Най-силният сигнал в тази посока идва от Xbox звеното на Microsoft, което обяви големи съкращения и пълна трансформация. Част от проблемите са типични за самия гигант, но други са „стандарт на индустрията“. В рядко откровено писмо, ръководителят на звеното Аша Шарма казва неща, които за по-зоркия наблюдател са пределно ясни – гигантите не успяват да изстискат потенциална на хитовите франчайзи като едно време, придобиванията на студиа не дават желаните резултати, а сметката с абонаментните услуги започна да не излиза.

Преструктурирането на Xbox ще окаже огромно влияние върху гейм индустрията, особено в PC и конзолния сегмент. Microsoft закупи Activision-Blizzard и Bethesda Studio и с тях цялата вселена от заглавия и франчайзи, като Call of Duty, World of Warcraft, Diablo, StarCraft, Overwatch, Quake, DooM, Fallout сериите и много други. Всички те надграждат изграденото портфолио, което включва Minecraft, Age of Empires, Halo, Forza Horizon и др.

Проблемите на Microsoft не са единствени. Ubisoft буквално потъна последните няколко години, проблеми имат и Electronic Arts, като последните активно си търсят купувач. Японските гиганти Sony и Nintendo държат фронта със стабилни финансови резултати, но и някои провали, които демонстрират сходни слабости в цялата индустрия. Малките независими студиа може поединично да не привличат много геймъри, но предвид насищането им те заедно успяват да дръпнат достатъчно от големите, за да им създадат проблеми. Всичко изброено дотук говори, че трансформацията на гейм индустрията може би тепърва предстои.

Рестартирането на Xbox

Засега най-голямата промяна идва с обявеното преструктуриране на Xbox. На първо място идва мащабът на действията на мениджмънта на Microsoft. След две мегасделки на обща стойност от близо 75 млрд. долара в рамките на периода 2020-2022 г., сега гигантът съкращава 33% от персонала си свързан с гейм звеното. В рамките на фискалната 2027 г. Xbox ще остане само с 3 200 служители, което означава, че ще бъдат съкратени 1 600.

Четири студиа ще бъдат отделени като независими – това са Compulsion Gaming, Double Fine Productions, Ninja Theory и Undead Labs. Пето, проучва стратегически възможности за инвеститор извън Microsoft – това е Arkane, които стоят зад игри като Prey, франчайза Dishonored и др. Mojang (разработчикът на Minecraft) и мобилната King ще бъдат взети на „ръчно управление“, защото се превърнаха в платформи за приходи на Xbox. Действието спрямо втората подчертава, че мобилния сегмент доминира дори при един от водещите конзолни производители.

Четири големи и нетипични за корпорации откровения се набиват на очи. Първото е, за провала на последните модели конзоли. От Microsoft признават, че „навлизат в деветото поколение с по-малка потребителска база, но по-високи разходи“. Второто е, че абонаментната услуга Xbox Game Pass представя голямо портфолио от игри, но „не расте с очакваните темпове“. Третото признание е, че конкуренцията от независимите студиа се усеща от големите. Последното е, че „Xbox се оказа не най-добрия дом за всеки разработчик“, рядко потвърждение от официални лица в корпоративния свят, че гигантите доста често не развиват адекватно по-малките си придобивания.

Призивът на ръководството на Microsoft е повече от категоричен – „трябва да рестартираме Xbox“. Оптимизацията на персонала е основното действие. Според Аша Шарма хардуерните разработчици са с 40% повече служители сега, отколкото при осмото поколение конзоли. Отделянето на споменатите студиа и преразпределянето на ресурса в останалите е другата голяма мярка.

Съкращенията не идват на фона на AI манията, по-скоро са вследствие на мащабните придобивания и трудността на гиганта да използва оптимално разработчиците с които разполага. Това води до дублиране на функции, екипи, които работят на празни обороти и др. Съкращенията ще обхванат и мениджмънта, като Xbox вече ще намали значително вертикалната си структура. За оптимизация на ползвания ресурс ще бъде назначен главен оперативен директор в лицето на Хелен Чианг.

Между редовете

Как да разчетем тази трансформация на Xbox „между редовете“ и какви изводи може да изведем от нея. Първата е в абонаментната услуга Xbox Game Pass. След мащабните придобивания на Microsoft в гейм средите, каталогът се напълни с едни от най-популярните франчайзи в Европа и Северна Америка. Това предизвика силен ръст на абонатите на Xbox Game Pass.

Проблемите тук, дойдоха по две направления. Първото е, че за да постигне този растеж, Microsoft предлагаше доста ниски месечни такси. В момента в който компанията ги вдигна се забеляза огромен отлив от потребители – 4 млн. души прекратяват абонаментите си след вдигането с 50% на цените на всички услуги на компанията в края на 2025 г. Технологичният гигант попада в невъзможна позиция – от една страна той признава, че „оперира с маржове между три и десет пъти по-ниски от конкурентните платформи и издатели“. От друга, когато се опита да коригира цените, абонатите просто избягаха.

Второто направление е на по-високо ниво и най-вероятно мениджмънта на Xbox е нямал избор. Microsoft не инвестира само в гейминг, но и в изкуствен интелект. Налетите милиарди долари в OpenAI и интеграцията на генеративните модели в продуктите им доведе до това, технологичният гигант да вдигне цените за всички свои абонаменти. Най-вече за единния Microsoft 365. Увеличението на цената на Xbox Game Pass се случи горе-долу по същото време и няма да е изненада ако е било вследствие на централното решение на компанията.

Придобиванията също изиграват лоша шега. Activision-Blizzard се намират в проблемна ситуация относно своите хитови заглавия. Основният хит – Call of Duty стагнира, докато около сделката се случва и фиаското с пускането на Overwatch 2, която потопи значително популярността на новоизградената поредица. При последната, в стремеж да докарат повече пари Blizzard пуснаха почти същата игра, основно с козметични промени, спряха напълно първата и така геймърите, които бяха дали стотици долари за скинове, останаха като излъгани, а това са най-верните ѝ фенове.

Стратегическите решения в игрите за Xbox вече ще се взимат от по-централно ниво, което е нож с две остриета. От една страна, така ще могат да се избегнат пагубни решения, като например с Overwatch 2, от друга, корпоративните амбиции е много вероятно да попарят креативността на някои студиа. Не става ясно и как точно ще се действа със самия Xbox Game Pass оттук насетне. Дали ще има корекция на цената надолу или ще се търсят други начини за набирането на абонати. Абонаментният модел също се оказва нерентабилен, ако се разчита изцяло на него. Microsoft разбраха това по трудния начин и сега ще е интересно да се види, как мислят да го „рестартират“.

Това контрастира на фона на цялата гейм индустрия. По данни на Newzoo, тя продължава да расте като приходи през 2025 г. с малко над 3% до 188.8 млрд. долара. Тези нива на растеж се очакват да се запазят през следващите няколко години. Със сходни темпове ще се увеличават и геймърите, които през 2029 г. може да достигнат 4 млрд. души. Въпреки, че мобилният сегмент е доминиращ, PC геймингът може да надмине 1 млрд. играчи след три години.

Японските гейм колоси – привидна стабилност

Докато гейм звеното на Microsoft започва „рестартиране“, японските конкуренти изглеждат стабилни. Лидерът в сектора – Sony, превърна бизнесът си с видеоигри в основен. Той расте стабилно на годишна база с 9% през 2024 г. до 4 670 млрд. йени (откогато е последния финансов отчет на компанията), както и представлява една трета от всички постъпления на някогашния технологичен гигант. Печалбата за периода също се увеличава до 414 млрд. йени. Проблемът е, че тези данни не включват последните проблеми на Sony, както и големите отписвания покрай провала на Concord, който погълна над 200 млрд. долара в разработка, плюс още толкова за придобиването на студиото, което го правеше – Firewalk.

Nintendo е по-голям на конзолния пазар, но като приходи е по-малък събрат. Въпреки това приходите на японската компания се удвояват на годишна база до 2 313 млрд. йени през фискалната 2026 г. Печалбата също бележи ръст до 542 млрд. йени спрямо 2025 г., но тогава тя се срива до 372 млрд. йени, в сравнение с по-предходната година, когато е била 680 млрд. йени.

На база чистите финансови резултати е малко трудно да се определи ситуацията. Причината е, че те са стабилни за Xbox звеното на Microsoft, но очевидно там има структурни проблеми. В годишния доклад на технологичния гигант, гейминг бизнесът отчита 9% ръст до 2 млрд. долара приходи. Той е движен от абонаментите и продажбата на игри, които компенсират ниските продажби на конзоли. Първите се увеличават с 16%, докато вторите намаляват с 25%. Проблемът идва от придобиването на Activision-Blizzard, които увеличават разходите с 1.3 млрд. долара. Колко точно е печалбата/загубата на Xbox звеното не става ясно в отчета.

Пропадането на Ubisoft и спасението на EA

Френският гейм гигант Ubisoft пропада още по-стремглаво, което е лоша новина за независимото студио. Приходите на компанията се свиха значително от близо 2.3 млрд. евро на 1.5 млрд. евро през 2025 г. Френският разработчик обяви мащабно преструктуриране в началото на настоящата година, но то бе помрачено от внезапната смърт на Клод Гилмо – един от основателите на компанията.

Положението на Ubisoft е тежко и дружеството опря до финансова инжекция от китайския Tencent от 1 млрд. евро, за да се закрепи. Преструктуриране на студиата, начина на работа и броя на служителите е основната мярка. Групирането на първите ще бъде направено по игрови жанрове и се цели по-фокусирана разработка и дистрибуция на новите и съществуващи заглавия.

По-интересното е, че Ubisoft планира да замрази разговорите с „потенциални партньори“ докато трае реорганизацията. Имаше слухове, че френската компания е готова за продажба, но семейство Гилмо осъществи единствено продажба на миноритарен дял на Tencent. Замразяването на подобни разговори поставя пълното придобиване на Ubisoft също във фризера.

Electronic Arts (EA) също беше в негативна ситуация. През есента на 2025 г. компанията се продаде на консорциум от няколко ключови инвеститора. Първият е саудитският суверенен фонд PIF, вторият е фондът Silver Lake и накрая е Affinity Partners, който е основан от Джаред Къшнър – съветник и зет на американския президент Доналд Тръмп.

EA изгуби монопола над лиценза на футболната FIFA, както и ексклузивните права за ползването на името на популярната поредица игри. Отделно, гейм гигантът беше в полезрението на различни държавни регулатори, заради своите монетизационни практики на своите заглавия. Това силно засегна приходите на компанията, но тя успя да омекоти удара, с бързата преработка на някои методи. Продажбата на EA до голяма степен я спаси от болезнен и бавен колапс, който може да застигне Ubisoft.

Новият конкурент Valve (и независимите студиа)

Една корпорация бавно, тихо и неусетно превзе напълно гейминг сцената, особено тази за PC. Това е Valve, която чрез хитовете си, като Half-Life, Counter-Strike и Team Fortress 2 положи финансовите основи на нещо по-голямо. Платформата за разпространение на игри Steam, която продължава да доминира индустрията в свободното интернет пространство.

Valve и Steam са най-предпочитаната платформа за игри, наравно с магазините за приложения на гиганти Apple и Google. Около 132 млн. души я ползват всеки месец, а 69 млн. – всеки ден. Това е най-голямото място за разпространение на PC игри, от което се възползват всички – от самотни разработчици, през малки независими студиа, до големите издатели, като EA, Microsoft и Ubisoft. Условието е единствено да се плати комисионна от 20% до 30% от реализираните печалби през Steam.

Компанията е уникална и в още едно нещо – тя е напълно частна, изцяло в ръцете на основателя Гейб Нюел. Няма инвеститори, акционери, тримесечни и годишни отчети, спадане на акциите. Valve може да взима бързо смели решения и да ги прилага със същото темпо. Липсата на публична информация прави компанията много потайна и обвита в мистерия.

Успехът на Steam е толкова голям, че компанията вече не е толкова разработчик, колкото платформа. Valve продължава да прави игри, но те са по-скоро за поддържане на няколкото големи франчайза, които притежават и за имидж, отколкото за истински бизнес резултати.

От друга страна, популярността на Steam дава пространство на малки студиа и независими разработчици да реализират своите идеи. Засилващата се популярност на платформата, помага на повече студиа, извън гигантите в сектора, да намерят все по-голяма аудитория. Това е една от причините за проблемите на Xbox, изтъкнати от самото ръководство на гейм звеното на Microsoft.

Неясното и все пак притеснително бъдеще

Кризата при гигантите беше очаквана и логична. Те преследваха прекалено агресивни бизнес практики, които постепенно отдалечиха геймърите. Последните започнаха да намират различни, по-малки, независими алтернативи, но с качество, което да доближава големите разработки. Не всички са така, но при 14 хил. игри публикувани в Steam през 2024 г. дори няколкостотин да са добри, те ще успеят да обезкървят големите франчайзи. Както и се случва, особено при по-малко печелившите жанрове, като стратегиите в реално време, походовите стратегии, ролевите игри, шутърите и др.

Колапсът на корпоративния гейминг крие своите рискове. Microsoft например държи някои от най-обичаните от PC играчите франчайзи и тежките проблеми на Xbox почти сигурно ще засегнат повечето от тях. Не говорим само за бъдещи заглавия, но и за поддръжката на настоящите.

Интересен пример е StarCraft 2 – игра на вече почти 16 години, която продължава да има сплотена общност и нелоша аудитория на сцената за електронни спортове. Activision-Blizzard я бяха изоставили – поддържаха само сървърите, никакви ъпдейти и ново съдържание. След придобиването от Microsoft, се върна базовата поддръжка на StarCraft 2 с ъпдейти по баланса на играта и оправяне на бъгове и проблеми. Дали това ще продължи, ще има ли ново съдържание или направо следващо заглавие продължава да виси във въздуха. Особено след признанието за „рестартиране на Xbox“ звеното.

Ударът по гигантите няма да прекрати всички агресивни практики за монетизация, ще направи компаниите по-внимателни с тяхното въвеждане. Последният проблем е и тип Параграф 22. Агресивната монетизация буквално уби иновацията при големите разработчици, като всички следваха що-годе един модел. Сега, след като играчите дават отпор на тези практики, компаниите са притиснати финансови и тяхната естествена реакция е, да… не рискуват. Което отново попарва иновацията. Проекти, чиито финансов успех е под въпрос няма да бъдат задвижвани.

Единственото наистина позитивно развитие от всичко това е, че някои студиа ще могат да върнат своята независимост. Това се случва при част от разработчиците под шапката на Microsoft и ще бъде интересно ако този феномен се пренесе и при някои от по-големите франчайзи, които вече големите не смятат да развиват.

The post Имплозията на гейм индустрията appeared first on TechTrends България.

„Кало Змея: Гръм & Run“ се опитва да разчупи тази догма. Играта е разработена за мобилните платформи iOS и Android, налична е напълно безплатно и е базирана на едноименната поредица от модерни детски книжки, които разказват малко по-осъвременени версии на българския национален фолклор. Заглавието обаче има по-мащабна цел, защото то е създадено, за да бъде в центъра на тазгодишния сезон на гейминг турнира Vivacom GAME ON 2026.

Досега състезанието се фокусираше върху утвърдени и съществуващи игри, с няколко онлайн надпревари и финал на живо. Настоящият сезон си поставя по-висока топка, като добавя към предварителните онлайн кръгове и специално разработена за състезанието игра – „Кало Змея: Гръм & Run“. В нея, можете да изберете един от двамата капитани и за кой отбор да трупате точки. Колкото повече играете – толкова повече точки трупа съответния тим. Двамата капитани са известни български ютубъри – Kriskata и Christofer White.

От книгата в смартфона

„Кало Змея: Гръм & Run“ е мобилна аркадна игра, която наподобява доста от класическите скролинг заглавия като Super Mario Bros., Sonic The Hedgehog и в някаква степен по-новата Subway Surfer City. Българското заглавие е базирано на най-новата художествена и дигитална поредица „Кало Змея“. Автор на книгата е Милен Хальов, а дигиталното студио Chase A Cloud създава интересна палитра от интерактивно съдържание, базирано на героите от романа.

„Кало Змея“ е модерен разказ за момче със „змейски корени и възможности“, което се опитва да се измъкне от училище и обича да играе футбол. Добавяме щипка любовна история, тайнствен враг и много препратки към традиционния български фолклор. Интерактивното съдържание е със стилистика на японското аниме и включва редица клипчета, а вече мобилна видеоигра. Тази вселена на „Кало Змея“ има мисия да върне културното ни наследство в живота на българските деца чрез модерни приключенски истории от световно качество.

Самата игра е като споменатите класики – двуизмерна в аниме стилистика, събират се различни кристали и целта е да се прочистят нивата, като се преминат различните препятствия. Уловката е, че главния герой е гонен от могъщ враг и ако изостане, така да се каже „умира“. По подобие на ретро класиките, „Кало Змея: Гръм & Run“ привидно изглежда лесна, но изисква доста умения и практика.

Точки за отборите

Всеки играч на „Кало Змея: Гръм & Run“ избира отбор, за който да се състезава. Колкото повече играе и трупа собствени точки и рекорди – толкова дава на съответния екип, който е селектирал. По този начин всеки един фен на турнира може да вземе дейно участие и да помогне на своя любим капитан.

Допълнителен стимул за играчите е възможността да се отключат специални колекционерски дигитални карти с достигането на определени нива. Те също ще помогнат на избрания отбор. Резултатите могат да се следят в реално време на сайта на турнира.

„В новия сезон на Vivacom GAME ON феновете вече не са просто зрители. Те са в центъра на преживяването, като играят заедно с любимите си лица от дигиталното пространство и могат да обърнат резултатите на отборите. Публиката е реална част от историята и супергеройската мисия на сезона“, каза Теодора Витева, директор „Маркетингови комуникации“ във Vivacom.

Vivacom GAME ON 2026 с нови амбиции

Освен с разработването на играта „Кало Змея: Гръм & Run“ и интегрирането ѝ в турнира, през тази година Vivacom GAME ON 2026 пренася феновете в истинска супергеройска вселена на „Кало Змея“. Новото издание надгражда с изцяло нова визуална идентичност, базирана на  поредицата създадена от Милен Хальов. Допълнително, Vivacom GAME ON 2026 създава нов сезон на YouTube сериала изпълнен с игри и надпревари между двамата капитани-ютубъри, както и още интерактивни преживявания.

„Да видя „Кало Змея“, превърнат в игра, ме кара да изпитвам странна смесица от чувства – сякаш едновременно съм дете, самодоволен възрастен и горд автор. Май не мога да го обясня по-добре. Радвам се, че с тази игра децата ще могат да влязат в света на Кало – герой, вдъхновен от българските митове и легенди. Вярвам, че технологиите са ценни, когато чрез тях разказваме добри истории. Благодаря на Vivacom, че повярваха в проекта. Надявам се играта да отвори вратата към света на „Кало Змея“ и въобще към българската митология, както и да покаже, че и българските истории могат да бъдат модерни, вълнуващи и любими на децата”, обяви Милен Хальов, автор на поредицата за деца „Кало Змея“.

Vivacom GAME ON 2026 се организира от Vivacom в партньорство с TDB Play, водеща компания в сферата на организирането на гейминг събития.

Миналогодишното издание на турнира се утвърди като една от най-големите гейминг продукции в България, с над 500 хил. гледания онлайн и близо 900 фенове на живо по време на големия финал. Повече информация за турнира, можете да намерите тук.

The post „Кало Змея: Гръм & Run“ – българска мобилна игра с мащабен състезателен характер и телеком привкус appeared first on TechTrends България.

Японската компания е претърпяла тиха пълна трансформация през последните две десетилетия. Промяна, която е вървяла бавно и неусетно, до момент, в който тя вече не е познатия на поколението X и ранните милениъли „технологичен гигант“. Бизнесът на Sony е все повече ориентиран към развлекателната индустрия, докато този на потребителската електроника и устройства залязва.

Компанията все още е технологична, но повече нишово ориентирана. Най-вече към фотографията – фотоапарати, камери и сензори, както и в по-малък аспект аудио системи. Някога символ на японската технологична мощ Sony сега вече не е „гигант“, въпреки, че през последните 10 години отчита стабилен финансов растеж. Той е нищожен на фона на постигнатото от американските корпорации през същия период. В най-тежкият си момент през 2012 г., компанията налага 15-годишна визия за своята пълна трансформация, което е рядко срещано явление за подобна наистина дългосрочна стратегия в корпоративните среди. Резултатите от нея са налице, а Sony вече е развлекателна и гейм компания, а не технологична такава.

Трудният пазар на телевизори

През февруари, Sony обяви, че продава мажоритарния дял на своето звено за телевизори (както и домашна аудио техника) на китайската TCL. Японската компания ще остане с 49% участие в новото съвместно дружество. След преминаването на регулаторните проверки и разрешения, то се очаква да започне да функционира от април 2027 г.

Пазарът за телевизори е труден, но все още растящ сегмент. Той се промени значително, като първо южнокорейските компании като Samsung и LG го превзеха, а през последните няколко години ги последваха китайските производители като TCL, Hisense и наскоро Xiaomi. Конкуренцията стана ожесточена за изключително установен продукт, при който иновациите са почти замразени, а диференциацията между марките – минимална.

Samsung е лидер, с около 18% от пазара през 2025 г., показват данните на TrendForce. TCL бързо достигнаха второто място с малко над 15% от продажбите през първата половина на миналата година. Hisense обаче свиха разликата и са с дял от 14.9%. LG пада на четвърто място с 11.8%, докато Xiaomi успява да допълни челната петица с 5.8% от продажбите. Всички останали брандове отговарят за около 34% от пазара. Делът на Sony се оценява на около 3%.

Самият пазар нараства на годишна база с около 2% на продажбите. Проблем са маржовете на печалбата, като при телевизорите те са изпилени под 10%, а някои от по-новите производители продават под себестойност с цел да вземат по-голям дял. В рамките на февруари, след Sony и Panasonic стана жертва на силната конкуренция и ниските нива на печалба на пазара за телевизори. Другата японска компания също обяви, че продава ТВ бизнеса си на китайската Skyworth.

Така надпреварата в сегмента започва да се превръща само между китайски и южнокорейски производители. Сделката между TCL и Sony ще даде на първата компания потенциал да задмине Samsung и да се превърне в лидер на пазара. Отделно, китайската компания ще може да се възползва от позитивния имидж на бранда на японците в някои региони. Докато тази между Panasonic и Skyworth – възможност на втората да вземе бързо пазарен дял.

Все по-развлекателна компания

В съобщението си за де факто излизането си от пазара за телевизори, Sony коментира, че причината за действието е пренасяне на фокуса към гейминга и развлекателната индустрия. Тези сегменти се превърнаха в основни на японската компания през последните години.

През 2023 г. бизнесът с видеоигрите (разработка и дистрибуция, може би и продажбите на конзолите PlayStation) доминира приходите, като има почти една трета дял (32%). Музикалното и филмово звена на Sony формират близо една четвърт – 12% и 11% съответно. Сумарно, развлекателните сегменти вече отговарят за 55% от доходите на компанията.

В същия момент, този с устройствата (от телевизори, през слушалки, фотоапарати и др.) е само 18% от приходите на Sony за 2023 г. Фотографските сензори са 12%, но тук не се включват цели устройства, японското дружество е водещ производител и доставчик на камери за смартфони и таблети. Според финансовите отчети на компанията, Sony планира постепенно да се раздели и с този бизнес, въпреки, че през годините нараства значително.

Исторически ситуацията е коренно различна преди близо 20 години. Тогава, Sony разчита основно на приходи от устройства, чийто дял тогава е 43%. По това време те са разделени на няколко категории – мобилни продукти, устройства и домашни системи (ТВ, аудио и др.). Оптичните сензори и филмовия бизнеси са по 10% всеки, геймингът е със 7.8%, а музикалното звено – 6%. През 2012 г. промените са незначителни, като повечето сегменти запазват дяловете си, единствено гейминга се увеличава малко до 10%.

Последният бизнес е интересен – финансови услуги, които включват животозастраховки и банкови операции. Той е неизменна и стабилна част от бизнеса на Sony. През 2005 г. съставлява малко под 15%, през 2012 г. се понижава минимално до 14%, а през 2023 г. – до 13%.

Планирана промяна

В последния корпоративен отчет на Sony е дадена ясна хронология и планове за развитието на компанията. Трансформацията на японския гигант е добре планирана и ясно очертана, което е нагледен пример за наистина стратегическо и дългосрочно планиране. Икономическата теория последното обикновено обхваща петгодишен период. Sony залага на своята трансформация в 15-годишен прозорец, нещо, което е наистина рядко срещано в корпоративния свят.

Компанията вече е във финалния стадий на своята промяна. Приоритети са трите развлекателни бизнеса – гейминг, филмовото и музикално звено, както и разработката на оптични сензори. В края на 2025 г. Sony отдели 80% от звеното за финансови услуги, като това е почти ясен сигнал за подготовка за последващата му продажба.

След телевизорите и аудио електрониката, не е ясна съдбата на смартфоните на японската компания. Дружеството все още поддържа компактно портфолио под бранда Xperia, което се ползва повече за демонстрация на технологиите ѝ при сензорите и екраните. Последните вече играят по-малък фактор и няма да е изненада, ако Sony реши да прекрати и този бизнес.

Причините и резултатите от рязката промяна в курса на японската компания е очевидна, като се огледат отчетите назад във времето. През 2005 г. Sony отчита около 7 трлн. йени приходи, но това ниво се запазва и през 2012 г., когато постъпленията са дори под 7 трлн. йени. Тенденцията по това време всъщност е надолу от 2008 г. когато те са били малко под 8 трлн. йени.

Негативните резултати карат японското ръководство да измени напълно политиката и визията си. Затова през 2011 г. започва трансформацията на Sony, под наслова One Sony и резултатите са налице. Последните финансови резултати за 2023 г. показват близо удвояване на приходите на над 13 трлн. йени. Най-доходоносният и растящ сегмент е гейминга с 4.6 трлн. йени постъпления и ръст за две години от 28%. Затова вече смело може да кажем, че Sony не е технологична компания, а гейминг такава. При това най-голямата, защото тя е лидер, но конкуренцията се засилва, особено от Microsoft и Tencent.

The post Бавната и тиха трансформация на Sony appeared first on TechTrends България.

Xbox е интересен случай, защото дори от Microsoft признаха в един момент, че устройството им е „на загуба“. Въпреки това, конзолата продължи своя живот и се превърна в крайъгълен камък на геймърския бизнес на софтуерния гигант. Последният се разшири до такива мащаби, че компанията се превърна в третата най-голяма в гейм индустрията след Sony и Tencent. Това беше постигнато след редица придобивания, последните от които на големите на пазара като Activision-Blizzard (най-голямата сделка в сектора – бел. ред.) и Zenimax Studio (в които влиза студиото Bioware – бел. ред.).

Ситуацията е такава, че в бъдеще Microsoft може да няма нужда от конзола. Софтуерният гигант подготвя голямо реорганизиране на своя гейм бизнес и хардуерът в него няма да заема централно място. То ще бъде резервирано за самите игри. Конзолата Xbox не само ще остане на заден план, но може да се окаже напълно излишна. Ако този сценарий се развие, тогава настоящите модели X и S може да се окажат последните от популярната серия устройства на Microsoft.

Поражение в конзолните войни

Първият и може би най-голям индикатор са продажбите на конзолата. До края на 2025 г. лидер продължава да е Nintendo Switch 2 с 10.36 млн. продажби. Японската конзола е най-новата на пазара и това обяснява донякъде високия интерес към нея. Въпреки това, другият конкурент от държавата на „изгряващото слънце“ – Sony реализира 9.2 млн. продажби на своя PlayStation 5.

Xbox традиционно е трети по този показател, но не и до края на 2025 г. Тази позиция за периода е заета от Nintendo Switch – по-стария модел на японския гигант с 3.4 млн. продадени устройства. Сумарните продажби на моделите Xbox Series X и S са наполовина – 1.7 млн., като данните са на VGCharts.

Изминалата 2025 г. е била доста тежка за пазара показва проучване на Circana. Двете конзоли на Nintendo продават с 10% по-малко бройки, продажбите на Sony са с 40% надолу, но при Microsoft ситуацията е доста по-драматична с отчетен спад от 70%. Софтуерният гигант спря практиката да обявява точните продажби на Xbox през 2015 г., когато разликата с PlayStation започна да става по-очевидна.

Има няколко обяснения за спада от 2025 г. Като изключим Nintendo Switch 2, останалите конзоли са от 2020 г., тоест вече са към края на стандартния им жизнен цикъл от около седем години. Друга причина е намаляването на ексклузивните заглавия за отделните конзоли. Това важи с особена сила за Xbox, след като Microsoft започна поетапно да се отказва от тази практика.

Резултатите от 2025 г. ясно показват, че софтуерния гигант загуби конзолната война. Победител в нея за момента е Nintendo на глобалния пазар, докато на този в Северна Америка и Европа е Sony. Това дава повод на Microsoft просто да не разработи следващото поколение Xbox устройства.

Новата стратегия

Бизнес моделът на гейм конзолите по презумпция не разчита само на продажба на устройства. Маржът при тях е минимален, ако изобщо се продават на такъв. Печалбите се формират от игрите, които са съвместими с тях. Затова дълги години идеята за ексклузивни заглавия беше най-силното оръжие на всеки един производител.

През последните две години Microsoft прави плавни стъпки към напълно отказване от този модел. Компанията редуцира почти напълно ексклузивните заглавия за Xbox Series X и S. Дори последната игра от емблематичния франчайз Halo Infinite излезе, както за конзолите на Microsoft, така и за Windows. Нещо, което до тогава за серията беше нечувано.

Новият фокус на софтуерния гигант е насочен изцяло към игрите. Компанията направи ключови придобивания през последните няколко години, като взе издателите Activision-Blizzard и Zenimax Studio. Двете студиа разполагат с огромно портфолио от хитови заглавия като Call of Duty, World of Warcraft, StarCraft, Fallout, Quake, Doom и др.

В момента, Microsoft разполага с наистина голям каталог от игри. Вместо да го затвори само за конзолите Xbox или зад платената абонаментна услуга Xbox Game Pass, компанията ги направи достъпни и за алтернативни платформи като Steam, Epic Store, а някои от хитовите заглавия като Call of Duty – дори за конкурентната PlayStation 5.

Потенциална монетизация и проблеми

Настоящата визия на Microsoft е да предложи възможност на „всеки, който иска да играе“. С други думи – компанията няма да разчита на хардуерни и дори софтуерни бариери, а да предлага заглавията навсякъде, където има геймъри. Което прави конзолата Xbox вече излишна, като продукт.

Печалбите на скоростно разрасналото се геймърско звено на Microsoft ще се формират изцяло от продажбата или предлагането на игри. Това ще става на всяка налична на пазара платформа или поне на почти всяка. Дори и това да включва доскорошните най-големи врагове на софтуерния гигант в сектора.

Другият източник на добир приходи е чрез абонаментната услуга Xbox Game Pass. Ако запази името си, тя е с перспектива да остане единственото нещо с това наименование при спиране на едноименните конзоли. Xbox Game Pass позволява на геймърите да играят всички наличния в каталога заглавия само срещу една поносима месечна такса.

Компанията вече разполага с огромни ресурси за разработката им, след като придоби някои от най-големите студиа в света. Резултатите ще дойдат по-бавно от очакваното, защото интеграцията, оптимизацията и стратегическото планиране между закупените и съществуващите активи ще отнеме време. Затова не е изненада, че едни от първите действия на Microsoft малко след придобиването на студиата беше съкращаване на персонала в тях.

Друг ключов проблем не е обвързан толкова с геймърската амбиция на софтуерния гигант, а с огромните инвестиции в генеративен изкуствен интелект (AI). Microsoft наля и продължава да инвестира десетки милиарди долари в OpenAI, Anthropic и други фирми, свързани с иновативната технология.

Вложените средства засега не дават очакваната възвръщаемост. Което наложи Microsoft да вдигнат цените за всички свои софтуерни услуги на абонамент – от Windows и Office 365, до вече споменатия Xbox Game Pass. Действия, които предизвикаха гнева на много потребители, най-вече на геймърите, защото старата цена на гейм платформата даваше висока добавена стойност предвид големия каталог със заглавия. Новата, почти двойна такава, се доближава до тази на една пълна игра на месец.

Неясното бъдеще

Всички индикации, че може би идва краят на конзолите Xbox са налице. Ориентация към самите игри, не към хардуера, махане на ексклузивитета на заглавията, абонаментната платформа, инвестициите в гейм разработчици и др. Шансът Microsoft да не обяви нова конзола след една-две години е доста голям и може би трябва да се подготвим за подобен развой.

Последният пирон в ковчега на Xbox дойде от неочаквано място – Valve. Създателите на култовата поредица Half-Life и платформата за игри Steam обявиха свои хардуерни продукти, които са хибрид между PC и конзола. Имаше десетки усилия в тази посока през годините, но решенията на Гейб Нюъл изглеждат повече от обещаващи. Подобни, преносими конзоли също се появяват от PC производители като Lenovo, например.

Предвид големия каталог, който Microsoft вече контролира и неговото отваряне за платформи като Steam, ще бъде един от факторите за потенциален успех на горните продукти. За сметка на собствения си Xbox. Тази тенденция може да радва само геймърите, защото наистина ще имат по-богат избор на устройства, без да жертват прекалено много съвместимите игри.

Microsoft ще премахнат от портфолиото си поредния хардуерен продукт, който само „замърсява“ името ѝ на софтуерна компания. Една критика, която е повтаряна многократно от инвеститори и анализатори в различните опити на технологичния гигант в тази сфера. Трябва да се признае едно нещо – въпреки, че Xbox никога не е бил на печалба като хардуерен бизнес, той беше успешен, защото утвърди Microsoft като основен фактор в гейминга. Без конзолата, най-вероятно компанията от Редмънд нямаше сега да бъде сред лидерите при разработването на игри.

The post Идва ли краят на Xbox appeared first on TechTrends България.

Всички тези развития на пазара доведоха до завръщане на консумацията на пиратско съдържание онлайн. Потребителите имат ограничен бюджет за легални услуги, а не може да се намери всичко на едно място. За самите стрийминг компании не останаха много възможности за действие. Изборът се сведе до няколко варианта – консолидация между играчите и лицензиране на ексклузивното до момента съдържание за конкурентни платформи.

През последните две години компаниите се спряха на първия. Консолидацията започна с оптимизация между отделни услуги, които са под една шапка. Те кулминираха със сделката на Disney за Hulu, която беше наддаване между медийния гигант и Comcast, които имаха дялове в платформата. Тези действия са по-скоро оптимизация на съществуващи съвместни дружества или вътрешни решения.

Началото на истинската консолидация настъпи с наддаването за Warner Bros. Netflix обяви сделката за сключена и на стойност 72 млрд. долара. Това не попречи Paramount да направят опит за враждебно придобиване, като увеличат договорената цена на 108 млрд. долара. Сделката е от ключово значение за развитието на стрийминг индустрията по няколко причини – ако Netflix придобият Warner Bros те ще излязат в потенциална доминираща позиция. Ако Paramount вземат медийната компания ще затвърдят по-балансирания пазар. Залогът явно е голям, защото в казуса с Warner Bros се включи дори американския президент Доналд Тръмп.

Netflix печели наддаването

Warner Bros обяви, че ще се раздели на две части – стрийминг платформа (HBO Max, Discovery+ и др.) и студиата, които ще се предложат за продажба през 2025 г. Докато медийните канали (CNN, TNT и Discovery) ще бъдат представени на потенциални купувачи през 2026 г., когато бъдат отделени в друго дружество.

През септември Warner Bros започнаха продажба на първото и по-апетитно звено – стрийминга и студиата. Основните кандидати са Netflix, Comcast и Paramount. Последната компания прави първоначално предложение от 49 млрд. долара, които да бъдат изплатени в налични пари и акции. Warner Bros отхвърлят предложението на главния изпълнителен директор на Paramount Дейвид Елисън.

За офертата на Comcast няма изнесени точни параметри, но се знае, че е била значително по-малка и компанията се е отказала да наддава допълнително. Причината е, че ръководството не е искало „да натовари баланса“ на дружеството. Преведено на по-достъпен език, означава, че Comcast не са имали финансовите възможности на другите два играча.

Елисън от Paramount усеща, че ситуацията му се изплъзва и в края на ноември изстрелва оферта от 108 млрд. долара за Warner Bros. Отговор, обаче не последва. Вместо това, Netflix обявяват на 5 декември 2025 г., че придобиват стрийминг бизнеса на медийния гигант за 72 млрд. долара – доста по-ниска цена, от обявената от Елисън.

Сделката трябва да бъде финализирана във втората половина на 2026 г. От Netflix коментират, че големи промени в плановете за съдържание на Warner Bros и компанията ще продължи да издава филми на големия екран поне до 2029 г.

Контраударът на Paramount

В изтекла кореспонденция на Warner Bros се описва, че те са приели „късогледи“ критерии за оценка, които са били в полза на Netflix. Ръководството на медийния гигант е предпочела водещият в стрийминга, поради стратегически причини, а не толкова по бизнес такива. За всеки случай, те се застраховат, като включват блокираща такса от Netflix на стойност 5.8 млрд. долара, които ще останат за тях, ако по някаква причина се разпадне сделката.

Дейвид Елисън от Paramount не се отказва и не приема поражението. Вместо това той отправя офертата от 108 млрд. долара директно на акционерите в т.нар. „враждебно придобиване“. Освен в по-доброто финансово предложение, Елисън разчита на изграденото недоверие на големите имена в Холивуд (включително инвеститори и акционери) към Netflix. Както и във факта, че в тази оферта е включен целия бизнес на Warner Bros и компанията няма да се налага да продава ТВ каналите отделно през 2026 г.

Друг съюзник на Paramount са кината, които не се чувстват много уверени, че след придобиването Warner Bros ще продължи да пуска филми на големия екран. Според някои собственици на киносалони, сделката ще означава „безпрецедентна заплаха от унищожение на глобалния (им) бизнес“.

Последствията за стрийминг пазара

Ако сливането бъде финализирана, това ще постави Netflix в потенциална доминираща позиция на стрийминг пазара. Заедно с услугите на Warner Bros те ще контролират близо 43% от дела на всички големи платформи (с над 25 млн. абоната). Причината е, че двете компании са сред водещите играчи на този пазар, заедно с Amazon и Disney. Първата контролира около 20%, а втората – 22%. При Disney взимаме предвид различни платформи и освен едноименната Disney+, към тях влизат още Hulu, ESPN и др.

Другите наддавали за Warner Bros са второстепенни. Paramount и Comcast заедно с Apple формират общо 15% от споменатия пазар. Ако някоя от тях беше успяла да спечели придобиването на Warner Bros щеше да се превърне в четвъртия голям играч и съотношението между тях Amazon и Disney щеше да е минимално.

Освен в удвояване на пазарната преднина пред основните си конкуренти Netflix ще получи и други предимства. Warner Bros разполага с голям и популярен каталог от заглавия, някои от които култови класики. Сред тях са сериалите „Приятели“, „Игра на тронове“ и „Теория на големия взрив“, поредиците по „Хари Потър“, „Дюн“ и много други.

Последното голямо предимство е, че Warner Bros има изградена значителна инфраструктура в снимането на големи филмови продукции и ТВ сериали. Това може да оптимизира значително разходите по създаване на ново съдържание на Netflix, които и без това вече на няколко пъти понижиха бюджетите по това перо.

Регулаторите, Тръмп и странните съвпадения

Голямото влияние в стрийминг пазара, което Netflix буквално „ще си купи“ и постигането на 43% дял е повод за притеснение от страна на регулаторите. Тяхната намеса може да не е пагубна за самата сделка, практиката показва, че всичко ще зависи от решенията на съда. Това може да доведе до забавянето ѝ, а не толкова до нулирането ѝ. Елисън и Paramount също така разчитат на значителното пазарно влияние, което сделката между Netflix и Warner Bros ще доведе и намесата на регулаторите, което да подкрепи по-скоро тяхната оферта.

Проблем ще бъде и точно как ще се определи дефиницията за стрийминг пазара. Тъй като освен платените платформи, към тях може да влязат и такива като YouTube и TikTok. Тогава дяловете ще бъдат значително разводнени, като подобен пример беше няблюдаван в България. При защитата на сделката между „Виваком“ и „Булсатком“, телекомът представи в своя защита тезата, че ТВ пазарът в страната включва и стрийминг платформите, което редуцира значително кумулативния им дял.

Придобиването на Warner Bros предизвика интереса на президента на САЩ Доналд Тръмп. Ексцентричният бизнесмен и политик обяви, че „той трябва да участва“ в решението за това, кой ще купи медийния гигант. Тръмп изрази също опасения за големия пазарен дял, който Netflix ще получи след финализирането на придобиването. „Това може да бъде проблем“, допълни той.

След изказването на Тръмп се появи информация, че един от неговите бивши съветници в Белия дом и зет Джаред Къшнър има участие в офертата на Paramount. Връзката става чрез инвестиционната фирма Affinity Partners, основана от Къшнър. Тя е сред малките инвеститори, които са привлечени от Лари Елисън (баща на Дейвид Елисън) и фонда RedBird Capital Partners за събирането на 40 млрд. долара за офертата към Warner Bros. След разкритието за участието на Къшнър, Тръмп смекчи тона, като обяви, че не подкрепя нито една от двете оферти за медийната компания.

Последствията за България

Промяната ще се отрази и на стрийминг пазара в България. До гоялма степен, местните предпочитания и абонати се изравниха със световния такъв с лек изключения. На българския пазар Disney+ не е в челната тройка, а заменен от Apple TV+.

Другите дялове са сходни. Лидер е Netflix с 27%, Amazon Prime Video е втори с 19%. Трети е вече споменатия Apple TV+ с 15%, а веднага след него е HBO Max с 14%. Disney+ е с 11%, а от големите остава SkyShowtime с едва 5% дял, които са под шапката на Paramount. Данните са на изследователската фирма JustWatch за третото тримесечие на 2025 г.

След сделката между Warner Bros и Netflix, последния ще овладее 41% от българския стрийминг пазар, далеч след втория Amazon с 19%. Ако Paramount осъществи враждебното придобиване, то тогава те ще са с изравнени позиции с Amazon за второто място с по 19%.

Ефектът върху българския пазар само подчертава, че истинската битка за консолидация на стрийминг пазара тепърва започва. Залогът е голям и затова се ползват всякакви средства включително похвати като враждебно придобиване и политическа подкрепа. Последната може да се окаже проблемна за Белия дом, тъй като Доналд Тръмп на няколко пъти вече си играе с гъвкавостта на термина „конфликт на интереси“.

The post Стрийминг войните – време за консолидация appeared first on TechTrends България.

EA изпитваше затруднения, подобно на Activision-Blizzard. Двата гиганта разчитат на силни франчайзи, които обаче започват да залязват като интерес. Новите итерации не допадат толкова на масовата аудитория и се наблюдава постепенен, но сравнително постоянен отлив. По-агресивните опити за монетизация само наляха масло в огъня. EA като публична компания трудно балансираше между непрекъснатият стремеж за ръст на приходите и печалбата, така и в създаването на иновативни и качествени заглавия.

Последното е свързано с доста разходи и поемането на рискове, което дружество на борсата трудно може да си позволи. Връщането на компанията в частна такава, дава по-голяма творческа свобода. Но се обвързва още по-тясно с желанието на новите собственици. Затова беше важно, кой точно би купил EA. С обявяването на сделката пъзелът до голяма степен се нареди. Бъдещето на компанията ще бъде почти изцяло обвързано с електронните спортове. Това носи своите предимства, но и рискове.

Новите собственици

EA обяви, че е купена от консорциум състоящ се от няколко ключови играча. На първо място е саудитският суверенен фонд PIF (Private Investment Fund), който на пръв поглед няма много общо с гейминга. Той стои зад редица инвестиции свързани с голф, партньорства с големите тенис турнири ATP и WTA, както и с гига-проектите на Саудитска Арабия, които имат за цел да трансформират икономиката на страната и да намалят нейната зависимост от петрола.

PIF обаче ще натисне EA да се фокусира основно върху игри за електронни спортове. Причината е, че т.нар. Световно първенство по е-спортове (Esports World Cup – EWC) не само се провежда в Саудитска Арабия, но и организаторите зад него са подкрепени основно от Рияд. Ще разгледаме защо новината е едновременно добра и потенциално рискова за EA. Поради тази причина, PIF беше влязъл като миноритарен акционер с 9.9% дял в гейм разработчика.

Другите представители на консорциума са инвестиционния фонд Silver Lake, които имат интерес към технологични и спортни компании. Последният инвеститор също е финансов – Affinity Partners. Това е сравнително новоучреден фонд (създаден през 2022 г.) с малко инвестиции основно в технологиите, но и свързан с някои сделки заедно със Silver Lake и PIF.

Сделката е най-голямата такава с левъридж изкупуване в историята на САЩ. Това означава, че по-голямата част ако не и цялата сума е взета под формата на дълг, в който за гарант са използвани активите на закупената компания. В случая с EA става дума за общо 55 млрд. долара, от които 18 млрд. долара трябва да бъдат предоставени при приключването на сделката през 2027 г.

Без видима промяна на пазара

Трансакцията няма да промени значително баланса на силите в гейминг индустрията. Лидер по годишни приходи продължава да е Sony, следван от китайския Tencent, който през последните няколко години задмина Microsoft. При това въпреки, придобиването на софтуерния гигант на един от следващите по големина играчи – Activision-Blizzard. Любопитното е, че в рамките на тези няколко години, автоматично се вляха сумарните приходи на двете компании, но без видим растеж.

Nintendo е четвърта, като изостава с близо двойна разлика спрямо Microsoft. Китайският Net Ease и вече продадената EA са почти изравнени на петата позиция. Epic Games и Take Two са след това, като нов китайски играч идва на девета позиция – MiHoyo. Американската sandbox платформа Roblox допълва десетката в гейминг индустрията.

Промяната за последните няколко години идва от китайските компании, а не толкова от мегасделката между Microsoft и Activision-Blizzard. Западните разработчици също изостават или в най-добрия случай стагнират като резултати. Сделката за EA не е най-голямата в индустрията, като придобиването на Activision-Blizzard за 68.7 млрд. долара продължава да е на върха. С нея Microsoft си купи малко дял с който да се противопостави на Tencent и да разшири значително каталога си от абонаментната услуга Xbox Game Pass.

Електронните спортове – ножът с две остриета

Новите собственици PIF ще натиснат EA да се фокусира върху развитието на е-спортовете. Сделката за саудитите е стратегическа, защото разработчикът стои зад някои от основните спортни заглавия като FC26 (бившата поредица FIFA), поредиците NHL, Madden, F1, UFC и др. EA стои зад популярното заглавие в жанра Battle Royale – Apex Legends, а сделката идва само дни преди премиерата на дългоочаквания военен шутър Battlefield 6.

Последният в маркетинговата си кампания се опитва да измести популярния франчайз на Activision – Call of Duty. Повечето от изброените игри, без Battlefield 6 в момента са активни на професионалната сцена. Фокусирането върху е-спортовете почти сигурно ще има една цел – ще се повиши качеството, вместо количеството. Причината е, че про геймърите настояват за изчистен и балансиран геймплей, който да не се променя всяка година.

Ефектите може да са няколко. Първата възможност е да се елиминира концепцията за ежегодни премиери на едни и същи заглавия. Например футболната поредица FC да бъде пускана веднъж на пет или шест години, но да се пуска DLC пакет всяка година с актуалните емблеми и състави. Ежегодните премиери са ужас за професионалните играчи, защото дори промените да са минимални, те трябва бързо да се нагодят към тях.

Това може да се окаже предимство за EA, особено ако намери балансиран бизнес модел за монетизация. След слизането ѝ от борсата, компанията няма да бъде под непрекъснат натиск всяко тримесечие от акционерите за ръст на приходите и печалбата. Което ще ѝ позволи да разработва своите игри с по-стратегическа и дългосрочна визия. Както и да не се залага задължително на токсични и нелоялни практики за монетизация.

Недостатъците при е-спортовете са, че това може да убие иновациите. Професионалните играчи искат заглавията да са предвидими и направени за тях. Counter-Strike визуално може да е извървял огромен път, но чисто механично играта е същата от версия 1.6 и дори в някои отношения някои иновативни идеи или експерименти са отхвърляни, за да не се разстроят утвърдените професионални играчи.

Друг пример е поредицата Quake, в която про геймърите настояват за присъствието на определени механики, които правят трудността на играта огромна, особено за новите потребители. Постепенно едно от най-емблематичните заглавия при шутърите и в е-спортовете беше ограничено само до няколкостотин професионални играчи и упорити ентусиасти. Казано с други думи – популярността на Quake беше убита от про геймърите.

В подобен капан може да попаднат заглавията на EA след придобиването от PIF. Кое точно от остриетата на професионалния гейминг ще сработи при тази сделка ще разберем поне след няколко години. Едно е ясно, EA вече няма да е същия разработчик след това придобиване.

The post Сделката за EA е поглед към бъдещето на електронните спортове appeared first on TechTrends България.

Борбата за това едно място сред най-добрите на финалите в Рияд е само една от причините, играчите да се състезават на най-високи обороти. От 16-те участника на Bellum Gens Elite по това време петима се бяха вече класирали. Но това не намалява напрежението сред тях, защото турнирът в Стара Загора се явява като едно от малкото места за тренировка на играчите преди световното първенство.

Вкарването на Bellum Gens Elite в световния календар на EWC не е единственият успех. Изданието през 2025 г. успя да привлече двойно повече публика на живо в Летния театър в Стара Загора. Живите излъчвания в Twitch привличат близо 360 хил. гледания, което е съпоставимо с доста от най-големите турнири по света по StarCraft 2. Успехът на Bellum Gens Elite е показателен, че в България могат да се развиват независими турнири и инициативи свързани с електронни спортове на световно ниво.

Високи залози с очакван край

Световният шампион и миналогодишен победител в Bellum Gens Elite – французинът Clem отново влезе в ролята на фаворит. В изданието през 2025 г. обаче конкуренцията беше значително по-висока. Ако през миналата година, само Oliveira и Reynor оказаха някаква по-силна съпротива, сега към втория се присъедини и най-големият конкурент на французина – финландецът Serral.

Крайният резултат бяха два изключително силни мача. Първо, Clem преодоля с 2:1 италианецът Reynor, като последните две игри бяха едни от най-дългите на турнира. Финалът беше дългоочакваното съревнование между Clem и Serral. Надпреварата беше силно оспорвана, като французинът едвам успя да обърне резултата в своя полза и спечели турнира с 4:3. Така той грабна голямата награда от 3 хил. евро, докато Serral си тръгна с 1 950 евро.

Много играчи негодуват, че Clem доминира прекалено много в различните видове турнири – както тези на живо, така и в изцяло онлайн такива. Мачовете му с Reynor и Serral, показаха, че все пак има опоненти, които могат да го победят, макар и трудно.

Bellum Gens Elite в Стара Загора демонстрира, че финалите на EWC се очаква да бъдат доста оспорвани в StarCraft 2 и на Clem ще му бъде доста трудно да защити титлата си на световен шампион. По същия труден начин по който направи това в България на Bellum Gens Elite.

Щастливецът от полуфиналите

Може да се запитате какво се случи с квотата за EWC? Както отбелязахме петима от участниците вече се бяха класирали за световното в Рияд. В последните кръгове останаха шестима – Clem, Serral, Reynor и Zoun, които вече си бяха гарантирали участието на финалите в Саудитска Арабия.

Така, останаха двама – германците ShowTime и Lambo. Те трябваше да продължат до полуфиналите и да играят помежду си, за да определят кой ще вземе квотата. Lambo обаче падна от Serral с 2:0, докато ShowTime победи Reynor с 2:1 и така си осигури място в EWC 2025. Германецът се успокои и намали оборотите и позволи на финландецът да го бие лесно с 2:0. Lambo все още запазва шансове за класиране, тъй като участва в последните световни квалификации за EWC.

Успех с продължение

Провеждането на две поредни издания на Bellum Gens Elite в Стара Загора демонстрира много неща за българската е-спорт сцена. Първото е, че страната ни може да проведе турнири на най-високо световно ниво, които дори да влязат в календара за квоти на световното първенство в Рияд.

Второто е, че в България може да се развият успешно подобни е-спорт състезания. За две години публиката във финалния ден беше удвоена, като вече достига 500 души. Това може да не е много, но показва възможности за растеж и дори привличане на повече хора, които не са толкова ангажирани с гейминга.

Успехът е повече видим онлайн, като в платформата Twitch, две от живите излъчвания постигат над 100 хил. гледания. Сумарно през всичките четири дни са постигнати над 275 хил. гледания. Това е отлично постижение, особено предвид факта, че по същото време се излъчваха и световните квалификации по Counter-Strike 2, които са далеч по-популярна игра и надпревара.

Амбициите на екипа зад Bellum Gens Elite е да продължи с организирането на турнира. За две години, успехите са повече от видни и остава да видим дали те ще могат да се трансформират и във финансови такива. Ключов въпрос ще бъде и съдбата на самия StarCraft 2 като е-спорт заглавие. То беше поставено под въпрос през тази година, като до последния момент не беше включено в календара на EWC.

Играта обаче отпадна от програмата на ESL турнирите (без този в Далас – бел. ред.), което е доста голям удар за нея. StarCraft 2 общността обаче остава силна, като вече са обявени и няколко нови турнира, които да поддържат „огъня запален“.

The post Bellum Gens Elite – първа крачка към световното по StarCraft 2 appeared first on TechTrends България.

Голямото позитивно развитие сега е, че победителят в Bellum Gens Elite тази година осигурява директна квота за 18-те финалисти на световното първенство в Рияд – Esports World Cup (EWC). По този начин българският турнир получава признанието, като един от малкото състезания с финали на живо, които са на най-високо глобално ниво. Другите две, които осигуряват квоти са южнокорейския GSL (Global StarCraft League) и Dreamhack Dallas. Първият дава две места, а вторият – цели четири на финалите на EWC.

Има и потенциално лоши новини, които не касаят само Bellum Gens Elite, но цялото общество зад StarCraft 2. Те са свързани, че играта отпада от програмата на ESL Pro Tour (EPT). Това е най-голямата верига от онлайн състезания и турнир на живо свързани с е-спортове. Което поставя под въпрос дали StarCraft 2 ще продължи развитието си като професионален електронен спорт или ще се свие значително.

Стара Загора, като за световно

Bellum Gens Elite отново ще постави едни от най-добрите играчи на StarCraft 2 в двубой на живо в Стара Загора през юни. Организаторите този път проведоха повече онлайн квалификации, които да гарантират участие в турнира. Поканени са само четирима Clem, Reynor, ShoWTime и Serral. Първите трима бяха на полуфиналите през 2024 г. в Стара Загора. Единственият липсващ от Топ 4 от миналата година е Oliveira, като китайският играч реши да се „пенсионира“, като професионален StarCraft 2 играч.

Четвъртият поканен обаче не е случаен – Serral е един от най-добрите Zerg-ове в света. Миналата година организаторите на Bellum Gens Elite също му предложиха участие, но тогава финландецът трябваше да отбие задължителната военна служба в неговата родина. Тази година той влиза на мястото на Oliveira, като неговите двубои с миналогодишния световен шампион и победител в Стара Загора Clem се смятат за най-високото професионално ниво в момента.

Останалите участници също не са за подценяване. Германецът Lambo, руснакът Skillous и нидерландецът Harstem са сред познатите лица от миналогодишното издание на Bellum Gens Elite. Сред новите се открояват южнокорейците Ryung и Zoun, американецът Future, канадецът Trigger и руснакът YoungYakov. Полякът Spirit също беше от поканените през 2024 г., но не успя да дойде и беше заменен. Българският играч Nitix също ще представлява родния флаг на Bellum Gens Elite през юни.

За съжаление, през 2025 г. не всички поканени и класирани ще успеят да се състезават в Стара Загора. Южнокорейската легенда Maru първоначално потвърди участие, но впоследствие се отказва, заедно с друг класирал се от азиатските квалификации – тайванецът Rex. Други двама южнокорейци от миналата година – Solar и Stats засега не са класирани. Първият спечели сърцето на публиката в Стара Загора и в момента се намира в доста силна форма в онлайн турнирите.

Неясно бъдеще, но силна общност

Докато Bellum Gens Elite обещава да повтори успеха си от миналата година, цялостното състояние на професионалната StarCraft 2 сцена е под голям въпрос. Оттеглянето на играта от EPT веригата от онлайн и турнири на живо е голям удар за нея. Това са редица от големи събития, като IEM Katowice World Championships, DreamHack Masters, ESL Masters и ESL Opens.

Участието на StarCraft 2 в програмата на световното първенство в Рияд дава лъч надежда за играта. Чрез нея беше потвърдено, че и южнокорейската лига GSL ще има издание през 2025 г. Преди те бяха по няколко в годината, но през 2024 г. бяха редуцирани значително и това създаде опасенията, че турнирът може да спре.

Значителното намаляване на броя на турнирите, особено тези на живо, създава голяма несигурност относно бъдещето на StarCraft 2 като професионален е-спорт. Затова и продължаването на Bellum Gens Elite играе роля в поддържането на общността на играта. Самото то не се предава и един от най-емблематичните коментатори – Tasteless стартира кампания за набиране на средства за организирането на нов турнир. Той се казва Revival StarCraft League (RSL) и вече е събрал по близо 10 хил. долара на месец през платформата Patreon. Турнирът ще разполага с онлайн част и финали на живо, подобно на Bellum Gens Elite и целта му е да задържи пламъка на StarCraft 2 запален.

The post Българският турнир Bellum Gens Elite покори световната е-спорт сцена appeared first on TechTrends България.

Първо дойде затваряне на съдържанието в различните платформи. Което доведе до силна фрагментация на пазара и пренасищането му с голям брой услуги. Напук на теорията за пазарната икономика, че повишеното предлагане, ще доведе до потенциален спад на цените, се получи точно обратното. Отделните играчи трябваше да повишат абонаментите, за да могат да извлекат повече приходи от стагниращ брой клиенти. Някои предприеха и очакваното окрупняване на пазара, за да консолидират абонатната си база. След като тези ходове не беше достатъчен, компаниите опряха и до пълното завъртане на колелото с интеграцията на реклами.

Изминаващата 2024 г. беше тестът на последните две тенденции – окрупняването на пазара и вкарването на промотирано съдържание. Първите резултати не са толкова обещаващи, някои от водещите медийни гиганти затъват в дългове, заради приключението им в стрийминга, докато приходите от новите потенциални източници не са толкова щедри, колкото се очакваше. Последната прогноза, която направихме в TechTrends през 2019 г. с първия ни материал от серията „Стройминг войните“ беше, че след всичко това ще се завърне пиратството. Дали това е факт или това все още е липсващото парче от пъзела, ще разберем в следващите редове.

Солената сделка

През 2024 г. трябваше да бъде приключена една от най-големите консолидационни сделки в сектора. Disney сключи споразумение с Comcast в края на декември предходната година за изкупуването на пълния дял в платформата Hulu. Компанията на „Мики Маус“ притежава 67% с опция да придобие останалите 33% от ТВ гиганта. Срокът беше 2024 г., двете дружества влязоха в разгорещен спор за точната оценка на услугата.

През 2019 г., когато е сключено това споразумение тя е за 27.5 млрд. долара. Според тази оценка една трета дял е малко над 9 млрд. долара. Disney беше в незавидно финансово състояние още преди да беше финализирана окончателната сума за сделката. Медийният гигант успя с цената на много оптимизации и съкращения да повиши кешовите си резерви до малко над 5 млрд. долара.

В крайна сметка, Disney успява да намери малко повече пари. През декември 2023 г., компанията се договаря да прехвърли 8.61 млрд. долара на Comcast. Това е малко под 33% от договорената през 2019 г. сума от 27.5 млрд. долара. В лицето на медийния гигант, отношенията са приключени и през следващата година започна пълна интеграция на Hulu с Disney+.

Comcast обаче оспорва и към август 2024 г. тече арбитражно дело. В него, миноритарният собственик иска от Disney да доплати още 5 млрд. долара. Ако това се случи, пазарната оценка на Hulu ще надмине 50 млрд. долара. Disney се приготвя за подобна развръзка, като в края на финансовата година (28 септември – бел. ред.) има кешови наличности от над 8.5 млрд. долара.

Въпреки, че според Disney „до 1 декември 2023 г. трябва да изплати“ сумата от 8.61 млрд. долара на Comcast, според годишния финансов отчет през септември 2024 г. такова плащане не е предприето. Затова и тези 8.5 млрд. долара кешови резерви най-вероятно са предвидените пари за сделката с Hulu.

Ако арбитражът отсъди в полза на Comcast, Disney ще трябва да намери най-вероятно още 5 млрд. долара, за да финализира трансакцията. Предвид усилията, които костваше на медийния гигант да събере средствата от 8.6 млрд. долара, добавянето на още 5 млрд. долара може да се окажат вече непосилни.

(Не) всички печелят от реклама

Да оставим арбитражните драми за момент и да видим какво се случва с рекламата. Изминалата 2024 г. е годината в която всички стрийминг платформи се отвориха за подобен тип приходи. Това ни върна с повече от десетилетие назад във времето, когато кабелните телевизии доминираха, като ТВ услуги в домакинствата.

Идеята им е сравнително проста, като вече стрийминг платформите предлагат два типа абонаменти – с и без реклами. Първата опция е по-евтина, докато втората по-скъпа. Не всички услуги в момента предлагат това навсякъде и затова примерно в България, повечето абонаменти все още са без такива формати. Но, САЩ е първият и най-голям пазар, в който стрийминг платформите наложиха този модел.

Резултатите за 2024 г. са противоречиви, поне според данните на Emarketer. Само три платформи реално надминават 5% от общите рекламни приходи, а пет – сумата от 1 млрд. долара. Лидерът YouTube притежава 24%, но той не е точно стрийминг платформа, като неговия бизнес модел е базиран на промоции още от придобиването му от Google.

Amazon е интересен пример, защото Emarketer не отчита само постъпленията от Prime Video (стрийминг услугата), но включва и тези от Twitch, Fire TV и Freevee. Друг елемент от методологията на консултантската фирма, който трябва да се отбележи е, че става дума за съдържание, което е пускано само на телевизори, но не и на лаптопи и мобилни устройства.

Така, най-адекватните данни само за стрийминг платформи са за останалите играчи. Като единствен от тях с над 5% е Hulu, която има 12% от приходите за ТВ реклама за 2024 г. Услугата на новия им собственик Disney+ успява да привлече едва 3%, толкова е и Tubi, а Max и Showtime на Paramount са с по 2%. Мастодонтът по стрийминг потребители Netflix също е с 3%. Друга изненада тук е, че по рекламни постъпления Peacock изпъква над големите макар и с малко с 4% общо.

Любопитното е, че според Emarketer, времето прекарано в съответните платформи е доста ниско, въпреки милионите абонати в САЩ, които всяка компания е обявила. Netflix е с очаквано висок резултат по този показател с 20%, но примерно Disney+ е само с 5%. Отново Hulu е изненадата с 8%, докато Max, Peacock и Showtime са с около 3%.

Това показва две неща – първото е, че за момента рекламодателите не са напълно уверени във възможностите на платформите. Второто е, че Hulu е едно от малкото изключения, в които стрийминг ТВ услуга успява да привлече повече реклама отколкото има време прекарано пред телевизора 12% срещу 8% съответно. Което затвърждава, че платформата може би все пак има по-висока цена и потенциал, отколкото е била определена през 2019 г., но това ще покаже арбитражът между Comcast и Disney.

Какво се случва в дигиталната Тортуга

Популярността на остров Тортуга в Хаити е свързана с пиратите от 17 век и най-вече с истинските действия на капитан Морган, който го ползва за база на своите операции в региона. В рамките само на няколко десетилетия, пиратството в Карибския басейн е потушено, чрез първо решение на Английски парламент, а впоследствие и при подялбата на региона с Ратисбонския договор.

В 21 век стрийминг платформите се очакваха да доведат до същия ефект с дигиталното пиратство. Като предоставят лесна, достъпна, евтина и обхватна алтернатива за ползването на разнообразно съдържание – от музикално до видео. Първоначално имаше успех, въпреки, че няма напълно точни изследвания за обема на онлайн пиратството. Поскъпването на абонаментите, връщането на рекламите и по-агресивното им представяне дават предпоставки, потребителите да се върнат към тази полу-легална (в България, иначе нелегална в други държави – бел. ред.) форма за достъп до съдържание.

Точна информация за обема на пиратството винаги е трудно да се намери. Данните на сайта Cord Cutting дават някои интересни насоки за развитието на този сив сектор. Трудно може да се каже дали ползването на нелегално съдържание намалява. Според информацията на сайта, 11% от хората, които са гледали пиратски ТВ програми, са увеличили потребленеито на такива през 2024 г. Но в същия момент, 35% отговарят, че са намалили. Cord Cutting подчертават, че този индикатор тепърва трябва да се следи по-изкъсо, заради промените, които стрийминг платформите предприемат. Причината е, че изследването е направено през април 2024 г., когато тепърва влизат в сила ефектите от рекламите и поскъпването на абонаментите.

По-интересни са други изводи от тези данни, като първата е, че всеки трети американец гледа нелегални ТВ програми. Очаквано при разбивката по възраст, ¾ от младите (т.нар. „поколение Z“) опират до пиратско съдържание, а при тези на средна възраст (или „милениали“) е 2/3. Едва при възрастните поколения има значително понижение на гледането на такива видеа. Като една от причините е, че някои от тях (11%) не знаят как да достигнат до такова съдържание, иначе биха го направили.

Причините защо пиратстват ТВ съдържание също не са изненадващи, предвид вече описаните тенденции. Една трета (36%) от тези потребители отговарят, че се интересуват само от конкретно шоу, което обаче не си заслужава плащането на пълен абонамент. Това е вследствие на ефекта на фрагментацията на стрийминг пазара и затварянето на съдържанието в конкретни платформи. Друга една трета (35%) посочват за причина поскъпващите абонаменти, което е втора тенденция в стрийминг сектора. Засега само 17% го правят, за да избегнат рекламите, но и този показател ще бъде интересен да се проследи.

Потребителите на пиратско съдържание в САЩ обаче не ползват само такова. Защото 80% от тях са абонати и на поне две стрийминг услуги. Което в комбинация с извода, че 75% от всички потребители на нелегално видео биха се отказали от такова, ако цените са по-ниски. С други думи, за момента поскъпването на абонаментите и фрагментацията движат пиратството в САЩ.

Какво да очакваме

Ситуацията при пиратското съдържание за момента не показва значително увеличение. Но демонстрира, че потребителите реагират негативно на по-скъпите абонаменти и фрагментацията на платформите. Докато второто беше леко редуцирано с частичната консолидация, допълнителна такава ще е необходима, за да може пазарът да постигне приемливи нива, както при търсенето, така и при предлагането.

Поскъпването на цените няма да изчезне, защото всички компании инвестираха десетки милиарди долара, за тези услуги и те все още са на загуба. Например Comcast само през третото тримесечие на 2024 г. отчита негативен резултат от 436 млн. долара от Peacock. Disney беше на тримесечна загуба от 500 млн. долара за своята едноименна платформа, но през периода юли-септември за първи път отчете минимална печалба от 47 млн. долара. Тя обаче е трохичка в сравнение с инвестициите, които медийния гигант направи.

Първите данни за 2024 г. показват, че за момента рекламите не дават необходимия финансов поток, който да избие вложенията в платформите. Освен това, този тип промоции и промяната на бизнес модела създават опасения потребителите да се върнат към пиратското съдържание. Засега, има само косвени индикации, но тази теза все още не е напълно изключена.

Какво остава като възможности? Не много, при по-голям провал на рекламния бизнес модел, компаниите зад стрийминг платформите ще имат няколко варианта или комбинацията между тях. Първият е допълнителна и по-голяма консолидация между услугите. Това обаче отново включва големи инвестиции, както показва опита на Disney с Hulu.

Вторият е връщане към лицензираното съдържание или частично отваряне между услугите. При него, компаниите ще обособят няколко групи на базата на споразумения за ползване на част от ексклузивните до момента филми и сериали. Това ще доведе и до евентуалното излизане на някои от играчите от стрийминг бизнеса, които ще разчитат да избият инвестициите в съдържание само чрез лицензионни такси. В двата случая ще очакваме повишаване на цените на абонаментите или някакъв тип ограничения към по-евтините.

Последната възможност е ако рекламният модел даде някакви позитивни резултати, тогава медийните гиганти отново да се опитат да ударят пиратите. С по-строги санкции и силно лобиране през правителствата за справяне с този сив сектор. В миналото ефектът на този подход засега е бил противоречив. Във всички случаи, стрийминг пазарът влезе в тежка позиция, от която трудно ще излезе.

The post Стрийминг войните – завръщат ли се пиратите appeared first on TechTrends България.

През 2024 г. се наблюдава много рязък завой при китайските разработчици и тяхното отваряне към апетитния пазар при хардкор гейминга. Той не е най-многобройният, но включва доста заклети фенове, които са с много високи изисквания. Но и все повече са готови да плащат добри суми за качествени заглавия.

Две игри събират вниманието през втората половина на годината. Станалият вече мегахит Black Myth: Wukong, както и предстоящата да излезе Delta Force. Те са доста различни в своята същност – първата е изцяло ориентирана към солова игра, докато втората е безплатна Free to Play и насочена почти напълно към мултиплеъра.

Успехът на Black Myth: Wukong и силните позитивни отзиви от бетата към Delta Force рязко контрастират с резултатите от последната година на големите западни разработчици. Тенденция, която може да трансформира напълно гейминг индустрията, като китайските компании да вземат все по-голяма част от апетитния пай при хардкор играчите. Които досега бяха запазена територия само за западните студиа (и японските в някаква степен – бел. ред.).

Успехът на Black Myth: Wukong

Black Myth: Wukong имаше всички предпоставки да бъде грандиозен провал, според традиционните разбирания на гейминг индустрията до момента. Това е изцяло сингълплеър ориентирана игра, базирана на китайски класически роман от XVI век. При това без да включва каквито и да е мултиплеър или кооперативни режими, допълнителни дигитални предмети и др. С други думи имаме изцяло солова игра, която не е част от голям и установен франчайз, нито е част от популярна история на Запад.

Въпреки всичко това, Black Myth: Wukong постига впечатляващи продажби и само за първия месец те са над 20 млн. копия. Това я превръща в една от най-бързо продаваните игри в света и историята до момента. Разработчикът Game Science още не е обявил колко точно копия са реализирани до момента. Преди да кажете, че това най-вероятно включва основно продажби в Китай, повечето се оказват точно от западните пазари, като Северна Америка, Япония и Европа. Sony обяви, че Black Myth: Wukong е най-сваляното заглавие за PlayStation 5 точно в тези региони за август 2024 г.

Постижението на играта е допълнително подсилено от факта, че Game Science е китайски разработчик. Той е основан от бивши кадри на азиатския гейминг гигант Tencent, а самата корпорация придобива 5% дял през 2021 г. Дали умишлено или не, китайският роман на който е базиран се казва „Пътешествие към Запада“. Докато Black Myth: Wukong се превръща в първата AAA игра, която идва от Китай и пожънва такъв голям успех при това точно сред западната аудитория.

Delta Force командосите на Tencent

Вторият пример от последните месеци е франчайзът Delta Force, който обяви завръщане на голямата гейм сцена. Това е една от игрите, които създадоха жанра тактически екшъни и първото заглавие излезе през 1998 г., разработено от NovaLogic. Любопитното е, че първоначално армията на САЩ дава на компанията проект да разработи боен симулатор за подготовка на войниците. Идеята на военните не достига до пълна реализация или поне няма информация докъде е реализацията. Първият Delta Force е базиран много на него и успява да привлече вниманието на геймърите.

Франчайзът достига пикова точка с четвъртата игра от поредицата – Delta Force: Black Hawk Down излязла през 200 3 г. Тя се опитва да пресъздаде до голяма степен събитията от филма „Блек хоук“ излязъл горе-долу по същото време. Следващите игри само дърпат поредицата надолу, докато не достига състояние на хибернация. През 2016 г. THQ Nordic изкупува всички лицензи на NovaLogic, но не създава нищо от тях и през 2020 г. ги продава на китайската Tencent.

Четири години по-късно вече виждаме плодовете на китайските разработчици. Първо, те показаха през лятото на 2024 г. предварителен поглед на новата Delta Force: Hawk Ops. През август дори проведоха отворен алфа тест на играта, в която стотици и хиляди геймъри можеха да пробват ранната версия. Отзивите са повече от позитивни, но и плановете на разработчиците са повече от амбициозни.

Новият Delta Force (все още не се знае, дали Hawk Ops ще остане в името или ще излезе с опростеното заглавие – бел. ред.) съчетава в себе си цели три игри. Първата е Hazard Operations и представлява т.нар. Extraction Shooter по подобие на Escape from Tarkov, но с една идея по-аркаден. Втората е Havoc Warfare и е почти карбонно копие на Battlefield 2042 и третата е сингълплеър кампания, която е римейк на оригиналния Delta Force: Black Hawk Down.

Алфа тестът включваше само първите два мултиплеър режима и то по една карта за всеки. Въпреки това, играчите имат повече от позитивни отзиви към новия Delta Force, като доста от тях го поставят като качество над изкопирания в единия от режимите Battlefield 2042. Според сайта на играта има вече над 1.5 млн. регистрирани потребителя. Това не брои и заявките за поръчка в Steam, за които няма данни.

За вредата на сладкото (бебе)

Може да очаквате, че като китайски заглавия, двете игри ще се опитат да вкарат някакви политически послания, предвид силната цензура на Пекин в дигиталното пространство. Нито Black Myth: Wukong, нито Delta Force за момента не разполагат с такива елементи. Дори се получава точно обратното с първата игра.

Малко преди пускането на Black Myth: Wukong през първата половина на 2024 г. излиза информация, че консултантската фирма Sweet Baby Inc е поискала 7 млн. долара за да направи играта „по-атрактивна за масовата аудитория“, но Game Science са отказали. Слуховете за това „изнудване“ се засилват, покрай комбинация с публикации в западните геймърски медии като IGN от края на 2023 г., които определят Black Myth: Wukong като „сексистка“.

До момента няма доказателства, че Sweet Baby Inc наистина е поискала тази сума, както и, че седи зад негативните публикации, но двете действия подозрително се припокриват. Скандалът дори подпомага успеха на Black Myth: Wukong, като предварителните поръчки се изстрелват рязко след осветляването му в западния интернет.

Причината е, че доста от хардкор играчите са против намесата на Sweet Baby Inc в редица популярни и утвърдени франчайзи. Те обвиняват консултантската фирма, както и ръководствата на разработчиците, че се опитват да „вкарат политически елементи“ и така съсипват естественото развитие на игрите. Самата компания обвинява геймърите, че са „токсични“ и, че действията им са „дискриминация“.

Негативният имидж на Sweet Baby Inc се доизгради, след като в социалните мрежи се появиха презентации на основателката Ким Белеър, в които тя обяснява как се налага определени морални стереотипи. Една от тезите е, че „трябва да се прекрати правилото, че фантастичните светове са само за бели мъже“. Sweet Baby Inc има само 16 служители, но те участват в изграждането на персонажи и писането на сценарии за много и то големи игри. Списъкът с „консултираните“ заглавия включва: God of War: Ragnarok, Marvel’s Spider-Man 2, Alan Wake II и потенциално предстоящата GTA 6. Докато студиата, с които компанията е работила покрива едни от най-големите AAA разработчици, сред които са Ubisoft, EA, Valve, 2K Interactive, Xbox Game Studio и много други.

Потъването на Ubisoft

Дали с участието на противоречивата консултантска фирма или не, последните години редица утвърдени франчайзи в гейминга бележат значителни провали. Толкова големи, че дори един от лидерите в бранша – Ubisoft е заплашен за финансовата си стабилност и оцеляване. Което контрастира много силно с успехите на първата китайска AAA игра Black Myth: Wukong.

Настоящите проблеми на Ubisoft се свързват с предстоящото им заглавие по Assassin’s Creed: Shadows. В него играчът поема контрол върху тъмнокож самурай във феодална Япония. Макар персонажът да е истинска историческа личност, той никога не е бил самурай и ролята му в тази епоха е била по-скоро на оръженосец. Това предизвика остра реакция от геймърите, особено японските. Ubisoft отмени презентацията на играта в Страната на изгряващото слънце, както и премиерата за февруари 2025 г.

Несгодите на френската компания обаче са по-дълбоки, като тя не може да създаде ново хитово заглавие през последните няколко години. Геймърските реакции към Star Wars: Outlaws, първото заглавие от популярния франчайз на Ubisoft, са между посредствени до игнориращи.

Истинският провал обаче е със Skull&Bones, която влиза в конкуренция на Sea of Thieves, едно от малкото ексклузивни заглавия на Microsoft. Компанията дори я определи като AAAA заглавие, за да оправдае високата цена от 70 евро. Тя не успява да надмине 1 млн. продажби, а отзивите за нея са посредствени.

По-ключовото е, че според неофициална информация, разработката на Sull&Bones струва между 650 и 850 млн. долара. Определението за AAAA заглавие не е толкова за качеството, а за огромния ресурс, който тя е погълнала за направата ѝ. Предполага се, че точно Skull&Bones в момента потапя шхуната на Ubisoft, докато слабото представяне на Star Wars Outlaws и отлагането на Assassin’s Creed Shadows само доливат малко вода в общата пробойна.

Проблемите за френския разработчик може да се окажат стратегически. Един от миноритарните акционери AJ Invest предупреди в отворено писмо, че бизнесът на Ubisoft върви стремглаво надолу и основния виновник е висшето ръководство. Едно от предложенията е студиото да слезе от борсата, за да може да се преструктурира, като се позволи да се изкупят акциите при настоящите изключително ниски цени. Книжата поевтиняха за три години от малко над 83 долара за брой до 13 долара в момента или с 84%. Споменава се, че може да се позволи на Tencent да получи по-голям дял. Ако не се направи, AJ Invest заплашва с потенциален опит за враждебно придобиване – намиране на още инвеститори, с които да се постигне мажоритарно мнозинство за съответните промени.

Провалът на борбата с дезинформацията

Докато Ubisoft потенциално чупи рекорди със своето AAAA заглавие, макар и негативни, това не е единичен случай през настоящата година. Друг подобен случай е Concord, разработен от Firewalk Studios и Sony. Това е първото заглавие на студиото, основано през 2018 г. и придобито от японския гигант през 2023 г. Точната сума на сделката не е назована, но е някъде около 200 млн. долара. По различна информация Sony е финансирала минимум още 200 млн. долара, за да се довърши Concord.

Една от причините японският гигант да придобие компанията е в техния „иновативен подход към разказването на истории“. Което е странно предвид, че Concord е изцяло мултиплеърно заглавие изпълнено с политкоректни персонажи. Играта претърпява пълен крах, като са продадени само около 25 хил. бройки. Sony я спира след по-малко от месец, връща парите на потребителите и се говори, че ще се опитва да я преработи във F2P заглавие.

Друг звучен провал е на Dustborn. Играта дебютира в Steam по сходно време с вече изброените заглавия и е достигнала най-много 83 едновременни играча в популярната платформа. Специфичното на заглавието е, че то е силно финансирано с близо 1.4 млн. долара от Норвежкия филмов институт, още 150 хил. евро по програмата за креативни проекти на ЕС и потенциално дори от правителството на САЩ с още 275 хил. долара. Всичко в името да се създаде игра, която да служи за „борба с дезинформацията“.

Победа на чужда територия

От всички изброени примери по-горе може да изведем две заключения в провала на големите западни гейм компании. Първият е, че се прахосват огромни ресурси в разработването на посредствени заглавия. Вторият е, че все повече фокусът пада върху „предаването на правилното послание“, вместо на забавлението. Практика, от която Холивуд си пати вече няколко години.

Резултатът и в двата типа развлекателни индустрии вече е един и същ – ниско качество, постигнато с огромни бюджети и одърпваща се аудитория. Докато Холивуд все още няма равносилна конкуренция, която да прибере потенциалните потребители, то при гейминга вече се намира такава. Успехът на Black Myth: Wukong разчупва почти всички парадигми на индустрията за видеоигри от последните няколко години. Както и поставя нови рекорди.

Докато Delta Force може да се окаже почти пълно копие на популярен, но залязващ по същите причини франчайз на Battlefield и да вземе точно неговата аудитория. Играта удря дори по-силно, защото сингълплеъра ще разказва за американската военна кампания в Сомалия, а главни герои ще са едноименните командоси. Отделно, Delta Force започва като проект за военен симулатор за САЩ, а сега се разработва от китайци.

Иронията е, че двете заглавия идват от Китай, която е популярна точно със силната си цензура в гейминга, контрол над посланията и др. подобни практики. Но тези две игри от Поднебесната са точната противоположност – без агресивни или дори прикрити политически лозунги, добро качество и фокус върху забавлението. Интересно ще бъде дали това ще се превърне в тенденция за заглавията от Китай и за бъдеще, както и дали западните гейминг компании ще отговорят подобаващо.

The post Как Китай превзима западния гейминг appeared first on TechTrends България.