Платформите, които не успяха да детронират Android
Юлиян Арнаудов
Миналата година се навършиха точно десет години от пускането на първия смартфон базиран на Android. HTC Dream, познат в САЩ, като T-Mobile G1, полага основите на бързото овладяване на мобилния свят, като на платформата ѝ трябваше само две години, за да се превърне в лидер. В момента, Android е непоклатим лидер при операционните система за смартфони, като в началото на 2019 г. заема 88% пазарен дял. Единственият ѝ конкурент iOS на Apple е едва с 11.9%.
Огромната популярност на „зеления робот“ не оставя никакво място за други платформи, въпреки нееднократните опити на различни производители да разчупят статуквото. При тези условия, амбициите на Huawei, че ще може да продължи силната продажба на смартфоните си със собствена операционна система, изглеждат малко пресилени.
Скептицизмът на редица анализатори е породен, най-вече от дългия списък с различни платформи, които се опитват да се противопоставят на Android през последното десетилетие. Всички те потъват в забвение и все повече се налага мнението, че ако някой може да сложи край на най-популярната платформа, то това са самите Google. Или в много радикален случай – регулаторите на САЩ, ако подхвърлените идеи за регулации, наложат разцепване на платформата на интернет гиганта и услугите ѝ.
Формула за успех
Огромната популярност на Android се дължи на няколко фактора. В началото стартира като проект с отворен код, което улеснява значително работата с нея от гледна точка на разработчици на приложения. Google разчита на различен бизнес модел, като не таксува директно (или поне не толкова) производителите на смартфони. В същото време, позволява на разработчиците да печелят пари не от директни продажби на база брой сваляния, а от реклами и/или вътрешни покупки (виртуални предмети, премиум версии и др.).
Всички тези фактори позволяват развитието на огромен каталог от приложения, които в повечето случаи за крайния потребител са безплатни. Така Google успява да спечели сърцата на всички и в допълнение интегрира своите услуги, като онлайн търсачка, карти и други.
Отделно интернет гиганта позволява на производителите да добавят собствени „обвивки“, които да отличават смартфоните им от останалите. Тази практика се прилага от Huawei, Sony, Samsung, LG, HTC и много други. Макар това да води до потенциално забавяне на смартфоните, Google дава възможност на производителите да надграждат Android-а.
Сходни привилегии се дават и на операторите, които лесно могат да интегрират специфични услуги, в устройствата, които предлагат в мрежите си.
Благодарение на всички тези действия, Android се налага като най-лесен, удобен и полезен избор за всички по веригата.
Светът е основно за двама
Apple и Google успяват да привлекат почти всички разработчици на приложения и се превръщат в основни и приоритетни платформи, когато трябва да се пуска мобилен софтуер. Програмистите понякога изпитват затруднения да обслужат едновременно iOS и Android и затова не е изключение, когато се приоритизира една от двете системи. Пускането на приложение за трета доста често идва като прекалено високо изпитание за разработчиците.
Липсата на достатъчно и актуални програми и/или поддръжката им е сред основните причини за провала на повечето различни платформи. Android и iOS имат лъвския пай от разработчици на своя страна и критична потребителска маса, която да оправдае пускането на софтуер за тези системи. Има определени нишови изключения, като например Fire OS на Amazon, която се ползва от таблетите на компанията и която разполага с достатъчно функционален каталог.
Както ще видим, основната причина за провалите на главните претенденти за развитие на трета мобилна платформа стои именно липсата на достатъчно приложения и последваща поддръжка от създателите им.
Трудният избор
Huawei е изправен пред труден избор. Да разработи собствена операционна система от нулата, като да разчита на благосклонността на компаниите да добавят своите приложения за нея. Или да направи своя версия, като вземе основата на версията на Android с отворен код (AOSP), където може да разчита потенциално на готови магазини за приложения.
Вторият вариант изглежда по-вероятен, като слуховете за момента посочват единствено името на потенциалната нова платформа HongMeng OS или Oak OS. Все още се спекулира дали ще е базирана на AOSP или ще е изцяло нова разработка. Очаква се тя да дебютира или в края на август или през септември, когато изтича гратисния период, даден на Huawei от Белия дом.
В следващите редове ще разгледаме някои по-важни, интересни и известни опити да се разчупи статуквото. Включени са платформи, които се появяват след дебюта на Android през 2008 г.
Софтуерният гигант Microsoft положи доста усилия и инвестира доста средства в развитието на собствена мобилна платформа. Дори се опита да затвори цикъла, като дори придобива мобилното звено на доскорошния лидер Nokia. Пуснатата през 2011 г. Windows Phone е наследник на Windows Mobile с амбициозната цел в един момента да се обедини с едноименната PC операционна система.
Въпреки факта, че платформата успява да постигне трето място по брой устройства и е по-лека спрямо iOS и Android тя не успява да привлече достатъчно приложения. Разработчиците постепенно започват да я отбягват, а големите компании в един момент спират да поддържат софтуера си за нея. Microsoft все пак поддържат платформата, но нови устройства за нея не са пускани от години.
MeeGo (Nokia, Intel и Linux Foundation)
MeeGo има интересна история. Тя се ражда като обединение на проекта Maemo на Nokia и Moblin на Linux. Към цялото това партньорство се присъединява и Intel. Nokia, която няколко години владее мобилния пазар със своя Symbian се опитва да намери адекватен и привлекателен за потребителите заместник. Maemo е временен ход, тъй като платформата е разработена повече за интернет таблети (да има такива устройства), които са с по-голям екран от тогавашните смартфони.
MeeGo се появява само в един телефон – Nokia N9 при това след повече от година закъснение. Платформата вкарва редица подобрения и иновации. Сред тях са бързия и интуитивен жестов контрол, който Apple развива вследствие в iOS, а наскоро Google започна да добавя в Android.
Достъпните приложения обаче са кът, но те са само част от проблемите на MeeGo. Nokia усеща, че изостава спрямо конкуренцията, паралелното поддържане на Symbian забавя новата платформа. Така в един момент Nokia зарязва всичко по MeeGo и прегръща Windows Phone. Оттам насетне, вече знаем как се развиват нещата.
webOS (Palm, HP и после LG)
Опитът на Palm да си върне стария блясък от миналото при мобилните устройства завършва с една идея по-благоприятно от този на MeeGo. Платформата е пусната през 2009 г., в периода, в който Android все още набира скорост и популярност. Година след това, компанията е придобита от HP, която също се опитва да яхне вълната на смартфоните. Гигантът обявява амбициозни планове, че webOS ще се превърне в универсална платформа за всичките ѝ устройства.
До 2011 г. се появяват редица модели смартфони и таблети, но така и не достига до лаптоп или настолен компютър. В края на същата година, HP се отказва от намеренията си и през 2012 г. предоставя кода ѝ за разработчици, които искат да го ползват с отворен лиценз. Малко след това LG придобиват правата над webOS и оставят отвореността ѝ. Платформата все още може да се срещне в някои телевизори и устройства като умни часовници на южнокорейската компания.
Bada и Tizen (Samsung)
Huawei не са първите от големите производители на устройства под Android, които са се замисляли да оставя „зеленото роботче“. Samsung имат цели две разработки в тази насока. Първата е Bada, която се появява през далечната 2009 г. и е част от усилията на компанията, която паралелно оперира с Android и впоследствие добавя Windows Phone. Ограниченото количество приложения и нарастващата популярност на платформата на Google, прави вътрешната разработка излишна.
Samsung не се отказват и сливат проекта в нов, който излиза под името Tizen. Той се развива заедно с Linux Foundation, които се обръщат към южнокорейската компания след провала на MeeGo. Животът на Tizen сред смартфоните и таблетите е сравнително кратък, като излизат само няколко модела. Впоследствие тя се прехвърля към умните часовници, телевизори, камери и други джаджи на южнокорейския гигант. Това решение е повлияно от трудната среда и мощната конкуренция в лицето на Android и iOS.
BlackBerry 10
Няколко години Research in Motion (RIM), разработчикът на популярните преди iPhone смартфони BlackBerry, се опитваше да се бори с Android и iOS със старата си платформа. През 2013 г. след като пазарният ѝ дял е почти стопен, компанията пуска новата си операционна система BlackBerry 10. Основното ѝ предимство са наличните услуги на RIM за имейл, съобщения и корпоративна сигурност, които са едни от най-надеждните в света на бизнеса.
Ниският пазарен дял и слабите резултати продължават до 2017 г., когато RIM продава марката BlackBerry на производителя TCL Communication. Новият собственик залага на сигурно в следващите модели от популярния бранд, като ги базира на Android. Това ефективно слага край на платформата BlackBerry 10, чиято поддръжка ще приключи в края на настоящата година.
Ubuntu Touch (Canonical)
Canonical е известен в средите на запалените технологични фенове със своята Linux базирана платформа Ubuntu. Опитите да се създаде нишова операционна система за смартфони, предназначена за същите потребители удря на камък.
Проектът е стартиран през 2011 г., като идеята е да обхване колкото се може повече умни устройства отвъд PC-тата. Първата версия излиза две години и за разлика от останалите тя няма специални смартфони, на които да е инсталирана фабрично. Идеята е, всеки по-технически запознат фен да я инсталира и ползва. През 2014 г. излиза първият смартфон, на който тя е зададена по подразбиране – BQ Aquaris E4.5. Цели две години по-късно се появява и първия таблет. Ubuntu Touch не намира широка подкрепа и от 2017 г. е с намалени функции.
Firefox OS (Mozilla)
Mozilla дълги години защитава идеята за независими и отворени платформи, като развитието на мобилна такава е логична стъпка в тази посока. Firefox OS е интересен проект, който съчетава технологиите от популярния едноименен браузър, Linux ядро и възможност за ползване на HTML5 приложения. По този начин, платформата може да се възползва от програми, които са уеб базирани, както и от такива налични от някой онлайн магазин.
Платформата е обявена през 2012 г., а година по-късно се появяват и първите устройства на пазара. Тя се отличава с голяма лекота спрямо Android, което я прави отличен избор за смартфони с много ниски технически характеристики. Голямата зависимост на Firefox OS към уеб базирани приложения и слабия каталог от нормални такива, я правят непривлекателна за потребителите. Така, през 2015 г. започва постепенното спиране на платформата.
