Борбата за това едно място сред най-добрите на финалите в Рияд е само една от причините, играчите да се състезават на най-високи обороти. От 16-те участника на Bellum Gens Elite по това време петима се бяха вече класирали. Но това не намалява напрежението сред тях, защото турнирът в Стара Загора се явява като едно от малкото места за тренировка на играчите преди световното първенство.

Вкарването на Bellum Gens Elite в световния календар на EWC не е единственият успех. Изданието през 2025 г. успя да привлече двойно повече публика на живо в Летния театър в Стара Загора. Живите излъчвания в Twitch привличат близо 360 хил. гледания, което е съпоставимо с доста от най-големите турнири по света по StarCraft 2. Успехът на Bellum Gens Elite е показателен, че в България могат да се развиват независими турнири и инициативи свързани с електронни спортове на световно ниво.

Високи залози с очакван край

Световният шампион и миналогодишен победител в Bellum Gens Elite – французинът Clem отново влезе в ролята на фаворит. В изданието през 2025 г. обаче конкуренцията беше значително по-висока. Ако през миналата година, само Oliveira и Reynor оказаха някаква по-силна съпротива, сега към втория се присъедини и най-големият конкурент на французина – финландецът Serral.

Крайният резултат бяха два изключително силни мача. Първо, Clem преодоля с 2:1 италианецът Reynor, като последните две игри бяха едни от най-дългите на турнира. Финалът беше дългоочакваното съревнование между Clem и Serral. Надпреварата беше силно оспорвана, като французинът едвам успя да обърне резултата в своя полза и спечели турнира с 4:3. Така той грабна голямата награда от 3 хил. евро, докато Serral си тръгна с 1 950 евро.

Много играчи негодуват, че Clem доминира прекалено много в различните видове турнири – както тези на живо, така и в изцяло онлайн такива. Мачовете му с Reynor и Serral, показаха, че все пак има опоненти, които могат да го победят, макар и трудно.

Bellum Gens Elite в Стара Загора демонстрира, че финалите на EWC се очаква да бъдат доста оспорвани в StarCraft 2 и на Clem ще му бъде доста трудно да защити титлата си на световен шампион. По същия труден начин по който направи това в България на Bellum Gens Elite.

Щастливецът от полуфиналите

Може да се запитате какво се случи с квотата за EWC? Както отбелязахме петима от участниците вече се бяха класирали за световното в Рияд. В последните кръгове останаха шестима – Clem, Serral, Reynor и Zoun, които вече си бяха гарантирали участието на финалите в Саудитска Арабия.

Така, останаха двама – германците ShowTime и Lambo. Те трябваше да продължат до полуфиналите и да играят помежду си, за да определят кой ще вземе квотата. Lambo обаче падна от Serral с 2:0, докато ShowTime победи Reynor с 2:1 и така си осигури място в EWC 2025. Германецът се успокои и намали оборотите и позволи на финландецът да го бие лесно с 2:0. Lambo все още запазва шансове за класиране, тъй като участва в последните световни квалификации за EWC.

Успех с продължение

Провеждането на две поредни издания на Bellum Gens Elite в Стара Загора демонстрира много неща за българската е-спорт сцена. Първото е, че страната ни може да проведе турнири на най-високо световно ниво, които дори да влязат в календара за квоти на световното първенство в Рияд.

Второто е, че в България може да се развият успешно подобни е-спорт състезания. За две години публиката във финалния ден беше удвоена, като вече достига 500 души. Това може да не е много, но показва възможности за растеж и дори привличане на повече хора, които не са толкова ангажирани с гейминга.

Успехът е повече видим онлайн, като в платформата Twitch, две от живите излъчвания постигат над 100 хил. гледания. Сумарно през всичките четири дни са постигнати над 275 хил. гледания. Това е отлично постижение, особено предвид факта, че по същото време се излъчваха и световните квалификации по Counter-Strike 2, които са далеч по-популярна игра и надпревара.

Амбициите на екипа зад Bellum Gens Elite е да продължи с организирането на турнира. За две години, успехите са повече от видни и остава да видим дали те ще могат да се трансформират и във финансови такива. Ключов въпрос ще бъде и съдбата на самия StarCraft 2 като е-спорт заглавие. То беше поставено под въпрос през тази година, като до последния момент не беше включено в календара на EWC.

Играта обаче отпадна от програмата на ESL турнирите (без този в Далас – бел. ред.), което е доста голям удар за нея. StarCraft 2 общността обаче остава силна, като вече са обявени и няколко нови турнира, които да поддържат „огъня запален“.

The post Bellum Gens Elite – първа крачка към световното по StarCraft 2 appeared first on TechTrends България.

По този начин, изграждането на т.нар. „селски интернет“ влиза в своеобразна надпревара с времето. Добрите новини не се изчерпват само с подписването на самите договори. В рамките на само два месеца тихомълком бяха предприети няколко законодателни промени, които да облекчат максимално строителния процес на новите мрежи.

За разлика от проекта за „селски интернет“ преди повече от 15 години, този път има една добавена особеност, която да може да позволи по-ефикасното му разгръщане и последващо ползване. Това е достъп на всички телекоми до вече положената инфраструктура и предлагането на услуги за крайните клиенти.

Договори за две в едно

Основният проект по перото „Дигитална свързаност“ за НПВУ е за свързване на над 200 населени места в общо 140 общини в труднодостъпни региони и е на стойност малко над 390 млн. лева без ДДС, което са 468 млн. лева с ДДС, колкото са предвидени по Плана. На 9 юни 2025 г. бяха подписани шест договора за изпълнение, между Министерството на транспорта и съобщенията (МТС) с трите основни телекома – „А1 България“, „Виваком“ и „ЦЕТИН България“ (инфраструктурното звено на групата PPF Telecom Group, в която влиза още и „Йеттел България“). Общата стойност е за 433 млн. лева без ДДС, което означава, че малко над 43 млн. лева ще дойдат най-вероятно от държавния бюджет.

Трите компании си бяха разпределили до голяма степен регионите, като само при два имаше подадена заявка от два оператора. Сега, дружествата ще трябва да положат над 7 000 км оптични кабели с много висок капацитет (VHCN), които да послужат като опорна инфраструктура за тези отдалечени места.

Подобно на проекта отпреди 15 години и сега правителството се опита да използва „селския интернет“ за доизграждане и модернизиране на своята Единна електросъобщителна мрежа (ЕЕСМ, позната и с по-старото си име НАМДА). Като кабинетът се опита да повтори опита от миналото, като свърже недостъпните населени места и доизгради своята оптична инфраструктура. Непрекъснатото прекрояване на заданията, конфликтът между държавата, операторите и условията на Брюксел доведоха до почти катастрофалното забавяне на НПВУ с близо пет години в частта „Дигитална свързаност“.

Беше постигнат компромис, като в проекта за „селски интернет“, телекомите ще отделят един от сноповете с кабели, като „правителствено трасе“ за ЕЕСМ. Министерството на електронното управление (МЕУ) ще направи отделен проект за доставката на активното оборудване по изградените нови оптични мрежи. Той е на стойност от около 162 млн. лева, което в комбинация с 470-те млн. лева за „селския интернет“ се изчерпват средствата по „Дигитална свързаност“ към НПВУ.

Скоростни промени

Телекомите алармираха още преди няколко години, че забавянето на по Плана започва да се натрупва значително и да поставя под риск изпълнението му. Причината са фиксираният краен срок от края на юли 2026 г., който е поставен от Брюксел още при създаването на НПВУ. Предвид факта, че подписването на договорите става в началото на юни 2025 г., за изпълнението им остават не повече от 14 месеца.

Извънредно краткият срок може да бъде компенсиран със законодателни промени, които да облекчат строителството на мрежите. Такива бяха предвидени в НПВУ, като част от редицата реформи в секция „Дигитална свързаност“. Освобождаването на честотите в 700MHz и 800MHz, намаляването на таксите за тях вече бяха осъществени през 2023 г. Но законодателните реформи за облекчение на строителните дейности все още висеше през зимата на 2025 г.

Тихомълком и по „бързата писта“, Народното събрание е предприело съответните промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура (ЗЕСМФИ). Те са насочени най-вече в облекчаване на строителните разрешителни в публични и публично-частни имоти, намалена бюрокрация при полагането на оптични мрежи и др.

Още от 2023 г. от телеком индустрията описваха сроковете за изпълнение „на ръба“. Сега, като те са 14 месеца са наистина екстремни и без тези поправки, щяха да бъдат невъзможни. Дори, при общественото обсъждане на поръчките за „селския интернет“, някои от операторите настояваха ако тези законодателни промени не бъдат приети, да бъдат включени като „форсмажорно обстоятелство“ за неизпълнение на сроковете. Молбата им беше отхвърлена от МТС, но сега корекциите в ЗУТ и ЗЕСМФИ ги елиминират като основен фактор.

Промените явно дават надежда на компаниите, защото при обявяването на поръчките, те изпитваха сериозно колебание. Например, „ЦЕТИН България“ тогава коментираха, че ще „анализират“ най-благоприятните и осъществими откъм срокове региони, преди да подадат документи за тях. Сега и трите телекома участват, като са разпределени във всичките шест региона, което показва, че операторите са изчислили, че ще се справят със задачата.

Другият „морков“ за операторите

Преди повече от 15 години България прави опит да свърже труднодостъпните селища в страната. Историята изглежда почти огледална на настоящата – изгражда се оптична инфраструктура до някои ключови обществени сгради (кметство, поща, читалище) и… дотам. Мрежата се влива в ЕЕСМ, но като изключим безплатен WiFi точки за местното население, друг ефект не е постигнат.

С проектите по НПВУ, държавата се реши да добави още един „морков“ освен регулаторните облекчения. Това е възможността операторите да получат свободен достъп до изградената мрежа за „селския интернет“. Чрез нея, те да могат да разширят мобилното си и фиксирано покритие в съответните труднодостъпни региони. Акцентът повече пада върху мобилните системи, както е предвидено в самия План.

По този начин, новите проекти се различават от стария за „селски интернет“, в който държавата не посмя да даде достъп на телекомите до новоизградената мрежа. Както, може да се каже, че е и компенсация за отпадналите проекти за изграждането на т.нар. „5G магистрали“ – или на широколентова мобилна свързаност в основните пътни възли в страната. Сега, операторите ги изграждат „на парче“ чрез Механизмът за свързване на Европа на Европейския съюз – CEF-Digital.

Краят на драмата с Плана

Ако телекомите успеят да спечелят надпреварата с времето и изключително късите срокове и в края на лятото на 2026 г. бъдат завършени проектите, то това ще е краят на драмата с НПВУ. Тя продължи повече от пет години, след множество прекроявания на първоначалните задания и отпадане на някои ключови идеи.

Планът и по-конкретно частта „Дигитална свързаност“ трябваше да акцентират значително на развитието на 5G мрежите в Европа. В България, проектите, които включваха целенасочено развиване на подобна инфраструктура бяха заличени и заменени от амбицията за пълна подмяна и модернизация на държавната мрежа.

Само намесата на Брюксел предотврати този сценарий и наложи компромисния модел с развитието на „селския интернет“. Чрез него, операторите изграждат опорна мрежа до труднодостъпни и икономически необосновани за покриване региони, държавата развива ЕЕСМ, а телекомите получават облекчени регулации за честотния ресурс и строителните разрешителни. 5G може и да има след приключването на проекта, когато компаниите получат достъп до инфраструктурата и я разширят с мобилни станции. Засега, вървим към щастлив край, дали ще е така, телекомите първо трябва да спечелят надпреварата с времето.

The post „Селският интернет“ в надпревара с времето appeared first on TechTrends България.

Възможностите на новите AI инструменти Veo 3 и Flow създават максимално реалистични видеа, включително на хора, различна заобикаляща среда и формати – фотореалистични или анимационни. Това обаче е първата услуга, която също така пресъздава и звук към видеото, който не трябва да се генерира с друга AI програма. По този начин можете само с едно текстово задание да генерирате видео, с хора, които говорят помежду си или просто изнасят монолог или реч.

Новите Veo 3 и Flow повдигат не само въпроса дали Google не е новият крал на AI, но и дали изкуствения интелект не достига до нива в които да може да създава съдържания, които да не могат да се различат от реалните такива. Така, да се постигне ситуация, в която правителства, престъпници и дори обикновени потребители да могат да засипят онлайн пространството с фалшиви видеа. Което да доведе до невъзможността ни да определим кое е истина и кое не.

Veo 3 + Flow = AI Холивуд

Google всъщност демонстрира две технологии. Първата е Veo 3 – новият модел за генериране на видео. Втората е Flow – софтуерна програма, която предлага различни контролери базирани на AI за обработка и редактиране на видеа. Двете вървят ръка за ръка, като програмата за обработка е специално разработено да работи с Veo 3, като двете са взаимно интегрирани и допълващи се. Освен това Flow може да си взаимодейства с Gemini и Imagen – двата модела на Google за генеративен AI, като първият е за диалог и влиза в ролята на асистент, докато вторият е за създаване на изображения.

Flow позволява да се генерират изображения, видеа, диалог само от текстови описания. След което, програмата дава възможност за тяхната последваща обработка или редакция. Тя може да стане както с допълнителни текстови описания и уточнения, така и с вградени котролери. Някои от инструментите за управление включват използването на различни ъгли на „камерата“, изрязване или удължаване на дадена сцена, подреждане на наличното съдържание и др.

Интеграцията на няколко, прецизни и специализирани AI модела в една услуга се оказва доста мощен инструмент. Това е силата на Flow, която позволява на създателите на съдържание само чрез текст да направят кратки видеа, реклами или друго визуално съдържание. При това максимално пълноценно и бързо, защото някои елементи, като например звук и диалог може да се генерират и вградят директно, без да се използват други инструменти.

Невиждан до момента резултат

За всеки един генеративен AI има няколко критични момента – крайният резултат, ползваната информация и системите за контрол на генерираното съдържание. Първото е повече от впечатляващо, като видеата на Google са доста реалистични. Както тези създадени като демонстрационни версии от компанията, така и няколко след това – публикувани от ентусиасти, които са тествали вече системата.

Примерите на Google са по-семпли и кратки. Те включват моряк, който говори за океана, анимирани сова и язовец как си говорят и др. Интересното при тях е, че освен, че изглеждат доста реалистично и добре направени, те са създадени само с няколко реда текстово задание.

По-впечатляващите резултати идват, когато описанието на идеята е по-дълго, подробно и с повече детайли. Вече някои създатели дори вкарват частични филмови сценарии в промпта с цел да тестват лимитите на системата. Резултатите при по-кратките и статични видеа са наистина спиращи дъха. Можете да правите фиктивни новинарски емисии и предавания „на живо“ от например, горяща сграда. Както и да пресъздавате или направо да създавате нови откъси от популярни филми и сериали.

Flow има някои ограничения, като те са най-видни при по-комплексни сцени, в които има повече динамика, движение и прекалено много за детайлизирани обекти и елементи. Тогава може да забележите замъгляване, спадане на броя кадри или просто трансформация на някои обекти, поради скоростта на движение на камерата или самите тях. Други проблеми са свързани с интеграцията на субтитри, които все още се визуализират в типичния за начален стадий AI начин с много грешки и измислени думи.

Не трябва да забравяме, че едно от най-големите предимства на генеративния изкуствен интелект е неговата способност да учи с времето и да поправя грешките. Много от споменатите проблеми ще бъдат изгладени, когато бъдат направени сто, хиляда или дори милиони проекти. Било то кратки или по-дълги.

Плашещи приложения

Възможностите на Flow до голяма степен създават средно до дългосрочна заплаха за филмовата индустрия, телевизията и всякакво генериране на видео съдържание по традиционния до момента начин. Чрез него можете със снимка или няколко да изградите цялостна сцена с диалог. Да създадете пълноценна реклама с множество AI „актьори“ в различни среди. Да правите изцяло генерирани в дигитална среда новинарски емисии.

Филмите също може да бъдат ако не напълно, то значително изградени чрез AI. При различни тестове, с вкарването на задачи написани като за сценарий, се получават задоволителни резултати. Някои специални ефекти са на нивото на филмите по комиксите на Марвел (последните не са висока летва), което означава, че по-нискобюджетните продукции ще могат да разчитат на сравнително мощен инструмент за реализация.

Засега, силата на подобни AI програми се оценява най-вече от рекламната индустрия. Тя вижда възможност за създаване на кратки рекламни спотове за ТВ, социални мрежи в рамките на няколко часа или дори минути. При това на цена в пъти по-ниска спрямо традиционните продукции.

Подобно на всяка една технология, нейните приложения зависят от това кой и как я използва. Предвид високото качество на видеопродукциите и нивата на имитация на истински аудио и визуални обекти и моменти, подобни AI програми може да влязат в употреба за доста злонамерени цели. Представете си например, че виждате уж излъчване на живо, в което руския президент Владимир Путин обявява страната за колония на Украйна и подава оставка или обратното, но с украинския президент Володомир Зеленски.

Чрез Google Flow може да се пресъздадат доста реалистично подобни прости изказвания и ситуации. Каквато например беше срещата в Овалния кабинет между американския президент Доналд Тръмп, неговия заместник Джей Ди Ванс и украинския президент Зеленски, но със съвсем различен развой. Фалшивото съдържание може да залее онлайн пространството и вече да е много трудно да се определи кое е истина и кое – не.

Може да отидем и в още по-антиутопична равнина, в която ви арестуват и и пускат като доказателство видео с извършено от вас престъпление. Проблемът е, че нито сте били на показаното място, нито сте правили нещо незаконно, а самият материал е изцяло генериран от AI.

Механизми за контрол под въпрос

IT гигантите се опитват да предотвратят подобни злоупотреби с AI технологиите, като гарантират определени параметри по които те ще могат да работят. Точните рамки се променят в зависимост от реакцията на потребителите, регулаторите и самите самообучаващи се алгоритми.

Практиката до момента показва, че в известна степен, компаниите успяват да опазят от най-тежките потенциални злоупотреби. Методи, като водни знаци за маркиране на AI съдържание, платформи за засичане на подобни продукции и др. могат да дадат частично решение на проблема.

От друга страна, не напълно, защото например телефонните измами с генериран AI глас на познат вече се развиват в чужбина. От трета страна, нищо не пречи на по-големите държави да натиснат Google и останалите технологични гиганти да им предоставят инструменти за пропаганда и дезинформация. Заподозрените няма да опрат само до Русия и Китай, но и от западните държави. Технологията се превръща във все по-апетитна за употреба с цел манипулация на обществото.

Ако, тази кутия на Пандора бъде отворена, тогава наистина може да навлезем в сценарий, в който трудно ще може да опознаем истината от AI фалшификацията. Особено, ако възможностите за противодействие и засичане на подобно съдържание не са достатъчно развити, като тези за генерирането му.

The post Google Flow и идва ли краят на истината appeared first on TechTrends България.

Сривове в мобилните мрежи първо в България, а месец по-късно – и в Испания, отвориха редица въпроси и опасения. В иберийската държава темата е по-чувствителна, защото това се случва само седмици след като системата за електроснабдяване в страната доведе до близо двудневно изключване на тока. Възможно ли е да имало ограничен Fire Sale в България и Испания? Докато за електрическата мрежа в Испания отговорите са по-скоро не и, спирането на тока се дължи на десинхронизация на мрежа.

При телекомите, обяснението може да се окаже много по-елементарно и идентично за сривовете в двете държави. Ползването на един и същи вендор за оборудване и проблеми след системен ъпдейт. Първият сигнал за това е, че оправданието на българските и испански компании е идентично, независимо, че се случва през месец разстояние. Вторият сигнал е, като се разгледат кои услуги са засегнати и кои са доставчиците на оборудване. Тогава пъзелът напълно се нарежда.

Две от три или българският срив

На 25 април мобилната мрежа на „Виваком“ се срина, като потребителите не можеха да провеждат обаждания и да ползват мобилен интернет. В рамките на деня, достъпът до услугите беше възстановен, макар и с малко прекъсвания. Редица потребители продължаваха да изпитват затруднения, но от компанията обявиха, че клиентите с подобни оплаквания трябва да рестартират устройствата си. Обяснението на телекома беше, че причината за срива е свързан със софтуерна актуализация на техен доставчик:

„Причината за това е софтуерна актуализация на мобилната мрежа, извършена от наш доставчик“, коментираха от „Виваком“ в официалното си прессъобщение.

Четири дни по-късно на 29 април, „А1 България“ изпита идентичен срив. Мобилната връзка на техните абонати беше недостъпна за входящи обаждания и пренос на данни, а някои можеха да правят изходящи обаждания. Засегната беше само клетъчната връзка, като фиксираните услуги бяха достъпни за абонатите.

„В момента имаме технически затруднения, поради което се наблюдават смущения при изходящи и входящи повиквания в 2G и 3G мрежата и SMS в различни части на страната“, коментираха тогава от „А1 България“.

От компанията не предоставиха конкретика за точната причина. Вместо това, побързаха да предложат компенсации за засегнатите мобилни абонати. С няколко дни по-късно, подобно действие беше предприето и от „Виваком“. Проблеми с мобилната мрежа на „Йеттел България“ нямаше, както тогава, така и след това.

Основният заподозрян

Още по това време се появиха съмнения за точната причина и, че сривът на двете компании е свързан. Основният заподозрян можеше да се намери на база на малкото официална информация, която беше разпространена от медиите от двата оператора. „Виваком“ обяви, че става дума за софтуерна актуализация на техен доставчик за мобилната мрежа. „А1 България“ само коментира, че е засегната 2G и 3G връзката в тяхната инфраструктура.

Двете компании разчитат на различни телеком вендори. „А1 България“ използва Nokia като основен доставчик за 4G и 5G инфраструктурата си, но и малки компоненти са направени от ZTE. 4G мрежата на „Виваком“ е базирана на Huawei, новото активно 5G оборудване е на Nokia, а управлението отново е на финландската компания, в тандем със Cisco.

Двата оператора обаче имат припокриване на вендорите при 2G и 3G мрежите, където ако не целите, но голяма част от тях са изградени от Ericsson. „А1 България“ обяви, че точно тези мобилни услуги са засегнати, докато при „Виваком“ същите бяха недостъпни за клиентите. „Йеттел България“ разчита изцяло на Huawei, след като през 2014 г. беше извършен пълна подмяна на оборудването с китайско от тогавашния собственик Telenor.

Трите телекома в страната разчитат все още на 2G и 3G връзка за преноса на глас, с постепенно мигриране към VoLTE (4G глас). Два от операторите обявиха, че планират поетапно изключване на сигнала от трето поколение и от началото на 2025 г. вече текат тестове за „А1 България“. Единствено от „Виваком“ отговарят уклончиво, дали планират изключване на 3G мрежата.

С други думи, косвено може да заключим, че софтуерен ъпдейт на системите на Ericsson е довел до срива на двата телекома. Засегнати са основно услугите, които ползват подобно оборудване и то на компаниите, които са клиенти на шведския вендор. Защото, „Йеттел“ остава незасегнат. Източници на TechTrends потвърдиха, че проблемът поне при единия телеком, се дължат именно на софтуерен ъпдейт на Ericsson.

Испанско дежавю

На 20 май всички мобилни мрежи в Испания се сриват, което засяга услугите на четирите основни телекома в страната. Към тях частично е засегнат и единният телефон за извънредни ситуации 112. Има проблеми и с част от фиксираните мрежи в страната. Единственото Telefonica излиза с официална позиция за причините – софтуерен ъпдейт на мрежата, който засяга не само техните услуги, но и на част от други оператори. Дежавю? Да, особено като видим, кои са основните телеком вендори в Испания.

Звеното на Vodafone в страната, което беше продадено на фонда Zegona Communications, разчита на Ericsson и Samsung за своите 4G и 5G мрежи. MasOrange, испанският бранд на Orange, също ползва Ericsson като основен вендор в своите 4G и 5G системи. За фиксирани и опорни мрежи, френската компания разчита на широка палитра оборудване от Cisco, Huawei, Juniper и Nokia. Telefonica (с бранда Moviestar) ползва Ericsson за 5G и 4G, като за последната разчита и на системи от Alcatel Lucent (придобити от Nokia през 2016 г.).

Трите испански телекома обявиха, че през 2024 г. започват да изключват своите 2G и 3G системи. Крайният срок за тяхното напълно елиминиране е настоящата година, което означава, че са напреднали значително в този процес. Затова оборудването при тези мрежи в Испания не е толкова от значение, както в България. Последният оператор Digi има договор за ползване на мобилната инфраструктура на Telefonica, както и такъв за национален роуминг, затова е зависим от системите на по-големия телеком.

Сривът на телефон 112 е по-интересен случай, защото няма публична информация, с чие оборудване и системи е изграден в Испания. Ericsson правят подобни проекти, защото имат такъв реализиран в Черна гора. Това предполага, че някои централи на 112 в Испания са били с оборудване на шведската компания, защото само в някои региони има срив на услугата, а не в цялата страна.

Fire Sale или злощастен ъпдейт

По този начин е лесно да предположим, че софтуерният ъпдейт на Ericsson, който свали две от българските мрежи е засегнал всичките в Испания. Трите телекома  със собствена инфраструктура разчитат на Ericsson като основен доставчик и изпитват идентични проблеми след актуализация на системите. Времето за възстановяване на услугата също съвпада с това в България – под един работен ден.

Често срещана практика е при големи системни актуализации, разработчикът да ги пуска постепенно на порции за клиентите си. Това е много лесно видимо при ъпдейтите за Android, когато два смартфона от един модел на даден производител може да получат най-новият ъпдейт в рамките на няколко месеца един от друг. Затова тезата, че българските телекоми са обновили своите мрежи през април, което води до срива у нас, а испанските са го получили месец по-късно с идентичен резултат изглежда доста правдоподобна.

Естествено, съществува хипотезата, че може да става дума за софтуерна уязвимост, която да се активира при ъпдейт или пък обратното – да се неутрализира с ъпдейт. Но тя е малко вероятна, защото сривовете на телекомите, както у нас, така и в Испания, станаха „в пакет“. В България през няколко дни, но в иберийската държава, това се случи мигновено и за трите. Което предполага повече, че става дума за злощастен ъпдейт, а не за сценарий тип Fire Sale от популярната холивудска продукция. Последният въпрос е – дали това е нещо нормално? Да, предвид факта, че вече всичко се управлява повече от софтуер, отколкото от хардуер, може да очакваме, че това няма да са първите, нито последните подобни проблеми. Този на Ericsson беше отстранен сравнително бързо – в рамките на един ден, както в България, така и в Испания. Което е похвално за екипите на всички замесени в проблема. Но също така демонстрира, нашата зависимост към модерните технологии.

The post Връзката между телеком сривовете в България и Испания appeared first on TechTrends България.

Докато вторият продължава тенденцията на японския гигант да вкара технологии от цялото му портфолио. Sony се опитва да пренесе различното ноу-хау, което е натрупало през годините в своите смартфони, но за момента успява да привлече повече нишова аудитория. Особено предвид високата му цена, която в България може и да надмине 2 800 лева.

Samsung Galaxy S25 Edge от своя страна беше само „тийзнат“ при премиерата на основната линия през януари. Като все още не беше напълно готов за пазара и затова беше забавен с няколко месеца. Неговата цена се очаква да бъде под 2 500 лева, което го прави вторият най-скъп модел на компанията след Ultra модела.

Samsung Galaxy S25 Edge – по-тънък, но не и извит

Samsung използваха името Edge за първи път при своя Galaxy S6 модел, като акцентът тогава беше да се подчертае извитият по краищата екран. Новият Galaxy S25 Edge обаче разчита на традиционен дисплей, без извити ръбове на панела отстрани. Вместо това, той е с една идея по-тънък спрямо Galaxy S25+ модела – 5.8 срещу 7.3 мм.

Повечето му характеристики съвпадат с този на Plus варианта. Имаме идентичен екран от 6.7 инча, с разделителна способност от 1 440×3 120 пиксела и 120Hz адаптивна честота на опресняване. Процесорът е флагманският чипсет на Qualcomm за тази година – Snapdragon 8 Elite изпълнен по 3nm технология. Обявени бяха само две конфигурации с 256GB и 512GB място за съхранение и с по 12GB RAM.

По-компактният размер идва с два големи компромиса. Първият е очевидно при батерията, която е намалена от 4 900 mAh на 3 900 mAh. Както и бързото зареждане е понижено от 45W на 25W. Вторият компромис е при камерите, като е отпаднал третият телефото сензор. Samsung Galaxy S25 Edge разполага с 200MP основен, който да компенсира липсата на оптично приближение и 12MP широкоъгълен. Селфи камерата е запазена на 12MP. Цената е обявена за 1 249 евро, което в България ще дойде малко под 2 500 лева.

Sony Xperia 1 VII – звездният отбор на Япония

Японският технологичен гигант Sony продължава традицията да събира най-доброто от компанията в рамките на своите премиум смартфони. Поне така се опитва да представи новият си модел Xperia 1 VII. Sony твърди, че ползва ноу-хауто на различните си екипи, за да изработи най-добрите компоненти и да ги комбинира съответно в перфектното устройство. Последните години, в разработката на премиум моделите на Xperia се включваха екипите на телевизорите Bravia за екраните, на фотоапаратите Alpha за камерите и от тази година към тях се присъединяват тези на Walkman за аудиото.

Екранът, като панел е същият като миналогодишния – 6.5-инчов LTPO OLED с резолюция от 1 080×2 340 пиксела. Новото е подобрената адаптивна яркост, която идва от екипа на Bravia. Sony Xperia 1 VII също разчита на флагманския чипсет Snapdragon 8 Elite с 3nm архитектура. Няма промени при батерията, която се запазва на 5 000 mAh капацитет с 30W бързо зареждане. Конфигурациите са две с 256GB и 512GB място за съхранение и 12GB оперативна памет.

При камерите, новост е подобряването на широкоъгълния сензор – от 12MP на 48MP. Така, той става вторият 48MP след основния. Телефото камерата се запазва непроменена – 12MP с оптично приближение между 3.5 и 7.1 пъти, по данни на компанията. Предният сензор също остава спрямо миналогодишния модел – 12MP.

Звукът е подобрен чрез някои технологии на Walkman за жака за слушалки, софтуерни оптимизации и др. Изкуственият интелект е застъпен силно при повечето нови възможности за оптимизация на работата на смартфона. Sony запазват високата цена от около 2 800 лева.

The post Новите смартфони през пролетта – тънкият Samsung Galaxy S25 Edge и Sony Xperia 1 VII appeared first on TechTrends България.

Опитите на Apple да диверсифицират производството на своите продукти извън Китай датират още от края на първия мандат на Доналд Тръмп. Но все още компанията не може да постигне две неща – да прибере обратно веригата си от доставки в САЩ и да се отърве напълно от китайската си зависимост.

Американският президент и новата му протекционистка митническа политика налагат скоростно прилагане на първото действие. То обаче изглежда прекалено далечно и трудно осъществимо, поради ред причини. Второто също започва да се превръща в химера. Особено с ескалиращото напрежение и дори първоначален обстрел между Индия и Пакистан. Apple беше избрал вече най-голямата по население държава за основен хъб, който да поеме изнасянето на китайските операции. Тръмп и Пакистан нанасят почти смъртоносен удар върху тези усилия.

Защо Apple не може и най-вероятно няма да постигне напълно тези две неща – да върне производството си в САЩ и да се отвърже от китайската зависимост? Досегашните подобни опити за момента са се проваляли и не става дума само за смартфон и технологичната индустрия. В момента успешните проекти са за много ограничени и тясно специализирани продукти, чието производство изисква ограничени човешки ресурси и сравнително опростени (като компоненти, не като процеси) производствени линии. Доналд Тръмп в момента иска да се прехвърлят огромни и градени с десетилетия вериги от доставки с щракването на пръсти. Подобни действия изискват време, много време.

Големите амбиции

Малко повече от месец отне на Apple след инагурацията на президента Доналд Тръмп на 20 януари, като на 24 февруари, компанията обяви плановете си за мащабни инвестиции в САЩ. В рамките на четири години, технологичният гигант ще похарчи повече от 500 млрд. долара за изграждане на нови производствени мощности и центрове на данни, поръчка на компоненти от американски поддоставчици, развойни звена за изкуствен интелект (AI) и др.

Най-големите елементи от този план за момента са изграждане на изцяло нов завод за AI сървъри в Хюстън, щата Тексас. Както и удвояване на специализирания фонд за „Напреднало производство“, който подпомага различни американски индустриални инициативи. С него ще бъде основана и академия в щата Мичиган за подготовка на индустриални кадри. Apple обявиха още увеличаване на инвестициите в развойна дейност, най-вече свързана с разработването на процесори.

Останалите сфери и проекти, в които ще бъдат разпределени инвестициите от над 500 млрд. долара само са споменати бегло. Те включват договори с подизпълнители в САЩ, като се подчертава, че ще бъдат засегнати всички щати, допълнителна инфраструктура за AI и центрове за данни, корпоративни центрове и производство на ТВ приставките Apple TV+. Липсата на повече конкретика подсказва, че все още технологичният гигант не е определил всички проекти, в които ще инвестира. Което води до мисълта, че решението на Apple за тези инвестиции е взето сравнително наскоро и е съобразено с изборът на новия президент на САЩ.

Химерата за „американски“ iPhone

Сумата от над 500 млрд. долара е огромна дори за Apple. През финансовата 2024 г. компанията отчита 391 млрд. долара приходи и малко над 93 млрд. долара нетна печалба. С други думи, компанията планира да инвестира в САЩ за четири години с 28% повече пари отколкото прави за цяла една финансова година. Факт е, че към тези средства ще се броят и плащания към подизпълнители, но това показва мащабите, с които технологичният гигант се обръща към Америка.

Има едно голямо липсващо име от обявените инвестиции – смартфоните iPhone. Те продължават да са флагманския продукт на Apple, който формира 51% от приходите им за 2024 г. Компанията не е обявила намерението си да пренася производството на своите смартфони в САЩ. Въпреки, че последните геополитически развития може да променят тази нагласа. Но дори и да се опита, няма да е лесно да се постигне.

На първо място, Китай няма заместител за момента. Не само като цена на производството, но и като качество, ефективност на процесите и изградена верига на доставки почти от-до. „Почти“, защото все още някои от технологичните компоненти се произвеждат в Тайван, Южна Корея и Япония. Изместването на процеса по сглобяване в Индия или в САЩ, може да мине за първа стъпка, но дори тогава, различните части ще трябва да се внасят от Югоизточна Азия.

По данни на Apple и Financial Times, в модерните iPhone смартфони има около 2 700 компонента, които се произвеждат от 187 доставчици от 28 държави. Едва под 5% от тях са с произход САЩ към момента. Това включва стъклените панели (Gorilla Glass на Corning), лазерните сензори за Face ID и 5G модема на Intel, който Apple ще замени с новите модели.

Китай отговаря за повечето от компонентите, но някои, като например чипсета се прави в Тайван, а в Южна Корея – екранът. Металната рамка се изработва от алуминий, но с прецизни машини, налични само при китайските производители. Индия от своя страна отговаря за тривиални неща, като например специализираните винтове. Пренасянето на всичко това в САЩ е невъзможно дори в обозрим дългосрочен хоризонт. Част от производството може да бъде трансферирано, но тогава Apple ще е зависим от стабилна търговия без високи мита, за да може да не оскъпи транспорта на останалите компоненти.

Китайската зависимост

Докато в САЩ Apple произвеждат под 5% от компонентите за своите iPhone, то зависимостта към Китай продължава да е значителна. Само 30 от 187-те подизпълнители на технологичния гигант не са китайски компании. Това прави едва 16%.

Ако ги разбием по брой заводи, ситуацията е малко по-оптимистична, но Китай продължава да доминира. Apple разчита на общо 759 завода за пълния цикъл по производството на смартфоните iPhone. От тях 284 или 37% от тях са китайски. Япония е втора със 108 завода или 14%. Според данните на FT, САЩ все пак е трета по този показател с 62 производствени линии или 8% от общия брой. Но като съотношение по крайния продукт – брой компоненти, Америка изостава под 5%.

Южна Корея и Тайван са след това, но при тях са някои от най-ключовите и високотехнологични такива. Първата държава предоставя OLED екраните с тъчскрийн матрицата, които са дело на Samsung. Без да опира само до тях, в страната 54 завода са подизпълнители на Apple. Тайван продължава да е единствената държава, в която се намират заводи, които могат да произвеждат под 5nm процесори. В последните поколения iPhone, чипсетите са изградени по 3nm технология. Това не са единствените компоненти, но да кажем тези с най-висока тежест, като в държавата се намират 48 завода от подизпълнителите на компанията.

Китай се възползва от много фактори, за да предложи най-доброто като цена-качество при подобни цялостни индустриални решения. Първоначално, западните компании пренасят производството си в страната, заради изключително ниските цени на труд и лесното мащабиране. Но това е реалността отпреди няколко десетилетия.

Китай концентрира огромни индустриални комплекси, които имат силно автоматизирани поточни линии, които в комбинация с такива с хора, предоставят невероятни мащаби. Другият момент е специализацията – китайските компании произвеждат даден компонент не само за Apple, но и за редица други марки, включително за все по-силните местни такива като Huawei, Xiaomi, Honor, Oppo и др. Изграждането на нова фабрика само за една от тези технологични компании ще означава огромен скок в цената.

Мисията невъзможна

Apple няма да е първият технологичен гигант, който ще се опита да пренесе обратно смартфон производството в САЩ. През 2013 г. Motorola прави подобен експеримент и открива завод в популярния сред военните среди град Форт Уърт в щата Тексас. Той просъществува само в рамките на година, преди да бъде затворен. Факторите за това решение са два – разходите за сглобяване на смартфони в САЩ се оказват значително по-високи от тези в Китай. Вторият е, че по това време Motorola не може да се наложи на американския пазар. Липсата на достатъчно клиенти прави напълно нерентабилна тази инициатива, а продажбата на смартфон бизнеса на Motorola на Lenovo в същата година обръща напълно политиката на компанията.

Apple няма втория проблем, като нейните iPhone са лидер в САЩ при смартфоните. Но пренасянето в страната, дори само на сглобяването на устройствата предназначени за местния пазар ще доведе до значително увеличение на цените. Което да подкопае позициите на компанията в сегмента.

Игра на мита

Още по време на първия мандат на Доналд Тръмп, когато САЩ ескалираха търговската война с Китай, Apple се опита да диверсифицира производството и доставките си. Посоката логично остана Азия – Индия, Виетнам и Тайланд. Идеята на главния изпълнителен директор на Apple Тим Кук беше, първата държава да стане основна, а втората – второстепенна, докато Китай постепенно да бъде изместен.

На думи звучи лесно, но практиката показа съвсем друго. Както виждаме от по-горните данни, Apple не успя да диверсифицира достатъчно производството си извън Китай. В Индия, технологичният гигант се сблъска с редица проблеми – от липсата на квалифицирана работна ръка и инфраструктура, до по-труден достъп до различни ресурси и в някаква степен до по-сложния регулаторен режим. Най-многолюдната държава в света е федерация с доста сложно деление и различни правила във всеки щат. Виетнам предлага същите предизвикателства, но в по-голям мащаб, без последното.

Играта на мита на Тръмп още от стъпването му в Белия дом за втори път промени напълно картината. Докато заплахите за подобни действия бяха последователна част от предизборната му кампания, повечето хора, експерти и мениджъри не предполагаха, че той ще наложи толкова високи мита и то на почти всички търговски партньори на САЩ. Това ефективно блокира всякакви опити за диверсификация на доставките, което не включва Щатите.

Дори инвестиционната програма на Apple обявена през февруари, няма да може да неутрализира ефектите от митата, които Вашингтон наложи на Делхи и редица други правителства. Япония и САЩ в някаква степен са близо до договорка и най-вероятно няма да има проблеми с доставките от страната на „изгряващото слънце“. С останалите, ефектът от митата най-вероятно ще удари технологичния гигант.

Геополитическият кошмар

Докато Apple се надяваше, че САЩ и Индия ще постигнат някаква договорка за отпадане или поне силно облекчаване на митата, подобно на Япония, ситуацията в азиатската държава се влошиха през последните няколко дни. Технологичният гигант може да задраска Делхи от сметките си за диверсификация, заради друг голям геополитически риск.

Напрежението между Индия и Пакистан ескалира през последните дни. Започнало с терористичен акт в индийската част на Кашмир и към момента продължава с размяна на ракетни, артилерийски и авиационни удари в райони по границата между двете държави. Възможността конфликтът да прерасне в пълномащабна война между Индия и Пакистан остава висок. При подобна ескалация, не трябва да забравяме, че и двете държави разполага с ядрени оръжия.

Високият градус на отношенията между Индия и Пакистан, най-вероятно ще обрекат опитите на Apple да продължи диверсификацията на производството си в Индия. Дори, може да наложи прехвърлянето на част от поточните линии обратно в Китай, ако не успее да го направи това в САЩ. С което, зависимостта на технологичния гигант спрямо Пекин ще продължи в обозримо бъдеще. Може да видим някакво прехвърляне на производствени мощности в САЩ, но ще бъде с доста по-бавни темпове, отколкото им се иска на настоящата администрация в Белия дом.

The post (Не)възможният развод на Apple с Китай appeared first on TechTrends България.

Голямото позитивно развитие сега е, че победителят в Bellum Gens Elite тази година осигурява директна квота за 18-те финалисти на световното първенство в Рияд – Esports World Cup (EWC). По този начин българският турнир получава признанието, като един от малкото състезания с финали на живо, които са на най-високо глобално ниво. Другите две, които осигуряват квоти са южнокорейския GSL (Global StarCraft League) и Dreamhack Dallas. Първият дава две места, а вторият – цели четири на финалите на EWC.

Има и потенциално лоши новини, които не касаят само Bellum Gens Elite, но цялото общество зад StarCraft 2. Те са свързани, че играта отпада от програмата на ESL Pro Tour (EPT). Това е най-голямата верига от онлайн състезания и турнир на живо свързани с е-спортове. Което поставя под въпрос дали StarCraft 2 ще продължи развитието си като професионален електронен спорт или ще се свие значително.

Стара Загора, като за световно

Bellum Gens Elite отново ще постави едни от най-добрите играчи на StarCraft 2 в двубой на живо в Стара Загора през юни. Организаторите този път проведоха повече онлайн квалификации, които да гарантират участие в турнира. Поканени са само четирима Clem, Reynor, ShoWTime и Serral. Първите трима бяха на полуфиналите през 2024 г. в Стара Загора. Единственият липсващ от Топ 4 от миналата година е Oliveira, като китайският играч реши да се „пенсионира“, като професионален StarCraft 2 играч.

Четвъртият поканен обаче не е случаен – Serral е един от най-добрите Zerg-ове в света. Миналата година организаторите на Bellum Gens Elite също му предложиха участие, но тогава финландецът трябваше да отбие задължителната военна служба в неговата родина. Тази година той влиза на мястото на Oliveira, като неговите двубои с миналогодишния световен шампион и победител в Стара Загора Clem се смятат за най-високото професионално ниво в момента.

Останалите участници също не са за подценяване. Германецът Lambo, руснакът Skillous и нидерландецът Harstem са сред познатите лица от миналогодишното издание на Bellum Gens Elite. Сред новите се открояват южнокорейците Ryung и Zoun, американецът Future, канадецът Trigger и руснакът YoungYakov. Полякът Spirit също беше от поканените през 2024 г., но не успя да дойде и беше заменен. Българският играч Nitix също ще представлява родния флаг на Bellum Gens Elite през юни.

За съжаление, през 2025 г. не всички поканени и класирани ще успеят да се състезават в Стара Загора. Южнокорейската легенда Maru първоначално потвърди участие, но впоследствие се отказва, заедно с друг класирал се от азиатските квалификации – тайванецът Rex. Други двама южнокорейци от миналата година – Solar и Stats засега не са класирани. Първият спечели сърцето на публиката в Стара Загора и в момента се намира в доста силна форма в онлайн турнирите.

Неясно бъдеще, но силна общност

Докато Bellum Gens Elite обещава да повтори успеха си от миналата година, цялостното състояние на професионалната StarCraft 2 сцена е под голям въпрос. Оттеглянето на играта от EPT веригата от онлайн и турнири на живо е голям удар за нея. Това са редица от големи събития, като IEM Katowice World Championships, DreamHack Masters, ESL Masters и ESL Opens.

Участието на StarCraft 2 в програмата на световното първенство в Рияд дава лъч надежда за играта. Чрез нея беше потвърдено, че и южнокорейската лига GSL ще има издание през 2025 г. Преди те бяха по няколко в годината, но през 2024 г. бяха редуцирани значително и това създаде опасенията, че турнирът може да спре.

Значителното намаляване на броя на турнирите, особено тези на живо, създава голяма несигурност относно бъдещето на StarCraft 2 като професионален е-спорт. Затова и продължаването на Bellum Gens Elite играе роля в поддържането на общността на играта. Самото то не се предава и един от най-емблематичните коментатори – Tasteless стартира кампания за набиране на средства за организирането на нов турнир. Той се казва Revival StarCraft League (RSL) и вече е събрал по близо 10 хил. долара на месец през платформата Patreon. Турнирът ще разполага с онлайн част и финали на живо, подобно на Bellum Gens Elite и целта му е да задържи пламъка на StarCraft 2 запален.

The post Българският турнир Bellum Gens Elite покори световната е-спорт сцена appeared first on TechTrends България.

Другите производители осъзнаха, че по отношение на софтуер няма как да постигнат това, което Apple и Google правят на своите платформи. Samsung успява да се намърда между двата гиганта, заради стратегическото си партньорство с втория. Останалите решиха да се фокусират основно върху един компонент – камерите. Xiaomi, OnePlus/Oppo, Vivo, Honor, Huawei и донякъде Sony разчитат точно на тях, за да спечелят сърцата на потребителите.

Xiaomi с тяхното партньорство с Leica успя да излезе с едни тънки гърди напред през последните две години. Миналогодишният премиум модел Xiaomi 14 Ultra вкара някои иновации на пазара, които засилиха усещането за лидерство в областта на камерите. Новият актуален смартфон/камерафон на китайския производител се опитва да го затвърди. Дали обаче това е така с новия Xiaomi 15 Ultra или той стъпва на отличната основа на предшественика си? Все пак говорим за премиум цена от 2 799 лева.

Дизайн и екран

Външно, Xiaomi 15 Ultra следва линията на своя предшественик. Матова метална рамка, с двустранен стъклен панел (без специалната разцветка, която имитира материята на старинен фотоапарат) и огромно гнездо за задните камери. Тази година, китайските премиум смартфони идват с леко заоблен дисплей от всички страни, което им придава по-елегантен вид.

Металната рамка е изчистена от елементи. Xiaomi 15 Ultra разполага само с три бутона – два за управление на звука и един за включване, разположени от дясната страна. Долната част се състои от говорител, слот за SIM карта (включена е опцията за eSIM) и вече стандартния за ЕС Type-C жак за зареждане.

Дисплеят е 6.73-инчов LTPO AMOLED с разделителна способност от 1 440×3 200. Като адаптивното опресняване на панела е 120Hz. Като цяло, традиционни възможности за екран в най-високия клас изпълнен със сертификати за HDR10+. Dolby Vision и др.

Големият проблем в дизайна, както на Xiaomi 15 Ultra, така и на повечето камерофони е гнездото за сензорите на гърба. При смартфона то продължава да е силно изпъкнало, което повдига горната част на устройството значително при легнало положение. Всъщност, Xiaomi 15 Ultra не може да застане в напълно легнало положение, зарад него. Един добър калъф намалява този ефект, но това е компромис, с който ще трябва да се съобразявате.

Техническият ъпгрейд

Основните промени при Xiaomi 15 Ultra се крият под капака. Първият е в чипсета, като смартфонът разчита на премиум процесора на Qualcomm – Snapdragon 8 Elite изпълнен по 3nm архитектура. В България, за момента е налична само една конфигурация от 16GB оперативна RAM памет и 512GB място за съхранение. Това може да се окаже проблем, защото така цената е сравнително висока – към края на април в свободна продажба върви за 2 799 лева.

Другата голяма иновация е интегрирането на нова силициево-въглеродна батерия, вместо класическо литиево-йонна. Разликата между двете не е толкова голяма, първата позволява по-голям капацитет на заряда в рамките на същия обем спрямо втората. Силициево-въглеродната разчита на подобен катод, вместо на графитен при литиево-йонната. При Xiaomi 15 Ultra, капацитетът е увеличен на 5 410 mAh спрямо 5 000 mAh на предшественика си. Което се усеща при потреблението – при умерено такова можете да изкарате спокойно два дни с един заряд. Самото зареждане остава бързо при 90W, но трябва да имате предвид, че в комплекта не е включено такова.

Последният голям хардуерен ъпгрейд е сензорът за пръстови отпечатъци. Оптичният е заменен с ултразвуков, което подобрява скоростта на разпознаване на отпечатъка. Както и намалява времето за вкарване на нов. Във всички случаи е една положителна промяна, която почти елиминира многократните опити за подобен тип автентикация.

Леко променените камери

Каквито и технически неща да си говорим, Xiaomi 15 Ultra е преди всичко за камерите и нейните възможности. Промените при тях може да бъдат посрещнати със смесени чувства. Основният 50MP сензор е запазен, но не и променливата бленда от f/1.6-f/4.0, като сега е фиксирана на f/1.6. От Xiaomi твърдят, че възможностите се запазват, като се компенсират с подобрен софтуер. Практиката до момента е доказала, че софтуерът може да имитира доста добре, но оптичните характеристики винаги са с една идея за предпочитане.

Голямото подобрение е 200MP перископен телефото сензор. Той предоставя 4.3-кратно оптично приближение и работи в комбинация с втората 50MP телефото камера с трикратно оптично приближение. Последният сензор е 50MP широкоъгълен, като „фишай“ ефектът е леко намален от 122 на 112 градуса. Цели се подобрение на качеството на кадрите. Селфи камерата също се запазва на 32MP. Лещите са Leica, както и някои режими за снимане и постобработка.

Като снимки, Xiaomi 15 Ultra е двуликият Янус. Работата между различните камери става с едно докосване, без да се замисляте. Дневните кадри са отлични, с добри цветове, детайли и естествени. Предимството е оптичният x4.3-кратен зуум, в който качеството се запазва без да се превключват режими или нещо друго. При намалена светлина (нощем, с улично осветление), ситуацията се запазва добра, като единствено 50MP телефото камера издиша малко, но 200MP поддържа нивото. При подобни условия препоръчваме да се ползва ексклузивно 4.3-кратното приближение.

Второто лице на Xiaomi 15 Ultra е ако искате да задълбаете в детайлите и да използвате камерите на максималния им потенциал. Професионалният режим лесно се извиква, но някои от другите настройки са по-трудни за намиране или някои липсват. Например, снимане на пълна резолюция не създава по-различни резултати, като ниво на детайл, спрямо тези по подразбиране.

Противоречивият софтуер

Софтуерът е нещо, което разделя потребителите на два крайни лагера при Xiaomi – тези, които го обичат и тези, които не го харесват. Новата единна платформа за всички устройства на компанията – HyperOS 2.0 до голяма степен продължава тенденциите от стария MIUI. Надстройката на Android се опитва максимално да имитира iOS визията, включително и дърпането отляво и от дясно на горния екран – първото извиква известията, а второто е за бързите настройки.

Подобна е ситуацията с доста други възможности. От една страна, Xiaomi 15 Ultra е лесна и опростена за работа, от друга – търсенето на някои възможности може да се окаже трудна задача. При изкуствения интелект, HyperOS разчита на тясната интеграция с Gemini на Google и като цяло, повечето смартфони от високия клас не се различават като AI способности. С изключение на Samsung, които покрай споразумението си с Google получават новостите с една идея по-бързо.

Така, софтуерно, Xiaomi 15 Ultra ще се хареса на най-заклетите фенове на марката. Но, тези които търсят по-изчистено Android преживяване ще останат разочаровани. Това, като цяло е тенденция, която преследват почти всички китайски производители, с лекото изключение на Motorola.

Комплект за фотографи

Последната възможност, която идва с Xiaomi 15 Ultra е специалният фотографски комплект – Photography Kit Legend Edition. Xiaomi България към края на април го предлага заедно със смартфона за 2 899 лева. Което означава, че струва около 100 лева, ако решите да вземете само устройството.

Комплектът включва специален кейс, който е с изкуствена кожа и имитира тяло на фотоапарат. Гнездото на камерите е обвито с пръстен, който може да се сменя подобно на байонет на обектив, а общо са включени три такива. Те могат да се заменят с добавянето на такива с филтри.

Разцветката на комплекта е само една – черна с червени елементи, но като цяло изработката се усеща повече от качествена. Единствено декоративният пръстен в тестовия комплект много лесно се развива в джоба, но това по-скоро го дължим от прекомерна употреба от различни хора, отколкото лош дизайн.

Към кейса можете да добавите още един компонент, който влиза в няколко роли. Той служи за ръкохватка, за работа с една ръка със смартфона, включва и специален бутон за снимане, едно колело за настройки, както има вградена допълнителна батерия с 2 000 mAh капацитет. Софтуерно, работи добре и основната роля на този комплект е да задоволи най-големите фенове на фотографията, които искат смартфона им наистина да се доближи до истински апарат.

Струва ли си

За десерт, оставаме на ключовия въпрос – струва ли си Xiaomi 15 Ultra? Ако сте горд притежател на предходния модел, отговорът е лесен – не. Но ако сте с флагман на вече поне 2-3 години и камерите са основното ви изискване към смартфона – то тогава, везните ще наклонят към тазгодишния премиум модел.

Малко разочароващо е отпадането на променливата бленда от основния сензор. От друга страна, новата 200MP перископна камера работи безупречно при 4.3-кратно приближение. За новата силициево-въглеродна батерия имаме леки резерви относно нейната живучост в дългосрочен план. HyperOS надграждането на Android също не е за всеки, но това е огромен субективен фактор.

Спрямо камерофоните, изборът се свежда до няколко модела – Xiaomi 15 Ultra е може би най-добрият вариант до момента. Honor Magic 7 Pro е нелош модел, но Leica оптимизацията при Xiaomi ще натежи с малко. Huawei продължава да е под санкции, когато става дума за лицензиран Android, въпреки редицата вратички, които компанията си създава за Google-ските услуги. OnePlus и тяхното партньорство с Hasselblad дава нелоши резултати, но все още нямаме обявен продукт за 2025 г. Така, че засега короната за най-добър камерофон на годината отива при Xiaomi 15 Ultra.

The post Xiaomi 15 Ultra: Претендентът за камерофон на 2025 г. appeared first on TechTrends България.

Един от основните стълбове на новата стратегия на Брюксел е т.нар. Дигиталният мрежови закон, който на английски носи многозначимата абревиатура DNA (ДНК – бел. ред.). Той е насочен повече към стартъпи и развитие на изкуствен интелект (AI), като на самите телекоми е обърнато по-малко внимание.

След тези развития, европейските оператори директно заявиха, че настояват Брюксел да ги „освободи“ от по-стриктните регулации. Тяхната теза е от десетилетия, че прекомерния контрол подкопава инвестициите в иновативни мрежови решения. Това ги поставя в по-неизгодна ситуация, спрямо конкурентните компании от САЩ, Китай и дори Близкия изток.

Иновационният план – стартъпи и AI

Насърчаването на иновациите, според ЕК трябва да се прави основно в две посоки – стартъпи и изкуствен интелект. Първите ще бъдат подпомогнати с редуцирането на редица регулации и правила, както и да се засили конвергенцията между всичките 28 държави-членки. Липсата на 100%-ов единен пазар е едно от препятствията пред иновативните компании в опитите им да увеличат своя растеж и така да се противопоставят на китайските и американските стартиращи дружества.

Фокусът върху AI ще падне върху няколко аспекта. Първият е изграждането на необходимата инфраструктура за обработка на действията и данните свързани с изкуствения интелект. Вторият е в развитието на самите алгоритми и последният – в създаването и производството на собствени AI чипове. ЕК иска също така, Европа да развива и е една от областите, в които има добри позиции, заедно с тези на Китай и САЩ.

DNA включва и различни инициативи за улесняване на изграждане на основна и опорна мрежова инфраструктура. Подробностите по тази точка тепърва ще се уточняват и по какъв начин ще бъдат включени, като те засягат пряко операторите. Подобни мерки в някаква степен вече са залегнали в отделните страни-членки. Например в България има включени реформи, които изискват облекчаване на мерките предвидени в законодателството, за изграждане на фиксирани мрежи. Те са обвързани с плащанията и проектите по националния План за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

„Подценени“ от Брюксел

Липсата на по-конкретни мерки в полза на телеком сектора предизвика реакция, която наподобява на силна молба от страна на индустрията. Eвропейската асоциация на телекомуникационните оператори (ETNO, преименувана вече на Connect Europe – бел. ред.) излезе със становище в което се призовава, управляващите в Брюксел да разширят обхвата на DNA. Според тях, телекомите в Европа са подценени като значение и под силен регуалторен натиск, докато в същия момент от тях се очакват значителни инвестиции.

Най-ключовата промяна, за която настояват операторите е разхлабването на редицата регулации, които в момента са наложени в сектора. ЕК ефективно премахна роуминга в рамките на ЕС, наложи ограничения на цените за терминиране (цени на едро) и на дребно в отделните пазари. Плюс още редица други регулации, които включват прекратяване на договорите, защита на лични данни и правила за окрупняване на индустрията.

Другите предложения са повече насочени в рамките на инфраструктурните проекти. Сред тях са мерки за насърчаване на инвестициите, които не са обявени в детайли и хармонизиран подход за разпределение на радиочестотния спектър. Последното е важно, особено за пан-европейските телеком групи, които оперират в няколко държави и във всяка има различни правила и цени за закупуването на честотни ленти.

От друга страна, последните програми за европейско финансиране включват редица проекти ориентирани към изграждането на 5G инфраструктура. Само в България вече са планирани няколко магистрални отсечки да бъдат оборудвани с връзка от пето поколение. Подобен договор беше сключен и за модернизация на софийското летище „Васил Левски“ преди няколко седмици. С друг думи, Брюксел все пак отпуска публични пари за изграждането на модерна мрежова инфраструктура.

Свобода или фрагментация

Друга промяна за която настояват телекомите е за възможността им да се обединяват в по-големи групи. Тоест, да се разхлабят антимонополните правила за тях, като в момента Брюксел изисква да има поне три големи играча на пазар. По време на Световния мобилен конгрес в Барселона, редица телеком мениджъри призоваха това правило да се разхлаби.

„За да мащабираме, ние трябва да консолидираме фрагментирания европейски пазар“, коментира главният изпълнителен директор на Telefonica Марк Мутра пред CNBC. „Регулаторите трябва да ни позволят да се окрупним. Затова – моля ви, освободете ни!“

Подобни сделки вече се извършват на европейско ниво, но при едно по-силно окрупняване Брюксел може да се намеси. Надежда в тази посока виждат мениджърите на други водещи телеком групи като Orange и Deutsche Telekom. Които призоваха за същото по време на форума в Барселона. За пример те дадоха пазара в САЩ, който се доминира от три оператора – AT&T, Verizon и T-Mobile, като в последния Deutsche Telekom е мажоритарен собственик. В същия момент, в ЕС имаме 28 държави всяка с по поне три оператора. Някои са части от една група, но в общи линии пазарът в Европа е силно фрагментиран.

„Справедливостта“ на заден план

Доскорошните опити на телекомите за промяна на европейската политика бяха насочени към изискването на технологичните гиганти да плащат за огромния трафик, който създават. Аргументите на операторите е, че по този начин те ще насърчат и стимулират инвестициите в мрежова инфраструктура. Технологичните гиганти формират повече от половината от целия трафик на Стария континент и затова е логично да заплащат за ползването на мрежите.

Идеята първоначално беше известна като Fair Share, а вече като Fair Contribution. Тя се разви и популяризира сред политическите кръгове в Брюксел покрай пандемията, нуждата от бърза модернизация към 5G и следващо поколение оптични мрежи. Недостатъците ѝ са, че разходите на технологичните гиганти почти сигурно ще бъдат прехвърлени към крайните потребители. Това още повече ще накара компаниите да разчитат на абонаментни модели и да затворят „глобалната мрежа“ в отделни платени балони.

Темата за Fair Contribution беше силно разисквана през последните няколко години. В края на 2023 г. ЕК реши ако ще се изготвя такова законодателство, то това ще бъде част от работата на следващата комисия, която ще встъпи през 2025 г. Инициативата срещна частична подкрепа в Брюксел, но и силна опозиция в редица европейски държави, като Германия, Нидерландия и Белгия.

Идеята за Fair Contribution може отново да дойде на дневен ред, като новата Европейска комисия отново подхвана технологичните гиганти за монополни практики. Нарастващото напрежение между Брюксел и Вашингтон свързано с различни мита и потенциалното развързване на търговска война между САЩ и ЕС също може да сложи на масата тази идея. Засега, браншовата Connect Europe (бившето ETNO) се фокусира повече върху перспективите за разхлабване на телеком регулациите, а не поставяне на нови за технологичния сектор.

Българската призма

Пречупено през призмата на българския пазар нещата са по обичайния начин – с две страни на монетата. От едната, шоковото налагане на европейските регулации, потопи финансовите резултати на трите основни телекома. От друга, в страната се повдигна вълна от недоволство, включително и политическо, заради индексацията на цените по договорите на операторите през последните години. Последното върна в общественото пространство едни позабравени обвинения в монопол или олигопол на големите оператори.

Българският пазар в същото време се консолидира значително. В момента фиксираният пазар де факто е поделен между две компании – „Виваком“ и „А1 България“. Това се затвърди, след като първата придоби „Булсатком“ и още редица по-малки играча. С което, „Виваком“ излезе лидер на пазара за ТВ доставка на дребно. При мобилния сегмент операторите останаха трима, като и преди години, когато на хартия бяха пет и дори шест, на практика пак бяха формирали пазарна троица.

Тази обстановка позволи на телекомите да „тестват“ докъде ще им позволят институциите да индексират едностранно цените. През последните години това се случваше чрез стандартна клауза в договорите, която коригираше цената на база годишната инфлация. През декември 2024 г. първо „Йеттел“, а след това „Виваком“ се пробваха да направят това едностранно на база текстовете в Закона за електронни съобщения (ЗЕС).

Казусът премина като горещ картоф през повечето институции, сред които Комисия за защита на потребителите (КЗП) и Комисия за регулиране на съобщенията (КРС), а накрая през двете нива на административни съдилища. Дори се стигна и до разглеждането на казуса в специализирана комисия в Народното събрание. Крайният резултат до момента е, че Върховният административен съд (ВАС) потвърди забраната на КЗП срещу наложената индексация.

Тези примери показват колко крехка, но все още ефективна е регулаторната рамка при наличието на три основни оператора. Което само затвърждава, че изграждането на няколко паневропейски телеком групи ще бъде доста пипкава задача. Особено ако се прави с по-силно отхлабване на регулациите.

The post Европейските телекоми молят за „свобода“ от правилата на ЕС appeared first on TechTrends България.

Този своеобразен „лов на технологични вещици“ се засилва при администрацията на Джо Байдън. Първоначално той се изразява под формата на натиск за контрол върху съдържанието по време на ковид пандемията и въвеждането на независими „фактчекъри“. Впоследствие се разширява и започват да се предприемат първите стъпки по реализиране на радикалната идея за засилена регулация на технологичните гиганти. Крайните опции включват разцепване на основните компании на няколко дружества.

Първоначално, единствено Илон Мъск подкрепи Доналд Тръмп в стремежа му за втори мандат. Основателят на SpaceX и главен изпълнителен директор на Tesla през това време купува Twitter и го ребрандира на X. Но в последните месеци преди изборите, изненадващо все повече технологични компании започнаха къде прикрито, къде не толкова да застават зад ексцентричния бизнесмен и политик. За първи път от десетилетия, в Силициевата долина има такова силно политическо разделение и подкрепа към републиканците. Причината е очевадна – страхът от регулации и разцепване на бизнеси.

Тръмп има и може би също толкова налудничави идеи, като на демократите, само че за цялата икономика. В първите дни на април той пристъпи към най-радикалната от тях – налагането на непосилни мита за почти всички основни търговски партньори на САЩ. Тази рязка ескалация на търговската война, изненада и хвана неподготвени всички. Тя доведе до срив на борсовите пазари, като най-тежко го понесоха именно технологичните компании. Защо те не бяха готови за този „Тръмпокалипсис“ и бяха засегнати най-много ще говорим в следващите редове.

Целта на митата

За да разгледаме ефектът върху технологичните гиганти, първо трябва да разберем логиката зад налагането на самите мита. Администрацията на Доналд Тръмп твърди, че така ще се отворят нови източници на приходи за държавния бюджет, но истинското предназначение е съвсем друго. Тези тарифи ще се използват от Белия дом за натиск върху търговските му партньори, който да се използва за преодоляване на няколко задълбочаващи се икономически проблеми на САЩ.

Те са много добре обрисувани от новия „ковчежник“ на Доналд Тръмп – Скот Бесент. Той предлага налагането на огромни мита върху почти всички търговски партньори, за да може САЩ да получи позиция на „по-силния“ при потенциални преговори за обновяване на световната финансова система. Крайната цел на дългогодишния инвеститор е да се постигне ново споразумение в стил „Бретън-Уудс“. В него, основните държави, с които САЩ търгува да продължат да използват долара, но и да поемат задължението да оскъпят своите валути спрямо него. По този начин, пряко се решават два от основните проблеми, а третият – косвено:

Множеството проблеми

Веднага изникват няколко въпроса и съответно потенциални проблеми в това иначе добро на хартия решение. Основното е, дали търговските партньори ще имат желание да постигнат споразумение със САЩ за долара. Китай най-вероятно ще откаже преговори, защото нейната икономика е достатъчно голяма и може да изнася продукцията си в останалите засегнати от митата държави.

Япония и Южна Корея например са по-зависими от Пекин, отколкото от САЩ, въпреки, че Вашингтон е вторият им по големина търговски партньор. Европейският съюз ще е най-засегнат от митата. Това се дължи на факта, че САЩ е най-големият търговски партньор на ЕС, както като внос, така и като износ. От друга страна, еврото има сравнително „фиксиран“ курс спрямо долара през последните години и споразумение в тази насока не би трябвало да е проблем. Натискът на Вашингтон е по-скоро Брюксел да премести автомобилното си производство от Мексико в Щатите, както и за засилване на европейската отбрана.

Вторият голям проблем е, че митата могат да бъдат контрапродуктивни за САЩ в дългосрочен план. Постигането на целите им трябва да се случи преди да започнат негативните ефекти от тях да изпратят американската икономика в тежка рецесия и силна инфлация. Първата се очакваше от икономистите покрай разточителната фискална и икономическа политика на Байдън, но сега действията на Тръмп могат да я засилят.

Оттук идва и последващото препятствие – преместването на производството също няма да се случи за няколко месеца, а ще отнеме няколко години. Това означава, че за да са сигурни във Вашингтон, че ще се случи, те трябва да държат митата в сила поне година. Което да се окаже твърде непосилно, дори и за мощната американска икономика. Самата релокация на заводите отваря и друг казус – наличната квалифицирана работна ръка в САЩ. Защото е лесно да преместиш производствените линии от Мексико в Тексас, например, но не и хората, които да ги оперират. Това ще означава внос на работна ръка, нещо, което влиза в противоречие с антиимигрантската политика на Доналд Тръмп.

Хаосът на борсите

Борсите се „окъпаха в червено“ в рамките на първите дни на април, водени от няколко фактора. Водещият е, че фондовите пазари по принцип са ирационални, независимо, че повечето трансакции са автоматизирани и водени от алгоритми. Последните лесно могат да последват емоционалните действия на редица търговци, а някои се задават директно по параметри от трейдъри.

Почти всички смятаха, че заплахите на Тръмп за високите мита ще са най-малкото преувеличени и, че накрая администрацията в Белия дом ще наложи такива, но много по-умерени като стойности. Китай е обложена с 34% тарифи, Виетнам с цели 46%, „приятелските“ Европа, Япония и дори Тайван с 20%, 24% и 32% съответно. Изненадващо, Русия не е в списъка, въпреки, че вносът от Москва е почти несъществуващ, особено след налагането на санкциите покрай войната в Украйна.

Фондовите борси реагираха остро на тези изключително високи мита и почти всички индекси и големи компании регистрираха значителен спад на своите акции. Доминираният от технологични дружества NASDAQ например изтрива над 1 трлн. долара в рамките на един ден. Спадът на индекса е 5.82%, докато другите два големи – S&P500 и Dow са 5.97% и 5.5% съответно.

Технологичният колапс

Големите губещи от този борсов срив са Tesla, Nvidia, Apple, Meta и Amazon от IT гигантите и технологичните компании като цяло. Първият отчита 10% спад само в рамките на петък, като изтрива около 139 млрд. долара пазарна оценка – горе-долу, колкото е брутният вътрешен продукт на България. По-малките играчи от сектора не са пощадени, като акциите на Palantir са с 19% надолу, тези на Salesforce с 11%, Intel и Broadcom с по 12%, а AMD губи 17%.

Стигаме до ключовия въпрос – защо повечето технологични компании губят поне по 10%, докато средно по-обширните индекси по малко под 6%? Отговорът се крие в това, че технологичните компании (и автоиндустрията) в най-голяма степен са изнесли производството си извън САЩ. Допреди година-две, целият производствен капацитет на Apple беше концентриран основно в Китай и затова на всеки iPhone или iPad имаше надпис „Designed in California, assembled in China“.

„Ябълковият“ гигант успя да изнесе част от заводите си в Индия и Виетнам, но митата на Тръмп засегнаха и тези държави. Мащабите на новите тарифи не позволяват на дружествата просто да преместят фабриките си от Страна А в Страна Б, за да избегнат налозите. Освен ако Страна Б не се нарича САЩ.

Ситуацията е интересна за Tesla. Автомобилният концерн е сред най-силно засегнатите, въпреки, че основният му производствен капацитет се намира в САЩ. Проблемите за компанията са три – създадените в Америка електромобили са изправени пред реципрочни мита от ключови пазари като Европа, например. Освен това, част от компонентите или производствените материали (например алуминий и литий) се внасят от чужбина и също са обложени с мита. Последният проблем е тривиален – Tesla в момента е на мушката на инвеститорите, заради силната политическа и противоречива ангажираност на Илон Мъск в администрацията на Тръмп.

По-чисто софтуерни компании с добре развита дистрибуторска и лицензионна мрежа по света, като Google и Microsoft са по-слабо засегнати. При тях спадът на акциите е съпоставим със средните за пазара.

Ефектите – негативни, но не напълно

С налагането на по-високи и по-всеобхватни от очакваното мита, Доналд Тръмп хвана неподготвени всички. Технологичните компании се оказаха най-засегнати от този „Тръмпокалипсис“ и в момента някои от тях може би съжаляват, ако са подкрепили пряко или косвено новият американски президент. Но техният избор не беше голям, защото демократите щяха да задвижат много по-агресивни мерки за разцепването на бизнесите им.

Ефектите оттук насетне зависят до голяма степен от това, колко време митата ще бъдат в сила и дали ще има предоговаряне на световната финансова система. За технологичните компании (и всички останали) с изнесено производство, трансформацията ще бъде най-болезнена. Apple успя да пренесе малка част от своята манифактура обратно в Америка, но да постигне напълно това, ще са ѝ необходими доста години. Същото важи и за други ключови гиганти, като Nvidia, например.

Не на всичко може да се гледа негативно. Покрай и след ковид пандемията, фондовите пазари надуха изключително много оценките на редица компании. В рамките на няколко години се появиха няколко многотрилионни дружества, като Apple, Nvidia, Microsoft, Google, Amazon и дори Tesla. Заличените стойности в момента може би отговарят с една идея по-реалистичните капитализации, които тези, а и други дружества притежават. Отрезвяването на пазарите и по-ранното „изпускане на парата“ създава предпоставките да се избегне спукването на по-голям инвестиционен балон. Естествено, ако митата се задържат повече от година, тогава много по-трудно ще могат да се намерят позитивни ефекти от тях.

The post Технологичният „Тръмпокалипсис“ appeared first on TechTrends България.