Голямото позитивно развитие сега е, че победителят в Bellum Gens Elite тази година осигурява директна квота за 18-те финалисти на световното първенство в Рияд – Esports World Cup (EWC). По този начин българският турнир получава признанието, като един от малкото състезания с финали на живо, които са на най-високо глобално ниво. Другите две, които осигуряват квоти са южнокорейския GSL (Global StarCraft League) и Dreamhack Dallas. Първият дава две места, а вторият – цели четири на финалите на EWC.

Има и потенциално лоши новини, които не касаят само Bellum Gens Elite, но цялото общество зад StarCraft 2. Те са свързани, че играта отпада от програмата на ESL Pro Tour (EPT). Това е най-голямата верига от онлайн състезания и турнир на живо свързани с е-спортове. Което поставя под въпрос дали StarCraft 2 ще продължи развитието си като професионален електронен спорт или ще се свие значително.

Стара Загора, като за световно

Bellum Gens Elite отново ще постави едни от най-добрите играчи на StarCraft 2 в двубой на живо в Стара Загора през юни. Организаторите този път проведоха повече онлайн квалификации, които да гарантират участие в турнира. Поканени са само четирима Clem, Reynor, ShoWTime и Serral. Първите трима бяха на полуфиналите през 2024 г. в Стара Загора. Единственият липсващ от Топ 4 от миналата година е Oliveira, като китайският играч реши да се „пенсионира“, като професионален StarCraft 2 играч.

Четвъртият поканен обаче не е случаен – Serral е един от най-добрите Zerg-ове в света. Миналата година организаторите на Bellum Gens Elite също му предложиха участие, но тогава финландецът трябваше да отбие задължителната военна служба в неговата родина. Тази година той влиза на мястото на Oliveira, като неговите двубои с миналогодишния световен шампион и победител в Стара Загора Clem се смятат за най-високото професионално ниво в момента.

Останалите участници също не са за подценяване. Германецът Lambo, руснакът Skillous и нидерландецът Harstem са сред познатите лица от миналогодишното издание на Bellum Gens Elite. Сред новите се открояват южнокорейците Ryung и Zoun, американецът Future, канадецът Trigger и руснакът YoungYakov. Полякът Spirit също беше от поканените през 2024 г., но не успя да дойде и беше заменен. Българският играч Nitix също ще представлява родния флаг на Bellum Gens Elite през юни.

За съжаление, през 2025 г. не всички поканени и класирани ще успеят да се състезават в Стара Загора. Южнокорейската легенда Maru първоначално потвърди участие, но впоследствие се отказва, заедно с друг класирал се от азиатските квалификации – тайванецът Rex. Други двама южнокорейци от миналата година – Solar и Stats засега не са класирани. Първият спечели сърцето на публиката в Стара Загора и в момента се намира в доста силна форма в онлайн турнирите.

Неясно бъдеще, но силна общност

Докато Bellum Gens Elite обещава да повтори успеха си от миналата година, цялостното състояние на професионалната StarCraft 2 сцена е под голям въпрос. Оттеглянето на играта от EPT веригата от онлайн и турнири на живо е голям удар за нея. Това са редица от големи събития, като IEM Katowice World Championships, DreamHack Masters, ESL Masters и ESL Opens.

Участието на StarCraft 2 в програмата на световното първенство в Рияд дава лъч надежда за играта. Чрез нея беше потвърдено, че и южнокорейската лига GSL ще има издание през 2025 г. Преди те бяха по няколко в годината, но през 2024 г. бяха редуцирани значително и това създаде опасенията, че турнирът може да спре.

Значителното намаляване на броя на турнирите, особено тези на живо, създава голяма несигурност относно бъдещето на StarCraft 2 като професионален е-спорт. Затова и продължаването на Bellum Gens Elite играе роля в поддържането на общността на играта. Самото то не се предава и един от най-емблематичните коментатори – Tasteless стартира кампания за набиране на средства за организирането на нов турнир. Той се казва Revival StarCraft League (RSL) и вече е събрал по близо 10 хил. долара на месец през платформата Patreon. Турнирът ще разполага с онлайн част и финали на живо, подобно на Bellum Gens Elite и целта му е да задържи пламъка на StarCraft 2 запален.

The post Българският турнир Bellum Gens Elite покори световната е-спорт сцена appeared first on TechTrends България.

Другите производители осъзнаха, че по отношение на софтуер няма как да постигнат това, което Apple и Google правят на своите платформи. Samsung успява да се намърда между двата гиганта, заради стратегическото си партньорство с втория. Останалите решиха да се фокусират основно върху един компонент – камерите. Xiaomi, OnePlus/Oppo, Vivo, Honor, Huawei и донякъде Sony разчитат точно на тях, за да спечелят сърцата на потребителите.

Xiaomi с тяхното партньорство с Leica успя да излезе с едни тънки гърди напред през последните две години. Миналогодишният премиум модел Xiaomi 14 Ultra вкара някои иновации на пазара, които засилиха усещането за лидерство в областта на камерите. Новият актуален смартфон/камерафон на китайския производител се опитва да го затвърди. Дали обаче това е така с новия Xiaomi 15 Ultra или той стъпва на отличната основа на предшественика си? Все пак говорим за премиум цена от 2 799 лева.

Дизайн и екран

Външно, Xiaomi 15 Ultra следва линията на своя предшественик. Матова метална рамка, с двустранен стъклен панел (без специалната разцветка, която имитира материята на старинен фотоапарат) и огромно гнездо за задните камери. Тази година, китайските премиум смартфони идват с леко заоблен дисплей от всички страни, което им придава по-елегантен вид.

Металната рамка е изчистена от елементи. Xiaomi 15 Ultra разполага само с три бутона – два за управление на звука и един за включване, разположени от дясната страна. Долната част се състои от говорител, слот за SIM карта (включена е опцията за eSIM) и вече стандартния за ЕС Type-C жак за зареждане.

Дисплеят е 6.73-инчов LTPO AMOLED с разделителна способност от 1 440×3 200. Като адаптивното опресняване на панела е 120Hz. Като цяло, традиционни възможности за екран в най-високия клас изпълнен със сертификати за HDR10+. Dolby Vision и др.

Големият проблем в дизайна, както на Xiaomi 15 Ultra, така и на повечето камерофони е гнездото за сензорите на гърба. При смартфона то продължава да е силно изпъкнало, което повдига горната част на устройството значително при легнало положение. Всъщност, Xiaomi 15 Ultra не може да застане в напълно легнало положение, зарад него. Един добър калъф намалява този ефект, но това е компромис, с който ще трябва да се съобразявате.

Техническият ъпгрейд

Основните промени при Xiaomi 15 Ultra се крият под капака. Първият е в чипсета, като смартфонът разчита на премиум процесора на Qualcomm – Snapdragon 8 Elite изпълнен по 3nm архитектура. В България, за момента е налична само една конфигурация от 16GB оперативна RAM памет и 512GB място за съхранение. Това може да се окаже проблем, защото така цената е сравнително висока – към края на април в свободна продажба върви за 2 799 лева.

Другата голяма иновация е интегрирането на нова силициево-въглеродна батерия, вместо класическо литиево-йонна. Разликата между двете не е толкова голяма, първата позволява по-голям капацитет на заряда в рамките на същия обем спрямо втората. Силициево-въглеродната разчита на подобен катод, вместо на графитен при литиево-йонната. При Xiaomi 15 Ultra, капацитетът е увеличен на 5 410 mAh спрямо 5 000 mAh на предшественика си. Което се усеща при потреблението – при умерено такова можете да изкарате спокойно два дни с един заряд. Самото зареждане остава бързо при 90W, но трябва да имате предвид, че в комплекта не е включено такова.

Последният голям хардуерен ъпгрейд е сензорът за пръстови отпечатъци. Оптичният е заменен с ултразвуков, което подобрява скоростта на разпознаване на отпечатъка. Както и намалява времето за вкарване на нов. Във всички случаи е една положителна промяна, която почти елиминира многократните опити за подобен тип автентикация.

Леко променените камери

Каквито и технически неща да си говорим, Xiaomi 15 Ultra е преди всичко за камерите и нейните възможности. Промените при тях може да бъдат посрещнати със смесени чувства. Основният 50MP сензор е запазен, но не и променливата бленда от f/1.6-f/4.0, като сега е фиксирана на f/1.6. От Xiaomi твърдят, че възможностите се запазват, като се компенсират с подобрен софтуер. Практиката до момента е доказала, че софтуерът може да имитира доста добре, но оптичните характеристики винаги са с една идея за предпочитане.

Голямото подобрение е 200MP перископен телефото сензор. Той предоставя 4.3-кратно оптично приближение и работи в комбинация с втората 50MP телефото камера с трикратно оптично приближение. Последният сензор е 50MP широкоъгълен, като „фишай“ ефектът е леко намален от 122 на 112 градуса. Цели се подобрение на качеството на кадрите. Селфи камерата също се запазва на 32MP. Лещите са Leica, както и някои режими за снимане и постобработка.

Като снимки, Xiaomi 15 Ultra е двуликият Янус. Работата между различните камери става с едно докосване, без да се замисляте. Дневните кадри са отлични, с добри цветове, детайли и естествени. Предимството е оптичният x4.3-кратен зуум, в който качеството се запазва без да се превключват режими или нещо друго. При намалена светлина (нощем, с улично осветление), ситуацията се запазва добра, като единствено 50MP телефото камера издиша малко, но 200MP поддържа нивото. При подобни условия препоръчваме да се ползва ексклузивно 4.3-кратното приближение.

Второто лице на Xiaomi 15 Ultra е ако искате да задълбаете в детайлите и да използвате камерите на максималния им потенциал. Професионалният режим лесно се извиква, но някои от другите настройки са по-трудни за намиране или някои липсват. Например, снимане на пълна резолюция не създава по-различни резултати, като ниво на детайл, спрямо тези по подразбиране.

Противоречивият софтуер

Софтуерът е нещо, което разделя потребителите на два крайни лагера при Xiaomi – тези, които го обичат и тези, които не го харесват. Новата единна платформа за всички устройства на компанията – HyperOS 2.0 до голяма степен продължава тенденциите от стария MIUI. Надстройката на Android се опитва максимално да имитира iOS визията, включително и дърпането отляво и от дясно на горния екран – първото извиква известията, а второто е за бързите настройки.

Подобна е ситуацията с доста други възможности. От една страна, Xiaomi 15 Ultra е лесна и опростена за работа, от друга – търсенето на някои възможности може да се окаже трудна задача. При изкуствения интелект, HyperOS разчита на тясната интеграция с Gemini на Google и като цяло, повечето смартфони от високия клас не се различават като AI способности. С изключение на Samsung, които покрай споразумението си с Google получават новостите с една идея по-бързо.

Така, софтуерно, Xiaomi 15 Ultra ще се хареса на най-заклетите фенове на марката. Но, тези които търсят по-изчистено Android преживяване ще останат разочаровани. Това, като цяло е тенденция, която преследват почти всички китайски производители, с лекото изключение на Motorola.

Комплект за фотографи

Последната възможност, която идва с Xiaomi 15 Ultra е специалният фотографски комплект – Photography Kit Legend Edition. Xiaomi България към края на април го предлага заедно със смартфона за 2 899 лева. Което означава, че струва около 100 лева, ако решите да вземете само устройството.

Комплектът включва специален кейс, който е с изкуствена кожа и имитира тяло на фотоапарат. Гнездото на камерите е обвито с пръстен, който може да се сменя подобно на байонет на обектив, а общо са включени три такива. Те могат да се заменят с добавянето на такива с филтри.

Разцветката на комплекта е само една – черна с червени елементи, но като цяло изработката се усеща повече от качествена. Единствено декоративният пръстен в тестовия комплект много лесно се развива в джоба, но това по-скоро го дължим от прекомерна употреба от различни хора, отколкото лош дизайн.

Към кейса можете да добавите още един компонент, който влиза в няколко роли. Той служи за ръкохватка, за работа с една ръка със смартфона, включва и специален бутон за снимане, едно колело за настройки, както има вградена допълнителна батерия с 2 000 mAh капацитет. Софтуерно, работи добре и основната роля на този комплект е да задоволи най-големите фенове на фотографията, които искат смартфона им наистина да се доближи до истински апарат.

Струва ли си

За десерт, оставаме на ключовия въпрос – струва ли си Xiaomi 15 Ultra? Ако сте горд притежател на предходния модел, отговорът е лесен – не. Но ако сте с флагман на вече поне 2-3 години и камерите са основното ви изискване към смартфона – то тогава, везните ще наклонят към тазгодишния премиум модел.

Малко разочароващо е отпадането на променливата бленда от основния сензор. От друга страна, новата 200MP перископна камера работи безупречно при 4.3-кратно приближение. За новата силициево-въглеродна батерия имаме леки резерви относно нейната живучост в дългосрочен план. HyperOS надграждането на Android също не е за всеки, но това е огромен субективен фактор.

Спрямо камерофоните, изборът се свежда до няколко модела – Xiaomi 15 Ultra е може би най-добрият вариант до момента. Honor Magic 7 Pro е нелош модел, но Leica оптимизацията при Xiaomi ще натежи с малко. Huawei продължава да е под санкции, когато става дума за лицензиран Android, въпреки редицата вратички, които компанията си създава за Google-ските услуги. OnePlus и тяхното партньорство с Hasselblad дава нелоши резултати, но все още нямаме обявен продукт за 2025 г. Така, че засега короната за най-добър камерофон на годината отива при Xiaomi 15 Ultra.

The post Xiaomi 15 Ultra: Претендентът за камерофон на 2025 г. appeared first on TechTrends България.

Един от основните стълбове на новата стратегия на Брюксел е т.нар. Дигиталният мрежови закон, който на английски носи многозначимата абревиатура DNA (ДНК – бел. ред.). Той е насочен повече към стартъпи и развитие на изкуствен интелект (AI), като на самите телекоми е обърнато по-малко внимание.

След тези развития, европейските оператори директно заявиха, че настояват Брюксел да ги „освободи“ от по-стриктните регулации. Тяхната теза е от десетилетия, че прекомерния контрол подкопава инвестициите в иновативни мрежови решения. Това ги поставя в по-неизгодна ситуация, спрямо конкурентните компании от САЩ, Китай и дори Близкия изток.

Иновационният план – стартъпи и AI

Насърчаването на иновациите, според ЕК трябва да се прави основно в две посоки – стартъпи и изкуствен интелект. Първите ще бъдат подпомогнати с редуцирането на редица регулации и правила, както и да се засили конвергенцията между всичките 28 държави-членки. Липсата на 100%-ов единен пазар е едно от препятствията пред иновативните компании в опитите им да увеличат своя растеж и така да се противопоставят на китайските и американските стартиращи дружества.

Фокусът върху AI ще падне върху няколко аспекта. Първият е изграждането на необходимата инфраструктура за обработка на действията и данните свързани с изкуствения интелект. Вторият е в развитието на самите алгоритми и последният – в създаването и производството на собствени AI чипове. ЕК иска също така, Европа да развива и е една от областите, в които има добри позиции, заедно с тези на Китай и САЩ.

DNA включва и различни инициативи за улесняване на изграждане на основна и опорна мрежова инфраструктура. Подробностите по тази точка тепърва ще се уточняват и по какъв начин ще бъдат включени, като те засягат пряко операторите. Подобни мерки в някаква степен вече са залегнали в отделните страни-членки. Например в България има включени реформи, които изискват облекчаване на мерките предвидени в законодателството, за изграждане на фиксирани мрежи. Те са обвързани с плащанията и проектите по националния План за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

„Подценени“ от Брюксел

Липсата на по-конкретни мерки в полза на телеком сектора предизвика реакция, която наподобява на силна молба от страна на индустрията. Eвропейската асоциация на телекомуникационните оператори (ETNO, преименувана вече на Connect Europe – бел. ред.) излезе със становище в което се призовава, управляващите в Брюксел да разширят обхвата на DNA. Според тях, телекомите в Европа са подценени като значение и под силен регуалторен натиск, докато в същия момент от тях се очакват значителни инвестиции.

Най-ключовата промяна, за която настояват операторите е разхлабването на редицата регулации, които в момента са наложени в сектора. ЕК ефективно премахна роуминга в рамките на ЕС, наложи ограничения на цените за терминиране (цени на едро) и на дребно в отделните пазари. Плюс още редица други регулации, които включват прекратяване на договорите, защита на лични данни и правила за окрупняване на индустрията.

Другите предложения са повече насочени в рамките на инфраструктурните проекти. Сред тях са мерки за насърчаване на инвестициите, които не са обявени в детайли и хармонизиран подход за разпределение на радиочестотния спектър. Последното е важно, особено за пан-европейските телеком групи, които оперират в няколко държави и във всяка има различни правила и цени за закупуването на честотни ленти.

От друга страна, последните програми за европейско финансиране включват редица проекти ориентирани към изграждането на 5G инфраструктура. Само в България вече са планирани няколко магистрални отсечки да бъдат оборудвани с връзка от пето поколение. Подобен договор беше сключен и за модернизация на софийското летище „Васил Левски“ преди няколко седмици. С друг думи, Брюксел все пак отпуска публични пари за изграждането на модерна мрежова инфраструктура.

Свобода или фрагментация

Друга промяна за която настояват телекомите е за възможността им да се обединяват в по-големи групи. Тоест, да се разхлабят антимонополните правила за тях, като в момента Брюксел изисква да има поне три големи играча на пазар. По време на Световния мобилен конгрес в Барселона, редица телеком мениджъри призоваха това правило да се разхлаби.

„За да мащабираме, ние трябва да консолидираме фрагментирания европейски пазар“, коментира главният изпълнителен директор на Telefonica Марк Мутра пред CNBC. „Регулаторите трябва да ни позволят да се окрупним. Затова – моля ви, освободете ни!“

Подобни сделки вече се извършват на европейско ниво, но при едно по-силно окрупняване Брюксел може да се намеси. Надежда в тази посока виждат мениджърите на други водещи телеком групи като Orange и Deutsche Telekom. Които призоваха за същото по време на форума в Барселона. За пример те дадоха пазара в САЩ, който се доминира от три оператора – AT&T, Verizon и T-Mobile, като в последния Deutsche Telekom е мажоритарен собственик. В същия момент, в ЕС имаме 28 държави всяка с по поне три оператора. Някои са части от една група, но в общи линии пазарът в Европа е силно фрагментиран.

„Справедливостта“ на заден план

Доскорошните опити на телекомите за промяна на европейската политика бяха насочени към изискването на технологичните гиганти да плащат за огромния трафик, който създават. Аргументите на операторите е, че по този начин те ще насърчат и стимулират инвестициите в мрежова инфраструктура. Технологичните гиганти формират повече от половината от целия трафик на Стария континент и затова е логично да заплащат за ползването на мрежите.

Идеята първоначално беше известна като Fair Share, а вече като Fair Contribution. Тя се разви и популяризира сред политическите кръгове в Брюксел покрай пандемията, нуждата от бърза модернизация към 5G и следващо поколение оптични мрежи. Недостатъците ѝ са, че разходите на технологичните гиганти почти сигурно ще бъдат прехвърлени към крайните потребители. Това още повече ще накара компаниите да разчитат на абонаментни модели и да затворят „глобалната мрежа“ в отделни платени балони.

Темата за Fair Contribution беше силно разисквана през последните няколко години. В края на 2023 г. ЕК реши ако ще се изготвя такова законодателство, то това ще бъде част от работата на следващата комисия, която ще встъпи през 2025 г. Инициативата срещна частична подкрепа в Брюксел, но и силна опозиция в редица европейски държави, като Германия, Нидерландия и Белгия.

Идеята за Fair Contribution може отново да дойде на дневен ред, като новата Европейска комисия отново подхвана технологичните гиганти за монополни практики. Нарастващото напрежение между Брюксел и Вашингтон свързано с различни мита и потенциалното развързване на търговска война между САЩ и ЕС също може да сложи на масата тази идея. Засега, браншовата Connect Europe (бившето ETNO) се фокусира повече върху перспективите за разхлабване на телеком регулациите, а не поставяне на нови за технологичния сектор.

Българската призма

Пречупено през призмата на българския пазар нещата са по обичайния начин – с две страни на монетата. От едната, шоковото налагане на европейските регулации, потопи финансовите резултати на трите основни телекома. От друга, в страната се повдигна вълна от недоволство, включително и политическо, заради индексацията на цените по договорите на операторите през последните години. Последното върна в общественото пространство едни позабравени обвинения в монопол или олигопол на големите оператори.

Българският пазар в същото време се консолидира значително. В момента фиксираният пазар де факто е поделен между две компании – „Виваком“ и „А1 България“. Това се затвърди, след като първата придоби „Булсатком“ и още редица по-малки играча. С което, „Виваком“ излезе лидер на пазара за ТВ доставка на дребно. При мобилния сегмент операторите останаха трима, като и преди години, когато на хартия бяха пет и дори шест, на практика пак бяха формирали пазарна троица.

Тази обстановка позволи на телекомите да „тестват“ докъде ще им позволят институциите да индексират едностранно цените. През последните години това се случваше чрез стандартна клауза в договорите, която коригираше цената на база годишната инфлация. През декември 2024 г. първо „Йеттел“, а след това „Виваком“ се пробваха да направят това едностранно на база текстовете в Закона за електронни съобщения (ЗЕС).

Казусът премина като горещ картоф през повечето институции, сред които Комисия за защита на потребителите (КЗП) и Комисия за регулиране на съобщенията (КРС), а накрая през двете нива на административни съдилища. Дори се стигна и до разглеждането на казуса в специализирана комисия в Народното събрание. Крайният резултат до момента е, че Върховният административен съд (ВАС) потвърди забраната на КЗП срещу наложената индексация.

Тези примери показват колко крехка, но все още ефективна е регулаторната рамка при наличието на три основни оператора. Което само затвърждава, че изграждането на няколко паневропейски телеком групи ще бъде доста пипкава задача. Особено ако се прави с по-силно отхлабване на регулациите.

The post Европейските телекоми молят за „свобода“ от правилата на ЕС appeared first on TechTrends България.

Този своеобразен „лов на технологични вещици“ се засилва при администрацията на Джо Байдън. Първоначално той се изразява под формата на натиск за контрол върху съдържанието по време на ковид пандемията и въвеждането на независими „фактчекъри“. Впоследствие се разширява и започват да се предприемат първите стъпки по реализиране на радикалната идея за засилена регулация на технологичните гиганти. Крайните опции включват разцепване на основните компании на няколко дружества.

Първоначално, единствено Илон Мъск подкрепи Доналд Тръмп в стремежа му за втори мандат. Основателят на SpaceX и главен изпълнителен директор на Tesla през това време купува Twitter и го ребрандира на X. Но в последните месеци преди изборите, изненадващо все повече технологични компании започнаха къде прикрито, къде не толкова да застават зад ексцентричния бизнесмен и политик. За първи път от десетилетия, в Силициевата долина има такова силно политическо разделение и подкрепа към републиканците. Причината е очевадна – страхът от регулации и разцепване на бизнеси.

Тръмп има и може би също толкова налудничави идеи, като на демократите, само че за цялата икономика. В първите дни на април той пристъпи към най-радикалната от тях – налагането на непосилни мита за почти всички основни търговски партньори на САЩ. Тази рязка ескалация на търговската война, изненада и хвана неподготвени всички. Тя доведе до срив на борсовите пазари, като най-тежко го понесоха именно технологичните компании. Защо те не бяха готови за този „Тръмпокалипсис“ и бяха засегнати най-много ще говорим в следващите редове.

Целта на митата

За да разгледаме ефектът върху технологичните гиганти, първо трябва да разберем логиката зад налагането на самите мита. Администрацията на Доналд Тръмп твърди, че така ще се отворят нови източници на приходи за държавния бюджет, но истинското предназначение е съвсем друго. Тези тарифи ще се използват от Белия дом за натиск върху търговските му партньори, който да се използва за преодоляване на няколко задълбочаващи се икономически проблеми на САЩ.

Те са много добре обрисувани от новия „ковчежник“ на Доналд Тръмп – Скот Бесент. Той предлага налагането на огромни мита върху почти всички търговски партньори, за да може САЩ да получи позиция на „по-силния“ при потенциални преговори за обновяване на световната финансова система. Крайната цел на дългогодишния инвеститор е да се постигне ново споразумение в стил „Бретън-Уудс“. В него, основните държави, с които САЩ търгува да продължат да използват долара, но и да поемат задължението да оскъпят своите валути спрямо него. По този начин, пряко се решават два от основните проблеми, а третият – косвено:

Множеството проблеми

Веднага изникват няколко въпроса и съответно потенциални проблеми в това иначе добро на хартия решение. Основното е, дали търговските партньори ще имат желание да постигнат споразумение със САЩ за долара. Китай най-вероятно ще откаже преговори, защото нейната икономика е достатъчно голяма и може да изнася продукцията си в останалите засегнати от митата държави.

Япония и Южна Корея например са по-зависими от Пекин, отколкото от САЩ, въпреки, че Вашингтон е вторият им по големина търговски партньор. Европейският съюз ще е най-засегнат от митата. Това се дължи на факта, че САЩ е най-големият търговски партньор на ЕС, както като внос, така и като износ. От друга страна, еврото има сравнително „фиксиран“ курс спрямо долара през последните години и споразумение в тази насока не би трябвало да е проблем. Натискът на Вашингтон е по-скоро Брюксел да премести автомобилното си производство от Мексико в Щатите, както и за засилване на европейската отбрана.

Вторият голям проблем е, че митата могат да бъдат контрапродуктивни за САЩ в дългосрочен план. Постигането на целите им трябва да се случи преди да започнат негативните ефекти от тях да изпратят американската икономика в тежка рецесия и силна инфлация. Първата се очакваше от икономистите покрай разточителната фискална и икономическа политика на Байдън, но сега действията на Тръмп могат да я засилят.

Оттук идва и последващото препятствие – преместването на производството също няма да се случи за няколко месеца, а ще отнеме няколко години. Това означава, че за да са сигурни във Вашингтон, че ще се случи, те трябва да държат митата в сила поне година. Което да се окаже твърде непосилно, дори и за мощната американска икономика. Самата релокация на заводите отваря и друг казус – наличната квалифицирана работна ръка в САЩ. Защото е лесно да преместиш производствените линии от Мексико в Тексас, например, но не и хората, които да ги оперират. Това ще означава внос на работна ръка, нещо, което влиза в противоречие с антиимигрантската политика на Доналд Тръмп.

Хаосът на борсите

Борсите се „окъпаха в червено“ в рамките на първите дни на април, водени от няколко фактора. Водещият е, че фондовите пазари по принцип са ирационални, независимо, че повечето трансакции са автоматизирани и водени от алгоритми. Последните лесно могат да последват емоционалните действия на редица търговци, а някои се задават директно по параметри от трейдъри.

Почти всички смятаха, че заплахите на Тръмп за високите мита ще са най-малкото преувеличени и, че накрая администрацията в Белия дом ще наложи такива, но много по-умерени като стойности. Китай е обложена с 34% тарифи, Виетнам с цели 46%, „приятелските“ Европа, Япония и дори Тайван с 20%, 24% и 32% съответно. Изненадващо, Русия не е в списъка, въпреки, че вносът от Москва е почти несъществуващ, особено след налагането на санкциите покрай войната в Украйна.

Фондовите борси реагираха остро на тези изключително високи мита и почти всички индекси и големи компании регистрираха значителен спад на своите акции. Доминираният от технологични дружества NASDAQ например изтрива над 1 трлн. долара в рамките на един ден. Спадът на индекса е 5.82%, докато другите два големи – S&P500 и Dow са 5.97% и 5.5% съответно.

Технологичният колапс

Големите губещи от този борсов срив са Tesla, Nvidia, Apple, Meta и Amazon от IT гигантите и технологичните компании като цяло. Първият отчита 10% спад само в рамките на петък, като изтрива около 139 млрд. долара пазарна оценка – горе-долу, колкото е брутният вътрешен продукт на България. По-малките играчи от сектора не са пощадени, като акциите на Palantir са с 19% надолу, тези на Salesforce с 11%, Intel и Broadcom с по 12%, а AMD губи 17%.

Стигаме до ключовия въпрос – защо повечето технологични компании губят поне по 10%, докато средно по-обширните индекси по малко под 6%? Отговорът се крие в това, че технологичните компании (и автоиндустрията) в най-голяма степен са изнесли производството си извън САЩ. Допреди година-две, целият производствен капацитет на Apple беше концентриран основно в Китай и затова на всеки iPhone или iPad имаше надпис „Designed in California, assembled in China“.

„Ябълковият“ гигант успя да изнесе част от заводите си в Индия и Виетнам, но митата на Тръмп засегнаха и тези държави. Мащабите на новите тарифи не позволяват на дружествата просто да преместят фабриките си от Страна А в Страна Б, за да избегнат налозите. Освен ако Страна Б не се нарича САЩ.

Ситуацията е интересна за Tesla. Автомобилният концерн е сред най-силно засегнатите, въпреки, че основният му производствен капацитет се намира в САЩ. Проблемите за компанията са три – създадените в Америка електромобили са изправени пред реципрочни мита от ключови пазари като Европа, например. Освен това, част от компонентите или производствените материали (например алуминий и литий) се внасят от чужбина и също са обложени с мита. Последният проблем е тривиален – Tesla в момента е на мушката на инвеститорите, заради силната политическа и противоречива ангажираност на Илон Мъск в администрацията на Тръмп.

По-чисто софтуерни компании с добре развита дистрибуторска и лицензионна мрежа по света, като Google и Microsoft са по-слабо засегнати. При тях спадът на акциите е съпоставим със средните за пазара.

Ефектите – негативни, но не напълно

С налагането на по-високи и по-всеобхватни от очакваното мита, Доналд Тръмп хвана неподготвени всички. Технологичните компании се оказаха най-засегнати от този „Тръмпокалипсис“ и в момента някои от тях може би съжаляват, ако са подкрепили пряко или косвено новият американски президент. Но техният избор не беше голям, защото демократите щяха да задвижат много по-агресивни мерки за разцепването на бизнесите им.

Ефектите оттук насетне зависят до голяма степен от това, колко време митата ще бъдат в сила и дали ще има предоговаряне на световната финансова система. За технологичните компании (и всички останали) с изнесено производство, трансформацията ще бъде най-болезнена. Apple успя да пренесе малка част от своята манифактура обратно в Америка, но да постигне напълно това, ще са ѝ необходими доста години. Същото важи и за други ключови гиганти, като Nvidia, например.

Не на всичко може да се гледа негативно. Покрай и след ковид пандемията, фондовите пазари надуха изключително много оценките на редица компании. В рамките на няколко години се появиха няколко многотрилионни дружества, като Apple, Nvidia, Microsoft, Google, Amazon и дори Tesla. Заличените стойности в момента може би отговарят с една идея по-реалистичните капитализации, които тези, а и други дружества притежават. Отрезвяването на пазарите и по-ранното „изпускане на парата“ създава предпоставките да се избегне спукването на по-голям инвестиционен балон. Естествено, ако митата се задържат повече от година, тогава много по-трудно ще могат да се намерят позитивни ефекти от тях.

The post Технологичният „Тръмпокалипсис“ appeared first on TechTrends България.

В момента, съм в подобна дилема с iPhone 16e – новият представител в „достъпния“ клас за iPhone потребителите. Той е всичко, което SE не е. Екранът вече е по-голям и почти сходен с този на базовата „16-ка“ (разликата е няколко пиксела). Процесорът е същия минус едно графично ядро, конфигурациите са идентични с тези на iPhone 16. Цената е по-скъпа от доскорошните SE модели, което намалява ролята му на „достъпен“.

С което въпросът „кой би си го купил“ се завръща. Отговорът е малко по-сложен този път и отново предимствата на iPhone 16e идват от неочаквано място. Това е новият модем към чипсета Apple C1, който е рожба на придобитото преди повече от пет години звено на Intel за подобни решения. Той прави iPhone 16e по-добър в това, което доста смартфони забравят – да са на първо място телефони. Тестовата бройка ни беше предоставена от „Йеттел България“. Телекомът в момента предлага до края на април iPhone 16е, заедно с останалите модели от серията, да бъдат закупени в комплект с адаптер и включена застраховка до края на годината с избрани планове Total Unlimited при подписване на двугодишен договор.

Дизайн и дисплей

Дизайните на смартфоните на Apple не са се променяли значително през последните няколко поколения. Затова, iPhone 16e не изглежда драстично по-различно от базовата „16-ка“. Метална рамка, матов стъклен гръб и 6.1-инчов екран. Единствената по-съществена визуална разлика е в наличието само на една задна камера при iPhone 16e. Долната част на смартфона разполага с вече стандартния за Европа USB Type-C порт.

Дисплеят е 6.1-инчов OLED с поддръжка на HDR10 и резолюция от 1 170×2 532, като последната е само с девет пиксела по широчина и 24 пиксела по височина по-малък спрямо базовия iPhone 16. Причината се дължи в по-широката рамка на дисплея спрямо основния модел от настоящото поколение. Това не е голям проблем и се свиква бързо.

Новият iPhone 16e е снабден с универсалния програмируем „екшън“ бутон, но липсва допълнителния такъв за управление на камерата. Другата липса е на магнитна функция MagSafe, която позволява бързото и лесно добавяне на аксесоари на гърба на смартфона. Това може да подразни някои потребителите на Apple, но като цяло е очакван ход от един „по-достъпен“ iPhone.

Последната функционалност, която не присъства при iPhone 16e, но е стандартна за останалите модели от серията е т.нар. Dynamic Island. Това е информационно поле в горната част на екрана, което прикрива дупката на камерата, но може да се програмира за различни полезни функции. При iPhone 16e се завръща класическия „прорез“.

Техническите възможности

Като технически показатели при iPhone 16e няма изненади. Процесорът е A18 Bionic изпълнен по 3nm архитектура, като разликата му с чипа, който се ползва от базовия модел е просто едно графично ядро по-малко (4 срещу 5). Конфигурациите, в които е наличен смартфонът също са идентични – 8GB оперативна RAM памет и 128GB, 256GB и 512GB място за съхранение.

Камерата също е добре позната 48MP „две в едно“. Последното означава, че чрез софтуерни оптимизации, тя може да се използва и като телефото с двукратно увеличение. Като цяло снимките стават, не са най-доброто, което можете да намерите на пазара, но няма да останете напълно разочаровани. За единична камера, кадрите са повече от приемливи. Селфи сензорът също е стандартен 12MP.

Софтуерно също разлики няма спрямо серията iPhone 16. Новият смартфон идва с обновената версия на iOS 18, като единствената липса е на т.нар. Dynamic Island. В САЩ, iPhone 16e идва с изкуствения интелект Apple Intelligence, който все още е недостъпен в Европа.

Скритите изненади – батерия и модем

По-интересните възможности на iPhone 16e идват от неочаквани места – батерията и модема. Смартфоните на Apple са печално известни със своята сравнително слаба издръжливост на батерията. При интензивна употреба повечето iPhone-и издържат един работен ден, а при по-умерена – ден и малко.

Положението е с една идея по-добро при iPhone 16e спрямо базовия смартфон от серията –  първият е с капацитет от 4 005 mAh срещу 3 561 mAh. Така, новият „достъпен“ модел на Apple осигурява около час, час и малко повече енергия при интензивна работа. Интересното е, че при различните ревюиращи, крайният резултат варира. Някои получават същите или дори по-слаби оценки на батерията спрямо iPhone 16e, други по-добри. При теста на TechTrends имаше леко подобрение, но не с прекалено много.

Голямата иновация при iPhone 16e е новият модем C1, разработен от самите Apple. Той е резултат от близо пет години усилена работа от страна на технологичния гигант да получи собствен чип за мобилна връзка. Крайният резултат за връзката също варира според ревюиращите и при нас значително подобрение не се усети. Подобни тестове изискват доста повече време, за да може да са по-задълбочени и конкретни.

Реален продукт или пазарен тест

След всичко това, остава да отговорим дали iPhone 16e може да „влезе в обувките“ на малкия, но симпатичен iPhone SE. Отговорът е уклончив, защото повечето потребители на последния го харесват, заради компактния екран от 4.8 инча. Докато iPhone 16e идва със стандартен като размер 6.1-инчов дисплей. Ценово, нещата също не се връзват – базов iPhone SE струваше под 1 000 лева на свободна продажба, докато iPhone 16e надминава 1 100 лева. Което е логично, предвид факта, че iPhone SE обикновено комбинира стари компоненти и компактен дизайн, с обновен чипсет и ниска цена. При новият iPhone 16e единствено екранът е с една идея по-старо поколение, но не и по-компактен.

Затова теорията, че този модел е по-скоро пазарен тест на собствения модем C1 на Apple. Да се види, дали в реални условия, новият чип ще работи според очакванията. Защото едно е в лабораторията, друго е в натоварения град или в спокойното, но и със слабо покритие поле. Цената му може би ще падне значително с появата на iPhone 17, които също ще разполагат с модема C1.

Все пак за кои е новият iPhone 16e? Той е предназначен за хора, които ползват смартфона си повече като телефон. Добра батерия, нов модем и стандартни останалите функции в рамките на екосистемата на Apple. Което може да разочарова доста от феновете на доскорошния iPhone SE, защото технологичният гигант засега не предлага компактни по размери смартфони.

The post Apple iPhone 16e: Новите дрехи на SE серията appeared first on TechTrends България.

Tesla успя да разчупи тази парадигма. Даже прекалено много. Компанията задмина 1 трлн. долара пазарна капитализация през 2021 г., което е колкото на всичките десет водещи автоконцерна, взети заедно. Продажбите? В перспективния сегмент на електромобилите – дълго време лидер. Но всичко започна да се променя през 2023 г. Когато доминацията на Tesla беше поставена под изпитание и заплаха.

Положението се изостри допълнително от началото на 2025 г. Основната причина е включването на основния акционер, член на борда на директорите и лидер Илон Мъск като съветник в кабинета на новия президент на САЩ Доналд Тръмп. Милиардерът оглави Департаментът по правителствена ефективност, носещ симпатичната абревиатура DоGE. Целта на новата институция е да оптимизира американската администрация, като Мъск действа, по начина по който той си знае – с голямата тесла.

Съпротивата срещу действията на Мъск се пренесоха към Tesla. Започнаха палежи на електромобили и шоурумове на марката, заедно с бойкот на марката. Към това добавяме, че идеята на Тръмп за мита срещу Европа и Китай заплашват значително продажбите и дори производството на електрическите коли на милиардера. Всичко това доведе до значително свиване на пазарната капитализация на Tesla и опасения, че компанията е пред колапс. Както винаги, ситуацията е малко по-сложна от този бърз преразказ.

Кралят на електромобилите

Въпреки пандемията, 2021 г. се оказа една от най-силните години за Tesla. Тогава, производителят беше едноличен лидер по продажби с над 900 хил. реализирани електромобила, сочат данните на EV Volumes. Ако не броим хибридните модели, GM е втора с около 500 хил. бройки, а трета е групата на Volkswagen с около 450 хил. Последната е втора, но само ако включим хибридните модели. Без тях четвърта е, по това време малко известната, китайска BYD с над 300 хил. продадени електромобила.

Тези резултати и фактът, че брандът Tesla е широкоразпознат и дори се превръща като синоним за електромобил в развитите държави, поставя компанията на пиедестал сред инвеститорите. Комбинацията с високоперспективния сектор на електрически коли и стремежът на редица големи икономики да насърчат продажбите на подобни превозни средства прави пазарът прекалено агресивен в оценката си. Тя се изстрелва до над 1 трлн. долара в края на 2021 г., което я прави по-голяма от сумарната капитализация на десетте най-големи автомобилни компании в света.

Логиката е, че през същата година продажбите на електромобили се удвояват и достигат 6.7 млн. бройки, спрямо 3 млн. през 2020 г. Проблемът е, че те съставляват само малко под 9% от всички продажби на автомобили. Достигаме до абсурдната ситуация, в която компания реализирала едва 1.3% от продукцията на пазара е оценена повече от десетте най-големи концерна взети заедно.

Основният аргумент за това е, че Tesla се смяташе, че ще стане като Apple при смартфоните. Компанията на Стив Джобс успя да вземе малък дял в много перспективен пазар и да превърне за един период от време iPhone в синоним за умен телефон. На пръв поглед това се случи и с Tesla. Това убеждение беше размито в доста кратък срок.

Промененият пазар

Две години по-късно, през 2023 г. конкуренцията за Tesla се засилва. BYD вече е първа с общи бройки от 3 млн. пред американския гигант, който е с около 1.75 млн. Като само електромобили, новата китайска звезда е втори, но с малко над 1.5 млн. или с други думи – диша във врата на Tesla и по този показател. Данните за 2024 г. още не са излезли, но няма да е изненада, ако BYD е взел първата позиция от американската компания.

Докато през 2021 г. Tesla изглеждаше трудно достижима като продажби и имидж при електромобилите, този позиция се разми в рамките на тези две години. За това време BYD успя да скъси дистанцията и най-вероятно да е изпреварила американския лидер през 2024 г. Проблемът е, че разклащането на доминацията на Tesla се случва точно в момент в който продажбите на електромобили се намират в края на периода на бурен растеж. През 2021 г. пазарът се удвоява на годишна база, но през следващата отчита само увеличение от 55%, а през 2023 г. ръстът спада на 35%.

Tesla също е сред производителите с по-консервативно увеличение на продажбите. През 2023 г. той е от 38%, докато на BYD е 62%. Повечето китайски производители отчитат такива добри показатели, докато европейските, заедно с Tesla са в по-ниските стойности. Това се дължи на фактът, че електромобилите вече трябва да покриват по-масовите потребители, а самите те са на висока цена. Китайските производители успяват да намалят разликата в цената между традиционните автомобили и електрическите и да предлагат модели в по-достъпните класове.

Въпреки всичко, Tesla запазва преднината си като пазарна капитализация, независимо, че загуби „премиум“ статуса си на компания за „трилион долара“. Заради обезценяването на повечето други автоконцерни, американският производител има оценка, която е почти равносилна на тази на водещите 11 конкуренти. Което продължава да загатва, че дори пазарната капитализация от 800 млрд. долара през средата на март, може да се окаже надценена.

Политическата буря

През тези няколко години, Tesla вече се сблъскваше с различни политически проблеми. Най-вече в Китай, където се опитва да се наложи, подобно на Apple. Усилията включват различни дейности, като например гигафабриката на компанията в Шанхай, потенциалната забрана на колите на компанията да се карат в определени чувствителни местности и опасността от шпиониране през софтуера. До последните мита, които новият президент Доналд Тръмп реши да наложи на Китай.

Всички тези аспекти удрят по компанията, но се оказва, че не са единствените. Участието на лидерът на Tesla Илон Мъск в управлението на Тръмп също доведе до поражения по имиджа на компанията. Милиардерът оглави вече споменатият DoGE, който има нелеката задача да оптимизира държавната администрация на САЩ. Мъск започва да я реализира по неговия си брутален начин – първо с масово съкращения и после с истинската оптимизация.

Действията на Мъска са посрещнати с яростен отпор, особено с представянето на решения за закриването на различни организации, които имат повече идеологическа, отколкото практическа насоченост. Като Агенцията за международно развитие (USAID) и закриването на филиалите на медиите „Гласът на Америка“ и „Свободна Европа“. Недоволството ескалира с подпалването на различни автомобили Tesla и филиали на компанията в САЩ.

Тези протестни действия са допълнени и от видеа на видни YouTube инфлуенсъри, като Зак Нелсън (JerryRigEverything), Маркс Браунли (MKBHD) и най-вече Марк Робър (Mark Rober). Последният пуска видео в което „тества“ автопилота на Tesla в различни ситуации. Оказва се, че ютубърът не ползва истинската автономна система, а умната версия на „темпомата“, който на всичкото отгоре деактивира преди сблъсъка. Отделен сигнал, че нещата не са наред с Марк Робър, са и видеата, в които рекламира косвено Disney, включително и в това, в което „развенчава мита за автопилота“ на Tesla. Илон Мъск води война с медийната компания, заради рекламата в социалната мрежа X. Което поражда въпрос, дали негативното съдържание от големите инфлуенсъри не е част от организирана кампания. Вярно е, че автопилотът на Tesla създава редица проблеми и полемики, заради премахването на LIDAR системата от него, с цел понижаване на цената.

Ситуацията е такава, че се стигна дотам, президентът Доналд Тръмп да реши публично да купи електромобил на марката, а главният прокурор на САЩ Пам Бонди осъди атаките срещу колите на Tesla, като „местен тероризъм“. Във всички случаи думата Tesla вече не се използва за синоним на електрическа кола в Щатите, а по-скоро се асоциира с основният ѝ акционер Илон Мъск и неговите действия.

Маслото в огъня

Всичко това води до потъване на акциите на Tesla. Ако през декември 2024 г. компанията достига абсолютен пик на стойността на своите книжа от 435 долара за брой, то към средата на март те се сриват до 248 долара. Това е понижение от 43% в рамките само на няколко месеца.

Покрай политизирането на имиджа на американския производител, финансовите инвеститори гледат за най-малкия сигнал за проблем в компанията. Последният такъв казус е с продажбата на акции на брата на Илон Мъск – Кимбал, както и на действащата главна изпълнителна директорка Робин Денхълм.

Двамата са част от борда на директорите и реализират около 102 млн. долара от трансакциите. Кимбал Мъск продава 75 хил. обикновени акции за 27 млн. долара, докато Денхълм – за около 75 млн. долара. Братът на милиардера обаче се отървава от едва 2.5% от всичките книжа, с които разполага. Трансакцията на Денхълм е по-сложна, защото обхваща общо 13 вида акции и не става ясно дали няма и други към тях.

Инвеститорите изпаднаха в паника, помисляйки си, че дори бордът на директорите вече няма доверие в компанията си. Това е далеч от реалността, защото става дума за предварително подготвена продажба, която е задействана покрай високата цена на акциите през декември. Но трансакциите, в комбинацията от горните фактори постигнаха „ефект на снежната топка“ с понижаването на цените на книжата на Tesla.

Ранен, но не и сломен

Впечатлението за някои анализатори и страничните наблюдатели е, че Tesla влиза в процес на колапс на своя бизнес. Сривът на акциите, негативният сентимент онлайн, физическите атаки и др., подхранват подобни опасения. Финансово, за момента компанията е стабилна. Приходите през 2024 г. се увеличават, макар и с 1% до 97.7 млрд. долара.

Производството на електромобили обаче намалява с 4% до 1.77 млн. бройки. Това обаче може да се обясни с търсенето на колите, защото през 2023 г., компанията произвежда 1.85 млн., но реализира до крайния потребител около 1.75 млн. електромобила. Липсата на големи разлики подсказва, че няма голямо понижение на интереса на потребителите. Въпреки това, Tesla трябва да направи повече, за да може да запази лидерската си позиция. Дори и да я е изгубила през 2024 г. от BYD.

Свалянето на пазарната капитализация от 1 трлн. долара през 2021 г. на около 800 млрд. долара в началото на 2025 г. може да се окаже оздравително за Tesla. Пределно ясно беше, че акциите ѝ бяха надценени от прекомерния ентусиазъм на инвеститорите. Реалността е, че американският производител вече е изправен пред жестока конкуренция и няма да има доминираща позиция на пазара. От друга страна, новините, че Tesla е пред пълен бизнес срив също са толкова преувеличени и по-скоро политически мотивирани.

The post Възходът и падението на Tesla appeared first on TechTrends България.

Сумата изглежда впечатляваща за последните пет години и съвпада с тази, която компанията на Марк Зукърбърг е готова да задели за изкуствен интелект (AI) през следващия подобен период. По-голям обаче е имиджовият удар, защото технологичният предприемач ребрандира Facebook на Meta, именно с надеждата, че метавселената ще се превърне в основния ѝ бизнес. Нещо, което вече близо пет години по-късно, не просто не е реалност, но дори е много далеч от масовия потребител.

Вместо това, технологичният гигант продължава да налива милиарди долари в нещо, което все още е изключително нишово, докато ядрото ѝ от социални мрежи е поставен под заплаха от конкуренти като TikTok. Натискът на правителството на САЩ да ограничи китайските платформи може да помогне за стабилизацията на ключовия бизнес на Meta, но пак не е гаранция, че това ще се задържи дългосрочно.

Залитането по „златната AI треска“ AI също носи със себе си доста рискове. Защото тя започна да прилича доста на поредния технологичен балон, който може да изтрие също милиарди долари инвестиции, ако се прекали с него. От друга страна, Meta няма избор, тъй като изкуственият интелект е сфера, в която компанията инвестира от доста време и е сфера на съревнование с Google, Apple и останалите.

Визията за метавселената

Reality Labs е звеното на Meta, която отговаря по принцип за очилата за виртуална (VR) и добавена реалност (AR) на технологичния гигант. То е изградено първоначално върху Oculus VR, компания, придобита от дружеството на Марк Зукърбърг през 2014 г. за 2 млрд. долара. Тя беше известна, като разработчик на едни от може би най-добрите шлемове за виртуална реалност по това време. Повечето от парите са платени в акции, а само 400 млн. долара в кеш.

С Oculus VR към технологичния гигант се присъединява и Джейсън Рубин, бивш гейм директор в студиа като Naughty Dog и THQ. През 2018 г. той представя визията за метавселените на висшето ръководство на гиганта. В нея, метавселената заема централно място и според Рубин, компанията трябва не просто да „присъства в тази сфера“, а да бъде едноличен лидер.

Ковид пандемията, локдауните и дистанционната работа, превръщат идеята в повече от привлекателна. Толкова я харесват, че Марк Зукърбърг в края на 2021 г. обявява ребрандирането на Facebook на Meta, с което намеква, че метавселената ще се превърне в основен бизнес, с който технологичният гигант трябва да се идентифицира. Така, звеното за виртуална реалност от вторичен проект, започва да получава по-голям приоритет.

Натрупваща се загуба

Инвестициите по проекта за метавселената се трупат. По думите на самия Марк Зукърбърг те ще достигнат 100 млрд. долара през 2025 г. Проблемът е, че повечето от тези пари вече са отписани като загуби. Основното звено за виртуална и добавена реалност – Reality Lab (наследникът на Oculus VR), средно отчита по повече от 3 млрд. долара загуба на тримесечие.

От последното тримесечие на 2020 г. до последното на 2024 г. включително, подразделението на компанията е натрупало малко под 60 млрд. долара загуба. Най-голямата такава е отчетен през последния споменат период – от октомври до декември 2024 г., отрицателният резултат на Reality Labs е 4.97 млрд. долара. Най-малко пари е изгорило звеното през първото тримесечие на 2021 г. – 1.83 млрд. долара. С други думи, от вложени 100 млрд. долара във виртуална и добавена реалност, Meta е изгубила напълно 60 млрд. долара.

Добрата новина е, че все пак Reality Labs генерира някакви приходи, които при това се увеличават през последната година. За 2024 г. постъпленията на звеното са в размер от 2.1 млрд. долара, докато през 2023 г. те са били малко под 1.9 млрд. долара. Това е ръст от 10% на годишна база, но той е недостатъчен на фона на рекордната загуба натрупана през същия период.

Нишови продукти

Виртуалната и добавена реалности все още са нишов потребителски сегмент. Reality Labs отговарят повече за разработването на хардуера – VR и AR очила. На този пазар, Meta доминира, главно заради добрата технология на Oculus, но не единствено. Технологичният гигант, също така изгради партньорство с производителя на слънчеви очила Ray-Ban за разработването на стилен AR модел. Точно то се очаква да даде големи „плодове“, като Зукърбърг обяви 2025 г. за „определяща“ за техните умни очила. Като може би нарочно не си спомня за неуспеха на Google Glass.

В зависимост от периода, Meta отговаря за между 52% и 78% от продажбите на VR и AR очила на тримесечна база. Това показват данните на изследователската фирма CounterPoint Research. Което демонстрира, че компанията доминира на пазара и до някаква степен многомилиардните инвестиции дават резултат.

Проблемът е, че той все още е много нишов. Очилата за виртуална реалност реализират около 34 млн. продажби през 2024 г. Това е три пъти повече от тези продадени през 2019 г., но е много далеч от тези на масови продукти, като смартфоните например. Продажбите на умни телефони отдавна са надминали милиард на година, като през 2024 г. се очаква да достигнат 1.4 млрд. бройки. Същото важи и за AR очилата.

Така имаме изключително нишов пазар, който в същото време изисква големи и непрекъснати инвестиции. Apple навлязоха в него в началото на 2024 г. с техния комплект Vision Pro. Технологичният гигант бързо осъзна, че VR очилата няма да са следващия хитов продукт с мащабите на iPhone. През същата година, Microsoft решиха да излязат и да прекратят продажбите на иначе успешния в корпоративния свят HoloLens 2.

Самотната метавселена

Докато хардуерът е нишов, самата метавселена ще е едно много самотно място. През 2022 г. Meta твърдеше, че в нея има 300 хил. регистрирани потребители. Което звучи постижимо, ако 23% от тогава 1.28 млн. активни ползвалите на нейните VR очила са и в метавселената, математиката излиза. Редица експерти поставиха под съмнение тези данни, като според тях, реалните потребители са десет пъти по-малко или около 31 хил. Доста от сървърите са празни или с до 50 потребителя.

През 2023 г. ютубърът Джарвис Джонсън твърди, че дневните активни ползватели на метавселената на Meta са едва 900 души. С други думи, ситуацията във виртуалните светове на технологичния гигант все повече запада. За съжаление, не може да се каже колко точно пари е наляла компанията в своята метавселена. Reality Lab би трябвало да отговаря за нея, но не е напълно сигурно и потвърдено. Затова и повечето анализатори взимат парите от това звено, като индикатор за инвестициите в метавселената.

Това е тенденция, която не обхваща само платформата на Meta. Проблемът е, че самата концепция на метавселените изглежда не може да се хареса на обикновените хора. Дори ентусиастите започват да изоставят тези платформи. Най-голямата такава е играта Second Life, която вече е на пазара близо 23 години. Общо регистрираните потребители са 65 млн., но активните месечни падат с всяка изминала година. Ако през 2021 г. са били 500 хил. то в първия месец на 2025 г. са под 19 хил.

Други платформи показаха подобни нива на западане още през 2022 г., като например Decentraland, която тогава има между 30 и хиляда активни потребители. През 2024 г. бройката вече е сигурно под 50 души онлайн.

Изкуственият интелект – новото злато

Докато, Meta продължава да има някакъв фокус върху AR, VR и метавселените, AI е новият „златен стандарт“ в света на технологиите. IT гигантите вече наляха десетки милиарди долари в изкуствения интелект за последните няколко години. Харченето обаче тепърва започва, въпреки, че китайският DeepSeek показа, че технологията може да се развива и само за няколко милиона долара. При това с почти същата ефективност.

Дали напук на китайския модел, Зукърбърг обяви нови 60 млрд. долара инвестиции в AI, няколко дни след като DeepSeek превзе мобилните магазини. Meta развива от известно време своя изкуствен интелект Liama, който трябва да конкурира ChatGPT. Заедно на този пазар са още Gemini на Google, европейският Mistral и плачевно известния китайски DeepSeek.

Паниката покрай последния предизвика не само временен срив на фондовите пазари, но и подготовка за още по-големи инвестиции в AI. Четирите големи – Amazon, Google, Microsoft и Meta вече обявиха, че са вложили 264 млрд. долара през 2024 г. в новата технология и, че планират нови такива за над 320 млрд. долара през настоящата година. Което ще е два пъти повече от инвестициите в AI през 2023 г., когато са 151 млрд. долара.

Във въздуха стои въпросът, дали всички тези пари се изразходват ефективно. Особено, след като китайският DeepSeek постига същите резултати (поне за момента в някои области – бел. ред.) само за около 6 млн. долара или миниатюрна частица от тази планина от пари на американските гиганти. Голямата разлика е, че всеки един от американските гиганти инвестира значително в разработването на собствени чипове. Докато DeepSeek разчита на контрабандно внесени такива от Nvidia.

Сривът на пазарите също така индикира, че в момента фондовите борси може да са надули прекалено много оценките на компаниите, инвестиращи в AI. Новите капиталови вложения най-вероятно ще продължат тази тенденция. Което е много ранна индикация за потенциален балон.

Ще има ли паралел с AI

Може ли да се направи подобен паралел между AI и метавселените. И да, и не. Зависимостта между инвестициите в технологията и оценките на компаниите се запазва, но при изкуствения интелект имаме лесна достъпност.

Генеративният AI до голяма степен е наличен за всеки потребител с компютър/смартфон и интернет връзка. Докато метавселените изискват това и специални VR очила. Съдържанието на последните също за момента е доста постно. Казано накратко – преградите за потребителите да се потопят в метавселените са повече от тези за генеративния AI.

Това не пречи да се надуе пазарен балон, но при неговото пукане щетите и пострадалите компании може да са по-малко. Или поне ще останат тези, които най-добре утилизират генеративния AI до крайните клиенти.

Проблемите за Meta са два – все още няма яснота дали LIama е конкурентен на ChatGPT, Gemini и DeepSeek, както и потенциален срив на имиджа на компанията като пионер при метавселените. Зукърбърг подчерта, че изкуственият интелект е ключов компонент в развитието на последните. Практичните приложения на AI за момента опровергават тази негова теза.

Социален срив

Той обаче е длъжен да я подчертае, защото с ребрандирането на Facebook на Meta, заложи цялата репутация на гиганта на метавселените. Засега те се провалят с гръм и трясък, което може да се окаже пагубно за компанията. Защото, огромна част от фокуса на гиганта беше насочен към метавселените, докато остави развитието на социалните мрежи на заден план. Facebook засега е лидер по общи потребители в света с 3 млрд., другите ѝ две платформи Instagram и WhatsApp са на трето и четвърто място с по 2 млрд. TikTok е пета с 1.85 млрд. потребители, но тя успя да привлече най-младата и най-активна аудитория.

Кризата с идентичността на Meta, стагнацията на нейните социални мрежи, провалът на метавселената – всичко това се отразяват и на глобалните тенденции. Социалните мрежи губят своя чар, като са се превърнали повече в рекламен и новинарски фийд. Проблеми, които уж трябваше да се решат с метавселените.

AI усилията може да са спасителна сламка, защото могат да подсилят алгоритмите на социалните мрежи, но и да са допълнително разсейване от основния бизнес. Във всички случаи Зукърбърг заложи на куция кон метавселена, като сега ще трябва да наваксва в сферата на изкуствени интелект и да търси нови начини за трансформация на бизнеса със социални мрежи.

The post Цената на метавселената appeared first on TechTrends България.

Индексацията също помага при първите два, въпреки, че през настоящата година, „А1 България“ се въздържа да предприеме „скрита“ такава, за разлика от другите два оператора. В момента тя се оспорва от единия от регулаторите, като стигна дори до Народното събрание. Засега, последствия няма големи, но депутатите косвено заплашиха, че може да се стигне и до „законодателни мерки“ ако не се намери компромис между компаниите и институциите.

Друго голямо перо и ключови моменти в развитието на „А1 България“ през 2024 г., което ще продължим да наблюдаваме са големите 5G проекти. Миналата година бяха подписани първите договори за изграждане на инфраструктура и връзка от пето поколение по някои от ключовите магистрали в страната. За съжаление, това не бяха проектите по Плана за възстановяване и устойчивост, а по друг европейски механизъм – CEF-Digital. По същият беше представен и нов такъв през 2025 г. за 5G модернизация на летището в София, което вече носи името „Васил Левски“.

Отличникът на групата… отново

През последните няколко години, българският оператор е сред основните звена, които допринасят за ръста на приходите на цялата Telekom Austria Group (TAG). Изминалата 2024 г. бележи с това, че „А1 България“ е водещ по този показател. Родният телеком отчита 9.5% увеличение на приходите до 821 млн. евро, което продължава втора поредна година да е рекордна стойност за компанията.

На второ място е хърватското звено с 8.6% ръст, докато местният австрийски пазар стагнира с 0.3% повишение. Общо приходите на TAG нарастват с 5.9% на годишна база, от които 5.6% идват от международните им операции.

Печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) на „А1 България“ през 2024 г. се увеличава с 12.2% на годишна база до 341 млн. евро. Средномесечният приход от абонат (ARPU) се увеличава от 7.6 евро през 2023 г. до 8 евро през изминалата година. Този ключов показател в рамките на цялата TAG за последното тримесечие на 2024 г. е 11.6 евро.

По отношение на абонатите, „А1 България“ също отчита позитивни новини. Мобилните потребители се увеличават от 3.776 млн. на 3.847 млн. Това е добро представяне, предвид факта, че компанията като първи GSM оператор, по-скоро е склонна да губи абонати или те да варират през различните периоди в рамките на няколко хиляди разлика. Т.нар. churn rate или процент на отказали се клиенти се запазва нисък – 2%, който продължава да се движи от предплатените SIM карти, при които процентът е 10%.

Ситуацията с фиксирания бизнес на „А1 България“ е по-неясна, поради факта, че компанията спря съобщаването на разбивката на своите абонати. Единствено се публикуват данните за т.нар. „приходно-генериращи единици“ (RGU). В края на 2024 г. те са 1.343 млн., което е ръст от 7.8%, спрямо предходната година, когато са били 1.238 млн.

На крилете на 5G и IT проектите

Освен традиционния бизнес, „А1 България“ отчита добри перспективи по т.нар. IT проекти. Във финансовия доклад на TAG не се конкретизират точно какви, поради факта, че българският телеком е и най-големият системен интегратор в страната. Подчертава се, че има голям ръст на продажба на оборудване през последното тримесечие, което подсказва, че най-вероятно става дума за стартираните големи 5G проекти. Капиталовите инвестиции на „А1 България“ за миналата година се запазват високи – 121.3 млн. евро. Те спадат леко спрямо по-миналата година, когато са 137.5 млн. евро, но са значително по-високи от 2022 г. Тогава са 108 млн. евро.

В края на 2023 г. „А1 България“ влезе в консорциум с Cosmote и Wings за изграждането на 5G магистралната отсечка от София до Велестино, Гърция. Става дума за 450 км отсечка, от които българският оператор ще изгражда 146.5 км на родна територия. Те ще покрият автомагистрала „Струма“ до гръцката граница. Останалите ще се правят на територията на южната ни съседка от Cosmote. Проектът е финансиран по европейския механизъм CEF-Digital и за българската част са заделени 2.1 млн. евро. Като през 2024 г. бяха демонстрирани и първите резултати по българо-гръцката граница.

Тенденцията за подобни проекти с големи мащаби и финансиране ще продължи и през настоящата 2025 г. През февруари, „А1 България“, заедно с летищния оператор SOF-Connect и гръцката Wings ICT Solutions ще модернизират летище „София“ (вече „Васил Левски“) с първата частна 5G мрежа в страната. Целият проект е за 5.921 млн. евро, от които по вече споменатия CEF-Digital ще бъдат осигурени 4.441 млн. евро.

Идва ли краят на индексацията

Хубавите времена може и да свършат за „А1 България“ или поне „отличните“ от последните няколко години. От въвеждането на индексацията на съществуващите договори на база годишната инфлация неизменно във всеки един отчет на TAG присъства уточнението, че ръстът на приходите и печалбата се дължи и на „мерките за запазване на стойността“. Това е корпоративният евфемизъм за индексацията.

През 2025 г. трите телекома могат да коригират цените на база инфлацията, но промените ще са в размер на стотинки, левче при най-скъпите планове. Поради това, два от операторите – „Виваком“ и „Йеттел България“ предприеха едностранна индексация с едномесечно предизвестие. Действието е позволено по Закона за електронни съобщения (ЗЕС), но не и по Закон за защита на потребителите (ЗЗП).

Затова Комисията за защита на потребителите (КЗП) забрани практиката, но съдът на първо четене отхвърли това решение. Всичко стигна до специализирана комисия в Народното събрание, на която депутатите просто дадоха още един шанс на регулаторът и операторите да се разберат, преди да правят законодателни промени. „А1 България“ за момента не влезе в тази полемика и дори изпрати съобщение на абонатите си, че няма да променя цените.

Върховният административен съд (ВАС) окончателно попарва надеждите за подобна индексация, като отхвърля жалбата на „Виваком“ и приема наложената забрана на КЗП. Магистратите постановяват, че подобни действия увреждат сериозно икономическите интереси на потребителите, тъй като те рефлектират върху тяхното финансово състояние. Поради факта, че „Виваком“ е сред най-големите телеком предприятия в страната, съответно то покрива широк кръг от потребители.

„А1 България“ може би излиза най-чист от цялата ситуация. Защото с решението на ВАС срещу „Виваком“, подобна ще е ситуацията и с индексацията на „Йеттел“. Въпреки това, в следващите финансови отчети ще бъде интересно да се проследят движенията на приходите и печалбата през 2025 г., след като през настоящата година няма да има голяма индексация.

The post „А1 България“ през 2024 г.: Стабилен ръст и 5G проекти appeared first on TechTrends България.

В България, умните часовници вече са по-обичайна гледка, спрямо ситуацията от преди няколко години. Рядко излизат подробни данни за пазара на потребителска техника в страната и нагласите на българите. „Йеттел България“ заедно с консултантската агенция Kantar правят проучване точно на сегмента със смартчасовниците у нас. Някои от изводите са очаквани, други – интересни, но като цяло дават някаква ориентация за пазара на този тип джаджи в България.

Според проучването 22.5% от българите вече притежават умен часовник. Най-популярни са технологичните аксесоари сред младите потребители между 15 и 29 години – една трета или 34% от тях имат такова устройство. В по-горните възрастови групи между 30 и 39 години и 40 и 49 години разпространението им е по 21%, докато при най-възрастните между 50 и 65 години е учудващо по-високо – 24%. Проучването обхваща 600 души, като е проведено на база онлайн интервюта.

Цената има значение

В същия момент 42% от запитаните българи обмислят покупка на умен часовник в следващите 12 месеца. Не се уточнява дали част от тях вече са притежатели на такъв или не. Не е изненада друг резултат – основният показател, който родните потребители гледат е цената. Близо половината или 49% от запитаните я поставят на първо място като фактор.

Това определя и кои са най-популярните марки умни часовници в страната. На първите две места са Huawei и Xiaomi, които имат широко портфолио от модели, включително и доста достъпни такива. Първата компания е и на пазара за доста по-премиум продукти в сегмента, но популярността ѝ е повече свързана с по-евтините такива. Samsung е трети, докато световният лидер Apple заема четвърта позиция. От „Йеттел“ не посочват конкретни проценти при това разпределение и няма информация дали разликите между компаниите са значително или близки.

На второ място при ключовите фактори за покупка с 46% е съвместимостта с различни мобилни приложения. Не се конкретизира с какви, но най-вероятно това варира значително според потребителите. За българите се оказва второто по значение даден модел да поддържа приложение, което те ползват и предпочитат. Третият по ред фактор е проследяването на здравните показатели, който е с 41%.

Едва след това са хардуерни характеристики, като издръжливост на батерията, която е посочена от 37% от потребителите. Дизайнът е на пето място, а след него е проследяването на спортни активности. Точността на измерванията е важна само за 15% от запитаните българи.

Българите са скучни

Вкусът на българите може да бъде определен като „скучен“. Две трети от потребителите предпочитат черен корпус и черна каишка на умните часовници –такъв отговор дават 61% и 62% съответно. Изненадата е при второто място на тялото. То се заема от синия, като е посочен от 28% от запитаните българи.

55% от родните потребители предпочитат кръгла форма на корпуса, следвана от правоъгълната с 30%. Квадратната и издължения овал не са толкова популярни, като са посочени от едва 13% и 2% съответно. В предпочитанията на българина доминира силиконът, като материал за каишката със 72%. Това е логично, предвид факта, че моделите с такава каишка са и значително по-евтини. Кожата е на второ място, но с едва 18%, металът е трети с 13%.

При най-често използваните функции също няма изненади. Крачкомерът е лидер и посочен от 67% от запитаните. Над половината или 52% посочват следенето на здравните показатели. Преглед на обажданията, получаване на съобщения и нотификации се ползва от 43% от потребителите. Проследяването на качеството на съня е популярна функция сред 36% от българите.

Интересен е сравнително високия показател на мобилни разплащания с умния часовник. Една четвърт от българите – 25% извършват подобна дейност. Близо две трети от тях или 62% извършват обаждания през умния телефон чрез Bluetooth връзка няколко пъти седмично.

The post Над една пета от българите са с умни часовници appeared first on TechTrends България.

Honor не се отказва да представи по-добрият премиум смартфон и през 2025 г. с техния Honor Magic 7 Pro. Като за поредна година има отлични шансове да го постигне. Моделът на китайския бранд запазва силна конфигурация от основни камери, разчита на премиум чипсета Snapdragon 8 Elite и предлага някои интересни дизайнерски решения. Задължителният за високите класове възможности с изкуствен интелект (AI) също присъстват.

Цената на Honor Magic 7 Pro се запазва висока, но с една идея под миналогодишната – 2 499 лева на свободна продажба. Тестовата бройка ни беше предоставена от „Йеттел България“, който го предлага на лизинг за 81.59 лева на месец при двугодишен договор с най-скъпия им план Total Unlimited Max. При най-евтиния – Total Unlimited 30, месечната вноска става 89.59 лева.

Плосък екран, но не съвсем

Една от най-големите промени в дизайна на Honor Magic 7 Pro спрямо миналогодишния модел е в екрана. Производителите масово изоставят извитите по краищата дисплеи и се връщат към плоските. Honor следва тази тенденция, но не напълно. Honor Magic 7 Pro има миниатюрна извивка по цялата периферия на екрана, която има почти изцяло визуален ефект.

Премахването на силно извития дисплей прави алуминиевата рамка и като цяло смартфона с една идея по-обемен. Останалите елементи в дизайна на Honor Magic 7 Pro са съпоставими с тези от миналата година. Основен акцент продължава да е гнездото на камерите на задния стъклен панел. То продължава идеята на Honor за нещо средно между квадрат и окръжност. Самият заден панел при белия модел (т.нар. Lunar Shadow) идва с „мраморен“ ефект, който придава по-голяма изтънченост. Honor Magic 7 Pro идва с IP68/IP69 водо и прахоустойчивост.

Дисплеят от своя страна е голям 6.8-инчов LTPO OLED с разделителна способност от 1 280×2 800 пиксела и 120Hz честота на опресняване. Сравнително рядко срещано явление при Android телефоните е наличието на 3D дълбочинен сензор до селфи камерата. Той позволява да се отключва смартфона с лицево разпознаване като Face ID на Apple, но прави процепа в екрана значително по-голям.

Премиум производителност

Като производителност от Honor Magic 7 Pro може да се очаква само най-доброто. Причината е, че се ползва флагманския чипсет на Qualcomm Snapdragon 8 Elite, изпълнен по 3nm архитектура. Конфигурацията е само една – 12GB RAM и 512GB място за съхранение. Комбинацията от всичко това гарантира бърза и производителна работа, заедно със 120Hz екран, всичко е плавно.

Honor Magic 7 Pro разполага със сравнително отлична обща оптимизация, като по бенчмаркове е в горната част на премиум смартфоните със Snapdragon 8 Elite. Смартфонът има и друг дребен ъпгрейд – заменен е оптичният пръстов отпечатък под екрана с ултразвуков. Това, позволява по-бързо и прецизно засичане на пръста.

Друга отличителна черта на премиум смартфоните на Honor досега беше и е батерията. При Magic 7 Pro тя е с капацитет от 5 270 mAh, което за съжаление е по-малко от китайската версия, която е с 5 850 mAh. Причината се крие в някои от последните изисквания на Европейския съюз и затова глобалния модел идва с по-малка такава. Но тя е достатъчно да изкара ден и половина-два при средно до ниско потребление и малко повече от ден при интензивно такова. Honor Magic 7 Pro поддържа бързо зареждане от 100W, но в комплекта не е включено зарядно. На хартия, при подходящо зарядно можете да получите пълен заряд под 35 мин.

По-лекият ъпгрейд при камерите

Миналогодишният Magic 6 Pro разполага с доста добра конфигурация при камерите. Затова не е изненада, че при новият модел подобренията са по-малки. Основната и широкоъгълни камери са запазена – първата е 50MP с лазерен автофокус и променлива бленда f/1.4-f/2.0, втората също е 50MP. Промяната е при перископната телефото. Тя се покачва от 180MP на 200MP, което подобрява оптичното приближение от 2.5 на 3 пъти. Селфи камерата също е 50MP и запазена от миналогодишния модел.

При толкова много мегапиксели – 350 милиона общо би трябвало Honor Magic 7 Pro да снима повече от добре. Това е така, но има и лека уловка, при какви настройки се правят кадрите, което важи особено силно за перископната телефото камера. При нея имате две опции – да снимате в 12.5MP резолюция или с пълните 200MP. При първата имате известна софтуерна обработка и снимане в по-ограничено зрително поле. Както и самите кадри са с една идея по-малко детайлни.

При ползване на режим в максимална резолюция от 200MP изстисквате най-доброто от сензора, но и снимките стават много по-обемни. Това не би трябвало да е проблем, предвид факта, че единствената конфигурация идва с 512GB място за съхранение. Затова препоръчваме да се правят кадри при такъв режим.

Основната 50MP камера също показва добри резултати, като предлага двукратно приближение на база изрязване на изображението. 50MP широкоъгълна и селфи сензори също представят отлични кадри и наличието на толкова мегапиксели в Honor Magic 7 Pro за различните ситуации е повече от добра новина.

AI и софтуерни възможности

От 2024 г. насам основен акцент на производителите са AI възможностите на техните смартфони. Те обикновено се делят на два вида – интеграцията на Google функционалности и втори разработен от самите компании. При първият нещата обикновено са стандартни и зависят единствено от степента и скоростта на внедряване. При Honor Magic 7 Pro това включва основно Circle to Search и нейните възможности при Android 15, както и асистента Google Gemini.

Magic Portal е от втория тип на собствен AI и предлага умно копиране и пействане на различно съдържание между отделни приложения. Това улеснява споделянето на информация и прехвърлянето ѝ от един формат в друг. Honor Magic 7 Pro има интегриран AI преводач, както и функционалности за обработка на снимки. Последните са с една идея по-бедни от тези на Samsung, но вършат добра работа.

Интерфейсът на Honor Magic OS 9 ще раздели мнението на потребителите. Той имитира значително този на iOS и iPhone, което може да не се хареса на феновете на по-изчистения Android. Най-изнервящата част е разделянето на нотификациите от центъра за бърз достъп в горната част на екрана. Ако искате iOS интерфейс, но за Android смартфон – Honor Magic 7 Pro е за вас.

Макар и да е малко рано – Honor Magic 7 Pro дава силна заявка за да бъде сред водещите премиум смартфони тази година. Добра оптимизация на процесора, интересен дизайн, силни камери, голяма батерия. AI функциите ги има, но за момента Samsung и Pixel на Google ги имплементират по-добре. За всички, които ще им допадне подобния на iOS софтуер, могат да намерят Honor Magic 7 Pro в „Йеттел България“.

The post Honor Magic 7 Pro: Достойният премиум претендент appeared first on TechTrends България.