Редица военни конфликти променят представата ни за водене на бойни действия. Много често това става в комбинация между нови или еволюирали технологии, тактики и стратегии. Войната в Украйна създава силното впечатление, че сме на прага на истинска революция във военното дело. Реалността е малко по-размита и не толкова категорична. Подобно на доста предишни войни, заключенията са направени прибързано и в някаква степен импулсивно. В други – дезинформацията от двата враждуващи лагера замъглява преценката за истинските ефекти, които оказват новите технологии на бойното поле.
Такъв е случаят и с масовото ползване на дронове във войната в Украйна. Конфликтът е уникален за 21 век, защото е първият сравнително симетричен като естество. Подобни сражения не са водени в Европа от края на Втората световна война, а по света – от войната между Ирак и Иран през 80-те години на миналия век. В Украйна, двете страни масово разчитат на дронове, като им придават различни функции – от тактически, през стратегически.
Тяхната употреба обаче е повече еволюционна, отколкото революционна. За разлика от различни други технологии през годините, като например тежките картечници в Гражданската война в САЩ, танковете в Първата световна война, ракетите във Втората световна война и др. Масовата употреба на дронове обаче размива друга линия – ползата на граждански и военни устройства на фронта, че и зад него. Това може да създаде опасно демократизиране на този тип оръжия. В следващите материали ще разгледаме някои от най-важните елементи в дроновата еволюция през последните няколко години.
„Краят на танковете“
От първата му поява на бойното поле в битката за Сома през 1916 г. за танка многократно се е твърдяло, че идва неговия край. През 1973 г. във войната от Йом Кипур, арабските сили неутрализират над 800 танка с противотанковите ракети (ПТУР) „Малютка“, като този тип оръжие нанася около 80% от загубите на Израел в конфликта. Първоначално се смята, че не може да се противопоставя на ПТУР-овете и те ще премахнат бронираните машини от бойното поле. Този тип ракети продължава да е основна заплаха за танковете, но не ги е елиминирала от въоръжените сили по света.
Великобритания за кратко е с убеждението, че танковете са част от една отминала епоха. Лондон стартира през 2020 г. проучвания дали изобщо да модернизира своите машини Challenger 2 и вместо това да ги снеме от въоръжение. След силно противопоставяне от страна на военните, идеята е изоставена, като британското правителство започва модернизацията на танковете си, броени седмици, преди старта на Руско-украинската война.
В самият конфликт, танковете играят ключова роля при щурмуването на укрепени позиции по украинските полета. Докато не се намесват хилядите FPV дронове. Това са малки, квадрокоптери, управлявани дистанционно и оптимизирани, така, че операторът да ги гледа „от първо лице“, които се използват преди това най-вече за атрактивни състезания с дронове. В Украйна, първо силите на Киев, после тези на Москва, оборудват малките машини с експлозиви (най-вече реактивни снаряди за РПГ-7,а те са в пъти по-слаби от бойна глава на ПТУР – бел. ред.), които детонират при удар.
През последните 18 месеца чат-приложението Telegram е залято от видеа на подобни дронове, които удрят едно след друго танкове, бронирани машини, камион, артилерия и др. Това създаде впечатлението, че нито едната страна, нито другата може да осъществява маневрени механизирани атаки, тъй като цели колони могат да бъдат овъглени за минути с няколко дузини от тези дронове.
Реалността е малко по-различна от тази представена от кратките и доста често – силно редактирани видеа в интернет. Първо, повечето FPV дронове ползват реактивни снаряди от РПГ-7, което означава, че са по-бавна, но много по-прецизна версия на съответното класическо преносимо оръжие. За съвременните танкове са необходими няколко (3-5, понякога и повече) преки попадения, за да бъдат унищожени напълно. Чрез прецизността на дроновете, един умел оператор може да постигне това с минимално количества удари, но пак говорим за повече от един.
Второ, част от пасивните защити на танковете, които са въведени срещу дистанционно-управляемите машинки, оказват някакъв ефект. Има доста видеа на оплетени в допълнителните мрежи дронове (без детонация). Появата на руските танкове „костенурки“ също повишават живучестта му на бойното поле, за сметка на мобилност и ориентация.
Заглушаването на безжичните сигнали се оказа временно решение. След пренасищането на ефира при украинската офанзива в Курска област, руснаците решиха да използват оптичната корда на своите ПТУР-ове, с която да пренасят сигнала от дрона към оператора. По този начин, машинките не подлежат на заглушаване и продължиха да създават проблеми на украинската армия.
Все още няма „универсално“ противодействие на FPV дроновете, но и тяхната ефективност е силно раздута от двустранната пропаганда. Този тип системи се оказаха изключително евтини и лесни за разработка, но се изисква тяхната наличност да е в големи бройки, за да окажат решително влияние на бойното поле. Те могат да бъдат разглеждани като много прецизна и доста по-далекобойна версия на РПГ-7. Във всички случаи, масовата им употреба в Украйна променя драстично тактиката и стратегията в модерната война.
(Не)уязвимите морски дронове
Една от сферите, в които Украйна има осезаемо превъзходство са морските дронове. Причината за това е тривиална – достъпът на Киев до бързия сателитен интернет на Starlink. Морските машини са достатъчно големи, за да бъдат оборудвани със спътникова връзка за дистанционно управление. Нещо, което много трудно може да бъде постигнато с традиционните FPV и други дронове, които се ползват на сухопътния фронт.
Морските системи на Украйна се оказаха доста ефективни през 2023 г. и първата половина на 2024 г. След това, Русия изтегли своите кораби в Новорусийск, а морските подстъпи към пристанището в Севастопол бяха подсилени. Москва започна да използва доста ефективно хеликоптери и изтребители, за да унищожава безпилотните моторни лодки.
Тактиката беше ефективна, до момента, в който не се появиха катери оборудвани с ракети „въздух-въздух“ Р-73 (в случая преконфигурирани за „повърхност-въздух“). Украйна успя да свали с морските си дронове един хеликоптер Ми-8 и един изтребител Су-30, преди руснаците да отреагират адекватно. След голямо закъснение, руската брегова охрана започна да използва FPV дронове срещу морските такива.
Самите морски дронове не са нови като концепция и бойно използване. Още през 1915 г. германските военноморски сили разработват дистанционно управляема лодка със 700 кг експлозив. Проблемът е, че по времето на Първата световна война технологията за връзка е доста ненадеждна и германците успяват да осъществят само един успешен удар през 1917 г. срещу малък британски боен кораб.
През годините са правени редица други експерименти, но едва във войната в Украйна е постигнат по-мащабен успех. Най-вече заради микросателитите на ниска орбита Starlink, които много трудно могат да се заглушат в морето. Ефектът е сходен с този на FPV дроновете по сухопътния фронт – безпилотните системи вършат работа за възпиране на противника, но не и за пълното му неутрализиране.
Митичният изкуствен интелект
Украинци и руснаци се опитват да представят някои от своите системи за по-високотехнологични, отколкото са. Докато употребата на различен тип безпилотни системи е неоспорвана, то някои от по-футуристичните възможности са под голям въпрос. Едно от твърденията на двете страни е, че през 2025 г. започват да ползват дронове с изкуствен интелект (AI). Засега, документална употреба на такива няма.
В своята атака срещу стратегическата авиация на Русия, украинците твърдяха, че използваните FPV дронове, скрити в граждански товарни камиони, разполагат с AI. Алгоритъмът е трениран на база на свободнодостъпни ресурси от руски военни музеи. В показаното видео от атаката от първо лице, няма никакви наченки на т.нар. „машинно зрение“ (machine vision), в което компютърът да разпознава различните бомбардировачи. Както и да ги атакува автоматично.
Редица от високотехнологичните твърдения за атаката също не отговаряха на показаното след това. Покривните люкове няма как да се отварят автоматично, защото нямат нито релси, нито панти, нито има следи от хидравлика/пневматика. Дроновете са прекалено малки, за да могат да получават сателитния сигнал от Starlink и да се управляват дистанционно от украинска територия, както беше първоначалното твърдение. После, от Киев признаха, че са ползвали 4G мобилните мрежи в Русия – тоест, са имали операторски екипи с всеки един от камионите.
Руснаците от своя страна, демонстрираха дрон-прехващач, който също трябва да е оборудван с AI. Той ползва алгоритъма да запомни вражеския безпилотник, след което да го настигне и да избере автоматично най-слабото му място, за да го свали. Кадрите показват няколко успешни удара, но отдалеч, докато видеото то самия прехващач, не издава за никакво „машинно зрение“.
С други думи – и двете страни, просто използват хайпа покрай AI, за да направят своите военни решения още по-високотехнологични отколкото са. Гражданските дронове, които се ползват за разузнаване или като FPV такива, имат ограничени автопилоти. Но те са базови команди за връщане в начална точка или автоматично отиване до друга. Понякога тези функции също са представяни като AI решения. За момента от фронта в Украйна няма достоверна информация, че са ползвани оръжия с някаква форма на по-развит изкуствен интелект.
Ролята на бойното поле
Дроновете са безспорно са големия акцент във войната в Украйна. Но тяхното влияние на бойното поле е по-скоро еволюционно, отколкото революционно. Конфликтът е уникален с две неща. Първото е масовата им употреба. Двете страни, впрягат значителни ресурси, за да създадат максимално бързо, лесно, евтино и просто всякакъв тип безпилотници.
Използването на потребителски модели е допълнено със създаването на още по-опростени такива, чиито корпуси и перки могат да се направят чрез 3D принтери. При това в буквално гаражни условия. Революционното е по-скоро демократизацията на производството. Кримската война и Гражданската в САЩ през 19-ти век са първите конфликти, които разчитат на индустриалната революция, процес който кулминира в двете световни войни. То тази в Украйна в момента показва демократизацията на производството, което се пренася от огромните цехове в малки работилници разпръснати дълбоко в тила.
Вторият елемент е, че тяхната масова употреба създаде концепцията за „прозрачно бойно поле“. При нея, контактната линия и територията на 15-20 км от двете ѝ страни са под непрекъснато 24/7 непосредствено наблюдение от безпилотници. Това също е еволюция от използването на шпионски сателити през Студената война, но сега картината се предава в реално време и може да се разузнава в много по-големи детайли на тактическо ниво. „Прозрачното бойно поле“ елиминира елементът на изненадата и прави внезапните пробиви на бронирани колони трудноосъществими. Което предизвиква изобретателността на двете страни. Руснаците на два пъти използват подземна инфраструктура за прехвърляне на бойни в тила на врага, докато украинците разчитат на гористите масиви за скриване на своите части.
Дроновете се превърнаха в ключов компонент в съвременното военно дело. Но само с тях не могат да се печелят войни. Подобно на двете световни войни, продължава да се води от концепцията за комбинирани операции – в които различни по рода си сили съчетават своите предимства и недостатъци, за да могат да извлекат най-доброто и да постигнат превъзходство на бойното поле. Армиите на бъдещето няма да разчитат само на дронове, но безпилотните системи се превръщат в не заобиколим фактор. Революцията в момента е по-скоро в мащаба, отколкото в развитието на технологията, която е повече еволюционна.