Роботакситата са ключов компонент в стратегията на Tesla. Милиардерът Илон Мъск нееднократно е подчертавал важността за автономноста на електромобилите. Както и, че пазарната оценка на Tesla ще зависи от това дали ще се развие подобна роботизирана такси услуга. Ако се, тя ще се изстреля нагоре значително, ако ли не – тогава тя ще падне на нула.

Затова пускането на роботаксито и по-важното – сравнението с основния конкурент в сферата е повече от екзистенциално за Tesla. Летвата обаче е вдигната сравнително високо от Waymo, подразделението за автономни коли на Alphabet, който е холдингът на Google. Компанията разполага с по-голяма и развърнат автопарк, работи от няколко години, извършва стотици хиляди курса на месец и използва по-надеждна технология.

Докато стремежът на Илон Мъск да спести разходи по развитието на технологията за автономни коли подкопават усилията му в тази сфера. В същия момент Waymo не поема по такива „преки пътища“ и това му дава неоспоримо предимство между двете услуги. От друга страна, действията на Tesla все повече привличат вниманието на регулаторите относно безопасността на техните системи.

Фалстартът в Остин

Tesla стартира своето роботакси в Остин, щата Тексас на 22 юни. То включва десет напълно автономни коли, базирани на стандартния електромобил Model Y. В рамките на два дни, мрежата се напълни с видеа на новите роботизирани автомобили, които масово нарушават правилата за движение или изпитват други проблеми. За това още на 24 юни NHTSA стартира разследване за техните възможности.

Въпреки всички тези проблеми, Tesla вече подготвя услугата Robotaxi да бъде стартирана в Калифорния и Ню Йорк. Все още, компанията не е получила разрешителни за подобна дейност, но е показателно, че дружеството действа по свой график, без да се съобразява много с регулациите. Разследването на NHTSA може да блокира допълнителното разширяване на услугата, особено ако се окаже, че технологията на компанията не е надеждна.

За да бъде още по-голямо унижението за Tesla, тяхното начинание става обект на разследване в рамките на два дни, докато в Остин, основният им конкурент оперира със 100 роботаксита от март месец. Пътят на Waymo също не е изцяло гладък, но е значително по-успешен, спрямо Tesla.

Частичният успех на Waymo

Waymo не само оперира вече сравнително успешно в Остин и то с десет пъти повече роботаксита, но и в още няколко града. Най-много са в Сан Франциско, щата Калифорния, където компанията има над 600 напълно автономни автомобила. Следва Лос Анжелис с автопарк от над 400 коли, Финикс, щата Аризона с над 200. Най-прясно пусната е услугата в Атланта, където са „десетки“. Waymo оперира с общо над 1 300 роботаксита, докато Tesla още не може да се оправи с 10.

Пътят на дъщерната компания на Google обаче не е напълно гладък, а също има своите трънливи участъци. Waymo беше принудена да изтегли през май почти целият си автопарк, заради проблеми със софтуера, който е допринесъл за два леки сблъсъка.

Отделно, дружеството се опитва по всякакъв начин да прикрие истинският обем на катастрофи, в които участват неговите роботаксита. Фирмата спечели дело срещу пътната администрация на Лос Анжелис за скриване на тези данни, защото са „търговска тайна“. Регулаторът NHTSA е регистрирал 696 инцидента с Waymo в периода 2021-2024 г. Като нито един от тях не е предизвикан от автономната кола. Усилията на компанията в скриването на инцидентите не е добър знак за нея.

LiDAR – вълшебната дума

Основната причина да смятаме, че Tesla влиза в обречена битка с Waymo не е толкова значителната времева преднина на втората компания в роботакситата. До голяма степен, производителят на Илон Мъск се занимава с автономни технологии от близо десетилетие. Проблемът е друг и тя е в избор на основни сензори, които да играят ролята на „очите“ на системата.

Waymo разчита на комбинация от няколко вида системи – камери с 360-градусово покритие, радар и LiDAR. Последното наподобява радар, но вместо радиовълни, разчита на лазери, с които да определи формата, дистанцията и скоростта на заобикалящите ги обекти. При Waymo LiDAR може да осигури надеждна картина на разстояние до 300 метра. Радарът се ползва за по-далечни разстояния и е повече като вторична система. Камерите осигуряват непрекъснато 360-градусово покритие, докато LiDAR-ът предоставя по-голяма прецизност, особено в условия с намалена видимост, като например при нощно шофиране.

Tesla изоставя напълно радарната и лидарна технология, като автомобилите на компанията разчитат изцяло и единствено на камерите. Илон Мъск обявява през 2019 г., че автономно шофиране може да се постигне само с тях, докато другите две системи единствено натежават излишно цената. По това време LiDAR-ите са значително скъпи, поради факта, че са доста нишова технология с ниска степен на производство.

Употребата на камери може да позволи частична автономност – следене на лента, автоматизиран темпомат и др. Но пълна роботозираност носи доста рискове на пътя, особено в по-сложни условия. Електромобилите на Tesla са оборудвани с т.нар. Autopilot, който въпреки името си изисква водачът да бъде готов да се намеси, както и да държи волана. Това не пречи, повечето шофьори да го ползват, като авиационният му съименник и да разчитат изцяло на автоматизираната система.

Крайните резултати са редица катастрофи, не малко от които и с летален край. Част от тях можеха да бъдат избегнати, ако колите бяха оборудвани с LiDAR. Един от тези инциденти например включва обърнат на пътя настрани автомобил в неосветен участък през нощта. Камерата, а и човешкото око ще го види в последния момент, докато LiDAR ще го засече може би на повече от 100 метра и ще реагира.

Наличието на подобни радио и светлинно локационни системи не са 100% гаранция за предотвратяването на произшествие. Но понижават значително риска от такова. Илон Мъск и Tesla решават да не разчитат на тях, с цел спестяване на средства и концентрация върху разработването на по-прецизен софтуер. Проблемът е, че в някои случаи, камерите не предоставят достатъчно видимост, за да може системата да работи достатъчно надеждно.

Технология за оцеляване на Tesla

Остава последният въпрос – защо Tesla толкова много се фокусира върху създаването на автономни коли? Отговорът се крие в инвеститорският потенциал. Ако компанията остане само производител на електромобили, то тя в дългосрочен план ще загуби, заради засилващата се конкуренция. Особено от китайските автоконцерни, които вече я застигнаха по обеми на продажбите.

„Оценката на Tesla е фокусирана основно в автономното шофиране, то е основният източник на добавена стойност“, коментира Илон Мъск. „Това е разликата, компанията да струва много пари или нула“.

Tesla няма пазарни лостове да запази доскорошната си доминация. Компанията разработва от близо десетилетие автономни системи и това я поставя в сходна на Apple позиция. Технологичният гигант прави едновременно голяма част от хардуера и софтуера за своите устройства и така изгражда качествена екосистема. Tesla може да постигне същия ефект, макар и само в рамките на електромобилите си.

Затова е този стремеж към автономност на колите на компанията. Услугата Robotaxi е просто продължение на досегашните усилия и технологии, тъй като стъпва на вече произвеждан серийно модел. Без LiDAR обаче, Waymo може би ще спечели надпреварата не само по количествени, но и по качествени показатели.

The post Tesla в обречена битка с Waymo за роботакситата appeared first on TechTrends България.

Оттогава насам, китайските производители, като Huawei и Honor винаги водеха пред Samsung на нашия пазар при дизайна. Южнокорейците обаче превъзхождаха в софтуера, оптимизацията и понякога в хардуера. От 2025 г. тази черна серия беше напълно прекратена, като новият Galaxy Z Fold 7 е със съпоставими габарити на своите основни конкуренти.

Разликата спрямо Honor Magic V5 е само 0.1мм, като дори в разгънато състояние тя е оспорвана. Но това не попречи на китайците да изпратят прессъобщение, че въпреки дебюта на Samsung Galaxy Z Fold 7, техният модел остава най-тънкия на българския пазар. Въпреки, че разликата от 0.1мм ще се усети изцяло на хартия, особено, след като южнокорейският е с 2 грама по-лек.

Всичко това са технически детайли и мерене на шублери на инженери от висша класа. Фактите са, че Samsung заличи голямата разлика между нейните сгъваеми модели и тези на конкуренцията. Като при софтуера, южнокорейската компания определено се справя по-добре, особено с безупречното ѝ лидерство сред флагманските модели при изкуствения интелект.

Дизайн след диета и фитнес

Samsung Galaxy Z Fold 7 изглежда точно като своя предшественик, но след отлична диета и доста фитнес. В сгънато положение, смартфонът е изпилил 3.2мм дебелина, а в разгънато – 1.4мм. Както отбелязахме, той вече е съразмерим с Honor Magic V5. Дори е с една идея по-висок – 158мм, което позволява вътрешният екран да се увеличи от 7.6 инча на 8.

Логично, Samsung Galaxy Z Fold 7 губи и малко килограми или в случая само грама. Той тежи 215 гр. спрямо неговият предшественик, който е 239 гр. Устройството е толкова леко, че ако вземете две идентични опаковки – едната със смартфон и другата без, трудно можете да определите коя, коя е. По този начин тялото на сгъваемия смартфон вече съвпада до голяма степен с това на флагмана Galaxy S25 Ultra. Изработката и сгъването на Galaxy Z Fold 7 е стабилно и подсилено с магнити в крайната фаза. Разгънат той е изключително тънък, отново съпоставим с китайските си конкуренти.

Samsung хвалят значително своята Advanced Armor алуминиева рамка, която подсилва здравината на корпуса. Същото важи и за стъклото на външния екран, което е Victus Ceramic 2 на Gorilla Glass, а задното е „само“ Victus 2. „Нежният“ вътрешен екран си остава чуплив, въпреки, че Samsung са го подсилили с титаниев слой. Новата панта е допълнително подсилена, като сгъвката на екрана е редуцирана значително, макар и все още да е видима.

Голямото предимство на Samsung Galaxy Z Fold 7 пред китайските конкуренти при дизайна е в гнездото на камерите. То е изпъкнало спрямо задния панел, особено покрай новия и по-голям основен сензор. Но е доста по-приемливо, спрямо китайските производители, които правят гнездото доста обемно и заемащо почти цялата горна част на панела.

Samsung Galaxy Z Fold 7 има няколко недостатъка в цялостния си дизайн. Единият е, че бутонът за включване и изключване играе ролята и на сензор за пръстови отпечатъци. Това го прави почти наравно с рамката и ако не сте му свикнали ще го търсите непрекъснато и бъркат с двата бутона за звука, които са над него. Другият недостатък е отпадането на поддръжка на стилус, вследствие на намаляването на дебелината на устройството. Samsung може би подготвя постепенното изоставане на този артикул, защото досега именно за Galaxy Z Fold серията беше най-практичен (и за таблетите – бел. ред.).

Премиум хардуер

Първите поколения сгъваеми смартфони разполагаха с по-стар хардуер от традиционните флагмани, заради по-бавната и сложна софтуерна оптимизация. Това вече не е фактор, като Samsung Galaxy Z Fold 7 разполага с най-новия чипсет във високия клас на Qualcomm – Snapdragon 8 Elite, изпълнен по 3nm архитектура. По традиция, устройството малко загрява, но това се дължи на факта, че то още не е официално в продажба, а от Samsung са обещали ъпдейт за оптимизацията му.

Galaxy Z Fold 7 се предлага в няколко конфигурации – от 256GB до 1TB място за съхранение, като последната е с 16GB RAM памет, а останалите с по 12GB. Отслабването на смартфона не води до стопяване на батерията – тя остава с капацитет от 4 400 mAh. Поради тази причина, Samsung слагат по-бавното бързо зареждане от 25W. Това са две сфери, в които сгъваемият смартфон ще трябва да догони класическия флагман.

При екраните, Galaxy Z Fold 7 запазва силните си позиции. Двата са по LTPO AMOLED технология с адаптивно 120Hz честота на опресняване. Външният нараства от 6.3 на 6.5 инча, като резолюцията вече е 1 080×2 520 пиксела. Вътрешният също се увеличава от 7.6 на 8 инча, докато разделителната способност съответно на 1 968×2 184 точки.

Производителността и възможностите на екраните и хардуера са отлични при Galaxy Z Fold 7. В това отношение, Samsung не са имали проблеми, особено през последните поколения и затвърждават традицията в тази насока. Липсата на стилус ще се усети от тези потребители, които разчитат на подобен тип аксесоари, но при останалите дейности е въпрос на свикване.

Камери наравно с актуалния флагман

Друг голям ъпгрейд спрямо предишния модел на Samsung Galaxy Z Fold 7 са камерите. По-точно основният сензор, който вече е наравно с актуалния флагман Galaxy S25 Ultra. Това е 200MP камера, която предоставя същите резултати, като на тазгодишния премиум модел на компанията. Той ще бъде и основният с който бихте искали да работите и съответно ще доставя кадри съпоставими с повечето традиционни флагмани.

Останалите сензори са идентични с тези на миналогодишния сгъваем смартфон на Samsung. Имаме 10MP телефото с трикратно оптично приближение и 12MP широкоъгълна. На всеки от екраните има вградена по една 10MP селфи камера. Едната е ъпгрейдната спрямо 4MP от Galaxy Z Fold 6, която беше вградена под вътрешния дисплей. Samsung се отказват от технологията за интегрирането ѝ под матрицата, за сметка на това увеличават нейните възможности.

Отвъд 200MP сензор, останалите са компромисни, когато става дума за премиум качество. Това е една от малкото сфери, в която Samsung остава да настигне китайските конкуренти. Интеграцията на 200MP камера обаче е голяма стъпка напред в тази посока.

Софтуер и AI

Софтуерно, Samsung стъпват на няколко силни основи. Първата е свързана с тяхната оптимизация за работа с два екрана, а втората – с AI функционалностите. Работата с два дисплея, особено с големия вътрешен е доста добра – плавно се преминава от единия в другия. Допълнителното пространство на вътрешния дава възможност за повече контекст или за паралелна работа с две приложения/снимки.

Samsung разширяват AI функционалностите от Galaxy S25 Ultra. В Galaxy Z Fold 7 добавяме предложения за изтриване на елементи от снимките, възможност за редактиране на звукови файлове (премахване на странични шумове и др.), както и Gemini Live. Последният е подсилен гласов асистент на Google, който позволява да се работи с него в редица приложения и то между няколко такива.

Партньорството между Samsung и Google се отплаща, като в момента Galaxy Z Fold 7 е може би един от смартфоните с най-добри и работещи AI функционалности на пазара. Освен Pixel серията на интернет гиганта. Като цяло при флагманите Samsung успява да държи едно сравнително лидерство в AI сферата. Останалата част от софтуера е базирана на Android 16, като от производителят обещават цели седем основни обновления.

Функционалност и цена

При всяко ново поколение сгъваеми смартфони обичаме да задаваме въпроса – струва ли си? Samsung Galaxy Z Fold 7 успява да комбинира почти всичко от традиционните флагмани, в нов хибриден формат с два екрана. Комбинацията между таблет и смартфон е повече от привлекателна, а вече и като цялостна технология е достатъчно добре разработена. В това отношение вече попадат, корпуса, пантата, софтуера и цялостния дизайн.

Ахилесовата пета си остава вътрешният екран, който продължава да е най-уязвимото място и затова всеки модел идва с няколко скрола предупреждения. Два са препятствията, които бихме отбелязали за по-масово приемане. Първият е във форм фактора – сравнително квадратния екран е малко странен формат, който не се подържа от повечето видеа, било то хоризонтални или вертикални тип TikTok. В това отношение, двойно прегънатият модел на Huawei перфектно пасва на хибрид между таблет и смартфон.

Вторият е цената. Тя се запазва висока за този тип хибрид, докато пада сравнително за другия вид сгъваеми смартфони – с компактния форм фактор, тип флипфон. Препоръчителната цена на Samsung Galaxy Z Fold започва от 3 999 лева. Въпреки инфлацията през последните няколко години, тя остава над повечето традиционни премиум смартфони.

The post Samsung Galaxy Z Fold 7: По-тънкият сгъваем смартфон appeared first on TechTrends България.

Първият производител бързо изчисти пантата и позволи на двете тела на смартфона да прилепнат плътно при сгънато положение. След което, моделите на Huawei станаха осезаемо по-тънки. Honor в един момент взе титлата за „най-тънък сгъваем смартфон“. Докато тези на южнокорейския гигант изоставаха и то с повече от милиметър.

Тазгодишните модели на Samsung обаче са минали на „строга диета“ и вече са повече от адекватна конкуренция по отношение на дебелината. Както в сгънато, така и в разгънато положение. Това може би е най-ключовата промяна в новия Galaxy Z Fold 7, както и задължителните вече ъпгрейди в хардуера, камерата и AI способностите.

Традиционно с Fold модела, дебютира и компактния сгъваем смартфон Galaxy Z Flip 7. Samsung направиха и един донякъде очакван ход, като представиха и по-достъпна FE версия. Новият Galaxy Z Flip 7 FE ще има за цел да конкурира по-евтините до момента начални версии на Motorola RAZR.

Отслабналият Galaxy Z Fold 7

Хибридът сгъваем смартфон с компактен таблет Samsung Galaxy Z Fold 7 се е вталил с цели 26% и вече е 4.2 мм разгънат и 8.9 мм сгънат. Това го поставя наравно с конкурентите от Honor и техния Magic V5, както и Huawei с двойносгъваемия Mate XT Ultimate. Допълнително Galaxy Z Fold 7 е отслабнал с 24 грама. Новият сгъваем модел на Samsung има подобрена панта с титаниева рамка и по-здраво стъкло за вътрешния екран, както и Gorilla Glass Victus 2 такова за външните панели.

Смартфонът разполага с 6.5-инчов външен и 8-инчов вътрешен LTPO AMOLED дисплей. Вторият има увеличение на площта на екрана с 11% спрямо предходното поколение и има разделителна способност от 1 968×2 520 пиксела, както и адаптивно опресняване с честота до 120Hz.

Samsung Galaxy Z Fold 7 разполага с флагманския модел процесор Snapdragon 8 Elite изпълнен по 3nm архитектура. Моделът се предлага в три конфигурации от 256GB, 512GB и 1TB. Първите две идват с 12GB оперативна памет, докато последния е с 16GB. Батерията е с капацитет от 4 400 mAh и разполага с бързо зареждане от 25W.

Подобрение има при камерата, като основната е повишена на 200MP сензор, познат ни от флагмана Galaxy S25 Ultra. Към него имаме още 12MP широкоъгълна и 10MP телефото с трикратно оптично приближение. Samsung Galaxy Z Fold 7 има две вътрешни камери – две по 10MP базова и широкоъгълна.

Смартфонът идва с доста нови AI възможности. Те включват по-широк Photo Assist за премахване на нежелани обекти от кадър, както и Audio Eraser, който заличава странични шумове от видео и аудио записи. Инструментът Circle to Search сега може да работи дори при игра, както да се прехвърлят AI резултатите и в други приложения. Всичко това е обединено в Android 16 с новия One UI 8.

Продажбите на Samsung Galaxy Z Fold 7 започват от 25 юли, като преди това от 9 юли до 24 юли ще текат предварителните поръчки. Цената на сгъваемия смартфон започва от 3999 лева за версията с 12GB оперативна памет и 256GB място за съхранение.

Компактните Samsung Galaxy Z Flip 7 и Galaxy Z Flip 7 FE

Промени има и при новия компактен Samsung Galaxy Z Flip 7. Двата му екрана са уголемени и вече основният сгъваем е 6.9-инчов, а външният е 4.1 инча. Разделителната способност на първия е 1 080×2 520 пиксела, а на втория е 948×1 048 пиксела. Външният обхваща почти цялата горна половина на панела, което дава по-голяма видимост на потребителите за работа в полу-отворено и затворено положение.

Samsung Galaxy Z Flip 7 също разполага с нова панта, която е по-тънка. Той е първият модел от компактната серия, който поддържа DEX режим, позволявайки трансформация на телефона в настолно работно пространство. Смартфонът разчита обаче на процесор Exynos 2500, новият чипсет на Samsung изпълнен по 3nm технология. Samsung Galaxy Z Flip 7 идва в две конфигурации от 256GB и 512GB място за съхранение с по 12GB RAM памет.

Камерата също е обновена – 50MP основен сензор и 12MP широкоъгълен такъв. Във вътрешния панел има и 10MP селфи камера. Батерията е с капацитет 4300 mAh и разполага с 25W бързо зареждане. Цената на Samsung Galaxy Z Flip 7 започва от 2 349 лева.

Достъпната FE версия всъщност е почти напълно препакетиран Galaxy Z Flip 6. Промените при него са, замяна на миналогодишния Snapdragon чипсет с Exynos 2400 изпълнен по 4nm архитектура и наличие на Android 16. Това е хитър ход на компанията да пусне по-евтин сгъваем смартфон, особено предвид конкуренцията в този ценови сегмент от Motorola RAZR 60. Цената на Samsung Galaxy Z Flip 7 FE започва от 1 899 лева.

The post „Диетата“ на новите сгъваеми смартфони на Samsung appeared first on TechTrends България.

Резултатите бяха до голяма степен очаквани, като утвърденият телеком вече доминира пазарът за ТВ доставка с близо 60% пазарен дял през 2024 г. Това показват данните за изминалата година в доклада на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Другият голям печеливш от ситуацията е „А1 България“. Двете компании започват да налагат двуполюсен модел в повечето подсегменти на фиксирания пазар.

При мобилния ситуацията на пръв поглед изглежда патова между трите основни оператора. В перспектива тя може да се окаже неблагоприятна за „Йеттел България“, които още през 2023 г. загубиха ключовото второ място по абонати. Оттогава насам са и усилията на основно мобилния оператор да се наложи и като такъв на фиксиран интернет и телевизия. Засега резултатите са плахи стъпки напред, но започват да стават и все по-видими.

Това се случва при сравнително положително развитие на целия пазар. Ръст на общите приходи, стагнация при абонатите, но и потенциал за увеличение на инвестициите в инфраструктура. Последното идва по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), чиито проекти най-накрая бяха стартирани през 2025 г. Европейските програми се оказват ключов компонент в разширяването на възможностите на големите телекоми. Докато по-малките ще трябва да разчитат на нишови подсегменти.

Интернет доминация

Телеком секторът продължава да нараства и през 2024 г., като той надминава, макар и с малко 4 млрд. лева. Това е увеличение с 5.7% на годишна база и с 19% спрямо 2022 г. Той обаче не кореспондира с ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) на България, тъй като дял от него намалява от 2.1% през 2023 г. на 2% през изминалата година. Преносът на данни продължава да доминира сектора с над 54% дял, докато този на гласовите услуги се понижава на 25.8%. Същото важи и за разпространението на телевизия, което се свива от 14.2% на 13.5%.

Трябва да се отбележи, че данните на КРС обединяват мобилната и фиксирана интернет доставка. Основният растеж е при първата, която операторите предлагат в повечето случаи в пакет с гласова услуга. По този начин, мобилният сегмент продължава да разчита на монетизацията на 5G връзката и добавянето на допълнителни възможности при абонаментните планове.

Графата „Други услуги“ е големият печеливш през 2024 г. В нея попадат приходите за съвместно ползване на инфраструктура. Приходите се увеличават с 8% до все още минималните 235 млн. лева, спрямо 217 млн. и 141 млн. лева през 2023 г. и 2022 г. съответно. Динамиката на този подсегмент ясно илюстрира ефектът от аутсорсването на поддръжката на различни инфраструктурни компоненти, което предприеха основните телекоми у нас. Те са ситуирани в перо „Колокиране“, за което КРС единствено споменава, че нараства като приходи с 16.5% на годишна база.

Броят на операторите също следва интересна динамика. Мобилните остават трима, тези за фиксиран интернет намаляват от 656 на 621 покрай консолидацията последните няколко години. Но тези за ТВ доставка се увеличават минимално от 244 през 2023 г. на 251 през изминалата.

Мобилният триумвират

След окончателното установяване на само трима играчи в мобилния сегмент, динамиката е забавена. Ръст има на приходите, но най-вече при мобилния интернет. При абонатите също има минимално увеличение, като общо потребителите на гласови услуги се увеличават от 7.96 млн. на 7.98 млн. и за първи път от години доближават прага от 8 млн.

В сегментът вече се формира една нова и може би леко притеснителна тенденция. Тя е, че „Йеттел България“ губи леко позиции и при потребителите заема твърдо третото място. Пазарният му дял при абонатите се свива минимално от 31.4% на 30.7%. Потребителите на мобилен интернет също намаляват с малко по-висок темп – от 31% на 29.9% на годишна база.

Това поставя компанията на трето място по тези показатели, въпреки че от основаването на „Глобул“ е твърдо втори. Добрата новина засега е, че разликата между трите оператора се запазва сравнително малка. „А1 България“ е лидер при мобилния глас с 36.5%, следвана от „Виваком“ с 32.8%. Докато при мобилния пренос на данни, „Виваком“ е на първа позиция с 36.7% дял, докато „А1 България“ е с 33.4%.

Проблемът на „Йеттел България“ е тенденцията за спад втора година поред в тези показатели, докато другите два увеличават своите позиции, макар и минимално. Компанията държи позициите при приходите от мобилни гласови услуги, където остава лидер с 40.9% дял.

При мобилния интернет, който е по-перспективен обаче изостава. Там лидер е „А1 България“ с 42.1%, докато „Йеттел“ изостава до 29.7% дял, но и „Виваком“ спада от 29.4% на 28.2%. Дистанцията между вторите в този подсегмент обаче е минимална и може да има размествания през настоящата 2025 г. Освен, ако „А1 България“ не продължи по-добре да монетизира 5G връзката си.

За „Йеттел България“ мобилният сегмент е ключов, тъй като той формира основната част от приходите на компанията. Операторът се опитва да се трансформира в конвергентен, но за да постигне добри и по-балансирани позиции във фиксираните услуги ще му трябва време.

Телевизията – новото царство на „Виваком“

Изминалата 2024 г. беше маркирана най-вече от окончателното заличаване на „Булсатком“ и с данните от КРС, може да проследим ефектите от придобиването на сателитния оператор от „Виваком“. Очаквано, потребителите на доскоро независимия доставчик се преляха към телекома.

„Виваком“ доминира с 59.6% дял или близо две трети от пазара на база абонати. Това е с точно един процентен пункт повече спрямо сумарната позиция на телекома и „Булсатком“ през 2023 г. от 58.5%. Което показва, че компанията продължава да увеличава и органично своята абонатна база.

В същия момент, сегментът на платената телевизия остава почти непроменен като потребители и с минимално увеличение като приходи. Последните нарастват от 541 млн. на 544 млн. лева, докато първите са приблизително 2 млн. С други думи, „Виваком“ расте в един сравнително стабилен като параметри пазар. „А1 България“ отчита слаб спад от 27.3% до 26.5% дял на абонатите. КРС вече поставя на картата като трети „Йеттел България“, които обаче успяват да вземат едва 1.5% дял в целия сегмент.

Ситуацията показва, че поне на пазара за платена ТВ доминират две компании – „Виваком“ и „А1 България“, които държат 86.1% от всички потребители. Третият е далеч с 1.5%, а 12.4% от всички клиенти са разпределени между всички останали 248 ТВ оператора. Тук идва и голямата мистерия – защо се увеличава броя на доставчиците, макар и с малко, предвид факта, че пазарът не предлага възможности за растеж и развитие.

Малката мистерия със стрийминга

КРС не дава данни за състоянието на стрийминг платформите в България, но приложението JustWatch предоставя такива на регулярна база. Според него, Netflix продължава да е доминиращата услуга за началото на 2025 г. с 29% дял. Следвано от Amazon Prime Video с 18% дял и HBO Max (ребрандиран многократно – бел. ред.) с 14%.

Усилията на някои телекоми да наложат Disney+ обаче не се увенчават с успех. Платформата на популярният медиен гигант стагнира с 11% дял, като вече е застигнат от Apple TV+, който го изравнява по потенциални абонати. Същото важи и за Sky Showtime, чиито дял се понижава до 6%.

Други данни за ситуацията около стрийминг пазара в страната трудно могат да се намерят. Последните са на база изчисления от консултантската фирма Ernst&Young (EY) събрани през 2022 г. и според тях българските потребители са 560 хил. Те затвърждават лидерството на Netflix с около 200 хил. или точно 35% дял. Следван е от HBO Max със 150 хил. или 26%, а трети е Disney Plus със 75 хил. потребителя или малко над 13%. Тези данни обаче са вече значително остарели във времето, както и са събрани от различни източници. Затова детайлите за пазара на стрийминг в България продължава да е оскъден.

Пълзящото трио и във фиксирания интернет

Докато усилията на „Йеттел България“ при платената телевизия все още могат да се определят като бебешки стъпки, при фиксирания интернет има надежди, че компанията може по-лесно да се наложи като трети основен играч. Това е сегментът в който все още малките оператори заемат една четвърт от пазара – 26.6%. Тоест, телекомът ще може да мащабира своята дейност, както органично, така и чрез малки придобивания.

Другата добра новина за „Йеттел България“ е, че усилията му за момента са малко по-видими от тези при телевизията. Компанията заема третото място с 4.1% дял. В същият момент, доминацията на „Виваком“ не е толкова голяма, като телекомът е лидер с 39.4%, а вторият „А1 България“ е с 29.9%. Ръстът на първия е подтикван почти основно от придобиването на „Булсатком“, като техния сумарен дял от 2023 г. беше 37.6%. Което означава, че останалите 1.8% са от органичен растеж.

Другият момент е, че самият сегмент расте от 2.5 млн. на 2.6 млн. потребители. Като приходи също има увеличение от 427 млн. лева на 471 млн. лева. С други думи – това е перспективен подсектор, който все още позволява някакъв естествен растеж. След заличаването на „Булсатком“ прогнозата е, че бавно и славно „Йеттел България“ ще се опита да се установи като трети голям играч, който да грабне поне 10-15% от пазара. Компанията вече е постигнала около една трета от това, но има още път да извърви.

Нишови и инфраструктурни възможности

Наетите линии се оказват интересна ниша, която предоставя възможности за развитие, както на големите, така и на по-малките независими оператори. Добър пример за това е „Нетера“, която е ключов играч в този сегмент, както на едро, така и на дребно. При последният, компанията понижава минимално своите позиции до 10.4% на база линии и 8.4% на база клиенти, но като цяло промени няма и при двамата лидери – „Виваком“ и „А1 България“.

Отличните резултати на „Нетера“ си проличават в наетите линии на едро, където компанията се фокусира да предоставя международни такива. Компанията понижава дела си по бройка линии до 25%, но запазва второто си място. Приходите от това перо обаче се изстрелват от 25.9% дял на 33.7% дял. По двата показателя, „Нетера“ става лидер в сегмента, въпреки, че в таблицата на КРС е сложена „по навик“ втора. Зад нея е „Новател“, а трети е „Виваком“.

Другата тенденция, която ще движи пазара през 2025 г. и ще се усети още по-значително през 2026 г. са големите инфраструктурни проекти, съфинансирани по европейски програми. Трите телекома обявиха своето участие в изграждането на т.нар. 5G магистрали или връзка от пето поколение по основни пътни възли в страната. „А1 България“ ще прави подобна инфраструктура и на международното летище „Васил Левски“ в София.

Проектите по НПВУ също стартираха през пролетта на настоящата година и трябва да приключат през лятото на 2026 г. Трите телекома участват в тях и всички тези задания ще се отразят на целия сектор у нас. Точно как, ще разберем чак в докладите на КРС през следващите две-три години. Но във всички случаи ще имат значителен ефект върху динамиката на пазара.

The post Свят за двама или трима – българският телеком пазар през 2024 г. appeared first on TechTrends България.

Такъв е случаят и с масовото ползване на дронове във войната в Украйна. Конфликтът е уникален за 21 век, защото е първият сравнително симетричен като естество. Подобни сражения не са водени в Европа от края на Втората световна война, а по света – от войната между Ирак и Иран през 80-те години на миналия век. В Украйна, двете страни масово разчитат на дронове, като им придават различни функции – от тактически, през стратегически.

Тяхната употреба обаче е повече еволюционна, отколкото революционна. За разлика от различни други технологии през годините, като например тежките картечници в Гражданската война в САЩ, танковете в Първата световна война, ракетите във Втората световна война и др. Масовата употреба на дронове обаче размива друга линия – ползата на граждански и военни устройства на фронта, че и зад него. Това може да създаде опасно демократизиране на този тип оръжия. В следващите материали ще разгледаме някои от най-важните елементи в дроновата еволюция през последните няколко години.

„Краят на танковете“

От първата му поява на бойното поле в битката за Сома през 1916 г. за танка многократно се е твърдяло, че идва неговия край. През 1973 г. във войната от Йом Кипур, арабските сили неутрализират над 800 танка с противотанковите ракети (ПТУР) „Малютка“, като този тип оръжие нанася около 80% от загубите на Израел в конфликта. Първоначално се смята, че не може да се противопоставя на ПТУР-овете и те ще премахнат бронираните машини от бойното поле. Този тип ракети продължава да е основна заплаха за танковете, но не ги е елиминирала от въоръжените сили по света.

Великобритания за кратко е с убеждението, че танковете са част от една отминала епоха. Лондон стартира през 2020 г. проучвания дали изобщо да модернизира своите машини Challenger 2 и вместо това да ги снеме от въоръжение. След силно противопоставяне от страна на военните, идеята е изоставена, като британското правителство започва модернизацията на танковете си, броени седмици, преди старта на Руско-украинската война.

В самият конфликт, танковете играят ключова роля при щурмуването на укрепени позиции по украинските полета. Докато не се намесват хилядите FPV дронове. Това са малки, квадрокоптери, управлявани дистанционно и оптимизирани, така, че операторът да ги гледа „от първо лице“, които се използват преди това най-вече за атрактивни състезания с дронове. В Украйна, първо силите на Киев, после тези на Москва, оборудват малките машини с експлозиви (най-вече реактивни снаряди за РПГ-7,а те са в пъти по-слаби от бойна глава на ПТУР – бел. ред.), които детонират при удар.

През последните 18 месеца чат-приложението Telegram е залято от видеа на подобни дронове, които удрят едно след друго танкове, бронирани машини, камион, артилерия и др. Това създаде впечатлението, че нито едната страна, нито другата може да осъществява маневрени механизирани атаки, тъй като цели колони могат да бъдат овъглени за минути с няколко дузини от тези дронове.

Реалността е малко по-различна от тази представена от кратките и доста често – силно редактирани видеа в интернет. Първо, повечето FPV дронове ползват реактивни снаряди от РПГ-7, което означава, че са по-бавна, но много по-прецизна версия на съответното класическо преносимо оръжие. За съвременните танкове са необходими няколко (3-5, понякога и повече) преки попадения, за да бъдат унищожени напълно. Чрез прецизността на дроновете, един умел оператор може да постигне това с минимално количества удари, но пак говорим за повече от един.

Второ, част от пасивните защити на танковете, които са въведени срещу дистанционно-управляемите машинки, оказват някакъв ефект. Има доста видеа на оплетени в допълнителните мрежи дронове (без детонация). Появата на руските танкове „костенурки“ също повишават живучестта му на бойното поле, за сметка на мобилност и ориентация.

Заглушаването на безжичните сигнали се оказа временно решение. След пренасищането на ефира при украинската офанзива в Курска област, руснаците решиха да използват оптичната корда на своите ПТУР-ове, с която да пренасят сигнала от дрона към оператора. По този начин, машинките не подлежат на заглушаване и продължиха да създават проблеми на украинската армия.

Все още няма „универсално“ противодействие на FPV дроновете, но и тяхната ефективност е силно раздута от двустранната пропаганда. Този тип системи се оказаха изключително евтини и лесни за разработка, но се изисква тяхната наличност да е в големи бройки, за да окажат решително влияние на бойното поле. Те могат да бъдат разглеждани като много прецизна и доста по-далекобойна версия на РПГ-7. Във всички случаи, масовата им употреба в Украйна променя драстично тактиката и стратегията в модерната война.

(Не)уязвимите морски дронове

Една от сферите, в които Украйна има осезаемо превъзходство са морските дронове. Причината за това е тривиална – достъпът на Киев до бързия сателитен интернет на Starlink. Морските машини са достатъчно големи, за да бъдат оборудвани със спътникова връзка за дистанционно управление. Нещо, което много трудно може да бъде постигнато с традиционните FPV и други дронове, които се ползват на сухопътния фронт.

Морските системи на Украйна се оказаха доста ефективни през 2023 г. и първата половина на 2024 г. След това, Русия изтегли своите кораби в Новорусийск, а морските подстъпи към пристанището в Севастопол бяха подсилени. Москва започна да използва доста ефективно хеликоптери и изтребители, за да унищожава безпилотните моторни лодки.

Тактиката беше ефективна, до момента, в който не се появиха катери оборудвани с ракети „въздух-въздух“ Р-73 (в случая преконфигурирани за „повърхност-въздух“). Украйна успя да свали с морските си дронове един хеликоптер Ми-8 и един изтребител Су-30, преди руснаците да отреагират адекватно. След голямо закъснение, руската брегова охрана започна да използва FPV дронове срещу морските такива.

Самите морски дронове не са нови като концепция и бойно използване. Още през 1915 г. германските военноморски сили разработват дистанционно управляема лодка със 700 кг експлозив. Проблемът е, че по времето на Първата световна война технологията за връзка е доста ненадеждна и германците успяват да осъществят само един успешен удар през 1917 г. срещу малък британски боен кораб.

През годините са правени редица други експерименти, но едва във войната в Украйна е постигнат по-мащабен успех. Най-вече заради микросателитите на ниска орбита Starlink, които много трудно могат да се заглушат в морето. Ефектът е сходен с този на FPV дроновете по сухопътния фронт – безпилотните системи вършат работа за възпиране на противника, но не и за пълното му неутрализиране.

Митичният изкуствен интелект

Украинци и руснаци се опитват да представят някои от своите системи за по-високотехнологични, отколкото са. Докато употребата на различен тип безпилотни системи е неоспорвана, то някои от по-футуристичните възможности са под голям въпрос. Едно от твърденията на двете страни е, че през 2025 г. започват да ползват дронове с изкуствен интелект (AI). Засега, документална употреба на такива няма.

В своята атака срещу стратегическата авиация на Русия, украинците твърдяха, че използваните FPV дронове, скрити в граждански товарни камиони, разполагат с AI. Алгоритъмът е трениран на база на свободнодостъпни ресурси от руски военни музеи. В показаното видео от атаката от първо лице, няма никакви наченки на т.нар. „машинно зрение“ (machine vision), в което компютърът да разпознава различните бомбардировачи. Както и да ги атакува автоматично.

Редица от високотехнологичните твърдения за атаката също не отговаряха на показаното след това. Покривните люкове няма как да се отварят автоматично, защото нямат нито релси, нито панти, нито има следи от хидравлика/пневматика. Дроновете са прекалено малки, за да могат да получават сателитния сигнал от Starlink и да се управляват дистанционно от украинска територия, както беше първоначалното твърдение. После, от Киев признаха, че са ползвали 4G мобилните мрежи в Русия – тоест, са имали операторски екипи с всеки един от камионите.

Руснаците от своя страна, демонстрираха дрон-прехващач, който също трябва да е оборудван с AI. Той ползва алгоритъма да запомни вражеския безпилотник, след което да го настигне и да избере автоматично най-слабото му място, за да го свали. Кадрите показват няколко успешни удара, но отдалеч, докато видеото то самия прехващач, не издава за никакво „машинно зрение“.

С други думи – и двете страни, просто използват хайпа покрай AI, за да направят своите военни решения още по-високотехнологични отколкото са. Гражданските дронове, които се ползват за разузнаване или като FPV такива, имат ограничени автопилоти. Но те са базови команди за връщане в начална точка или автоматично отиване до друга. Понякога тези функции също са представяни като AI решения. За момента от фронта в Украйна няма достоверна информация, че са ползвани оръжия с някаква форма на по-развит изкуствен интелект.

Ролята на бойното поле

Дроновете са безспорно са големия акцент във войната в Украйна. Но тяхното влияние на бойното поле е по-скоро еволюционно, отколкото революционно. Конфликтът е уникален с две неща. Първото е масовата им употреба. Двете страни, впрягат значителни ресурси, за да създадат максимално бързо, лесно, евтино и просто всякакъв тип безпилотници.

Използването на потребителски модели е допълнено със създаването на още по-опростени такива, чиито корпуси и перки могат да се направят чрез 3D принтери. При това в буквално гаражни условия. Революционното е по-скоро демократизацията на производството. Кримската война и Гражданската в САЩ през 19-ти век са първите конфликти, които разчитат на индустриалната революция, процес който кулминира в двете световни войни. То тази в Украйна в момента показва демократизацията на производството, което се пренася от огромните цехове в малки работилници разпръснати дълбоко в тила.

Вторият елемент е, че тяхната масова употреба създаде концепцията за „прозрачно бойно поле“. При нея, контактната линия и територията на 15-20 км от двете ѝ страни са под непрекъснато 24/7 непосредствено наблюдение от безпилотници. Това също е еволюция от използването на шпионски сателити през Студената война, но сега картината се предава в реално време и може да се разузнава в много по-големи детайли на тактическо ниво. „Прозрачното бойно поле“ елиминира елементът на изненадата и прави внезапните пробиви на бронирани колони трудноосъществими. Което предизвиква изобретателността на двете страни. Руснаците на два пъти използват подземна инфраструктура за прехвърляне на бойни в тила на врага, докато украинците разчитат на гористите масиви за скриване на своите части.

Дроновете се превърнаха в ключов компонент в съвременното военно дело. Но само с тях не могат да се печелят войни. Подобно на двете световни войни, продължава да се води от концепцията за комбинирани операции – в които различни по рода си сили съчетават своите предимства и недостатъци, за да могат да извлекат най-доброто и да постигнат превъзходство на бойното поле. Армиите на бъдещето няма да разчитат само на дронове, но безпилотните системи се превръщат в не заобиколим фактор. Революцията в момента е по-скоро в мащаба, отколкото в развитието на технологията, която е повече еволюционна.

The post Дронова (р)еволюция appeared first on TechTrends България.

„Добрият творец копира, великият краде“ Стив Джобс

Фразата изречена от съоснователя и дългогодишен главен изпълнителен директор на Apple е всъщност е на Пикасо. Известният художник най-вероятно я е „взел“ от Стравински, което допълнително циментира нейното значение. Тази философия дълги години е в основата на политиката на Apple в разработването на нови продукти.

Технологичният гигант почти не поставя на масата иновации, които да са изцяло негова разработка. Вместо това, компанията краде идеите, комбинира ги по най-лесният за асимилиране от потребителите начин и след това ги пласира на пазара. Това важи от първите компютри и операционните системи, до знаменития iPhone и останалите мобилни устройства, с които Apple е известна в момента.

Последните итерации на платформите iOS, MacOS и останалите само затвърждават тази тенденция. Въпреки, че остава все още в тяхната сянка, има един сегмент, който започва да създава големи главоболия на Apple. Това е продължаващият провал с интеграцията на генеративния изкуствен интелект (AI). Резултатите му или по-скоро тяхната липса, са вследствие на дългогодишни проблеми още от времето на Siri и последните месеци на самия Стив Джобс. Защото последният може да краде идеи без да му мигне окото, но не може да му се отрече, че има цялостна стратегическа визия за развитието на технологиите. Изкуственият интелект и по-конкретно гласовият асистент заема важна част в нея.

Попарените надежди на Siri

Стив Джобс споделя нееднократно, че в бъдеще интелигентни алгоритми ще подпомагат работата на човека. Една от първите стъпки в това отношение са гласовите асистенти. Тяхната задача е да заменят голяма част от физическите интеракции между устройството и човека. Тоест, да влязат в ролята на безконтактен интерфейс. Поради тази причина, Apple пусна своят първи такъв през 2011 г. в лицето на Siri. Буквално дни след кончината на Стив Джобс.

Siri не е дело на Apple, а е на SRI International AI Center. Това е компания, която се отделя от Агенцията за авангардни разработки и технологии на Пентагона, позната като DARPA. Siri дебютира като отделно приложение в App Store през февруари 2010 г. Технологичният гигант я придобива два месеца по-късно за 200 млн. долара и в рамките на още година и половина я интегрира напълно в iPhone 4S.

Пускането на Siri води до надпревара в новия сегмент на гласовите асистенти, като в рамките на месеци Google и Amazon демонстрират своите аналози. Започват смели предсказания, как този тип системи ще изместят настоящите платформи и как всичко ще се ориентира около гласовите асистенти.

Има един малък проблем – те не работят добре. Още по-големият такъв за Apple е, че Siri се представя най-зле от трите, като дори с най-базовите команди не може да се справи. Това обаче не се оказва фатално за компанията от Купертино. Слабата прецизност на гласовите асистенти създава повече главоболия за потребителите, отколкото ги улеснява и затова те не се наложиха масово.

Нов тласък в AI

Google започва да се развива бързо в сферата на AI след придобиването на DeepMind. Различни специализирани агенти на изкуствения интелект покоряват нови висоти включително и в гейминга. Надпреварата за AI е смятана още тогава за ключова за развитието на технологиите. Изкуственият интелект, макар и в доста по-опростена и специализирана форма диктува различни услуги дори по това време.

Apple не иска да изостава и затова през 2018 г. успява да „открадне“ един от ключовите мениджъри на Google, който е управлявал екипите за търсачката и AI развойната дейност. Това е Джон Джианандра и под негово ръководство, онлайн гигантът е интегрирал най-новите постижения на изкуствения интелект в услуги като Photos, Gmail и Translate. Така, Apple продължават принципите на Джобс и когато не могат сами да създават, те крадат. Може да са идеи, а в случая – хора.

Джианандра трябва да обедини разпръснатите из всички звена екипи за AI под една шапка. Важността му е подчертана изрично, като той отговаря единствено на главния изпълнителен директор на Apple Тим Кук. Новият мениджър е смятан за най-влиятелният в компанията след самият Кук, разбира се. Джианандра получава и огромни ресурси, с които да наеме едни от най-добрите AI инженери в света. Всички погледи в Apple са вперени в него и надеждите, че този път ще са лидери в AI отново се разпалват.

Зората на генеративния изкуствен интелект

Седем години по-късно, ситуацията е по-зле отколкото беше със Siri през 2011 г. OpenAI пуска на пазара ChatGPT през 2022 г. и още няколко генеративни модела, които напълно трансформират сектора. Google наваксва в рамките на две години изоставането, а Microsoft просто откупуват значителен дял в OpenAI.

Когато от страна на Apple е тихо, обикновено означава, че компанията работи за изчистването на проблемите на конкурентите или просто не смята, че даден продукт/услуга се вписва във визията ѝ. Този път не е нито едно от двете, защото технологичният гигант вътрешно се проваля да изгради генеративен AI.

През 2024 г. Apple успява да представи своята визия и т.нар. Apple Intelligence. Услугата е толкова недоразработена, че е пусната със закъснение през декември същата година, вместо да е налична още от септември. Отделно, Европейският съюз (ЕС) забранява на компанията да я активира в своите държави-членки, заради противоречия за обработването на информацията.

По-големият проблем е, че повечето функции не работят адекватно, други напълно липсват. Успешните услуги са напълно базирани на ChatGPT, а не на самия Apple Intelligence. Още по-лошото е, че компанията базира целият си маркетинг на смартфоните iPhone 16 върху AI функционалността им. С това си навлича гнева на потребителите и някои започват да подават съдебни искове за заблуждаваща реклама.

Не кради от ближния си… екип

Джианандра на хартия трябваше да трансформира Apple в напълно готова за AI компания. Ситуацията се оказва доста по-хаотична и гигантът попада в капана на културата на големите корпорации – тази на силната вътрешна конкуренция. Въпреки, че Кук гласува пълно доверие на Джианандра, човекът, който го представя в компанията Крейг Федериги (главният софтуерен инженер) решава да създаде паралелен екип, който се казва Intelligence Systems. След което се опитва да „пренасочи“ ресурси от звеното на Джианандра, хора, пари, внимание и реклама.

Така, Apple попада в капан, който е коствал бизнесите на други гиганти преди него, като например Nokia, които се провалят по сходен начин в опитите си да разработят собствена смартфон платформа. Това се случва малко преди дебюта на ChatGPT. Когато OpenAI пуска на пазара своя генеративен изкуствен интелект Джианандра смята, че чатботовете са с много ограничени възможности и потенциал. Затова той се фокусира повече върху „поправката“ на Siri.

В същият момент Федериги започва да използва активно ChatGPT и е на напълно противоположното мнение. Той е убеден, че Apple трябва да интегрира подобен чатбот, който да е собствена разработка. Неговият устрем е попарен по две направления. Първото е, че финансовият отдел на компанията решава да не увеличава инвестициите си в AI. Затова, например не се обновяват графичните карти в центровете ѝ за данни, които са остарели и не са адекватни за нуждите за обработване на масови AI операции.

Второто е, вече споменатата вътрешна конкуренция между Федериги и Джианандра, която допълнително източва ограничените ресурси на Apple. Резултатите са предсказуеми. AI решенията на компанията са в най-добрият случай много изостанали спрямо конкурентите, в най-лошия са липсващи или напълно неработещи. Технологичният гигант е принуден да използва външни ресурси и така работещите функционалности в iPhone 16 са базирани най-вече на ChatGPT. Обработката на AI информацията е изнесена към конкурентните центрове за данни на Amazon и Google.

Неясното бъдеще

Ако идеята, че кражбата е в основата на гениалните артисти, то в корпоративния свят тя не трябва да се прилага вътре в рамките на самата компания. Историята многократно е показвала, че подобен тип конкуренция е само загуба на ресурси и време, а понякога и на пазари.

Apple взима мерки да овладее отново ситуацията. Джианандра вече не отговарят за AI разработката, която е прехвърлена на Майк Рокуел, създателят на очилата за виртуална реалност Vision Pro. Няма информация какво се случва с паралелният екип на Федериги, но ако компанията иска адекватно да реши проблема е той да бъде влят в основния.

Затова AI беше почти липсващ на последната конференция за разработчици на Apple WWDC 2025. Вместо нея имаме визуален редизайн на всички платформи, който ни връща във времената на Windows Vista с полупрозрачни менюта и елементи. Друга унификация е, че вече всички операционни системи на компанията ще следват единна номерация. Всички нови версии ще носят номера на следващата година от пускането им.

Бъдещето на Apple с AI остава неясно. Компанията ще продължи партньорството си с OpenAI, за да може да има работещи подобни услуги на своите устройства. Съдбата на Siri също е под въпрос и дали в един момент гласовият асистент просто ще се трансформира в по-адекватен чатбот или ще бъде заменен от нов. Във всички случаи, Apple трябва да пусне собствено решение, а не да разчита на външно. В противен случай може би ще сме свидетели на рядък случай, в който „ябълковият“ гигант да пропусне ключова иновация.

The post AI „самоизяждането“ на Apple appeared first on TechTrends България.

Подобни начинания раждат колаборациите между Honor и Porsche за Honor Magic V2 RSR, както и между Xiaomi и Lamborghini с Redmi K70 Ultra Championship Edition. Realme също последва тази тенденция, като прави партньорство с Aston Martin и техния отбор от Формула 1 (F1). Крайният резултат е Realme GT 7 Dream Edition, който надгражда базовата версия с нов външен дизайн на смартфона, допълнителни аксесоари, по-луксозна опаковка и специална визия на операционната система.

Всичко това стъпва върху доста стабилната основа, която представлява самият смартфон. Realme са се постарали доста в някои направления за модел, който попада във флагманския клас. Dream Edition-ът от своя страна придава визия като на версия за премиум сегмента, въпреки, че е само на петдесетина лева далеч от него. Realme GT 7 с 512GB място за съхранение струва 1 499 лева в свободна продажба, докато Dream Edition-а при същата конфигурация е 1 749.90 лева и се предлага засега само от „Йеттел България“. Потребителите на телекома, могат да го вземат на доста по-приемливата цена от 57.99 лева на месец заедно с двугодишен договор с абонамента Total Unlimited Max.

Пакетът има значение

Realme GT 7 Dream Edition пристига като… кашонче от Amazon. Вярно в собствено, брандирано такова, но пак, създава странно първо усещане. След отварянето му се разбира причината – основната кутия е опакована като лаптоп с доста плътни стиропорени „крачета“. Те я предпазват при транспортиране и затова е включено кашончето. Важен елемент, предвид факта, че засега Realme GT 7 Dream Edition е наличен само при онлайн поръчка от „Йеттел“.

Самата кутия вече носи всички отличителни белези на „специална версия“. Изчистена и брандирана с надписа и логото на Aston Martin тя разкрива вътрешно тяло, което се разтваря, ново лого за класьора за ръководството и най-накрая под него можете да видите самия смартфон.

В напълно отворено състояние можете да извадите и долното „чекмедже“, в което са сортирани допълнителните аксесоари. Те включват 120W бързо зарядно с кабел и брандиран протектор с карбонов дизайн. Първото е рядкост при повечето модели смартфони, които вече идват без зарядни в комплекта. Протекторът също е приятна изненада, като се слага значително по-лесно от този на специалния фотографски кит на Xiaomi. Единственият му недостатък е, че привлича доста лесно прашинки.

Състезателен дизайн

Realme GT 7 Dream Edition има отличаващ се дизайн най-вече на задния панел, като комбинация от цветове, релеф, лога и елементи. На централно място заема емблемата на Aston Martin и надписа Formula One Team. Долната част на задния панел е релефен, като наподобява капак на автомобил/болид, като линиите акцентират накрая на надписа Realme.

Другият елемент, който отличава Realme GT 7 Dream Edition от стандартната версия, а и повечето смартфони на пазара е акцентиращият златист цвят. Той е основен при логото, но присъства още в основата на гнездото за камерите, както и изцяло в бутона за включване.

Останалите части на смартфона са повече от стандарти, като дизайнерски подход. Realme GT 7 залага на най-сигурното, като рамката е изградена със здрава композитна пластмаса, докато гърбът – от фибростъкло. Матовият цвят, както на базовата, така и на Realme GT 7 Dream Edition версия предпазват от пръстови отпечатъци и маскират повечето мръсотия.

Другите елементи са повече от стандартни. Отдясно са бутоните за управление на звука и включване. В долната част е задължителния USB-C порт за зареждане и говорителите. Голямо предимство на Realme GT 7 Dream Edition е, че е изграден по IP69 стандарт за водо и прахоустойчивост. Друга екстра е наличието на инфрачервен сензор в горната част на смартфона, който да превърне устройството в дистанционно за телевизор например.

Екран и възможности

Хардуерно, Realme GT 7 Dream Edition не се различава от базовата версия. Самата тя е добре позиционирана в долния спектър на флагманския клас, но специалният модел вече отива в по-горния на ръба преди премиум моделите. Realme GT 7 Dream Edition разполага с 6.78-инчов LTPO AMOLED екран с разделителната способност от 1 264×2 780 пиксела и 120Hz честота на опресняване.

LTPO технологията с динамичното опресняване подкрепят друг отличителен елемент – голямата 7 000 mAh батерия. Тази комбинация се оказва изключително ефективна при гледане на видео. За сметка на браузването онлайн, което изтощава повече батерията. Въпреки, големият капацитет, Realme GT 7 Dream Edition не се чувства тежък в ръката и това се дължи на силициево-въглеродната (Si-C) батерия. Разликите спрямо литиево-йонната са най-вече във възможността да се вкарва повече капацитет в същото пространство.

Бързото зареждане е 120W, като е включено зарядно в комплекта, както на Realme GT 7 Dream Edition, така и на базовата версия. При първата, само цветът е по-изискания черен, срещу стандартния бял при втората.

Процесорът е Dimensity 9400e на Mediatek, изработен на база на 4nm архитектура. Въпреки добрите показатели, все още изостава в бенчмарковете от премиум чипсетът на Qualcomm Snapdragon 8 Elite. Една от причините е, че последният е базиран на 3nm, но все пак Mediatek постепенно скъсява разликата спрямо по-именития си конкурент. Проблемът е, че все още такава присъства.

Realme се гордеят със своята охладителна система направена от графен, която успява да държи температурата в поносими норми при по-високи натоварвания. Конфигурацията е само една и включва 12GB оперативна RAM памет и 512GB място за съхранение.

„Хипер“ камерите на Realme

Различните партньорства на смартфон производителите доведоха до модата на слагане на различни надписи на гнездото на камерите. Такива са Leica, Zeiss, Hasselblad и др. Realme решават да сложат собствен бранд на това място и той е Hyperimage+.

Комбинацията от камери на Realme GT 7 Dream Edition е доста универсална. Основната е 50MP, още една 50MP е с телефото опция с двукратно оптично приближение и 8MP широкоъгълна. Селфи сензорът е 32MP, който вече се е наложил като стандарт при повечето китайски смартфони.

Неин недостатък е липсата на автофокус, иначе по другите показатели се справя отлично. Снимането с двете 50MP камери оставя със смесени чувства. По подразбиране, Realme GT 7 Dream Edition прави 12MP кадри, които не са лоши като краен резултат, но не са нещо впечатляващо във флагманския сегмент смартфони. Вдигането на резолюцията до 50MP странно, не повишава значително детайлите. Все пак, смартфонът прави добри нощни снимки, но пак е далеч от някои премиум модели. Това означава, че при камерите Realme GT 7 Dream Edition е универсален за различни ситуации, но с компромиси.

Софтуерният ъпгрейд

Може би второто най-значимо предимство от закупуването на специалната версия е персонализираната визия на Android, която Realme са наложили. Тя включва ексклузивни заключващ се екран и заден фон, които пасват доста добре на цялостната „състезателна“ визия на Realme GT 7 Dream Edition.

Друго подобрение е замяната на стандартните икони на Android с нови, в „карбонен“ стил. Те изглеждат доста по-приятно от повечето безплатни такива, налични за платформата. Отделно, допълват усещането за по-различна версия на смартфона.

Останалото е типичен за китайските производители надграждане на Android 15. При Realme GT 7 Dream Edition се очаква три години на ъпдейтване на версиите и още една допълнителна година – по сигурността. Смартфонът разчита на Realme UI 6.0 интерфейс, който стъпва значително на версията на Oppo Color OS. Ако сте имали смартфон на Realme, Oppo или OnePlus ще бъдете в свои води. Доста стандартни възможности и сравнително добри за китайски производител, като не се опитва чак толкова да прилича на iOS.

При изкуственият интелект (AI) имаме различни функции базирани на Google-ските, но преименувани. Circle to Search например е Screen Recognition. Има добавени AI функции при обработката на снимки, които се справят с променлив успех. Далеч са от смартфоните Pixel на Google и на Samsung, но вече са задължителен компонент в целия смартфон пакет.

Само за фенове или…

Стигаме до въпроса дали Realme GT 7 Dream Edition си заслужава или е само за най-запалените F1 фенове на Aston Martin. От една страна смартфонът наистина е правен като за състезателни фенове. За специален модел, той идва и на сравнително по-достъпна цена. Поради тази причина е избран GT 7 версията за основа, а не по-скъпата Pro такава.

От друга страна е малко трудно да преценим дали допълнителните 250 лева оправдават по-готин заден панел, по-добър кейс и скин за Android. Поради тази причината Realme GT 7 Dream Edition версията е по-скоро предназначена за състезателни фенове. Останалите могат да спестят тези пари и да вземат базовият модел, който ценово стои доста добре, въпреки някои компромиси, най-вече с камерите.

The post Realme GT 7 Dream Edition: Дизайн от F1 в джоба appeared first on TechTrends България.

Борбата за това едно място сред най-добрите на финалите в Рияд е само една от причините, играчите да се състезават на най-високи обороти. От 16-те участника на Bellum Gens Elite по това време петима се бяха вече класирали. Но това не намалява напрежението сред тях, защото турнирът в Стара Загора се явява като едно от малкото места за тренировка на играчите преди световното първенство.

Вкарването на Bellum Gens Elite в световния календар на EWC не е единственият успех. Изданието през 2025 г. успя да привлече двойно повече публика на живо в Летния театър в Стара Загора. Живите излъчвания в Twitch привличат близо 360 хил. гледания, което е съпоставимо с доста от най-големите турнири по света по StarCraft 2. Успехът на Bellum Gens Elite е показателен, че в България могат да се развиват независими турнири и инициативи свързани с електронни спортове на световно ниво.

Високи залози с очакван край

Световният шампион и миналогодишен победител в Bellum Gens Elite – французинът Clem отново влезе в ролята на фаворит. В изданието през 2025 г. обаче конкуренцията беше значително по-висока. Ако през миналата година, само Oliveira и Reynor оказаха някаква по-силна съпротива, сега към втория се присъедини и най-големият конкурент на французина – финландецът Serral.

Крайният резултат бяха два изключително силни мача. Първо, Clem преодоля с 2:1 италианецът Reynor, като последните две игри бяха едни от най-дългите на турнира. Финалът беше дългоочакваното съревнование между Clem и Serral. Надпреварата беше силно оспорвана, като французинът едвам успя да обърне резултата в своя полза и спечели турнира с 4:3. Така той грабна голямата награда от 3 хил. евро, докато Serral си тръгна с 1 950 евро.

Много играчи негодуват, че Clem доминира прекалено много в различните видове турнири – както тези на живо, така и в изцяло онлайн такива. Мачовете му с Reynor и Serral, показаха, че все пак има опоненти, които могат да го победят, макар и трудно.

Bellum Gens Elite в Стара Загора демонстрира, че финалите на EWC се очаква да бъдат доста оспорвани в StarCraft 2 и на Clem ще му бъде доста трудно да защити титлата си на световен шампион. По същия труден начин по който направи това в България на Bellum Gens Elite.

Щастливецът от полуфиналите

Може да се запитате какво се случи с квотата за EWC? Както отбелязахме петима от участниците вече се бяха класирали за световното в Рияд. В последните кръгове останаха шестима – Clem, Serral, Reynor и Zoun, които вече си бяха гарантирали участието на финалите в Саудитска Арабия.

Така, останаха двама – германците ShowTime и Lambo. Те трябваше да продължат до полуфиналите и да играят помежду си, за да определят кой ще вземе квотата. Lambo обаче падна от Serral с 2:0, докато ShowTime победи Reynor с 2:1 и така си осигури място в EWC 2025. Германецът се успокои и намали оборотите и позволи на финландецът да го бие лесно с 2:0. Lambo все още запазва шансове за класиране, тъй като участва в последните световни квалификации за EWC.

Успех с продължение

Провеждането на две поредни издания на Bellum Gens Elite в Стара Загора демонстрира много неща за българската е-спорт сцена. Първото е, че страната ни може да проведе турнири на най-високо световно ниво, които дори да влязат в календара за квоти на световното първенство в Рияд.

Второто е, че в България може да се развият успешно подобни е-спорт състезания. За две години публиката във финалния ден беше удвоена, като вече достига 500 души. Това може да не е много, но показва възможности за растеж и дори привличане на повече хора, които не са толкова ангажирани с гейминга.

Успехът е повече видим онлайн, като в платформата Twitch, две от живите излъчвания постигат над 100 хил. гледания. Сумарно през всичките четири дни са постигнати над 275 хил. гледания. Това е отлично постижение, особено предвид факта, че по същото време се излъчваха и световните квалификации по Counter-Strike 2, които са далеч по-популярна игра и надпревара.

Амбициите на екипа зад Bellum Gens Elite е да продължи с организирането на турнира. За две години, успехите са повече от видни и остава да видим дали те ще могат да се трансформират и във финансови такива. Ключов въпрос ще бъде и съдбата на самия StarCraft 2 като е-спорт заглавие. То беше поставено под въпрос през тази година, като до последния момент не беше включено в календара на EWC.

Играта обаче отпадна от програмата на ESL турнирите (без този в Далас – бел. ред.), което е доста голям удар за нея. StarCraft 2 общността обаче остава силна, като вече са обявени и няколко нови турнира, които да поддържат „огъня запален“.

The post Bellum Gens Elite – първа крачка към световното по StarCraft 2 appeared first on TechTrends България.

По този начин, изграждането на т.нар. „селски интернет“ влиза в своеобразна надпревара с времето. Добрите новини не се изчерпват само с подписването на самите договори. В рамките на само два месеца тихомълком бяха предприети няколко законодателни промени, които да облекчат максимално строителния процес на новите мрежи.

За разлика от проекта за „селски интернет“ преди повече от 15 години, този път има една добавена особеност, която да може да позволи по-ефикасното му разгръщане и последващо ползване. Това е достъп на всички телекоми до вече положената инфраструктура и предлагането на услуги за крайните клиенти.

Договори за две в едно

Основният проект по перото „Дигитална свързаност“ за НПВУ е за свързване на над 200 населени места в общо 140 общини в труднодостъпни региони и е на стойност малко над 390 млн. лева без ДДС, което са 468 млн. лева с ДДС, колкото са предвидени по Плана. На 9 юни 2025 г. бяха подписани шест договора за изпълнение, между Министерството на транспорта и съобщенията (МТС) с трите основни телекома – „А1 България“, „Виваком“ и „ЦЕТИН България“ (инфраструктурното звено на групата PPF Telecom Group, в която влиза още и „Йеттел България“). Общата стойност е за 433 млн. лева без ДДС, което означава, че малко над 43 млн. лева ще дойдат най-вероятно от държавния бюджет.

Трите компании си бяха разпределили до голяма степен регионите, като само при два имаше подадена заявка от два оператора. Сега, дружествата ще трябва да положат над 7 000 км оптични кабели с много висок капацитет (VHCN), които да послужат като опорна инфраструктура за тези отдалечени места.

Подобно на проекта отпреди 15 години и сега правителството се опита да използва „селския интернет“ за доизграждане и модернизиране на своята Единна електросъобщителна мрежа (ЕЕСМ, позната и с по-старото си име НАМДА). Като кабинетът се опита да повтори опита от миналото, като свърже недостъпните населени места и доизгради своята оптична инфраструктура. Непрекъснатото прекрояване на заданията, конфликтът между държавата, операторите и условията на Брюксел доведоха до почти катастрофалното забавяне на НПВУ с близо пет години в частта „Дигитална свързаност“.

Беше постигнат компромис, като в проекта за „селски интернет“, телекомите ще отделят един от сноповете с кабели, като „правителствено трасе“ за ЕЕСМ. Министерството на електронното управление (МЕУ) ще направи отделен проект за доставката на активното оборудване по изградените нови оптични мрежи. Той е на стойност от около 162 млн. лева, което в комбинация с 470-те млн. лева за „селския интернет“ се изчерпват средствата по „Дигитална свързаност“ към НПВУ.

Скоростни промени

Телекомите алармираха още преди няколко години, че забавянето на по Плана започва да се натрупва значително и да поставя под риск изпълнението му. Причината са фиксираният краен срок от края на юли 2026 г., който е поставен от Брюксел още при създаването на НПВУ. Предвид факта, че подписването на договорите става в началото на юни 2025 г., за изпълнението им остават не повече от 14 месеца.

Извънредно краткият срок може да бъде компенсиран със законодателни промени, които да облекчат строителството на мрежите. Такива бяха предвидени в НПВУ, като част от редицата реформи в секция „Дигитална свързаност“. Освобождаването на честотите в 700MHz и 800MHz, намаляването на таксите за тях вече бяха осъществени през 2023 г. Но законодателните реформи за облекчение на строителните дейности все още висеше през зимата на 2025 г.

Тихомълком и по „бързата писта“, Народното събрание е предприело съответните промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура (ЗЕСМФИ). Те са насочени най-вече в облекчаване на строителните разрешителни в публични и публично-частни имоти, намалена бюрокрация при полагането на оптични мрежи и др.

Още от 2023 г. от телеком индустрията описваха сроковете за изпълнение „на ръба“. Сега, като те са 14 месеца са наистина екстремни и без тези поправки, щяха да бъдат невъзможни. Дори, при общественото обсъждане на поръчките за „селския интернет“, някои от операторите настояваха ако тези законодателни промени не бъдат приети, да бъдат включени като „форсмажорно обстоятелство“ за неизпълнение на сроковете. Молбата им беше отхвърлена от МТС, но сега корекциите в ЗУТ и ЗЕСМФИ ги елиминират като основен фактор.

Промените явно дават надежда на компаниите, защото при обявяването на поръчките, те изпитваха сериозно колебание. Например, „ЦЕТИН България“ тогава коментираха, че ще „анализират“ най-благоприятните и осъществими откъм срокове региони, преди да подадат документи за тях. Сега и трите телекома участват, като са разпределени във всичките шест региона, което показва, че операторите са изчислили, че ще се справят със задачата.

Другият „морков“ за операторите

Преди повече от 15 години България прави опит да свърже труднодостъпните селища в страната. Историята изглежда почти огледална на настоящата – изгражда се оптична инфраструктура до някои ключови обществени сгради (кметство, поща, читалище) и… дотам. Мрежата се влива в ЕЕСМ, но като изключим безплатен WiFi точки за местното население, друг ефект не е постигнат.

С проектите по НПВУ, държавата се реши да добави още един „морков“ освен регулаторните облекчения. Това е възможността операторите да получат свободен достъп до изградената мрежа за „селския интернет“. Чрез нея, те да могат да разширят мобилното си и фиксирано покритие в съответните труднодостъпни региони. Акцентът повече пада върху мобилните системи, както е предвидено в самия План.

По този начин, новите проекти се различават от стария за „селски интернет“, в който държавата не посмя да даде достъп на телекомите до новоизградената мрежа. Както, може да се каже, че е и компенсация за отпадналите проекти за изграждането на т.нар. „5G магистрали“ – или на широколентова мобилна свързаност в основните пътни възли в страната. Сега, операторите ги изграждат „на парче“ чрез Механизмът за свързване на Европа на Европейския съюз – CEF-Digital.

Краят на драмата с Плана

Ако телекомите успеят да спечелят надпреварата с времето и изключително късите срокове и в края на лятото на 2026 г. бъдат завършени проектите, то това ще е краят на драмата с НПВУ. Тя продължи повече от пет години, след множество прекроявания на първоначалните задания и отпадане на някои ключови идеи.

Планът и по-конкретно частта „Дигитална свързаност“ трябваше да акцентират значително на развитието на 5G мрежите в Европа. В България, проектите, които включваха целенасочено развиване на подобна инфраструктура бяха заличени и заменени от амбицията за пълна подмяна и модернизация на държавната мрежа.

Само намесата на Брюксел предотврати този сценарий и наложи компромисния модел с развитието на „селския интернет“. Чрез него, операторите изграждат опорна мрежа до труднодостъпни и икономически необосновани за покриване региони, държавата развива ЕЕСМ, а телекомите получават облекчени регулации за честотния ресурс и строителните разрешителни. 5G може и да има след приключването на проекта, когато компаниите получат достъп до инфраструктурата и я разширят с мобилни станции. Засега, вървим към щастлив край, дали ще е така, телекомите първо трябва да спечелят надпреварата с времето.

The post „Селският интернет“ в надпревара с времето appeared first on TechTrends България.

Възможностите на новите AI инструменти Veo 3 и Flow създават максимално реалистични видеа, включително на хора, различна заобикаляща среда и формати – фотореалистични или анимационни. Това обаче е първата услуга, която също така пресъздава и звук към видеото, който не трябва да се генерира с друга AI програма. По този начин можете само с едно текстово задание да генерирате видео, с хора, които говорят помежду си или просто изнасят монолог или реч.

Новите Veo 3 и Flow повдигат не само въпроса дали Google не е новият крал на AI, но и дали изкуствения интелект не достига до нива в които да може да създава съдържания, които да не могат да се различат от реалните такива. Така, да се постигне ситуация, в която правителства, престъпници и дори обикновени потребители да могат да засипят онлайн пространството с фалшиви видеа. Което да доведе до невъзможността ни да определим кое е истина и кое не.

Veo 3 + Flow = AI Холивуд

Google всъщност демонстрира две технологии. Първата е Veo 3 – новият модел за генериране на видео. Втората е Flow – софтуерна програма, която предлага различни контролери базирани на AI за обработка и редактиране на видеа. Двете вървят ръка за ръка, като програмата за обработка е специално разработено да работи с Veo 3, като двете са взаимно интегрирани и допълващи се. Освен това Flow може да си взаимодейства с Gemini и Imagen – двата модела на Google за генеративен AI, като първият е за диалог и влиза в ролята на асистент, докато вторият е за създаване на изображения.

Flow позволява да се генерират изображения, видеа, диалог само от текстови описания. След което, програмата дава възможност за тяхната последваща обработка или редакция. Тя може да стане както с допълнителни текстови описания и уточнения, така и с вградени котролери. Някои от инструментите за управление включват използването на различни ъгли на „камерата“, изрязване или удължаване на дадена сцена, подреждане на наличното съдържание и др.

Интеграцията на няколко, прецизни и специализирани AI модела в една услуга се оказва доста мощен инструмент. Това е силата на Flow, която позволява на създателите на съдържание само чрез текст да направят кратки видеа, реклами или друго визуално съдържание. При това максимално пълноценно и бързо, защото някои елементи, като например звук и диалог може да се генерират и вградят директно, без да се използват други инструменти.

Невиждан до момента резултат

За всеки един генеративен AI има няколко критични момента – крайният резултат, ползваната информация и системите за контрол на генерираното съдържание. Първото е повече от впечатляващо, като видеата на Google са доста реалистични. Както тези създадени като демонстрационни версии от компанията, така и няколко след това – публикувани от ентусиасти, които са тествали вече системата.

Примерите на Google са по-семпли и кратки. Те включват моряк, който говори за океана, анимирани сова и язовец как си говорят и др. Интересното при тях е, че освен, че изглеждат доста реалистично и добре направени, те са създадени само с няколко реда текстово задание.

По-впечатляващите резултати идват, когато описанието на идеята е по-дълго, подробно и с повече детайли. Вече някои създатели дори вкарват частични филмови сценарии в промпта с цел да тестват лимитите на системата. Резултатите при по-кратките и статични видеа са наистина спиращи дъха. Можете да правите фиктивни новинарски емисии и предавания „на живо“ от например, горяща сграда. Както и да пресъздавате или направо да създавате нови откъси от популярни филми и сериали.

Flow има някои ограничения, като те са най-видни при по-комплексни сцени, в които има повече динамика, движение и прекалено много за детайлизирани обекти и елементи. Тогава може да забележите замъгляване, спадане на броя кадри или просто трансформация на някои обекти, поради скоростта на движение на камерата или самите тях. Други проблеми са свързани с интеграцията на субтитри, които все още се визуализират в типичния за начален стадий AI начин с много грешки и измислени думи.

Не трябва да забравяме, че едно от най-големите предимства на генеративния изкуствен интелект е неговата способност да учи с времето и да поправя грешките. Много от споменатите проблеми ще бъдат изгладени, когато бъдат направени сто, хиляда или дори милиони проекти. Било то кратки или по-дълги.

Плашещи приложения

Възможностите на Flow до голяма степен създават средно до дългосрочна заплаха за филмовата индустрия, телевизията и всякакво генериране на видео съдържание по традиционния до момента начин. Чрез него можете със снимка или няколко да изградите цялостна сцена с диалог. Да създадете пълноценна реклама с множество AI „актьори“ в различни среди. Да правите изцяло генерирани в дигитална среда новинарски емисии.

Филмите също може да бъдат ако не напълно, то значително изградени чрез AI. При различни тестове, с вкарването на задачи написани като за сценарий, се получават задоволителни резултати. Някои специални ефекти са на нивото на филмите по комиксите на Марвел (последните не са висока летва), което означава, че по-нискобюджетните продукции ще могат да разчитат на сравнително мощен инструмент за реализация.

Засега, силата на подобни AI програми се оценява най-вече от рекламната индустрия. Тя вижда възможност за създаване на кратки рекламни спотове за ТВ, социални мрежи в рамките на няколко часа или дори минути. При това на цена в пъти по-ниска спрямо традиционните продукции.

Подобно на всяка една технология, нейните приложения зависят от това кой и как я използва. Предвид високото качество на видеопродукциите и нивата на имитация на истински аудио и визуални обекти и моменти, подобни AI програми може да влязат в употреба за доста злонамерени цели. Представете си например, че виждате уж излъчване на живо, в което руския президент Владимир Путин обявява страната за колония на Украйна и подава оставка или обратното, но с украинския президент Володомир Зеленски.

Чрез Google Flow може да се пресъздадат доста реалистично подобни прости изказвания и ситуации. Каквато например беше срещата в Овалния кабинет между американския президент Доналд Тръмп, неговия заместник Джей Ди Ванс и украинския президент Зеленски, но със съвсем различен развой. Фалшивото съдържание може да залее онлайн пространството и вече да е много трудно да се определи кое е истина и кое – не.

Може да отидем и в още по-антиутопична равнина, в която ви арестуват и и пускат като доказателство видео с извършено от вас престъпление. Проблемът е, че нито сте били на показаното място, нито сте правили нещо незаконно, а самият материал е изцяло генериран от AI.

Механизми за контрол под въпрос

IT гигантите се опитват да предотвратят подобни злоупотреби с AI технологиите, като гарантират определени параметри по които те ще могат да работят. Точните рамки се променят в зависимост от реакцията на потребителите, регулаторите и самите самообучаващи се алгоритми.

Практиката до момента показва, че в известна степен, компаниите успяват да опазят от най-тежките потенциални злоупотреби. Методи, като водни знаци за маркиране на AI съдържание, платформи за засичане на подобни продукции и др. могат да дадат частично решение на проблема.

От друга страна, не напълно, защото например телефонните измами с генериран AI глас на познат вече се развиват в чужбина. От трета страна, нищо не пречи на по-големите държави да натиснат Google и останалите технологични гиганти да им предоставят инструменти за пропаганда и дезинформация. Заподозрените няма да опрат само до Русия и Китай, но и от западните държави. Технологията се превръща във все по-апетитна за употреба с цел манипулация на обществото.

Ако, тази кутия на Пандора бъде отворена, тогава наистина може да навлезем в сценарий, в който трудно ще може да опознаем истината от AI фалшификацията. Особено, ако възможностите за противодействие и засичане на подобно съдържание не са достатъчно развити, като тези за генерирането му.

The post Google Flow и идва ли краят на истината appeared first on TechTrends България.