Японската компания е претърпяла тиха пълна трансформация през последните две десетилетия. Промяна, която е вървяла бавно и неусетно, до момент, в който тя вече не е познатия на поколението X и ранните милениъли „технологичен гигант“. Бизнесът на Sony е все повече ориентиран към развлекателната индустрия, докато този на потребителската електроника и устройства залязва.

Компанията все още е технологична, но повече нишово ориентирана. Най-вече към фотографията – фотоапарати, камери и сензори, както и в по-малък аспект аудио системи. Някога символ на японската технологична мощ Sony сега вече не е „гигант“, въпреки, че през последните 10 години отчита стабилен финансов растеж. Той е нищожен на фона на постигнатото от американските корпорации през същия период. В най-тежкият си момент през 2012 г., компанията налага 15-годишна визия за своята пълна трансформация, което е рядко срещано явление за подобна наистина дългосрочна стратегия в корпоративните среди. Резултатите от нея са налице, а Sony вече е развлекателна и гейм компания, а не технологична такава.

Трудният пазар на телевизори

През февруари, Sony обяви, че продава мажоритарния дял на своето звено за телевизори (както и домашна аудио техника) на китайската TCL. Японската компания ще остане с 49% участие в новото съвместно дружество. След преминаването на регулаторните проверки и разрешения, то се очаква да започне да функционира от април 2027 г.

Пазарът за телевизори е труден, но все още растящ сегмент. Той се промени значително, като първо южнокорейските компании като Samsung и LG го превзеха, а през последните няколко години ги последваха китайските производители като TCL, Hisense и наскоро Xiaomi. Конкуренцията стана ожесточена за изключително установен продукт, при който иновациите са почти замразени, а диференциацията между марките – минимална.

Samsung е лидер, с около 18% от пазара през 2025 г., показват данните на TrendForce. TCL бързо достигнаха второто място с малко над 15% от продажбите през първата половина на миналата година. Hisense обаче свиха разликата и са с дял от 14.9%. LG пада на четвърто място с 11.8%, докато Xiaomi успява да допълни челната петица с 5.8% от продажбите. Всички останали брандове отговарят за около 34% от пазара. Делът на Sony се оценява на около 3%.

Самият пазар нараства на годишна база с около 2% на продажбите. Проблем са маржовете на печалбата, като при телевизорите те са изпилени под 10%, а някои от по-новите производители продават под себестойност с цел да вземат по-голям дял. В рамките на февруари, след Sony и Panasonic стана жертва на силната конкуренция и ниските нива на печалба на пазара за телевизори. Другата японска компания също обяви, че продава ТВ бизнеса си на китайската Skyworth.

Така надпреварата в сегмента започва да се превръща само между китайски и южнокорейски производители. Сделката между TCL и Sony ще даде на първата компания потенциал да задмине Samsung и да се превърне в лидер на пазара. Отделно, китайската компания ще може да се възползва от позитивния имидж на бранда на японците в някои региони. Докато тази между Panasonic и Skyworth – възможност на втората да вземе бързо пазарен дял.

Все по-развлекателна компания

В съобщението си за де факто излизането си от пазара за телевизори, Sony коментира, че причината за действието е пренасяне на фокуса към гейминга и развлекателната индустрия. Тези сегменти се превърнаха в основни на японската компания през последните години.

През 2023 г. бизнесът с видеоигрите (разработка и дистрибуция, може би и продажбите на конзолите PlayStation) доминира приходите, като има почти една трета дял (32%). Музикалното и филмово звена на Sony формират близо една четвърт – 12% и 11% съответно. Сумарно, развлекателните сегменти вече отговарят за 55% от доходите на компанията.

В същия момент, този с устройствата (от телевизори, през слушалки, фотоапарати и др.) е само 18% от приходите на Sony за 2023 г. Фотографските сензори са 12%, но тук не се включват цели устройства, японското дружество е водещ производител и доставчик на камери за смартфони и таблети. Според финансовите отчети на компанията, Sony планира постепенно да се раздели и с този бизнес, въпреки, че през годините нараства значително.

Исторически ситуацията е коренно различна преди близо 20 години. Тогава, Sony разчита основно на приходи от устройства, чийто дял тогава е 43%. По това време те са разделени на няколко категории – мобилни продукти, устройства и домашни системи (ТВ, аудио и др.). Оптичните сензори и филмовия бизнеси са по 10% всеки, геймингът е със 7.8%, а музикалното звено – 6%. През 2012 г. промените са незначителни, като повечето сегменти запазват дяловете си, единствено гейминга се увеличава малко до 10%.

Последният бизнес е интересен – финансови услуги, които включват животозастраховки и банкови операции. Той е неизменна и стабилна част от бизнеса на Sony. През 2005 г. съставлява малко под 15%, през 2012 г. се понижава минимално до 14%, а през 2023 г. – до 13%.

Планирана промяна

В последния корпоративен отчет на Sony е дадена ясна хронология и планове за развитието на компанията. Трансформацията на японския гигант е добре планирана и ясно очертана, което е нагледен пример за наистина стратегическо и дългосрочно планиране. Икономическата теория последното обикновено обхваща петгодишен период. Sony залага на своята трансформация в 15-годишен прозорец, нещо, което е наистина рядко срещано в корпоративния свят.

Компанията вече е във финалния стадий на своята промяна. Приоритети са трите развлекателни бизнеса – гейминг, филмовото и музикално звено, както и разработката на оптични сензори. В края на 2025 г. Sony отдели 80% от звеното за финансови услуги, като това е почти ясен сигнал за подготовка за последващата му продажба.

След телевизорите и аудио електрониката, не е ясна съдбата на смартфоните на японската компания. Дружеството все още поддържа компактно портфолио под бранда Xperia, което се ползва повече за демонстрация на технологиите ѝ при сензорите и екраните. Последните вече играят по-малък фактор и няма да е изненада, ако Sony реши да прекрати и този бизнес.

Причините и резултатите от рязката промяна в курса на японската компания е очевидна, като се огледат отчетите назад във времето. През 2005 г. Sony отчита около 7 трлн. йени приходи, но това ниво се запазва и през 2012 г., когато постъпленията са дори под 7 трлн. йени. Тенденцията по това време всъщност е надолу от 2008 г. когато те са били малко под 8 трлн. йени.

Негативните резултати карат японското ръководство да измени напълно политиката и визията си. Затова през 2011 г. започва трансформацията на Sony, под наслова One Sony и резултатите са налице. Последните финансови резултати за 2023 г. показват близо удвояване на приходите на над 13 трлн. йени. Най-доходоносният и растящ сегмент е гейминга с 4.6 трлн. йени постъпления и ръст за две години от 28%. Затова вече смело може да кажем, че Sony не е технологична компания, а гейминг такава. При това най-голямата, защото тя е лидер, но конкуренцията се засилва, особено от Microsoft и Tencent.

The post Бавната и тиха трансформация на Sony appeared first on TechTrends България.

Xbox е интересен случай, защото дори от Microsoft признаха в един момент, че устройството им е „на загуба“. Въпреки това, конзолата продължи своя живот и се превърна в крайъгълен камък на геймърския бизнес на софтуерния гигант. Последният се разшири до такива мащаби, че компанията се превърна в третата най-голяма в гейм индустрията след Sony и Tencent. Това беше постигнато след редица придобивания, последните от които на големите на пазара като Activision-Blizzard (най-голямата сделка в сектора – бел. ред.) и Zenimax Studio (в които влиза студиото Bioware – бел. ред.).

Ситуацията е такава, че в бъдеще Microsoft може да няма нужда от конзола. Софтуерният гигант подготвя голямо реорганизиране на своя гейм бизнес и хардуерът в него няма да заема централно място. То ще бъде резервирано за самите игри. Конзолата Xbox не само ще остане на заден план, но може да се окаже напълно излишна. Ако този сценарий се развие, тогава настоящите модели X и S може да се окажат последните от популярната серия устройства на Microsoft.

Поражение в конзолните войни

Първият и може би най-голям индикатор са продажбите на конзолата. До края на 2025 г. лидер продължава да е Nintendo Switch 2 с 10.36 млн. продажби. Японската конзола е най-новата на пазара и това обяснява донякъде високия интерес към нея. Въпреки това, другият конкурент от държавата на „изгряващото слънце“ – Sony реализира 9.2 млн. продажби на своя PlayStation 5.

Xbox традиционно е трети по този показател, но не и до края на 2025 г. Тази позиция за периода е заета от Nintendo Switch – по-стария модел на японския гигант с 3.4 млн. продадени устройства. Сумарните продажби на моделите Xbox Series X и S са наполовина – 1.7 млн., като данните са на VGCharts.

Изминалата 2025 г. е била доста тежка за пазара показва проучване на Circana. Двете конзоли на Nintendo продават с 10% по-малко бройки, продажбите на Sony са с 40% надолу, но при Microsoft ситуацията е доста по-драматична с отчетен спад от 70%. Софтуерният гигант спря практиката да обявява точните продажби на Xbox през 2015 г., когато разликата с PlayStation започна да става по-очевидна.

Има няколко обяснения за спада от 2025 г. Като изключим Nintendo Switch 2, останалите конзоли са от 2020 г., тоест вече са към края на стандартния им жизнен цикъл от около седем години. Друга причина е намаляването на ексклузивните заглавия за отделните конзоли. Това важи с особена сила за Xbox, след като Microsoft започна поетапно да се отказва от тази практика.

Резултатите от 2025 г. ясно показват, че софтуерния гигант загуби конзолната война. Победител в нея за момента е Nintendo на глобалния пазар, докато на този в Северна Америка и Европа е Sony. Това дава повод на Microsoft просто да не разработи следващото поколение Xbox устройства.

Новата стратегия

Бизнес моделът на гейм конзолите по презумпция не разчита само на продажба на устройства. Маржът при тях е минимален, ако изобщо се продават на такъв. Печалбите се формират от игрите, които са съвместими с тях. Затова дълги години идеята за ексклузивни заглавия беше най-силното оръжие на всеки един производител.

През последните две години Microsoft прави плавни стъпки към напълно отказване от този модел. Компанията редуцира почти напълно ексклузивните заглавия за Xbox Series X и S. Дори последната игра от емблематичния франчайз Halo Infinite излезе, както за конзолите на Microsoft, така и за Windows. Нещо, което до тогава за серията беше нечувано.

Новият фокус на софтуерния гигант е насочен изцяло към игрите. Компанията направи ключови придобивания през последните няколко години, като взе издателите Activision-Blizzard и Zenimax Studio. Двете студиа разполагат с огромно портфолио от хитови заглавия като Call of Duty, World of Warcraft, StarCraft, Fallout, Quake, Doom и др.

В момента, Microsoft разполага с наистина голям каталог от игри. Вместо да го затвори само за конзолите Xbox или зад платената абонаментна услуга Xbox Game Pass, компанията ги направи достъпни и за алтернативни платформи като Steam, Epic Store, а някои от хитовите заглавия като Call of Duty – дори за конкурентната PlayStation 5.

Потенциална монетизация и проблеми

Настоящата визия на Microsoft е да предложи възможност на „всеки, който иска да играе“. С други думи – компанията няма да разчита на хардуерни и дори софтуерни бариери, а да предлага заглавията навсякъде, където има геймъри. Което прави конзолата Xbox вече излишна, като продукт.

Печалбите на скоростно разрасналото се геймърско звено на Microsoft ще се формират изцяло от продажбата или предлагането на игри. Това ще става на всяка налична на пазара платформа или поне на почти всяка. Дори и това да включва доскорошните най-големи врагове на софтуерния гигант в сектора.

Другият източник на добир приходи е чрез абонаментната услуга Xbox Game Pass. Ако запази името си, тя е с перспектива да остане единственото нещо с това наименование при спиране на едноименните конзоли. Xbox Game Pass позволява на геймърите да играят всички наличния в каталога заглавия само срещу една поносима месечна такса.

Компанията вече разполага с огромни ресурси за разработката им, след като придоби някои от най-големите студиа в света. Резултатите ще дойдат по-бавно от очакваното, защото интеграцията, оптимизацията и стратегическото планиране между закупените и съществуващите активи ще отнеме време. Затова не е изненада, че едни от първите действия на Microsoft малко след придобиването на студиата беше съкращаване на персонала в тях.

Друг ключов проблем не е обвързан толкова с геймърската амбиция на софтуерния гигант, а с огромните инвестиции в генеративен изкуствен интелект (AI). Microsoft наля и продължава да инвестира десетки милиарди долари в OpenAI, Anthropic и други фирми, свързани с иновативната технология.

Вложените средства засега не дават очакваната възвръщаемост. Което наложи Microsoft да вдигнат цените за всички свои софтуерни услуги на абонамент – от Windows и Office 365, до вече споменатия Xbox Game Pass. Действия, които предизвикаха гнева на много потребители, най-вече на геймърите, защото старата цена на гейм платформата даваше висока добавена стойност предвид големия каталог със заглавия. Новата, почти двойна такава, се доближава до тази на една пълна игра на месец.

Неясното бъдеще

Всички индикации, че може би идва краят на конзолите Xbox са налице. Ориентация към самите игри, не към хардуера, махане на ексклузивитета на заглавията, абонаментната платформа, инвестициите в гейм разработчици и др. Шансът Microsoft да не обяви нова конзола след една-две години е доста голям и може би трябва да се подготвим за подобен развой.

Последният пирон в ковчега на Xbox дойде от неочаквано място – Valve. Създателите на култовата поредица Half-Life и платформата за игри Steam обявиха свои хардуерни продукти, които са хибрид между PC и конзола. Имаше десетки усилия в тази посока през годините, но решенията на Гейб Нюъл изглеждат повече от обещаващи. Подобни, преносими конзоли също се появяват от PC производители като Lenovo, например.

Предвид големия каталог, който Microsoft вече контролира и неговото отваряне за платформи като Steam, ще бъде един от факторите за потенциален успех на горните продукти. За сметка на собствения си Xbox. Тази тенденция може да радва само геймърите, защото наистина ще имат по-богат избор на устройства, без да жертват прекалено много съвместимите игри.

Microsoft ще премахнат от портфолиото си поредния хардуерен продукт, който само „замърсява“ името ѝ на софтуерна компания. Една критика, която е повтаряна многократно от инвеститори и анализатори в различните опити на технологичния гигант в тази сфера. Трябва да се признае едно нещо – въпреки, че Xbox никога не е бил на печалба като хардуерен бизнес, той беше успешен, защото утвърди Microsoft като основен фактор в гейминга. Без конзолата, най-вероятно компанията от Редмънд нямаше сега да бъде сред лидерите при разработването на игри.

The post Идва ли краят на Xbox appeared first on TechTrends България.

Всички тези развития на пазара доведоха до завръщане на консумацията на пиратско съдържание онлайн. Потребителите имат ограничен бюджет за легални услуги, а не може да се намери всичко на едно място. За самите стрийминг компании не останаха много възможности за действие. Изборът се сведе до няколко варианта – консолидация между играчите и лицензиране на ексклузивното до момента съдържание за конкурентни платформи.

През последните две години компаниите се спряха на първия. Консолидацията започна с оптимизация между отделни услуги, които са под една шапка. Те кулминираха със сделката на Disney за Hulu, която беше наддаване между медийния гигант и Comcast, които имаха дялове в платформата. Тези действия са по-скоро оптимизация на съществуващи съвместни дружества или вътрешни решения.

Началото на истинската консолидация настъпи с наддаването за Warner Bros. Netflix обяви сделката за сключена и на стойност 72 млрд. долара. Това не попречи Paramount да направят опит за враждебно придобиване, като увеличат договорената цена на 108 млрд. долара. Сделката е от ключово значение за развитието на стрийминг индустрията по няколко причини – ако Netflix придобият Warner Bros те ще излязат в потенциална доминираща позиция. Ако Paramount вземат медийната компания ще затвърдят по-балансирания пазар. Залогът явно е голям, защото в казуса с Warner Bros се включи дори американския президент Доналд Тръмп.

Netflix печели наддаването

Warner Bros обяви, че ще се раздели на две части – стрийминг платформа (HBO Max, Discovery+ и др.) и студиата, които ще се предложат за продажба през 2025 г. Докато медийните канали (CNN, TNT и Discovery) ще бъдат представени на потенциални купувачи през 2026 г., когато бъдат отделени в друго дружество.

През септември Warner Bros започнаха продажба на първото и по-апетитно звено – стрийминга и студиата. Основните кандидати са Netflix, Comcast и Paramount. Последната компания прави първоначално предложение от 49 млрд. долара, които да бъдат изплатени в налични пари и акции. Warner Bros отхвърлят предложението на главния изпълнителен директор на Paramount Дейвид Елисън.

За офертата на Comcast няма изнесени точни параметри, но се знае, че е била значително по-малка и компанията се е отказала да наддава допълнително. Причината е, че ръководството не е искало „да натовари баланса“ на дружеството. Преведено на по-достъпен език, означава, че Comcast не са имали финансовите възможности на другите два играча.

Елисън от Paramount усеща, че ситуацията му се изплъзва и в края на ноември изстрелва оферта от 108 млрд. долара за Warner Bros. Отговор, обаче не последва. Вместо това, Netflix обявяват на 5 декември 2025 г., че придобиват стрийминг бизнеса на медийния гигант за 72 млрд. долара – доста по-ниска цена, от обявената от Елисън.

Сделката трябва да бъде финализирана във втората половина на 2026 г. От Netflix коментират, че големи промени в плановете за съдържание на Warner Bros и компанията ще продължи да издава филми на големия екран поне до 2029 г.

Контраударът на Paramount

В изтекла кореспонденция на Warner Bros се описва, че те са приели „късогледи“ критерии за оценка, които са били в полза на Netflix. Ръководството на медийния гигант е предпочела водещият в стрийминга, поради стратегически причини, а не толкова по бизнес такива. За всеки случай, те се застраховат, като включват блокираща такса от Netflix на стойност 5.8 млрд. долара, които ще останат за тях, ако по някаква причина се разпадне сделката.

Дейвид Елисън от Paramount не се отказва и не приема поражението. Вместо това той отправя офертата от 108 млрд. долара директно на акционерите в т.нар. „враждебно придобиване“. Освен в по-доброто финансово предложение, Елисън разчита на изграденото недоверие на големите имена в Холивуд (включително инвеститори и акционери) към Netflix. Както и във факта, че в тази оферта е включен целия бизнес на Warner Bros и компанията няма да се налага да продава ТВ каналите отделно през 2026 г.

Друг съюзник на Paramount са кината, които не се чувстват много уверени, че след придобиването Warner Bros ще продължи да пуска филми на големия екран. Според някои собственици на киносалони, сделката ще означава „безпрецедентна заплаха от унищожение на глобалния (им) бизнес“.

Последствията за стрийминг пазара

Ако сливането бъде финализирана, това ще постави Netflix в потенциална доминираща позиция на стрийминг пазара. Заедно с услугите на Warner Bros те ще контролират близо 43% от дела на всички големи платформи (с над 25 млн. абоната). Причината е, че двете компании са сред водещите играчи на този пазар, заедно с Amazon и Disney. Първата контролира около 20%, а втората – 22%. При Disney взимаме предвид различни платформи и освен едноименната Disney+, към тях влизат още Hulu, ESPN и др.

Другите наддавали за Warner Bros са второстепенни. Paramount и Comcast заедно с Apple формират общо 15% от споменатия пазар. Ако някоя от тях беше успяла да спечели придобиването на Warner Bros щеше да се превърне в четвъртия голям играч и съотношението между тях Amazon и Disney щеше да е минимално.

Освен в удвояване на пазарната преднина пред основните си конкуренти Netflix ще получи и други предимства. Warner Bros разполага с голям и популярен каталог от заглавия, някои от които култови класики. Сред тях са сериалите „Приятели“, „Игра на тронове“ и „Теория на големия взрив“, поредиците по „Хари Потър“, „Дюн“ и много други.

Последното голямо предимство е, че Warner Bros има изградена значителна инфраструктура в снимането на големи филмови продукции и ТВ сериали. Това може да оптимизира значително разходите по създаване на ново съдържание на Netflix, които и без това вече на няколко пъти понижиха бюджетите по това перо.

Регулаторите, Тръмп и странните съвпадения

Голямото влияние в стрийминг пазара, което Netflix буквално „ще си купи“ и постигането на 43% дял е повод за притеснение от страна на регулаторите. Тяхната намеса може да не е пагубна за самата сделка, практиката показва, че всичко ще зависи от решенията на съда. Това може да доведе до забавянето ѝ, а не толкова до нулирането ѝ. Елисън и Paramount също така разчитат на значителното пазарно влияние, което сделката между Netflix и Warner Bros ще доведе и намесата на регулаторите, което да подкрепи по-скоро тяхната оферта.

Проблем ще бъде и точно как ще се определи дефиницията за стрийминг пазара. Тъй като освен платените платформи, към тях може да влязат и такива като YouTube и TikTok. Тогава дяловете ще бъдат значително разводнени, като подобен пример беше няблюдаван в България. При защитата на сделката между „Виваком“ и „Булсатком“, телекомът представи в своя защита тезата, че ТВ пазарът в страната включва и стрийминг платформите, което редуцира значително кумулативния им дял.

Придобиването на Warner Bros предизвика интереса на президента на САЩ Доналд Тръмп. Ексцентричният бизнесмен и политик обяви, че „той трябва да участва“ в решението за това, кой ще купи медийния гигант. Тръмп изрази също опасения за големия пазарен дял, който Netflix ще получи след финализирането на придобиването. „Това може да бъде проблем“, допълни той.

След изказването на Тръмп се появи информация, че един от неговите бивши съветници в Белия дом и зет Джаред Къшнър има участие в офертата на Paramount. Връзката става чрез инвестиционната фирма Affinity Partners, основана от Къшнър. Тя е сред малките инвеститори, които са привлечени от Лари Елисън (баща на Дейвид Елисън) и фонда RedBird Capital Partners за събирането на 40 млрд. долара за офертата към Warner Bros. След разкритието за участието на Къшнър, Тръмп смекчи тона, като обяви, че не подкрепя нито една от двете оферти за медийната компания.

Последствията за България

Промяната ще се отрази и на стрийминг пазара в България. До гоялма степен, местните предпочитания и абонати се изравниха със световния такъв с лек изключения. На българския пазар Disney+ не е в челната тройка, а заменен от Apple TV+.

Другите дялове са сходни. Лидер е Netflix с 27%, Amazon Prime Video е втори с 19%. Трети е вече споменатия Apple TV+ с 15%, а веднага след него е HBO Max с 14%. Disney+ е с 11%, а от големите остава SkyShowtime с едва 5% дял, които са под шапката на Paramount. Данните са на изследователската фирма JustWatch за третото тримесечие на 2025 г.

След сделката между Warner Bros и Netflix, последния ще овладее 41% от българския стрийминг пазар, далеч след втория Amazon с 19%. Ако Paramount осъществи враждебното придобиване, то тогава те ще са с изравнени позиции с Amazon за второто място с по 19%.

Ефектът върху българския пазар само подчертава, че истинската битка за консолидация на стрийминг пазара тепърва започва. Залогът е голям и затова се ползват всякакви средства включително похвати като враждебно придобиване и политическа подкрепа. Последната може да се окаже проблемна за Белия дом, тъй като Доналд Тръмп на няколко пъти вече си играе с гъвкавостта на термина „конфликт на интереси“.

The post Стрийминг войните – време за консолидация appeared first on TechTrends България.

EA изпитваше затруднения, подобно на Activision-Blizzard. Двата гиганта разчитат на силни франчайзи, които обаче започват да залязват като интерес. Новите итерации не допадат толкова на масовата аудитория и се наблюдава постепенен, но сравнително постоянен отлив. По-агресивните опити за монетизация само наляха масло в огъня. EA като публична компания трудно балансираше между непрекъснатият стремеж за ръст на приходите и печалбата, така и в създаването на иновативни и качествени заглавия.

Последното е свързано с доста разходи и поемането на рискове, което дружество на борсата трудно може да си позволи. Връщането на компанията в частна такава, дава по-голяма творческа свобода. Но се обвързва още по-тясно с желанието на новите собственици. Затова беше важно, кой точно би купил EA. С обявяването на сделката пъзелът до голяма степен се нареди. Бъдещето на компанията ще бъде почти изцяло обвързано с електронните спортове. Това носи своите предимства, но и рискове.

Новите собственици

EA обяви, че е купена от консорциум състоящ се от няколко ключови играча. На първо място е саудитският суверенен фонд PIF (Private Investment Fund), който на пръв поглед няма много общо с гейминга. Той стои зад редица инвестиции свързани с голф, партньорства с големите тенис турнири ATP и WTA, както и с гига-проектите на Саудитска Арабия, които имат за цел да трансформират икономиката на страната и да намалят нейната зависимост от петрола.

PIF обаче ще натисне EA да се фокусира основно върху игри за електронни спортове. Причината е, че т.нар. Световно първенство по е-спортове (Esports World Cup – EWC) не само се провежда в Саудитска Арабия, но и организаторите зад него са подкрепени основно от Рияд. Ще разгледаме защо новината е едновременно добра и потенциално рискова за EA. Поради тази причина, PIF беше влязъл като миноритарен акционер с 9.9% дял в гейм разработчика.

Другите представители на консорциума са инвестиционния фонд Silver Lake, които имат интерес към технологични и спортни компании. Последният инвеститор също е финансов – Affinity Partners. Това е сравнително новоучреден фонд (създаден през 2022 г.) с малко инвестиции основно в технологиите, но и свързан с някои сделки заедно със Silver Lake и PIF.

Сделката е най-голямата такава с левъридж изкупуване в историята на САЩ. Това означава, че по-голямата част ако не и цялата сума е взета под формата на дълг, в който за гарант са използвани активите на закупената компания. В случая с EA става дума за общо 55 млрд. долара, от които 18 млрд. долара трябва да бъдат предоставени при приключването на сделката през 2027 г.

Без видима промяна на пазара

Трансакцията няма да промени значително баланса на силите в гейминг индустрията. Лидер по годишни приходи продължава да е Sony, следван от китайския Tencent, който през последните няколко години задмина Microsoft. При това въпреки, придобиването на софтуерния гигант на един от следващите по големина играчи – Activision-Blizzard. Любопитното е, че в рамките на тези няколко години, автоматично се вляха сумарните приходи на двете компании, но без видим растеж.

Nintendo е четвърта, като изостава с близо двойна разлика спрямо Microsoft. Китайският Net Ease и вече продадената EA са почти изравнени на петата позиция. Epic Games и Take Two са след това, като нов китайски играч идва на девета позиция – MiHoyo. Американската sandbox платформа Roblox допълва десетката в гейминг индустрията.

Промяната за последните няколко години идва от китайските компании, а не толкова от мегасделката между Microsoft и Activision-Blizzard. Западните разработчици също изостават или в най-добрия случай стагнират като резултати. Сделката за EA не е най-голямата в индустрията, като придобиването на Activision-Blizzard за 68.7 млрд. долара продължава да е на върха. С нея Microsoft си купи малко дял с който да се противопостави на Tencent и да разшири значително каталога си от абонаментната услуга Xbox Game Pass.

Електронните спортове – ножът с две остриета

Новите собственици PIF ще натиснат EA да се фокусира върху развитието на е-спортовете. Сделката за саудитите е стратегическа, защото разработчикът стои зад някои от основните спортни заглавия като FC26 (бившата поредица FIFA), поредиците NHL, Madden, F1, UFC и др. EA стои зад популярното заглавие в жанра Battle Royale – Apex Legends, а сделката идва само дни преди премиерата на дългоочаквания военен шутър Battlefield 6.

Последният в маркетинговата си кампания се опитва да измести популярния франчайз на Activision – Call of Duty. Повечето от изброените игри, без Battlefield 6 в момента са активни на професионалната сцена. Фокусирането върху е-спортовете почти сигурно ще има една цел – ще се повиши качеството, вместо количеството. Причината е, че про геймърите настояват за изчистен и балансиран геймплей, който да не се променя всяка година.

Ефектите може да са няколко. Първата възможност е да се елиминира концепцията за ежегодни премиери на едни и същи заглавия. Например футболната поредица FC да бъде пускана веднъж на пет или шест години, но да се пуска DLC пакет всяка година с актуалните емблеми и състави. Ежегодните премиери са ужас за професионалните играчи, защото дори промените да са минимални, те трябва бързо да се нагодят към тях.

Това може да се окаже предимство за EA, особено ако намери балансиран бизнес модел за монетизация. След слизането ѝ от борсата, компанията няма да бъде под непрекъснат натиск всяко тримесечие от акционерите за ръст на приходите и печалбата. Което ще ѝ позволи да разработва своите игри с по-стратегическа и дългосрочна визия. Както и да не се залага задължително на токсични и нелоялни практики за монетизация.

Недостатъците при е-спортовете са, че това може да убие иновациите. Професионалните играчи искат заглавията да са предвидими и направени за тях. Counter-Strike визуално може да е извървял огромен път, но чисто механично играта е същата от версия 1.6 и дори в някои отношения някои иновативни идеи или експерименти са отхвърляни, за да не се разстроят утвърдените професионални играчи.

Друг пример е поредицата Quake, в която про геймърите настояват за присъствието на определени механики, които правят трудността на играта огромна, особено за новите потребители. Постепенно едно от най-емблематичните заглавия при шутърите и в е-спортовете беше ограничено само до няколкостотин професионални играчи и упорити ентусиасти. Казано с други думи – популярността на Quake беше убита от про геймърите.

В подобен капан може да попаднат заглавията на EA след придобиването от PIF. Кое точно от остриетата на професионалния гейминг ще сработи при тази сделка ще разберем поне след няколко години. Едно е ясно, EA вече няма да е същия разработчик след това придобиване.

The post Сделката за EA е поглед към бъдещето на електронните спортове appeared first on TechTrends България.

Борбата за това едно място сред най-добрите на финалите в Рияд е само една от причините, играчите да се състезават на най-високи обороти. От 16-те участника на Bellum Gens Elite по това време петима се бяха вече класирали. Но това не намалява напрежението сред тях, защото турнирът в Стара Загора се явява като едно от малкото места за тренировка на играчите преди световното първенство.

Вкарването на Bellum Gens Elite в световния календар на EWC не е единственият успех. Изданието през 2025 г. успя да привлече двойно повече публика на живо в Летния театър в Стара Загора. Живите излъчвания в Twitch привличат близо 360 хил. гледания, което е съпоставимо с доста от най-големите турнири по света по StarCraft 2. Успехът на Bellum Gens Elite е показателен, че в България могат да се развиват независими турнири и инициативи свързани с електронни спортове на световно ниво.

Високи залози с очакван край

Световният шампион и миналогодишен победител в Bellum Gens Elite – французинът Clem отново влезе в ролята на фаворит. В изданието през 2025 г. обаче конкуренцията беше значително по-висока. Ако през миналата година, само Oliveira и Reynor оказаха някаква по-силна съпротива, сега към втория се присъедини и най-големият конкурент на французина – финландецът Serral.

Крайният резултат бяха два изключително силни мача. Първо, Clem преодоля с 2:1 италианецът Reynor, като последните две игри бяха едни от най-дългите на турнира. Финалът беше дългоочакваното съревнование между Clem и Serral. Надпреварата беше силно оспорвана, като французинът едвам успя да обърне резултата в своя полза и спечели турнира с 4:3. Така той грабна голямата награда от 3 хил. евро, докато Serral си тръгна с 1 950 евро.

Много играчи негодуват, че Clem доминира прекалено много в различните видове турнири – както тези на живо, така и в изцяло онлайн такива. Мачовете му с Reynor и Serral, показаха, че все пак има опоненти, които могат да го победят, макар и трудно.

Bellum Gens Elite в Стара Загора демонстрира, че финалите на EWC се очаква да бъдат доста оспорвани в StarCraft 2 и на Clem ще му бъде доста трудно да защити титлата си на световен шампион. По същия труден начин по който направи това в България на Bellum Gens Elite.

Щастливецът от полуфиналите

Може да се запитате какво се случи с квотата за EWC? Както отбелязахме петима от участниците вече се бяха класирали за световното в Рияд. В последните кръгове останаха шестима – Clem, Serral, Reynor и Zoun, които вече си бяха гарантирали участието на финалите в Саудитска Арабия.

Така, останаха двама – германците ShowTime и Lambo. Те трябваше да продължат до полуфиналите и да играят помежду си, за да определят кой ще вземе квотата. Lambo обаче падна от Serral с 2:0, докато ShowTime победи Reynor с 2:1 и така си осигури място в EWC 2025. Германецът се успокои и намали оборотите и позволи на финландецът да го бие лесно с 2:0. Lambo все още запазва шансове за класиране, тъй като участва в последните световни квалификации за EWC.

Успех с продължение

Провеждането на две поредни издания на Bellum Gens Elite в Стара Загора демонстрира много неща за българската е-спорт сцена. Първото е, че страната ни може да проведе турнири на най-високо световно ниво, които дори да влязат в календара за квоти на световното първенство в Рияд.

Второто е, че в България може да се развият успешно подобни е-спорт състезания. За две години публиката във финалния ден беше удвоена, като вече достига 500 души. Това може да не е много, но показва възможности за растеж и дори привличане на повече хора, които не са толкова ангажирани с гейминга.

Успехът е повече видим онлайн, като в платформата Twitch, две от живите излъчвания постигат над 100 хил. гледания. Сумарно през всичките четири дни са постигнати над 275 хил. гледания. Това е отлично постижение, особено предвид факта, че по същото време се излъчваха и световните квалификации по Counter-Strike 2, които са далеч по-популярна игра и надпревара.

Амбициите на екипа зад Bellum Gens Elite е да продължи с организирането на турнира. За две години, успехите са повече от видни и остава да видим дали те ще могат да се трансформират и във финансови такива. Ключов въпрос ще бъде и съдбата на самия StarCraft 2 като е-спорт заглавие. То беше поставено под въпрос през тази година, като до последния момент не беше включено в календара на EWC.

Играта обаче отпадна от програмата на ESL турнирите (без този в Далас – бел. ред.), което е доста голям удар за нея. StarCraft 2 общността обаче остава силна, като вече са обявени и няколко нови турнира, които да поддържат „огъня запален“.

The post Bellum Gens Elite – първа крачка към световното по StarCraft 2 appeared first on TechTrends България.

Голямото позитивно развитие сега е, че победителят в Bellum Gens Elite тази година осигурява директна квота за 18-те финалисти на световното първенство в Рияд – Esports World Cup (EWC). По този начин българският турнир получава признанието, като един от малкото състезания с финали на живо, които са на най-високо глобално ниво. Другите две, които осигуряват квоти са южнокорейския GSL (Global StarCraft League) и Dreamhack Dallas. Първият дава две места, а вторият – цели четири на финалите на EWC.

Има и потенциално лоши новини, които не касаят само Bellum Gens Elite, но цялото общество зад StarCraft 2. Те са свързани, че играта отпада от програмата на ESL Pro Tour (EPT). Това е най-голямата верига от онлайн състезания и турнир на живо свързани с е-спортове. Което поставя под въпрос дали StarCraft 2 ще продължи развитието си като професионален електронен спорт или ще се свие значително.

Стара Загора, като за световно

Bellum Gens Elite отново ще постави едни от най-добрите играчи на StarCraft 2 в двубой на живо в Стара Загора през юни. Организаторите този път проведоха повече онлайн квалификации, които да гарантират участие в турнира. Поканени са само четирима Clem, Reynor, ShoWTime и Serral. Първите трима бяха на полуфиналите през 2024 г. в Стара Загора. Единственият липсващ от Топ 4 от миналата година е Oliveira, като китайският играч реши да се „пенсионира“, като професионален StarCraft 2 играч.

Четвъртият поканен обаче не е случаен – Serral е един от най-добрите Zerg-ове в света. Миналата година организаторите на Bellum Gens Elite също му предложиха участие, но тогава финландецът трябваше да отбие задължителната военна служба в неговата родина. Тази година той влиза на мястото на Oliveira, като неговите двубои с миналогодишния световен шампион и победител в Стара Загора Clem се смятат за най-високото професионално ниво в момента.

Останалите участници също не са за подценяване. Германецът Lambo, руснакът Skillous и нидерландецът Harstem са сред познатите лица от миналогодишното издание на Bellum Gens Elite. Сред новите се открояват южнокорейците Ryung и Zoun, американецът Future, канадецът Trigger и руснакът YoungYakov. Полякът Spirit също беше от поканените през 2024 г., но не успя да дойде и беше заменен. Българският играч Nitix също ще представлява родния флаг на Bellum Gens Elite през юни.

За съжаление, през 2025 г. не всички поканени и класирани ще успеят да се състезават в Стара Загора. Южнокорейската легенда Maru първоначално потвърди участие, но впоследствие се отказва, заедно с друг класирал се от азиатските квалификации – тайванецът Rex. Други двама южнокорейци от миналата година – Solar и Stats засега не са класирани. Първият спечели сърцето на публиката в Стара Загора и в момента се намира в доста силна форма в онлайн турнирите.

Неясно бъдеще, но силна общност

Докато Bellum Gens Elite обещава да повтори успеха си от миналата година, цялостното състояние на професионалната StarCraft 2 сцена е под голям въпрос. Оттеглянето на играта от EPT веригата от онлайн и турнири на живо е голям удар за нея. Това са редица от големи събития, като IEM Katowice World Championships, DreamHack Masters, ESL Masters и ESL Opens.

Участието на StarCraft 2 в програмата на световното първенство в Рияд дава лъч надежда за играта. Чрез нея беше потвърдено, че и южнокорейската лига GSL ще има издание през 2025 г. Преди те бяха по няколко в годината, но през 2024 г. бяха редуцирани значително и това създаде опасенията, че турнирът може да спре.

Значителното намаляване на броя на турнирите, особено тези на живо, създава голяма несигурност относно бъдещето на StarCraft 2 като професионален е-спорт. Затова и продължаването на Bellum Gens Elite играе роля в поддържането на общността на играта. Самото то не се предава и един от най-емблематичните коментатори – Tasteless стартира кампания за набиране на средства за организирането на нов турнир. Той се казва Revival StarCraft League (RSL) и вече е събрал по близо 10 хил. долара на месец през платформата Patreon. Турнирът ще разполага с онлайн част и финали на живо, подобно на Bellum Gens Elite и целта му е да задържи пламъка на StarCraft 2 запален.

The post Българският турнир Bellum Gens Elite покори световната е-спорт сцена appeared first on TechTrends България.

Първо дойде затваряне на съдържанието в различните платформи. Което доведе до силна фрагментация на пазара и пренасищането му с голям брой услуги. Напук на теорията за пазарната икономика, че повишеното предлагане, ще доведе до потенциален спад на цените, се получи точно обратното. Отделните играчи трябваше да повишат абонаментите, за да могат да извлекат повече приходи от стагниращ брой клиенти. Някои предприеха и очакваното окрупняване на пазара, за да консолидират абонатната си база. След като тези ходове не беше достатъчен, компаниите опряха и до пълното завъртане на колелото с интеграцията на реклами.

Изминаващата 2024 г. беше тестът на последните две тенденции – окрупняването на пазара и вкарването на промотирано съдържание. Първите резултати не са толкова обещаващи, някои от водещите медийни гиганти затъват в дългове, заради приключението им в стрийминга, докато приходите от новите потенциални източници не са толкова щедри, колкото се очакваше. Последната прогноза, която направихме в TechTrends през 2019 г. с първия ни материал от серията „Стройминг войните“ беше, че след всичко това ще се завърне пиратството. Дали това е факт или това все още е липсващото парче от пъзела, ще разберем в следващите редове.

Солената сделка

През 2024 г. трябваше да бъде приключена една от най-големите консолидационни сделки в сектора. Disney сключи споразумение с Comcast в края на декември предходната година за изкупуването на пълния дял в платформата Hulu. Компанията на „Мики Маус“ притежава 67% с опция да придобие останалите 33% от ТВ гиганта. Срокът беше 2024 г., двете дружества влязоха в разгорещен спор за точната оценка на услугата.

През 2019 г., когато е сключено това споразумение тя е за 27.5 млрд. долара. Според тази оценка една трета дял е малко над 9 млрд. долара. Disney беше в незавидно финансово състояние още преди да беше финализирана окончателната сума за сделката. Медийният гигант успя с цената на много оптимизации и съкращения да повиши кешовите си резерви до малко над 5 млрд. долара.

В крайна сметка, Disney успява да намери малко повече пари. През декември 2023 г., компанията се договаря да прехвърли 8.61 млрд. долара на Comcast. Това е малко под 33% от договорената през 2019 г. сума от 27.5 млрд. долара. В лицето на медийния гигант, отношенията са приключени и през следващата година започна пълна интеграция на Hulu с Disney+.

Comcast обаче оспорва и към август 2024 г. тече арбитражно дело. В него, миноритарният собственик иска от Disney да доплати още 5 млрд. долара. Ако това се случи, пазарната оценка на Hulu ще надмине 50 млрд. долара. Disney се приготвя за подобна развръзка, като в края на финансовата година (28 септември – бел. ред.) има кешови наличности от над 8.5 млрд. долара.

Въпреки, че според Disney „до 1 декември 2023 г. трябва да изплати“ сумата от 8.61 млрд. долара на Comcast, според годишния финансов отчет през септември 2024 г. такова плащане не е предприето. Затова и тези 8.5 млрд. долара кешови резерви най-вероятно са предвидените пари за сделката с Hulu.

Ако арбитражът отсъди в полза на Comcast, Disney ще трябва да намери най-вероятно още 5 млрд. долара, за да финализира трансакцията. Предвид усилията, които костваше на медийния гигант да събере средствата от 8.6 млрд. долара, добавянето на още 5 млрд. долара може да се окажат вече непосилни.

(Не) всички печелят от реклама

Да оставим арбитражните драми за момент и да видим какво се случва с рекламата. Изминалата 2024 г. е годината в която всички стрийминг платформи се отвориха за подобен тип приходи. Това ни върна с повече от десетилетие назад във времето, когато кабелните телевизии доминираха, като ТВ услуги в домакинствата.

Идеята им е сравнително проста, като вече стрийминг платформите предлагат два типа абонаменти – с и без реклами. Първата опция е по-евтина, докато втората по-скъпа. Не всички услуги в момента предлагат това навсякъде и затова примерно в България, повечето абонаменти все още са без такива формати. Но, САЩ е първият и най-голям пазар, в който стрийминг платформите наложиха този модел.

Резултатите за 2024 г. са противоречиви, поне според данните на Emarketer. Само три платформи реално надминават 5% от общите рекламни приходи, а пет – сумата от 1 млрд. долара. Лидерът YouTube притежава 24%, но той не е точно стрийминг платформа, като неговия бизнес модел е базиран на промоции още от придобиването му от Google.

Amazon е интересен пример, защото Emarketer не отчита само постъпленията от Prime Video (стрийминг услугата), но включва и тези от Twitch, Fire TV и Freevee. Друг елемент от методологията на консултантската фирма, който трябва да се отбележи е, че става дума за съдържание, което е пускано само на телевизори, но не и на лаптопи и мобилни устройства.

Така, най-адекватните данни само за стрийминг платформи са за останалите играчи. Като единствен от тях с над 5% е Hulu, която има 12% от приходите за ТВ реклама за 2024 г. Услугата на новия им собственик Disney+ успява да привлече едва 3%, толкова е и Tubi, а Max и Showtime на Paramount са с по 2%. Мастодонтът по стрийминг потребители Netflix също е с 3%. Друга изненада тук е, че по рекламни постъпления Peacock изпъква над големите макар и с малко с 4% общо.

Любопитното е, че според Emarketer, времето прекарано в съответните платформи е доста ниско, въпреки милионите абонати в САЩ, които всяка компания е обявила. Netflix е с очаквано висок резултат по този показател с 20%, но примерно Disney+ е само с 5%. Отново Hulu е изненадата с 8%, докато Max, Peacock и Showtime са с около 3%.

Това показва две неща – първото е, че за момента рекламодателите не са напълно уверени във възможностите на платформите. Второто е, че Hulu е едно от малкото изключения, в които стрийминг ТВ услуга успява да привлече повече реклама отколкото има време прекарано пред телевизора 12% срещу 8% съответно. Което затвърждава, че платформата може би все пак има по-висока цена и потенциал, отколкото е била определена през 2019 г., но това ще покаже арбитражът между Comcast и Disney.

Какво се случва в дигиталната Тортуга

Популярността на остров Тортуга в Хаити е свързана с пиратите от 17 век и най-вече с истинските действия на капитан Морган, който го ползва за база на своите операции в региона. В рамките само на няколко десетилетия, пиратството в Карибския басейн е потушено, чрез първо решение на Английски парламент, а впоследствие и при подялбата на региона с Ратисбонския договор.

В 21 век стрийминг платформите се очакваха да доведат до същия ефект с дигиталното пиратство. Като предоставят лесна, достъпна, евтина и обхватна алтернатива за ползването на разнообразно съдържание – от музикално до видео. Първоначално имаше успех, въпреки, че няма напълно точни изследвания за обема на онлайн пиратството. Поскъпването на абонаментите, връщането на рекламите и по-агресивното им представяне дават предпоставки, потребителите да се върнат към тази полу-легална (в България, иначе нелегална в други държави – бел. ред.) форма за достъп до съдържание.

Точна информация за обема на пиратството винаги е трудно да се намери. Данните на сайта Cord Cutting дават някои интересни насоки за развитието на този сив сектор. Трудно може да се каже дали ползването на нелегално съдържание намалява. Според информацията на сайта, 11% от хората, които са гледали пиратски ТВ програми, са увеличили потребленеито на такива през 2024 г. Но в същия момент, 35% отговарят, че са намалили. Cord Cutting подчертават, че този индикатор тепърва трябва да се следи по-изкъсо, заради промените, които стрийминг платформите предприемат. Причината е, че изследването е направено през април 2024 г., когато тепърва влизат в сила ефектите от рекламите и поскъпването на абонаментите.

По-интересни са други изводи от тези данни, като първата е, че всеки трети американец гледа нелегални ТВ програми. Очаквано при разбивката по възраст, ¾ от младите (т.нар. „поколение Z“) опират до пиратско съдържание, а при тези на средна възраст (или „милениали“) е 2/3. Едва при възрастните поколения има значително понижение на гледането на такива видеа. Като една от причините е, че някои от тях (11%) не знаят как да достигнат до такова съдържание, иначе биха го направили.

Причините защо пиратстват ТВ съдържание също не са изненадващи, предвид вече описаните тенденции. Една трета (36%) от тези потребители отговарят, че се интересуват само от конкретно шоу, което обаче не си заслужава плащането на пълен абонамент. Това е вследствие на ефекта на фрагментацията на стрийминг пазара и затварянето на съдържанието в конкретни платформи. Друга една трета (35%) посочват за причина поскъпващите абонаменти, което е втора тенденция в стрийминг сектора. Засега само 17% го правят, за да избегнат рекламите, но и този показател ще бъде интересен да се проследи.

Потребителите на пиратско съдържание в САЩ обаче не ползват само такова. Защото 80% от тях са абонати и на поне две стрийминг услуги. Което в комбинация с извода, че 75% от всички потребители на нелегално видео биха се отказали от такова, ако цените са по-ниски. С други думи, за момента поскъпването на абонаментите и фрагментацията движат пиратството в САЩ.

Какво да очакваме

Ситуацията при пиратското съдържание за момента не показва значително увеличение. Но демонстрира, че потребителите реагират негативно на по-скъпите абонаменти и фрагментацията на платформите. Докато второто беше леко редуцирано с частичната консолидация, допълнителна такава ще е необходима, за да може пазарът да постигне приемливи нива, както при търсенето, така и при предлагането.

Поскъпването на цените няма да изчезне, защото всички компании инвестираха десетки милиарди долара, за тези услуги и те все още са на загуба. Например Comcast само през третото тримесечие на 2024 г. отчита негативен резултат от 436 млн. долара от Peacock. Disney беше на тримесечна загуба от 500 млн. долара за своята едноименна платформа, но през периода юли-септември за първи път отчете минимална печалба от 47 млн. долара. Тя обаче е трохичка в сравнение с инвестициите, които медийния гигант направи.

Първите данни за 2024 г. показват, че за момента рекламите не дават необходимия финансов поток, който да избие вложенията в платформите. Освен това, този тип промоции и промяната на бизнес модела създават опасения потребителите да се върнат към пиратското съдържание. Засега, има само косвени индикации, но тази теза все още не е напълно изключена.

Какво остава като възможности? Не много, при по-голям провал на рекламния бизнес модел, компаниите зад стрийминг платформите ще имат няколко варианта или комбинацията между тях. Първият е допълнителна и по-голяма консолидация между услугите. Това обаче отново включва големи инвестиции, както показва опита на Disney с Hulu.

Вторият е връщане към лицензираното съдържание или частично отваряне между услугите. При него, компаниите ще обособят няколко групи на базата на споразумения за ползване на част от ексклузивните до момента филми и сериали. Това ще доведе и до евентуалното излизане на някои от играчите от стрийминг бизнеса, които ще разчитат да избият инвестициите в съдържание само чрез лицензионни такси. В двата случая ще очакваме повишаване на цените на абонаментите или някакъв тип ограничения към по-евтините.

Последната възможност е ако рекламният модел даде някакви позитивни резултати, тогава медийните гиганти отново да се опитат да ударят пиратите. С по-строги санкции и силно лобиране през правителствата за справяне с този сив сектор. В миналото ефектът на този подход засега е бил противоречив. Във всички случаи, стрийминг пазарът влезе в тежка позиция, от която трудно ще излезе.

The post Стрийминг войните – завръщат ли се пиратите appeared first on TechTrends България.

През 2024 г. се наблюдава много рязък завой при китайските разработчици и тяхното отваряне към апетитния пазар при хардкор гейминга. Той не е най-многобройният, но включва доста заклети фенове, които са с много високи изисквания. Но и все повече са готови да плащат добри суми за качествени заглавия.

Две игри събират вниманието през втората половина на годината. Станалият вече мегахит Black Myth: Wukong, както и предстоящата да излезе Delta Force. Те са доста различни в своята същност – първата е изцяло ориентирана към солова игра, докато втората е безплатна Free to Play и насочена почти напълно към мултиплеъра.

Успехът на Black Myth: Wukong и силните позитивни отзиви от бетата към Delta Force рязко контрастират с резултатите от последната година на големите западни разработчици. Тенденция, която може да трансформира напълно гейминг индустрията, като китайските компании да вземат все по-голяма част от апетитния пай при хардкор играчите. Които досега бяха запазена територия само за западните студиа (и японските в някаква степен – бел. ред.).

Успехът на Black Myth: Wukong

Black Myth: Wukong имаше всички предпоставки да бъде грандиозен провал, според традиционните разбирания на гейминг индустрията до момента. Това е изцяло сингълплеър ориентирана игра, базирана на китайски класически роман от XVI век. При това без да включва каквито и да е мултиплеър или кооперативни режими, допълнителни дигитални предмети и др. С други думи имаме изцяло солова игра, която не е част от голям и установен франчайз, нито е част от популярна история на Запад.

Въпреки всичко това, Black Myth: Wukong постига впечатляващи продажби и само за първия месец те са над 20 млн. копия. Това я превръща в една от най-бързо продаваните игри в света и историята до момента. Разработчикът Game Science още не е обявил колко точно копия са реализирани до момента. Преди да кажете, че това най-вероятно включва основно продажби в Китай, повечето се оказват точно от западните пазари, като Северна Америка, Япония и Европа. Sony обяви, че Black Myth: Wukong е най-сваляното заглавие за PlayStation 5 точно в тези региони за август 2024 г.

Постижението на играта е допълнително подсилено от факта, че Game Science е китайски разработчик. Той е основан от бивши кадри на азиатския гейминг гигант Tencent, а самата корпорация придобива 5% дял през 2021 г. Дали умишлено или не, китайският роман на който е базиран се казва „Пътешествие към Запада“. Докато Black Myth: Wukong се превръща в първата AAA игра, която идва от Китай и пожънва такъв голям успех при това точно сред западната аудитория.

Delta Force командосите на Tencent

Вторият пример от последните месеци е франчайзът Delta Force, който обяви завръщане на голямата гейм сцена. Това е една от игрите, които създадоха жанра тактически екшъни и първото заглавие излезе през 1998 г., разработено от NovaLogic. Любопитното е, че първоначално армията на САЩ дава на компанията проект да разработи боен симулатор за подготовка на войниците. Идеята на военните не достига до пълна реализация или поне няма информация докъде е реализацията. Първият Delta Force е базиран много на него и успява да привлече вниманието на геймърите.

Франчайзът достига пикова точка с четвъртата игра от поредицата – Delta Force: Black Hawk Down излязла през 200 3 г. Тя се опитва да пресъздаде до голяма степен събитията от филма „Блек хоук“ излязъл горе-долу по същото време. Следващите игри само дърпат поредицата надолу, докато не достига състояние на хибернация. През 2016 г. THQ Nordic изкупува всички лицензи на NovaLogic, но не създава нищо от тях и през 2020 г. ги продава на китайската Tencent.

Четири години по-късно вече виждаме плодовете на китайските разработчици. Първо, те показаха през лятото на 2024 г. предварителен поглед на новата Delta Force: Hawk Ops. През август дори проведоха отворен алфа тест на играта, в която стотици и хиляди геймъри можеха да пробват ранната версия. Отзивите са повече от позитивни, но и плановете на разработчиците са повече от амбициозни.

Новият Delta Force (все още не се знае, дали Hawk Ops ще остане в името или ще излезе с опростеното заглавие – бел. ред.) съчетава в себе си цели три игри. Първата е Hazard Operations и представлява т.нар. Extraction Shooter по подобие на Escape from Tarkov, но с една идея по-аркаден. Втората е Havoc Warfare и е почти карбонно копие на Battlefield 2042 и третата е сингълплеър кампания, която е римейк на оригиналния Delta Force: Black Hawk Down.

Алфа тестът включваше само първите два мултиплеър режима и то по една карта за всеки. Въпреки това, играчите имат повече от позитивни отзиви към новия Delta Force, като доста от тях го поставят като качество над изкопирания в единия от режимите Battlefield 2042. Според сайта на играта има вече над 1.5 млн. регистрирани потребителя. Това не брои и заявките за поръчка в Steam, за които няма данни.

За вредата на сладкото (бебе)

Може да очаквате, че като китайски заглавия, двете игри ще се опитат да вкарат някакви политически послания, предвид силната цензура на Пекин в дигиталното пространство. Нито Black Myth: Wukong, нито Delta Force за момента не разполагат с такива елементи. Дори се получава точно обратното с първата игра.

Малко преди пускането на Black Myth: Wukong през първата половина на 2024 г. излиза информация, че консултантската фирма Sweet Baby Inc е поискала 7 млн. долара за да направи играта „по-атрактивна за масовата аудитория“, но Game Science са отказали. Слуховете за това „изнудване“ се засилват, покрай комбинация с публикации в западните геймърски медии като IGN от края на 2023 г., които определят Black Myth: Wukong като „сексистка“.

До момента няма доказателства, че Sweet Baby Inc наистина е поискала тази сума, както и, че седи зад негативните публикации, но двете действия подозрително се припокриват. Скандалът дори подпомага успеха на Black Myth: Wukong, като предварителните поръчки се изстрелват рязко след осветляването му в западния интернет.

Причината е, че доста от хардкор играчите са против намесата на Sweet Baby Inc в редица популярни и утвърдени франчайзи. Те обвиняват консултантската фирма, както и ръководствата на разработчиците, че се опитват да „вкарат политически елементи“ и така съсипват естественото развитие на игрите. Самата компания обвинява геймърите, че са „токсични“ и, че действията им са „дискриминация“.

Негативният имидж на Sweet Baby Inc се доизгради, след като в социалните мрежи се появиха презентации на основателката Ким Белеър, в които тя обяснява как се налага определени морални стереотипи. Една от тезите е, че „трябва да се прекрати правилото, че фантастичните светове са само за бели мъже“. Sweet Baby Inc има само 16 служители, но те участват в изграждането на персонажи и писането на сценарии за много и то големи игри. Списъкът с „консултираните“ заглавия включва: God of War: Ragnarok, Marvel’s Spider-Man 2, Alan Wake II и потенциално предстоящата GTA 6. Докато студиата, с които компанията е работила покрива едни от най-големите AAA разработчици, сред които са Ubisoft, EA, Valve, 2K Interactive, Xbox Game Studio и много други.

Потъването на Ubisoft

Дали с участието на противоречивата консултантска фирма или не, последните години редица утвърдени франчайзи в гейминга бележат значителни провали. Толкова големи, че дори един от лидерите в бранша – Ubisoft е заплашен за финансовата си стабилност и оцеляване. Което контрастира много силно с успехите на първата китайска AAA игра Black Myth: Wukong.

Настоящите проблеми на Ubisoft се свързват с предстоящото им заглавие по Assassin’s Creed: Shadows. В него играчът поема контрол върху тъмнокож самурай във феодална Япония. Макар персонажът да е истинска историческа личност, той никога не е бил самурай и ролята му в тази епоха е била по-скоро на оръженосец. Това предизвика остра реакция от геймърите, особено японските. Ubisoft отмени презентацията на играта в Страната на изгряващото слънце, както и премиерата за февруари 2025 г.

Несгодите на френската компания обаче са по-дълбоки, като тя не може да създаде ново хитово заглавие през последните няколко години. Геймърските реакции към Star Wars: Outlaws, първото заглавие от популярния франчайз на Ubisoft, са между посредствени до игнориращи.

Истинският провал обаче е със Skull&Bones, която влиза в конкуренция на Sea of Thieves, едно от малкото ексклузивни заглавия на Microsoft. Компанията дори я определи като AAAA заглавие, за да оправдае високата цена от 70 евро. Тя не успява да надмине 1 млн. продажби, а отзивите за нея са посредствени.

По-ключовото е, че според неофициална информация, разработката на Sull&Bones струва между 650 и 850 млн. долара. Определението за AAAA заглавие не е толкова за качеството, а за огромния ресурс, който тя е погълнала за направата ѝ. Предполага се, че точно Skull&Bones в момента потапя шхуната на Ubisoft, докато слабото представяне на Star Wars Outlaws и отлагането на Assassin’s Creed Shadows само доливат малко вода в общата пробойна.

Проблемите за френския разработчик може да се окажат стратегически. Един от миноритарните акционери AJ Invest предупреди в отворено писмо, че бизнесът на Ubisoft върви стремглаво надолу и основния виновник е висшето ръководство. Едно от предложенията е студиото да слезе от борсата, за да може да се преструктурира, като се позволи да се изкупят акциите при настоящите изключително ниски цени. Книжата поевтиняха за три години от малко над 83 долара за брой до 13 долара в момента или с 84%. Споменава се, че може да се позволи на Tencent да получи по-голям дял. Ако не се направи, AJ Invest заплашва с потенциален опит за враждебно придобиване – намиране на още инвеститори, с които да се постигне мажоритарно мнозинство за съответните промени.

Провалът на борбата с дезинформацията

Докато Ubisoft потенциално чупи рекорди със своето AAAA заглавие, макар и негативни, това не е единичен случай през настоящата година. Друг подобен случай е Concord, разработен от Firewalk Studios и Sony. Това е първото заглавие на студиото, основано през 2018 г. и придобито от японския гигант през 2023 г. Точната сума на сделката не е назована, но е някъде около 200 млн. долара. По различна информация Sony е финансирала минимум още 200 млн. долара, за да се довърши Concord.

Една от причините японският гигант да придобие компанията е в техния „иновативен подход към разказването на истории“. Което е странно предвид, че Concord е изцяло мултиплеърно заглавие изпълнено с политкоректни персонажи. Играта претърпява пълен крах, като са продадени само около 25 хил. бройки. Sony я спира след по-малко от месец, връща парите на потребителите и се говори, че ще се опитва да я преработи във F2P заглавие.

Друг звучен провал е на Dustborn. Играта дебютира в Steam по сходно време с вече изброените заглавия и е достигнала най-много 83 едновременни играча в популярната платформа. Специфичното на заглавието е, че то е силно финансирано с близо 1.4 млн. долара от Норвежкия филмов институт, още 150 хил. евро по програмата за креативни проекти на ЕС и потенциално дори от правителството на САЩ с още 275 хил. долара. Всичко в името да се създаде игра, която да служи за „борба с дезинформацията“.

Победа на чужда територия

От всички изброени примери по-горе може да изведем две заключения в провала на големите западни гейм компании. Първият е, че се прахосват огромни ресурси в разработването на посредствени заглавия. Вторият е, че все повече фокусът пада върху „предаването на правилното послание“, вместо на забавлението. Практика, от която Холивуд си пати вече няколко години.

Резултатът и в двата типа развлекателни индустрии вече е един и същ – ниско качество, постигнато с огромни бюджети и одърпваща се аудитория. Докато Холивуд все още няма равносилна конкуренция, която да прибере потенциалните потребители, то при гейминга вече се намира такава. Успехът на Black Myth: Wukong разчупва почти всички парадигми на индустрията за видеоигри от последните няколко години. Както и поставя нови рекорди.

Докато Delta Force може да се окаже почти пълно копие на популярен, но залязващ по същите причини франчайз на Battlefield и да вземе точно неговата аудитория. Играта удря дори по-силно, защото сингълплеъра ще разказва за американската военна кампания в Сомалия, а главни герои ще са едноименните командоси. Отделно, Delta Force започва като проект за военен симулатор за САЩ, а сега се разработва от китайци.

Иронията е, че двете заглавия идват от Китай, която е популярна точно със силната си цензура в гейминга, контрол над посланията и др. подобни практики. Но тези две игри от Поднебесната са точната противоположност – без агресивни или дори прикрити политически лозунги, добро качество и фокус върху забавлението. Интересно ще бъде дали това ще се превърне в тенденция за заглавията от Китай и за бъдеще, както и дали западните гейминг компании ще отговорят подобаващо.

The post Как Китай превзима западния гейминг appeared first on TechTrends България.

Българската е-спорт сцена остана, но в по-ограничени и онлайн мащаби. Тук-таме някое събитие на живо, но нищо повече. Дори в златните дни в България не се проведе мащабен турнир на световно ниво. До септември 2024 г., когато Стара Загора се превърна за кратко в глобален център на StarCraft 2 турнирите.

Световният турнир в Стара Загора

Настоящият световен шампион срещу бившия световен шампион в пряка битка за първото място. Малко турнири могат да се похвалят с подобен финал. Bellum Gens Elite го направи по безкомпромисен начин, като успя да събере едни от 14-те най-добри играчи на StarCraft 2 по света в Стара Загора и да ги изправи един срещу друг.

Имена като южнокорейците Solar и Stats, европейците Lambo, ShowTime, Harstem, Reynor, SKillous, Fjant, DnS, Gerald, бразилецът Kelazhur, канадецът Trigger и вече споменатия световен шампион французинът Clem и бившият такъв – китаецът Oliveira. Към тях бяха добавени и двама от най-добрите български състезатели, част от отбора BSL и спечелили българските квалификации. Те влязоха в битка за общ награден фонд от 10 хил. евро.

Цялото събитие продължи четири дни в началото на септември в новоремонтирания летен театър в парк Аязмото в Стара Загора. Рядко срещано явление е подобни е-спорт турнири да се правят на открита сцена, което също допринесе за различната атмосфера. Последният детайл беше и самият трофей, който е реплика на златната тракийска фиала от Панагюрското съкровище.

Събитието беше коментирано професионално от общо четирима коментатори – двама българи (Exalted и NoThx) и утвърдените чужденци RotterdaM и BeoMulf. Като организационно всичко беше на високо ниво, което подобава за подобен калибър турнири. На живо, а и на стрийма продукцията беше като на големите и утвърдени през годините състезания като ESL, GSL и др.

Резултати и планове

Въпреки, че StarCraft 2 е вече на 14 години, играта все още се радва на здрав интерес. На живо публиката не беше толкова голяма – около 200 души, но онлайн стриймовете за четирите дни събраха над 120 хил. гледания. Получиха се доста инфарктни срещи, като Reynor срещу Clem или Oliveira с Reynor.

Oliveira и Clem – битката на настоящия и бившия световни шампиони се проведе даже два пъти. Първият път на полуфинала в групата на победителите и втория – на самия финал. За съжаление българските представители отпаднаха още в началото, но опитът да се изправят на живо срещу най-големите имена в професионалния StarCraft 2 е безценен.

Намеренията на организаторите от BSL (Bulgarian StarCraft Leage) и Bellum Gens Elite (bellum gens – „война на нациите“ от латински) са да има второ издание следващата година. През настоящата, турнирът BGE беше организиран с по-ограничена подкрепа, като основни партньори бяха община Стара Загора и компанията за стрийминг BulStream.

Изданието от 2024 г. показа, че в България може да се организира турнир по е-спортове на най-високо ниво. При това без той да отстъпва на големите състезания по света, по нито един показател. Предвид отличните резултати може да се каже, че BGE се превърна в перла на българските е-спортове. И дано остане такава през следващите години.

Незалязващият StarCraft 2

BGE в Стара Загора се проведе само няколко седмици след като StarCraft 2 празнува своята 14 годишнина. Първата част на играта – Wings of Liberty дебютира на пазара на 27 юли 2010 г. Само за няколко месеца достига продажби от 4.5 млн. бройки. Три години по-късно излиза Heart of the Swarm, а през 2015 г. последната част – Legacy of the Void. Общите продажби се оценяват на около 19.1 млн. копия. В момента мултиплеър частта на играта е достъпна безплатно, а само соловите кампании се доплащат.

Първият StarCraft, заедно с Quake и Doom проправиха пътя към трансформирането на компютърните игри от обикновено развлечение към електронни спортове. StarCraft 2 не прави подобно изключение и продължава да се провеждат големи турнири по света. Сложността, балансът и уменията, които играта предоставя създават сравнения, че е „шах на стероиди“. Затова и част от изкуствения интелект на Google се обучаваше на нея още през 2019 г. Като резултатите бяха повече от задоволителни.

През последното близо десетилетие Blizzard изостави своя диамант в е-спортовете. Компанията дори спря поддръжката на играта през последните месеци. Има лъч светлина за StarCraft 2, с придобиването на Activision-Blizzard от Microsoft. Технологичният гигант успешно възроди друга легенда в стратегиите в реално време – Age of Empires. Ще отнеме време да повтори това със StarCraft, но пък ще бъде разхищение да разполага с такова съкровище и да не го използва.

Дотогава, се надяваме, че StarCraft 2 сцената ще е достатъчно голяма, за да може да продължим да се радваме на събития като Bellum Gens Elite в Стара Загора.

The post Bellum Gens Elite – българската перла в електронните спортове appeared first on TechTrends България.

Netflix изгради своята стрийминг империя на тази база и прати своя конкурент Blockbuster в историята. Линейната телевизия и кабелната съответно не умряха напълно, но трансформацията беше налице. Предоставянето на съдържание онлайн по модела на стрийминга се оказа златна мина, в която се включиха почти всички технологични и медийни гиганти.

В резултат на тези „стрийминг войни“ се появиха десетки платформи. Съдържанието постепенно беше затворено и разпределено във всяка от тях. Така, за да могат потребителите да гледат нещо, обикновено трябва да намерят и конкретната стрийминг услуга в която се намира. Фрагментацията се оказа голяма и в един момент непосилна дори за гиганти като Disney.

Затова новата тенденция е консолидация на платформите, връщане на рекламите и започване на споделяне на съдържание между тях. Новата реалност обаче се оказва доста близка до това, от което се опитахме да избягаме преди десетина години – кабелната телевизия.

Спортът на едно място

Една почти изцяло американска новина показва накъде се развива сектора. Disney, Fox и Warner обявиха, че ще сложат цялото си спортно съдържание за САЩ в рамките на една платформа. Това включва всичко от портфолиото на ESPN, Fox (това на едноименната компания и на Dsiney – бел. ред.), ABC и ТВ програмите на Warner.

Те заедно държат правата за почти всички излъчвания на три от четирите най-популярни спорта в САЩ – бейзбол, хокей и баскетбол. Както и за още редица други от NASCAR до MMA. Единствено американският футбол запазва някаква диверсификация в правата на излъчване, като там такива имат още NBC-Universal и Amazon Prime.

Новата платформа ще стартира през есента на 2024 г. Цената ѝ не е обявена, но се предполага, че ще е между 45 и 50 долара на месец. Това е изключително високо, но предвид колко са инвестициите в държането на спортните права, не е изненада. Няма информация как ще се казва новата платформа, но тя ще има отделен мениджмънт. Както и приходите от нея ще се разпределят по равно между трите основни компании. Потребителите ще могат да интегрират и другите основни стрийминг платформи между трите гиганта – Disney+, Hulu и HBO Max.

Няма информация дали новата услуга ще предлага реклами. От което зависи и дали абонаментът ще е само едно ниво или ще е разделен на две – премиум без и по-евтин с промоционални клипове. Предвид сложността на спортните права за излъчване е възможно въпреки високата цена, да продължат да се предлагат реклами.

Консолидационен пик

Това споразумение всъщност показва посоката на консолидация и споделяне на съдържание между основните конкуренти в сектора. Първата фаза на окрупняване на бизнеса беше вътрешна. Големите медийни групи разделиха тематично някои платформи, други – според брандовата си структура. Например Disney разполага с три услуги – едноименната Disney+, ESPN+ и Hulu. В последните две, компанията например разполага с контролен дял, но не е едноличен собственик. Ситуацията трябва да се промени през идните седмици, когато Disney ще откупи напълно Hulu.

Пример, за вътрешно окрупняване е Paramount+ и Showtime. Warner вече обмисля да обедини HBO Max и Discovery+, като в тази сделка може да премине корпоративната граница и към двете платформи да се добави Peacock на Paramount.

Обединяването на цялото спортно съдържание между три основни медийни компании в САЩ е признак, че вече сме във втората фаза. При нея ще видим комбиниране на различни платформи, било от тематично, по права или на база финансови и други показатели. В рамките на „стрийминг войните“ сме разглеждали винаги само няколко услуги, но ако вземем предвид и малките с по милион-два абонати, бройката набъбва до десетки. С което консолидацията и комбинациите стават доста по-разнообразни.

Завръщането на рекламите

Раздробяването на различни платформи и затварянето на ключово съдържание доведе до разпиляването на потребителите. С което бизнес моделът базиран само на абонаменти започва да не излиза. Затова рекламите се завръщат и премахват една от малкото останали предимства на този тип услуги.

Моделът е изключително прост от маркетингова гледна точка. Евтините тарифи се заменят с такива или дори по-достъпни, но с предоставянето на реклами в съдържанието. Цените на тези без промоции се увеличават. Идеята е да се максимализира маржа на премиум пакетите, които ще се плащат от по-малката аудитория. Докато по-голямата, която пак ще плаща, но там печалбата ще се извлича от рекламите.

Този модел е устойчив за големите платформи с многомилионни абонати. Затова засега той започва да се налага в такива като Netflix и Disney+. Това ще засили натиска върху по-малките и съответно ще подсили консолидацията на пазара. Потребителите от своя страна ще са изправени пред избора да плащат за да гледат и да доплащат, за да не виждат реклами. В общи линии се повтаря бизнес модела на кабелната телевизия от 90-те години.

Супер стрийминга

Подобно тематично и бизнес групиране е само една от потенциалните фази на трансформирането на стрийминг услугите обратно в нещо като интернет кабелна телевизия. Следващата и логична стъпка е обединяването им в едно суперприложение и/или в комбинирани пакети. Тази тенденция започва постепенно да се развива поне на ниво концепция. Новата спортна платформа на Disney, Fox и Warner донякъде следва този модел, макар и в доста ограничена и нишова посока.

Идеята е различните стрийминг услуги да бъдат обединени в рамките на едно приложение. Това ще е потенциалната панацея на настоящата фрагментация, тъй като повечето потребители на Запад имат по няколко абонамента. Тези в САЩ средно плащат по три на месец, като бройката през 2023 г. намалява от четири спрямо 2022 г.

За да работи обаче, супер стрийминга трябва да предостави следните възможности. Лесна навигация, единен и приемлив абонамент, безпроблемно разплащане, събиране на цялото съдържание и различното му сортиране. Повечето от тях могат да се реализира при добра воля и в момента. Големият проблем ще е единният абонамент. Постигането на споразумение с широк набор от компании и платформи ще е доста трудно начинание. Друг проблем ще е, че някои от големите играчи ще предпочитат да вкарат в подобно супер приложение абонаментите си с реклами. Което ще понижи потребителското изживяване.

Ролята на телекомите

Може да звучи странно, но ключова роля в развитието на стрийминга ще заемат и самите телекоми. Те продължават да предлагат добрата-стара линейна телевизия, но все повече услугите им наподобяват тези на дигиталните платформи, като Netflix или HBO Max. Някои от новите им функционалности са дори директно заимствани от онлайн конкурентите им. Друга тенденция е, операторите да интегрират в едно подобно на супер приложение всичко накуп – линейната ТВ, собствената си „видеотека“ и дори самите стрийминг услуги, като Netflix и Amazon Prime.

Примерите идват директно от българския пазар. През февруари „Виваком“ обнови своята дигитална платформа EON. Нововъведенията са взети почти изцяло от практиката на стрийминг услугите. Интерфейсът е на големи блокове, с изчистени ленти за препоръчвания, възможност за сваляне на дадено видео за офлайн ползване и запаметяване на прогреса на гледане с опция да се продължи нататък. Все неща, които сме виждали в платформите на HBO Max, Netflix и др., сега допълват линейната телевизия и видеотеката на „Виваком“.

Това не е единственото, трите български телекома предлагат през своите планове и абонаменти за някои от стрийминг услугите. Някои от тях директно ги интегрират в своето ТВ приложение. Такъв е случая с „А1 България“ и тяхната Xplore TV, която вече предлага вграждане на Netflix акаунт. Когато и трите телекома вкарат максимално количество стрийминг услуги в своите приложения, то те ще предлагат нещо като супер такова, което комбинира линейна ТВ, собствена видеотека и интегрирана такава от външните платформи.

Регулаторното одобрение на поглъщането на „Булсатком“ от „Виваком“ засега силно стрийминга в страната. Защото Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) прие аргументите на United Group и включи този тип платформи при анализа на пазара на платена ТВ. С което разми дяловете преди и след приключване на сделката. Проблемът е, че няма максимално достоверни и прецизни данни за абонатите на стрийминг в България. Както и какъв процент от тях минават през плановете на телекомите. Във всички случаи дискусията за ролята на стрийминга на българския телеком пазар тепърва ще се развива.

Трансформацията на самия пазар за видео на поискване продължава. За момента посоката на развитие е завършване на пълния кръг и завръщане на практиките от кабелната телевизия – реклами, допълнителни платени „канали“ или платформи, обединяване под един покрив. Неща, за които потребителите няма да са напълно доволни, но и настоящата фрагментация не работи в тяхна полза. Към тях добавяме и телекомите като фактор, с което нещата придобиват по-сложно изражение. Точният вектор ще бъде финализиран най-вероятно през тази и най-късно през следващата година.

The post Как преоткриваме кабелната телевизия през 2024 г. appeared first on TechTrends България.