 7 FE ще има за цел да конкурира по-евтините до момента начални версии на Motorola RAZR.

Отслабналият Galaxy Z Fold 7

Хибридът сгъваем смартфон с компактен таблет Samsung Galaxy Z Fold 7 се е вталил с цели 26% и вече е 4.2 мм разгънат и 8.9 мм сгънат. Това го поставя наравно с конкурентите от Honor и техния Magic V5, както и Huawei с двойносгъваемия Mate XT Ultimate. Допълнително Galaxy Z Fold 7 е отслабнал с 24 грама. Новият сгъваем модел на Samsung има подобрена панта с титаниева рамка и по-здраво стъкло за вътрешния екран, както и Gorilla Glass Victus 2 такова за външните панели.

Смартфонът разполага с 6.5-инчов външен и 8-инчов вътрешен LTPO AMOLED дисплей. Вторият има увеличение на площта на екрана с 11% спрямо предходното поколение и има разделителна способност от 1 968×2 520 пиксела, както и адаптивно опресняване с честота до 120Hz.

Samsung Galaxy Z Fold 7 разполага с флагманския модел процесор Snapdragon 8 Elite изпълнен по 3nm архитектура. Моделът се предлага в три конфигурации от 256GB, 512GB и 1TB. Първите две идват с 12GB оперативна памет, докато последния е с 16GB. Батерията е с капацитет от 4 400 mAh и разполага с бързо зареждане от 25W.

Подобрение има при камерата, като основната е повишена на 200MP сензор, познат ни от флагмана Galaxy S25 Ultra. Към него имаме още 12MP широкоъгълна и 10MP телефото с трикратно оптично приближение. Samsung Galaxy Z Fold 7 има две вътрешни камери – две по 10MP базова и широкоъгълна.

Смартфонът идва с доста нови AI възможности. Те включват по-широк Photo Assist за премахване на нежелани обекти от кадър, както и Audio Eraser, който заличава странични шумове от видео и аудио записи. Инструментът Circle to Search сега може да работи дори при игра, както да се прехвърлят AI резултатите и в други приложения. Всичко това е обединено в Android 16 с новия One UI 8.

Продажбите на Samsung Galaxy Z Fold 7 започват от 25 юли, като преди това от 9 юли до 24 юли ще текат предварителните поръчки. Цената на сгъваемия смартфон започва от 3999 лева за версията с 12GB оперативна памет и 256GB място за съхранение.

Компактните Samsung Galaxy Z Flip 7 и Galaxy Z Flip 7 FE

Промени има и при новия компактен Samsung Galaxy Z Flip 7. Двата му екрана са уголемени и вече основният сгъваем е 6.9-инчов, а външният е 4.1 инча. Разделителната способност на първия е 1 080×2 520 пиксела, а на втория е 948×1 048 пиксела. Външният обхваща почти цялата горна половина на панела, което дава по-голяма видимост на потребителите за работа в полу-отворено и затворено положение.

Samsung Galaxy Z Flip 7 също разполага с нова панта, която е по-тънка. Той е първият модел от компактната серия, който поддържа DEX режим, позволявайки трансформация на телефона в настолно работно пространство. Смартфонът разчита обаче на процесор Exynos 2500, новият чипсет на Samsung изпълнен по 3nm технология. Samsung Galaxy Z Flip 7 идва в две конфигурации от 256GB и 512GB място за съхранение с по 12GB RAM памет.

Камерата също е обновена – 50MP основен сензор и 12MP широкоъгълен такъв. Във вътрешния панел има и 10MP селфи камера. Батерията е с капацитет 4300 mAh и разполага с 25W бързо зареждане. Цената на Samsung Galaxy Z Flip 7 започва от 2 349 лева.

Достъпната FE версия всъщност е почти напълно препакетиран Galaxy Z Flip 6. Промените при него са, замяна на миналогодишния Snapdragon чипсет с Exynos 2400 изпълнен по 4nm архитектура и наличие на Android 16. Това е хитър ход на компанията да пусне по-евтин сгъваем смартфон, особено предвид конкуренцията в този ценови сегмент от Motorola RAZR 60. Цената на Samsung Galaxy Z Flip 7 FE започва от 1 899 лева.

The post „Диетата“ на новите сгъваеми смартфони на Samsung appeared first on TechTrends България.

„Добрият творец копира, великият краде“ Стив Джобс

Фразата изречена от съоснователя и дългогодишен главен изпълнителен директор на Apple е всъщност е на Пикасо. Известният художник най-вероятно я е „взел“ от Стравински, което допълнително циментира нейното значение. Тази философия дълги години е в основата на политиката на Apple в разработването на нови продукти.

Технологичният гигант почти не поставя на масата иновации, които да са изцяло негова разработка. Вместо това, компанията краде идеите, комбинира ги по най-лесният за асимилиране от потребителите начин и след това ги пласира на пазара. Това важи от първите компютри и операционните системи, до знаменития iPhone и останалите мобилни устройства, с които Apple е известна в момента.

Последните итерации на платформите iOS, MacOS и останалите само затвърждават тази тенденция. Въпреки, че остава все още в тяхната сянка, има един сегмент, който започва да създава големи главоболия на Apple. Това е продължаващият провал с интеграцията на генеративния изкуствен интелект (AI). Резултатите му или по-скоро тяхната липса, са вследствие на дългогодишни проблеми още от времето на Siri и последните месеци на самия Стив Джобс. Защото последният може да краде идеи без да му мигне окото, но не може да му се отрече, че има цялостна стратегическа визия за развитието на технологиите. Изкуственият интелект и по-конкретно гласовият асистент заема важна част в нея.

Попарените надежди на Siri

Стив Джобс споделя нееднократно, че в бъдеще интелигентни алгоритми ще подпомагат работата на човека. Една от първите стъпки в това отношение са гласовите асистенти. Тяхната задача е да заменят голяма част от физическите интеракции между устройството и човека. Тоест, да влязат в ролята на безконтактен интерфейс. Поради тази причина, Apple пусна своят първи такъв през 2011 г. в лицето на Siri. Буквално дни след кончината на Стив Джобс.

Siri не е дело на Apple, а е на SRI International AI Center. Това е компания, която се отделя от Агенцията за авангардни разработки и технологии на Пентагона, позната като DARPA. Siri дебютира като отделно приложение в App Store през февруари 2010 г. Технологичният гигант я придобива два месеца по-късно за 200 млн. долара и в рамките на още година и половина я интегрира напълно в iPhone 4S.

Пускането на Siri води до надпревара в новия сегмент на гласовите асистенти, като в рамките на месеци Google и Amazon демонстрират своите аналози. Започват смели предсказания, как този тип системи ще изместят настоящите платформи и как всичко ще се ориентира около гласовите асистенти.

Има един малък проблем – те не работят добре. Още по-големият такъв за Apple е, че Siri се представя най-зле от трите, като дори с най-базовите команди не може да се справи. Това обаче не се оказва фатално за компанията от Купертино. Слабата прецизност на гласовите асистенти създава повече главоболия за потребителите, отколкото ги улеснява и затова те не се наложиха масово.

Нов тласък в AI

Google започва да се развива бързо в сферата на AI след придобиването на DeepMind. Различни специализирани агенти на изкуствения интелект покоряват нови висоти включително и в гейминга. Надпреварата за AI е смятана още тогава за ключова за развитието на технологиите. Изкуственият интелект, макар и в доста по-опростена и специализирана форма диктува различни услуги дори по това време.

Apple не иска да изостава и затова през 2018 г. успява да „открадне“ един от ключовите мениджъри на Google, който е управлявал екипите за търсачката и AI развойната дейност. Това е Джон Джианандра и под негово ръководство, онлайн гигантът е интегрирал най-новите постижения на изкуствения интелект в услуги като Photos, Gmail и Translate. Така, Apple продължават принципите на Джобс и когато не могат сами да създават, те крадат. Може да са идеи, а в случая – хора.

Джианандра трябва да обедини разпръснатите из всички звена екипи за AI под една шапка. Важността му е подчертана изрично, като той отговаря единствено на главния изпълнителен директор на Apple Тим Кук. Новият мениджър е смятан за най-влиятелният в компанията след самият Кук, разбира се. Джианандра получава и огромни ресурси, с които да наеме едни от най-добрите AI инженери в света. Всички погледи в Apple са вперени в него и надеждите, че този път ще са лидери в AI отново се разпалват.

Зората на генеративния изкуствен интелект

Седем години по-късно, ситуацията е по-зле отколкото беше със Siri през 2011 г. OpenAI пуска на пазара ChatGPT през 2022 г. и още няколко генеративни модела, които напълно трансформират сектора. Google наваксва в рамките на две години изоставането, а Microsoft просто откупуват значителен дял в OpenAI.

Когато от страна на Apple е тихо, обикновено означава, че компанията работи за изчистването на проблемите на конкурентите или просто не смята, че даден продукт/услуга се вписва във визията ѝ. Този път не е нито едно от двете, защото технологичният гигант вътрешно се проваля да изгради генеративен AI.

През 2024 г. Apple успява да представи своята визия и т.нар. Apple Intelligence. Услугата е толкова недоразработена, че е пусната със закъснение през декември същата година, вместо да е налична още от септември. Отделно, Европейският съюз (ЕС) забранява на компанията да я активира в своите държави-членки, заради противоречия за обработването на информацията.

По-големият проблем е, че повечето функции не работят адекватно, други напълно липсват. Успешните услуги са напълно базирани на ChatGPT, а не на самия Apple Intelligence. Още по-лошото е, че компанията базира целият си маркетинг на смартфоните iPhone 16 върху AI функционалността им. С това си навлича гнева на потребителите и някои започват да подават съдебни искове за заблуждаваща реклама.

Не кради от ближния си… екип

Джианандра на хартия трябваше да трансформира Apple в напълно готова за AI компания. Ситуацията се оказва доста по-хаотична и гигантът попада в капана на културата на големите корпорации – тази на силната вътрешна конкуренция. Въпреки, че Кук гласува пълно доверие на Джианандра, човекът, който го представя в компанията Крейг Федериги (главният софтуерен инженер) решава да създаде паралелен екип, който се казва Intelligence Systems. След което се опитва да „пренасочи“ ресурси от звеното на Джианандра, хора, пари, внимание и реклама.

Така, Apple попада в капан, който е коствал бизнесите на други гиганти преди него, като например Nokia, които се провалят по сходен начин в опитите си да разработят собствена смартфон платформа. Това се случва малко преди дебюта на ChatGPT. Когато OpenAI пуска на пазара своя генеративен изкуствен интелект Джианандра смята, че чатботовете са с много ограничени възможности и потенциал. Затова той се фокусира повече върху „поправката“ на Siri.

В същият момент Федериги започва да използва активно ChatGPT и е на напълно противоположното мнение. Той е убеден, че Apple трябва да интегрира подобен чатбот, който да е собствена разработка. Неговият устрем е попарен по две направления. Първото е, че финансовият отдел на компанията решава да не увеличава инвестициите си в AI. Затова, например не се обновяват графичните карти в центровете ѝ за данни, които са остарели и не са адекватни за нуждите за обработване на масови AI операции.

Второто е, вече споменатата вътрешна конкуренция между Федериги и Джианандра, която допълнително източва ограничените ресурси на Apple. Резултатите са предсказуеми. AI решенията на компанията са в най-добрият случай много изостанали спрямо конкурентите, в най-лошия са липсващи или напълно неработещи. Технологичният гигант е принуден да използва външни ресурси и така работещите функционалности в iPhone 16 са базирани най-вече на ChatGPT. Обработката на AI информацията е изнесена към конкурентните центрове за данни на Amazon и Google.

Неясното бъдеще

Ако идеята, че кражбата е в основата на гениалните артисти, то в корпоративния свят тя не трябва да се прилага вътре в рамките на самата компания. Историята многократно е показвала, че подобен тип конкуренция е само загуба на ресурси и време, а понякога и на пазари.

Apple взима мерки да овладее отново ситуацията. Джианандра вече не отговарят за AI разработката, която е прехвърлена на Майк Рокуел, създателят на очилата за виртуална реалност Vision Pro. Няма информация какво се случва с паралелният екип на Федериги, но ако компанията иска адекватно да реши проблема е той да бъде влят в основния.

Затова AI беше почти липсващ на последната конференция за разработчици на Apple WWDC 2025. Вместо нея имаме визуален редизайн на всички платформи, който ни връща във времената на Windows Vista с полупрозрачни менюта и елементи. Друга унификация е, че вече всички операционни системи на компанията ще следват единна номерация. Всички нови версии ще носят номера на следващата година от пускането им.

Бъдещето на Apple с AI остава неясно. Компанията ще продължи партньорството си с OpenAI, за да може да има работещи подобни услуги на своите устройства. Съдбата на Siri също е под въпрос и дали в един момент гласовият асистент просто ще се трансформира в по-адекватен чатбот или ще бъде заменен от нов. Във всички случаи, Apple трябва да пусне собствено решение, а не да разчита на външно. В противен случай може би ще сме свидетели на рядък случай, в който „ябълковият“ гигант да пропусне ключова иновация.

The post AI „самоизяждането“ на Apple appeared first on TechTrends България.

Подобни начинания раждат колаборациите между Honor и Porsche за Honor Magic V2 RSR, както и между Xiaomi и Lamborghini с Redmi K70 Ultra Championship Edition. Realme също последва тази тенденция, като прави партньорство с Aston Martin и техния отбор от Формула 1 (F1). Крайният резултат е Realme GT 7 Dream Edition, който надгражда базовата версия с нов външен дизайн на смартфона, допълнителни аксесоари, по-луксозна опаковка и специална визия на операционната система.

Всичко това стъпва върху доста стабилната основа, която представлява самият смартфон. Realme са се постарали доста в някои направления за модел, който попада във флагманския клас. Dream Edition-ът от своя страна придава визия като на версия за премиум сегмента, въпреки, че е само на петдесетина лева далеч от него. Realme GT 7 с 512GB място за съхранение струва 1 499 лева в свободна продажба, докато Dream Edition-а при същата конфигурация е 1 749.90 лева и се предлага засега само от „Йеттел България“. Потребителите на телекома, могат да го вземат на доста по-приемливата цена от 57.99 лева на месец заедно с двугодишен договор с абонамента Total Unlimited Max.

Пакетът има значение

Realme GT 7 Dream Edition пристига като… кашонче от Amazon. Вярно в собствено, брандирано такова, но пак, създава странно първо усещане. След отварянето му се разбира причината – основната кутия е опакована като лаптоп с доста плътни стиропорени „крачета“. Те я предпазват при транспортиране и затова е включено кашончето. Важен елемент, предвид факта, че засега Realme GT 7 Dream Edition е наличен само при онлайн поръчка от „Йеттел“.

Самата кутия вече носи всички отличителни белези на „специална версия“. Изчистена и брандирана с надписа и логото на Aston Martin тя разкрива вътрешно тяло, което се разтваря, ново лого за класьора за ръководството и най-накрая под него можете да видите самия смартфон.

В напълно отворено състояние можете да извадите и долното „чекмедже“, в което са сортирани допълнителните аксесоари. Те включват 120W бързо зарядно с кабел и брандиран протектор с карбонов дизайн. Първото е рядкост при повечето модели смартфони, които вече идват без зарядни в комплекта. Протекторът също е приятна изненада, като се слага значително по-лесно от този на специалния фотографски кит на Xiaomi. Единственият му недостатък е, че привлича доста лесно прашинки.

Състезателен дизайн

Realme GT 7 Dream Edition има отличаващ се дизайн най-вече на задния панел, като комбинация от цветове, релеф, лога и елементи. На централно място заема емблемата на Aston Martin и надписа Formula One Team. Долната част на задния панел е релефен, като наподобява капак на автомобил/болид, като линиите акцентират накрая на надписа Realme.

Другият елемент, който отличава Realme GT 7 Dream Edition от стандартната версия, а и повечето смартфони на пазара е акцентиращият златист цвят. Той е основен при логото, но присъства още в основата на гнездото за камерите, както и изцяло в бутона за включване.

Останалите части на смартфона са повече от стандарти, като дизайнерски подход. Realme GT 7 залага на най-сигурното, като рамката е изградена със здрава композитна пластмаса, докато гърбът – от фибростъкло. Матовият цвят, както на базовата, така и на Realme GT 7 Dream Edition версия предпазват от пръстови отпечатъци и маскират повечето мръсотия.

Другите елементи са повече от стандартни. Отдясно са бутоните за управление на звука и включване. В долната част е задължителния USB-C порт за зареждане и говорителите. Голямо предимство на Realme GT 7 Dream Edition е, че е изграден по IP69 стандарт за водо и прахоустойчивост. Друга екстра е наличието на инфрачервен сензор в горната част на смартфона, който да превърне устройството в дистанционно за телевизор например.

Екран и възможности

Хардуерно, Realme GT 7 Dream Edition не се различава от базовата версия. Самата тя е добре позиционирана в долния спектър на флагманския клас, но специалният модел вече отива в по-горния на ръба преди премиум моделите. Realme GT 7 Dream Edition разполага с 6.78-инчов LTPO AMOLED екран с разделителната способност от 1 264×2 780 пиксела и 120Hz честота на опресняване.

LTPO технологията с динамичното опресняване подкрепят друг отличителен елемент – голямата 7 000 mAh батерия. Тази комбинация се оказва изключително ефективна при гледане на видео. За сметка на браузването онлайн, което изтощава повече батерията. Въпреки, големият капацитет, Realme GT 7 Dream Edition не се чувства тежък в ръката и това се дължи на силициево-въглеродната (Si-C) батерия. Разликите спрямо литиево-йонната са най-вече във възможността да се вкарва повече капацитет в същото пространство.

Бързото зареждане е 120W, като е включено зарядно в комплекта, както на Realme GT 7 Dream Edition, така и на базовата версия. При първата, само цветът е по-изискания черен, срещу стандартния бял при втората.

Процесорът е Dimensity 9400e на Mediatek, изработен на база на 4nm архитектура. Въпреки добрите показатели, все още изостава в бенчмарковете от премиум чипсетът на Qualcomm Snapdragon 8 Elite. Една от причините е, че последният е базиран на 3nm, но все пак Mediatek постепенно скъсява разликата спрямо по-именития си конкурент. Проблемът е, че все още такава присъства.

Realme се гордеят със своята охладителна система направена от графен, която успява да държи температурата в поносими норми при по-високи натоварвания. Конфигурацията е само една и включва 12GB оперативна RAM памет и 512GB място за съхранение.

„Хипер“ камерите на Realme

Различните партньорства на смартфон производителите доведоха до модата на слагане на различни надписи на гнездото на камерите. Такива са Leica, Zeiss, Hasselblad и др. Realme решават да сложат собствен бранд на това място и той е Hyperimage+.

Комбинацията от камери на Realme GT 7 Dream Edition е доста универсална. Основната е 50MP, още една 50MP е с телефото опция с двукратно оптично приближение и 8MP широкоъгълна. Селфи сензорът е 32MP, който вече се е наложил като стандарт при повечето китайски смартфони.

Неин недостатък е липсата на автофокус, иначе по другите показатели се справя отлично. Снимането с двете 50MP камери оставя със смесени чувства. По подразбиране, Realme GT 7 Dream Edition прави 12MP кадри, които не са лоши като краен резултат, но не са нещо впечатляващо във флагманския сегмент смартфони. Вдигането на резолюцията до 50MP странно, не повишава значително детайлите. Все пак, смартфонът прави добри нощни снимки, но пак е далеч от някои премиум модели. Това означава, че при камерите Realme GT 7 Dream Edition е универсален за различни ситуации, но с компромиси.

Софтуерният ъпгрейд

Може би второто най-значимо предимство от закупуването на специалната версия е персонализираната визия на Android, която Realme са наложили. Тя включва ексклузивни заключващ се екран и заден фон, които пасват доста добре на цялостната „състезателна“ визия на Realme GT 7 Dream Edition.

Друго подобрение е замяната на стандартните икони на Android с нови, в „карбонен“ стил. Те изглеждат доста по-приятно от повечето безплатни такива, налични за платформата. Отделно, допълват усещането за по-различна версия на смартфона.

Останалото е типичен за китайските производители надграждане на Android 15. При Realme GT 7 Dream Edition се очаква три години на ъпдейтване на версиите и още една допълнителна година – по сигурността. Смартфонът разчита на Realme UI 6.0 интерфейс, който стъпва значително на версията на Oppo Color OS. Ако сте имали смартфон на Realme, Oppo или OnePlus ще бъдете в свои води. Доста стандартни възможности и сравнително добри за китайски производител, като не се опитва чак толкова да прилича на iOS.

При изкуственият интелект (AI) имаме различни функции базирани на Google-ските, но преименувани. Circle to Search например е Screen Recognition. Има добавени AI функции при обработката на снимки, които се справят с променлив успех. Далеч са от смартфоните Pixel на Google и на Samsung, но вече са задължителен компонент в целия смартфон пакет.

Само за фенове или…

Стигаме до въпроса дали Realme GT 7 Dream Edition си заслужава или е само за най-запалените F1 фенове на Aston Martin. От една страна смартфонът наистина е правен като за състезателни фенове. За специален модел, той идва и на сравнително по-достъпна цена. Поради тази причина е избран GT 7 версията за основа, а не по-скъпата Pro такава.

От друга страна е малко трудно да преценим дали допълнителните 250 лева оправдават по-готин заден панел, по-добър кейс и скин за Android. Поради тази причината Realme GT 7 Dream Edition версията е по-скоро предназначена за състезателни фенове. Останалите могат да спестят тези пари и да вземат базовият модел, който ценово стои доста добре, въпреки някои компромиси, най-вече с камерите.

The post Realme GT 7 Dream Edition: Дизайн от F1 в джоба appeared first on TechTrends България.

Възможностите на новите AI инструменти Veo 3 и Flow създават максимално реалистични видеа, включително на хора, различна заобикаляща среда и формати – фотореалистични или анимационни. Това обаче е първата услуга, която също така пресъздава и звук към видеото, който не трябва да се генерира с друга AI програма. По този начин можете само с едно текстово задание да генерирате видео, с хора, които говорят помежду си или просто изнасят монолог или реч.

Новите Veo 3 и Flow повдигат не само въпроса дали Google не е новият крал на AI, но и дали изкуствения интелект не достига до нива в които да може да създава съдържания, които да не могат да се различат от реалните такива. Така, да се постигне ситуация, в която правителства, престъпници и дори обикновени потребители да могат да засипят онлайн пространството с фалшиви видеа. Което да доведе до невъзможността ни да определим кое е истина и кое не.

Veo 3 + Flow = AI Холивуд

Google всъщност демонстрира две технологии. Първата е Veo 3 – новият модел за генериране на видео. Втората е Flow – софтуерна програма, която предлага различни контролери базирани на AI за обработка и редактиране на видеа. Двете вървят ръка за ръка, като програмата за обработка е специално разработено да работи с Veo 3, като двете са взаимно интегрирани и допълващи се. Освен това Flow може да си взаимодейства с Gemini и Imagen – двата модела на Google за генеративен AI, като първият е за диалог и влиза в ролята на асистент, докато вторият е за създаване на изображения.

Flow позволява да се генерират изображения, видеа, диалог само от текстови описания. След което, програмата дава възможност за тяхната последваща обработка или редакция. Тя може да стане както с допълнителни текстови описания и уточнения, така и с вградени котролери. Някои от инструментите за управление включват използването на различни ъгли на „камерата“, изрязване или удължаване на дадена сцена, подреждане на наличното съдържание и др.

Интеграцията на няколко, прецизни и специализирани AI модела в една услуга се оказва доста мощен инструмент. Това е силата на Flow, която позволява на създателите на съдържание само чрез текст да направят кратки видеа, реклами или друго визуално съдържание. При това максимално пълноценно и бързо, защото някои елементи, като например звук и диалог може да се генерират и вградят директно, без да се използват други инструменти.

Невиждан до момента резултат

За всеки един генеративен AI има няколко критични момента – крайният резултат, ползваната информация и системите за контрол на генерираното съдържание. Първото е повече от впечатляващо, като видеата на Google са доста реалистични. Както тези създадени като демонстрационни версии от компанията, така и няколко след това – публикувани от ентусиасти, които са тествали вече системата.

Примерите на Google са по-семпли и кратки. Те включват моряк, който говори за океана, анимирани сова и язовец как си говорят и др. Интересното при тях е, че освен, че изглеждат доста реалистично и добре направени, те са създадени само с няколко реда текстово задание.

По-впечатляващите резултати идват, когато описанието на идеята е по-дълго, подробно и с повече детайли. Вече някои създатели дори вкарват частични филмови сценарии в промпта с цел да тестват лимитите на системата. Резултатите при по-кратките и статични видеа са наистина спиращи дъха. Можете да правите фиктивни новинарски емисии и предавания „на живо“ от например, горяща сграда. Както и да пресъздавате или направо да създавате нови откъси от популярни филми и сериали.

Flow има някои ограничения, като те са най-видни при по-комплексни сцени, в които има повече динамика, движение и прекалено много за детайлизирани обекти и елементи. Тогава може да забележите замъгляване, спадане на броя кадри или просто трансформация на някои обекти, поради скоростта на движение на камерата или самите тях. Други проблеми са свързани с интеграцията на субтитри, които все още се визуализират в типичния за начален стадий AI начин с много грешки и измислени думи.

Не трябва да забравяме, че едно от най-големите предимства на генеративния изкуствен интелект е неговата способност да учи с времето и да поправя грешките. Много от споменатите проблеми ще бъдат изгладени, когато бъдат направени сто, хиляда или дори милиони проекти. Било то кратки или по-дълги.

Плашещи приложения

Възможностите на Flow до голяма степен създават средно до дългосрочна заплаха за филмовата индустрия, телевизията и всякакво генериране на видео съдържание по традиционния до момента начин. Чрез него можете със снимка или няколко да изградите цялостна сцена с диалог. Да създадете пълноценна реклама с множество AI „актьори“ в различни среди. Да правите изцяло генерирани в дигитална среда новинарски емисии.

Филмите също може да бъдат ако не напълно, то значително изградени чрез AI. При различни тестове, с вкарването на задачи написани като за сценарий, се получават задоволителни резултати. Някои специални ефекти са на нивото на филмите по комиксите на Марвел (последните не са висока летва), което означава, че по-нискобюджетните продукции ще могат да разчитат на сравнително мощен инструмент за реализация.

Засега, силата на подобни AI програми се оценява най-вече от рекламната индустрия. Тя вижда възможност за създаване на кратки рекламни спотове за ТВ, социални мрежи в рамките на няколко часа или дори минути. При това на цена в пъти по-ниска спрямо традиционните продукции.

Подобно на всяка една технология, нейните приложения зависят от това кой и как я използва. Предвид високото качество на видеопродукциите и нивата на имитация на истински аудио и визуални обекти и моменти, подобни AI програми може да влязат в употреба за доста злонамерени цели. Представете си например, че виждате уж излъчване на живо, в което руския президент Владимир Путин обявява страната за колония на Украйна и подава оставка или обратното, но с украинския президент Володомир Зеленски.

Чрез Google Flow може да се пресъздадат доста реалистично подобни прости изказвания и ситуации. Каквато например беше срещата в Овалния кабинет между американския президент Доналд Тръмп, неговия заместник Джей Ди Ванс и украинския президент Зеленски, но със съвсем различен развой. Фалшивото съдържание може да залее онлайн пространството и вече да е много трудно да се определи кое е истина и кое – не.

Може да отидем и в още по-антиутопична равнина, в която ви арестуват и и пускат като доказателство видео с извършено от вас престъпление. Проблемът е, че нито сте били на показаното място, нито сте правили нещо незаконно, а самият материал е изцяло генериран от AI.

Механизми за контрол под въпрос

IT гигантите се опитват да предотвратят подобни злоупотреби с AI технологиите, като гарантират определени параметри по които те ще могат да работят. Точните рамки се променят в зависимост от реакцията на потребителите, регулаторите и самите самообучаващи се алгоритми.

Практиката до момента показва, че в известна степен, компаниите успяват да опазят от най-тежките потенциални злоупотреби. Методи, като водни знаци за маркиране на AI съдържание, платформи за засичане на подобни продукции и др. могат да дадат частично решение на проблема.

От друга страна, не напълно, защото например телефонните измами с генериран AI глас на познат вече се развиват в чужбина. От трета страна, нищо не пречи на по-големите държави да натиснат Google и останалите технологични гиганти да им предоставят инструменти за пропаганда и дезинформация. Заподозрените няма да опрат само до Русия и Китай, но и от западните държави. Технологията се превръща във все по-апетитна за употреба с цел манипулация на обществото.

Ако, тази кутия на Пандора бъде отворена, тогава наистина може да навлезем в сценарий, в който трудно ще може да опознаем истината от AI фалшификацията. Особено, ако възможностите за противодействие и засичане на подобно съдържание не са достатъчно развити, като тези за генерирането му.

The post Google Flow и идва ли краят на истината appeared first on TechTrends България.

Докато вторият продължава тенденцията на японския гигант да вкара технологии от цялото му портфолио. Sony се опитва да пренесе различното ноу-хау, което е натрупало през годините в своите смартфони, но за момента успява да привлече повече нишова аудитория. Особено предвид високата му цена, която в България може и да надмине 2 800 лева.

Samsung Galaxy S25 Edge от своя страна беше само „тийзнат“ при премиерата на основната линия през януари. Като все още не беше напълно готов за пазара и затова беше забавен с няколко месеца. Неговата цена се очаква да бъде под 2 500 лева, което го прави вторият най-скъп модел на компанията след Ultra модела.

Samsung Galaxy S25 Edge – по-тънък, но не и извит

Samsung използваха името Edge за първи път при своя Galaxy S6 модел, като акцентът тогава беше да се подчертае извитият по краищата екран. Новият Galaxy S25 Edge обаче разчита на традиционен дисплей, без извити ръбове на панела отстрани. Вместо това, той е с една идея по-тънък спрямо Galaxy S25+ модела – 5.8 срещу 7.3 мм.

Повечето му характеристики съвпадат с този на Plus варианта. Имаме идентичен екран от 6.7 инча, с разделителна способност от 1 440×3 120 пиксела и 120Hz адаптивна честота на опресняване. Процесорът е флагманският чипсет на Qualcomm за тази година – Snapdragon 8 Elite изпълнен по 3nm технология. Обявени бяха само две конфигурации с 256GB и 512GB място за съхранение и с по 12GB RAM.

По-компактният размер идва с два големи компромиса. Първият е очевидно при батерията, която е намалена от 4 900 mAh на 3 900 mAh. Както и бързото зареждане е понижено от 45W на 25W. Вторият компромис е при камерите, като е отпаднал третият телефото сензор. Samsung Galaxy S25 Edge разполага с 200MP основен, който да компенсира липсата на оптично приближение и 12MP широкоъгълен. Селфи камерата е запазена на 12MP. Цената е обявена за 1 249 евро, което в България ще дойде малко под 2 500 лева.

Sony Xperia 1 VII – звездният отбор на Япония

Японският технологичен гигант Sony продължава традицията да събира най-доброто от компанията в рамките на своите премиум смартфони. Поне така се опитва да представи новият си модел Xperia 1 VII. Sony твърди, че ползва ноу-хауто на различните си екипи, за да изработи най-добрите компоненти и да ги комбинира съответно в перфектното устройство. Последните години, в разработката на премиум моделите на Xperia се включваха екипите на телевизорите Bravia за екраните, на фотоапаратите Alpha за камерите и от тази година към тях се присъединяват тези на Walkman за аудиото.

Екранът, като панел е същият като миналогодишния – 6.5-инчов LTPO OLED с резолюция от 1 080×2 340 пиксела. Новото е подобрената адаптивна яркост, която идва от екипа на Bravia. Sony Xperia 1 VII също разчита на флагманския чипсет Snapdragon 8 Elite с 3nm архитектура. Няма промени при батерията, която се запазва на 5 000 mAh капацитет с 30W бързо зареждане. Конфигурациите са две с 256GB и 512GB място за съхранение и 12GB оперативна памет.

При камерите, новост е подобряването на широкоъгълния сензор – от 12MP на 48MP. Така, той става вторият 48MP след основния. Телефото камерата се запазва непроменена – 12MP с оптично приближение между 3.5 и 7.1 пъти, по данни на компанията. Предният сензор също остава спрямо миналогодишния модел – 12MP.

Звукът е подобрен чрез някои технологии на Walkman за жака за слушалки, софтуерни оптимизации и др. Изкуственият интелект е застъпен силно при повечето нови възможности за оптимизация на работата на смартфона. Sony запазват високата цена от около 2 800 лева.

The post Новите смартфони през пролетта – тънкият Samsung Galaxy S25 Edge и Sony Xperia 1 VII appeared first on TechTrends България.

Другите производители осъзнаха, че по отношение на софтуер няма как да постигнат това, което Apple и Google правят на своите платформи. Samsung успява да се намърда между двата гиганта, заради стратегическото си партньорство с втория. Останалите решиха да се фокусират основно върху един компонент – камерите. Xiaomi, OnePlus/Oppo, Vivo, Honor, Huawei и донякъде Sony разчитат точно на тях, за да спечелят сърцата на потребителите.

Xiaomi с тяхното партньорство с Leica успя да излезе с едни тънки гърди напред през последните две години. Миналогодишният премиум модел Xiaomi 14 Ultra вкара някои иновации на пазара, които засилиха усещането за лидерство в областта на камерите. Новият актуален смартфон/камерафон на китайския производител се опитва да го затвърди. Дали обаче това е така с новия Xiaomi 15 Ultra или той стъпва на отличната основа на предшественика си? Все пак говорим за премиум цена от 2 799 лева.

Дизайн и екран

Външно, Xiaomi 15 Ultra следва линията на своя предшественик. Матова метална рамка, с двустранен стъклен панел (без специалната разцветка, която имитира материята на старинен фотоапарат) и огромно гнездо за задните камери. Тази година, китайските премиум смартфони идват с леко заоблен дисплей от всички страни, което им придава по-елегантен вид.

Металната рамка е изчистена от елементи. Xiaomi 15 Ultra разполага само с три бутона – два за управление на звука и един за включване, разположени от дясната страна. Долната част се състои от говорител, слот за SIM карта (включена е опцията за eSIM) и вече стандартния за ЕС Type-C жак за зареждане.

Дисплеят е 6.73-инчов LTPO AMOLED с разделителна способност от 1 440×3 200. Като адаптивното опресняване на панела е 120Hz. Като цяло, традиционни възможности за екран в най-високия клас изпълнен със сертификати за HDR10+. Dolby Vision и др.

Големият проблем в дизайна, както на Xiaomi 15 Ultra, така и на повечето камерофони е гнездото за сензорите на гърба. При смартфона то продължава да е силно изпъкнало, което повдига горната част на устройството значително при легнало положение. Всъщност, Xiaomi 15 Ultra не може да застане в напълно легнало положение, зарад него. Един добър калъф намалява този ефект, но това е компромис, с който ще трябва да се съобразявате.

Техническият ъпгрейд

Основните промени при Xiaomi 15 Ultra се крият под капака. Първият е в чипсета, като смартфонът разчита на премиум процесора на Qualcomm – Snapdragon 8 Elite изпълнен по 3nm архитектура. В България, за момента е налична само една конфигурация от 16GB оперативна RAM памет и 512GB място за съхранение. Това може да се окаже проблем, защото така цената е сравнително висока – към края на април в свободна продажба върви за 2 799 лева.

Другата голяма иновация е интегрирането на нова силициево-въглеродна батерия, вместо класическо литиево-йонна. Разликата между двете не е толкова голяма, първата позволява по-голям капацитет на заряда в рамките на същия обем спрямо втората. Силициево-въглеродната разчита на подобен катод, вместо на графитен при литиево-йонната. При Xiaomi 15 Ultra, капацитетът е увеличен на 5 410 mAh спрямо 5 000 mAh на предшественика си. Което се усеща при потреблението – при умерено такова можете да изкарате спокойно два дни с един заряд. Самото зареждане остава бързо при 90W, но трябва да имате предвид, че в комплекта не е включено такова.

Последният голям хардуерен ъпгрейд е сензорът за пръстови отпечатъци. Оптичният е заменен с ултразвуков, което подобрява скоростта на разпознаване на отпечатъка. Както и намалява времето за вкарване на нов. Във всички случаи е една положителна промяна, която почти елиминира многократните опити за подобен тип автентикация.

Леко променените камери

Каквито и технически неща да си говорим, Xiaomi 15 Ultra е преди всичко за камерите и нейните възможности. Промените при тях може да бъдат посрещнати със смесени чувства. Основният 50MP сензор е запазен, но не и променливата бленда от f/1.6-f/4.0, като сега е фиксирана на f/1.6. От Xiaomi твърдят, че възможностите се запазват, като се компенсират с подобрен софтуер. Практиката до момента е доказала, че софтуерът може да имитира доста добре, но оптичните характеристики винаги са с една идея за предпочитане.

Голямото подобрение е 200MP перископен телефото сензор. Той предоставя 4.3-кратно оптично приближение и работи в комбинация с втората 50MP телефото камера с трикратно оптично приближение. Последният сензор е 50MP широкоъгълен, като „фишай“ ефектът е леко намален от 122 на 112 градуса. Цели се подобрение на качеството на кадрите. Селфи камерата също се запазва на 32MP. Лещите са Leica, както и някои режими за снимане и постобработка.

Като снимки, Xiaomi 15 Ultra е двуликият Янус. Работата между различните камери става с едно докосване, без да се замисляте. Дневните кадри са отлични, с добри цветове, детайли и естествени. Предимството е оптичният x4.3-кратен зуум, в който качеството се запазва без да се превключват режими или нещо друго. При намалена светлина (нощем, с улично осветление), ситуацията се запазва добра, като единствено 50MP телефото камера издиша малко, но 200MP поддържа нивото. При подобни условия препоръчваме да се ползва ексклузивно 4.3-кратното приближение.

Второто лице на Xiaomi 15 Ultra е ако искате да задълбаете в детайлите и да използвате камерите на максималния им потенциал. Професионалният режим лесно се извиква, но някои от другите настройки са по-трудни за намиране или някои липсват. Например, снимане на пълна резолюция не създава по-различни резултати, като ниво на детайл, спрямо тези по подразбиране.

Противоречивият софтуер

Софтуерът е нещо, което разделя потребителите на два крайни лагера при Xiaomi – тези, които го обичат и тези, които не го харесват. Новата единна платформа за всички устройства на компанията – HyperOS 2.0 до голяма степен продължава тенденциите от стария MIUI. Надстройката на Android се опитва максимално да имитира iOS визията, включително и дърпането отляво и от дясно на горния екран – първото извиква известията, а второто е за бързите настройки.

Подобна е ситуацията с доста други възможности. От една страна, Xiaomi 15 Ultra е лесна и опростена за работа, от друга – търсенето на някои възможности може да се окаже трудна задача. При изкуствения интелект, HyperOS разчита на тясната интеграция с Gemini на Google и като цяло, повечето смартфони от високия клас не се различават като AI способности. С изключение на Samsung, които покрай споразумението си с Google получават новостите с една идея по-бързо.

Така, софтуерно, Xiaomi 15 Ultra ще се хареса на най-заклетите фенове на марката. Но, тези които търсят по-изчистено Android преживяване ще останат разочаровани. Това, като цяло е тенденция, която преследват почти всички китайски производители, с лекото изключение на Motorola.

Комплект за фотографи

Последната възможност, която идва с Xiaomi 15 Ultra е специалният фотографски комплект – Photography Kit Legend Edition. Xiaomi България към края на април го предлага заедно със смартфона за 2 899 лева. Което означава, че струва около 100 лева, ако решите да вземете само устройството.

Комплектът включва специален кейс, който е с изкуствена кожа и имитира тяло на фотоапарат. Гнездото на камерите е обвито с пръстен, който може да се сменя подобно на байонет на обектив, а общо са включени три такива. Те могат да се заменят с добавянето на такива с филтри.

Разцветката на комплекта е само една – черна с червени елементи, но като цяло изработката се усеща повече от качествена. Единствено декоративният пръстен в тестовия комплект много лесно се развива в джоба, но това по-скоро го дължим от прекомерна употреба от различни хора, отколкото лош дизайн.

Към кейса можете да добавите още един компонент, който влиза в няколко роли. Той служи за ръкохватка, за работа с една ръка със смартфона, включва и специален бутон за снимане, едно колело за настройки, както има вградена допълнителна батерия с 2 000 mAh капацитет. Софтуерно, работи добре и основната роля на този комплект е да задоволи най-големите фенове на фотографията, които искат смартфона им наистина да се доближи до истински апарат.

Струва ли си

За десерт, оставаме на ключовия въпрос – струва ли си Xiaomi 15 Ultra? Ако сте горд притежател на предходния модел, отговорът е лесен – не. Но ако сте с флагман на вече поне 2-3 години и камерите са основното ви изискване към смартфона – то тогава, везните ще наклонят към тазгодишния премиум модел.

Малко разочароващо е отпадането на променливата бленда от основния сензор. От друга страна, новата 200MP перископна камера работи безупречно при 4.3-кратно приближение. За новата силициево-въглеродна батерия имаме леки резерви относно нейната живучост в дългосрочен план. HyperOS надграждането на Android също не е за всеки, но това е огромен субективен фактор.

Спрямо камерофоните, изборът се свежда до няколко модела – Xiaomi 15 Ultra е може би най-добрият вариант до момента. Honor Magic 7 Pro е нелош модел, но Leica оптимизацията при Xiaomi ще натежи с малко. Huawei продължава да е под санкции, когато става дума за лицензиран Android, въпреки редицата вратички, които компанията си създава за Google-ските услуги. OnePlus и тяхното партньорство с Hasselblad дава нелоши резултати, но все още нямаме обявен продукт за 2025 г. Така, че засега короната за най-добър камерофон на годината отива при Xiaomi 15 Ultra.

The post Xiaomi 15 Ultra: Претендентът за камерофон на 2025 г. appeared first on TechTrends България.

В момента, съм в подобна дилема с iPhone 16e – новият представител в „достъпния“ клас за iPhone потребителите. Той е всичко, което SE не е. Екранът вече е по-голям и почти сходен с този на базовата „16-ка“ (разликата е няколко пиксела). Процесорът е същия минус едно графично ядро, конфигурациите са идентични с тези на iPhone 16. Цената е по-скъпа от доскорошните SE модели, което намалява ролята му на „достъпен“.

С което въпросът „кой би си го купил“ се завръща. Отговорът е малко по-сложен този път и отново предимствата на iPhone 16e идват от неочаквано място. Това е новият модем към чипсета Apple C1, който е рожба на придобитото преди повече от пет години звено на Intel за подобни решения. Той прави iPhone 16e по-добър в това, което доста смартфони забравят – да са на първо място телефони. Тестовата бройка ни беше предоставена от „Йеттел България“. Телекомът в момента предлага до края на април iPhone 16е, заедно с останалите модели от серията, да бъдат закупени в комплект с адаптер и включена застраховка до края на годината с избрани планове Total Unlimited при подписване на двугодишен договор.

Дизайн и дисплей

Дизайните на смартфоните на Apple не са се променяли значително през последните няколко поколения. Затова, iPhone 16e не изглежда драстично по-различно от базовата „16-ка“. Метална рамка, матов стъклен гръб и 6.1-инчов екран. Единствената по-съществена визуална разлика е в наличието само на една задна камера при iPhone 16e. Долната част на смартфона разполага с вече стандартния за Европа USB Type-C порт.

Дисплеят е 6.1-инчов OLED с поддръжка на HDR10 и резолюция от 1 170×2 532, като последната е само с девет пиксела по широчина и 24 пиксела по височина по-малък спрямо базовия iPhone 16. Причината се дължи в по-широката рамка на дисплея спрямо основния модел от настоящото поколение. Това не е голям проблем и се свиква бързо.

Новият iPhone 16e е снабден с универсалния програмируем „екшън“ бутон, но липсва допълнителния такъв за управление на камерата. Другата липса е на магнитна функция MagSafe, която позволява бързото и лесно добавяне на аксесоари на гърба на смартфона. Това може да подразни някои потребителите на Apple, но като цяло е очакван ход от един „по-достъпен“ iPhone.

Последната функционалност, която не присъства при iPhone 16e, но е стандартна за останалите модели от серията е т.нар. Dynamic Island. Това е информационно поле в горната част на екрана, което прикрива дупката на камерата, но може да се програмира за различни полезни функции. При iPhone 16e се завръща класическия „прорез“.

Техническите възможности

Като технически показатели при iPhone 16e няма изненади. Процесорът е A18 Bionic изпълнен по 3nm архитектура, като разликата му с чипа, който се ползва от базовия модел е просто едно графично ядро по-малко (4 срещу 5). Конфигурациите, в които е наличен смартфонът също са идентични – 8GB оперативна RAM памет и 128GB, 256GB и 512GB място за съхранение.

Камерата също е добре позната 48MP „две в едно“. Последното означава, че чрез софтуерни оптимизации, тя може да се използва и като телефото с двукратно увеличение. Като цяло снимките стават, не са най-доброто, което можете да намерите на пазара, но няма да останете напълно разочаровани. За единична камера, кадрите са повече от приемливи. Селфи сензорът също е стандартен 12MP.

Софтуерно също разлики няма спрямо серията iPhone 16. Новият смартфон идва с обновената версия на iOS 18, като единствената липса е на т.нар. Dynamic Island. В САЩ, iPhone 16e идва с изкуствения интелект Apple Intelligence, който все още е недостъпен в Европа.

Скритите изненади – батерия и модем

По-интересните възможности на iPhone 16e идват от неочаквани места – батерията и модема. Смартфоните на Apple са печално известни със своята сравнително слаба издръжливост на батерията. При интензивна употреба повечето iPhone-и издържат един работен ден, а при по-умерена – ден и малко.

Положението е с една идея по-добро при iPhone 16e спрямо базовия смартфон от серията –  първият е с капацитет от 4 005 mAh срещу 3 561 mAh. Така, новият „достъпен“ модел на Apple осигурява около час, час и малко повече енергия при интензивна работа. Интересното е, че при различните ревюиращи, крайният резултат варира. Някои получават същите или дори по-слаби оценки на батерията спрямо iPhone 16e, други по-добри. При теста на TechTrends имаше леко подобрение, но не с прекалено много.

Голямата иновация при iPhone 16e е новият модем C1, разработен от самите Apple. Той е резултат от близо пет години усилена работа от страна на технологичния гигант да получи собствен чип за мобилна връзка. Крайният резултат за връзката също варира според ревюиращите и при нас значително подобрение не се усети. Подобни тестове изискват доста повече време, за да може да са по-задълбочени и конкретни.

Реален продукт или пазарен тест

След всичко това, остава да отговорим дали iPhone 16e може да „влезе в обувките“ на малкия, но симпатичен iPhone SE. Отговорът е уклончив, защото повечето потребители на последния го харесват, заради компактния екран от 4.8 инча. Докато iPhone 16e идва със стандартен като размер 6.1-инчов дисплей. Ценово, нещата също не се връзват – базов iPhone SE струваше под 1 000 лева на свободна продажба, докато iPhone 16e надминава 1 100 лева. Което е логично, предвид факта, че iPhone SE обикновено комбинира стари компоненти и компактен дизайн, с обновен чипсет и ниска цена. При новият iPhone 16e единствено екранът е с една идея по-старо поколение, но не и по-компактен.

Затова теорията, че този модел е по-скоро пазарен тест на собствения модем C1 на Apple. Да се види, дали в реални условия, новият чип ще работи според очакванията. Защото едно е в лабораторията, друго е в натоварения град или в спокойното, но и със слабо покритие поле. Цената му може би ще падне значително с появата на iPhone 17, които също ще разполагат с модема C1.

Все пак за кои е новият iPhone 16e? Той е предназначен за хора, които ползват смартфона си повече като телефон. Добра батерия, нов модем и стандартни останалите функции в рамките на екосистемата на Apple. Което може да разочарова доста от феновете на доскорошния iPhone SE, защото технологичният гигант засега не предлага компактни по размери смартфони.

The post Apple iPhone 16e: Новите дрехи на SE серията appeared first on TechTrends България.